№ 810
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207488 по описа за 2021 година
Съдът, след като се позна с материалите по делото, прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. В. К. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № .........., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като се позовава на решение на РС – Б. от
.......г. по НАХД № .........г., с което НП № .........г. /според него относимо към настоящото
дело/ е отменено в частта, с която на Т.К. на основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
1
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 12.10.2020г. около 21.30ч. жалб. Т.К. управлявал МПС – лек автомобил „......” с рег.
№ ...... в гр. София по бул. Ал. Стамболийски”. Движел се с посока на движение от ул.
„Опълченска” към ул. „Шар планина”. Пред № 82 същият бил спрян за проверка от
свидетелите А.С. и Б.М. – полицейски служители в СДВР Сектор „ООП”.
Същите извършили проверка на водача на автомобила и го установили като Т. В. К. с
ЕГН **********. По време на проверката водачът не представил на полицейските
служители СУМПС, тъй като същото му било отнето във връзка с предходно нарушение.
Всъщност СУМПС му било иззето с АУАН № .....г., а със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № .......г. на Началник Отдел „Охранителна
полиция” към ОД на МВР – София на основание чл. 171, т. 1, б. „ж” ЗДвП била наложена
административна принудителна мярка отнемане на СУМПС за срок от 1 месец. Към дата
12.10.2020г. същата не била връчена на жалбоподателя.
На 13.10.2020г. СУМПС на жалбоподателя му било върнато, което било отбелязано
върху писмо от ОД на МВР София до ОПП-СДВР от 01.10.2020г.
При така установеното свидетелите С. и М. извикали за съдействие екип на ОПП-
СДВР. Свид. М. съставил за случай докладна записка, въз основа на която на същата дата в
присъствие на водача, Л.Й. на длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил
срещу К. АУАН № 295995 за нарушение на чл. 150а ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и подписан без възражения. Препис от него му бил
връчен.
Въз основа на акта на 05.11.2020г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетелите С. и
М., които са очевидци на инцидента. Първият от тях пресъздава и достатъчно конкретни
сведения относно случилото се, а вторият от тях потвърждава изложеното в изготвената от
него докладна записка. Последното е достатъчно за съда, за да приеме за установена горната
фактическа обстановка, като съобрази, че гласните доказателствени средства кореспондират
на писмените такива, а именно: справка – картон за водач; 1 бр. докладна записка; АУАН №
.....г.; ЗППАМ № .......г.
Всъщност, фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Същият
единствено навежда твърдения, че свидетелството му за правоуправление
2
незаконосъобразно му е било отнето със процесната ЗППАМ, позовавайки се на
представеното от него решение на РС – Б..
Що се отнася до представеното от жалбоподателя Решение на РС Б., съдът не
кредитира същото, доколкото освен, че не е заверено по надлежния ред, липсват и
доказателства за влизането му в сила. Основната причина съдът да не кредитира посоченото
решение е обстоятелството, че същото е ирелевантно към настоящото производство. Това е
така, тъй като законосъобразността на процесната ЗППАМ се решава в отделно
административно производство, различно от настоящото. В настоящото производство от
значение са следните факти: имало ли е издадена ЗППАМ към датата на нарушението и била
ли е връчена същата на жалбоподателя, доколкото последното обстоятелство има значение
относно субективната страна на съставомерността на нарушението. С оглед на това,
обстоятелството дали НП, издадено по повод нарушението, във връзка с което е била
издадена процесната ЗППАМ, е било отменено на