МОТИВИ към Присъда
№ 10/05.03.2020г. постановена по НОХД № 128/2020г. на Районен съд – Търговище
Производството е
образувано по внесен от Районна прокуратура - Търговище обвинителен акт, с
който е повдигнато обвинение срещу И.А.И. ЕГН **********
*** за това, че : За периода от 31.05.2017 г. до
31.12.2019г. включително в гр.Търговище, при условията на продължавано
престъпление, след като е осъден с влязло в законна сила на 31.05.2017 г.
Решение № 228/31.05.2017 г. по гр. д. № 555/2017 г. на РС — Търговище, да
издържа своя низходящ — И.И.А., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски
- 13 месечни вноски по 120 лева, както следва:
за периода
31.05.2017г. до 31.12.2017г. - общо 5 месечни вноски /за месеците юни,
септември, октомври, ноември, декември/ по 120 лева, общо в размер на 600 лева;
за периода от
месец май 2019г. до 31.12.2019г. - общо 8 месечни вноски /за месеците май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, декември/ по 120 лева, общо в размер
на 960 лева;
като всички
неплатени вноски са общо в размер на 1560 лева - престъпление по чл.183, ал.1
във вр. чл.26, ал.1 от НК
В съдебно
заседание представителя на Районна прокуратура – Търговище, поддържа
обвинението спрямо подсъдимия. Пледира съда да го признае за виновен и да не му
налага наказание на основание чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият се признава
за виновен, в съдебната фаза на процеса изплати инкриминираното задължение за
издръжка. Неговият защитник пледира за приложение на привилегията на чл.183,
ал.3 от НК.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Г-жа Д.Б. и подс.И.И. живеели на семейни
начала. От съвместното им съжителство на ***г. се родил синът им - И.И.А.. На 09.08.2016г. подс.И. и Д.Б.
сключили граждански брак.
Със съдебно
Решение № 228/31.05.2017 г. по гр. д. № 555/2017 г. на РС- Търговище, бракът
между подсъдимият и св.И. бил прекратен, като подс.И.И. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето И.А.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Б. в размер на 120
лева.
След влизане в
сила на горепосоченото съдебно решение, г-жа Б. се грижила за детето си, но
през месец юли 2017г., заминала за гр.Варна, където работила до месец август
включително. През тези два месеца за детето И. се грижил подсъдимият и неговото
семейство в гр.Търговище.
През месец
септември 2017г., г-жа Б. *** и поела грижите над детето си.
Така Д.Б. се
грижила за малолетния И. до месец декември 2017г. включително, тъй като през
месец януари 2018г. заминала за чужбина, където заживяла с друг мъж. Детето останало
в РБългария, като за него полагал грижи подс.И. и семейството му.
През месец април
2019г., Д.Б. се завърнала в Р България и от месец май същата година, детето
отново заживяло при нея. За времето, през което тя полагала грижи за И., подс.И. не изпълнявал съдебното решение за развода им, като
не плащал дължимата месечна издръжка за отглеждане на малолетното дете.
След осъждането подсъдимият
не платил нито една вноска за издръжка на малолетното си дете. Поради това през
2019г. за неплатената месечна издръжка било образувано изпълнително дело №
211/2019г. по описа на СИС към РС- Търговище, въз основа на Изпълнителен лист
№684/2019г. издаден от РС- Търговище. По ИД нямало извършени плащания.
Въпреки, че имал
възможност да издържа малолетното си дете подсъдимият съзнателно не изпълнявал
горепосоченото съдебното решение. Същият притежавал два броя леки автомобили -
л.а. марка „Алфа“, модел „Ромео ГТВ“ с рег.№Т7415СТ и л.а. марка „Мерцедес“
модел „ЦЛ 500“ с рег.№Т1213ТН. Макар и да е бил безработен, следва да се
отбележи, че подсъдимият е имал възможност да работи и реализира доходи, но сам
се е поставил в невъзможност да изпълнява задължението си за издръжка. И.И. се е намирал в трудоспособна възраст, като по делото
няма установени заболявания, които да му пречат да полага труд.
В действителност
подс.И. е полагал изцяло грижите за отглеждане на
детето си в периода, през който г-жа Б. е била трудово ангажирана в гр.Варна
през месец юли и август 2017г., и времето през което същата е била в чужбина -
периода от месец януари 2018г. до месец април 2019г. включително. Поради това
горепосоченият период от време е изключен от обвинението.
Следва да се
отбележи, че заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза е
неправилно и необосновано. Вещото лице г-н Д. е посочил, че точният размер на
неплатената издръжка за времето от 31.05.2017г. до 31.10.2019г. е в размер на
1440 лева (12 месечни вноски), а до 14.01.2020г. е 1680 лева (14 месечни
вноски). В действителност от свидетелските показания на г-жа Д.Б. се
установява, че от 31.05.2017г. до края на 2017г. се грижила за сина си И., с
изключение на месец юли и август, след което през месец януари 2018г. заминала
за чужбина. Следователно неплатените от подсъдимия месечни вноски за 2017г. са
общо пет за месеците юни, септември, октомври, ноември и декември. От
протоколите за разпит на св.А.С., св.Й.С., св.Ц.И. и св.Б. е било установено,
че малолетния И. е заживял отново при майка си едва през месец май 2019г. Така
от месец май до месец декември 2019г., дължимата от подсъдимия издръжка е осем
месечни вноски. Следва да се отбележи, че посоченият в експертизата и
постановлението за привличане на обвиняем от 31.01.2020г., период от 01.01.2020г. до 14.01.2020г. не следва да бъде включен към
обвинението, тъй като съгласно Решение №228/2017г. по гр.д.№555 по описа на РС-Търговище,
задължението за плащане на издръжка следва да бъде изпълнено до 30-то число на
текущия месец. От тук следва, че дължимата неплатена издръжка от подс.И. за периода от 31.05.2017г. до 31.12.2019г. възлиза
на сумата от 1560 лева, равняваща се на 13 месечни вноски. Не е назначавана
повторна счетоводна експертиза за определяне на размера на издръжката, поради
отсъствие на нужда от специални знания за определяне на задължението.
Така изложената
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимият по реда на чл.371 НПК, показанията на свидетелите
и писмените доказателства по делото. Доказателствата са последователни,
логични, кореспондиращи помежду си и съдът ги кредитира изцяло като достоверни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал.1 от НК, който след като е осъден да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението
си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с “Лишаване от
свобода” до една година или с “Пробация”.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се
явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка се налага извода, че подсъдимият И.А.И., с
ЕГН **********, за периода от 31.05.2017 г. до 31.12.2019г. включително в
гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, след като е осъден с
влязло в законна сила на 31.05.2017 г. Решение № 228/31.05.2017 г. по гр. д. №
555/2017 г. на РС - Търговище, да издържа своя низходящ - И.И.А.,
роден на ***г., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на повече от
две месечни вноски - 13 месечни вноски по 120 лева, както следва:
за периода
31.05.2017г. до 31.12.2017г. - общо 5 месечни вноски /за месеците юни,
септември, октомври, ноември, декември/ по 120 лева, общо в размер на 600 лева;
за периода от
месец май 2019г. до 31.12.2019г. - общо 8 месечни вноски /за месеците май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, декември/ по 120 лева, общо в размер
на 960 лева;
като всички
неплатени вноски са общо в размер на 1560 лева, като по този начин осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието и извършено умишлено, при условията на пряк умисъл. Подсъдимият
е осъзнавал факта на влязлото в сила решение по гражданското дело, както и
произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е
престирал това свое задължение.
Предвид горното
съдът призна подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение. Тъй като в
съдебната фаза на процеса, преди постановяване на присъдата от първата
инстанция подсъдимият изпълни задължението си и тъй като няма данни за детето
да са настъпили други вредни последици, то на основание чл.183, ал.3 от НК,
съдът не наложи наказание на подсъдимият.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ОДМВР
направените разноски на досъдебното производство.
По горе
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л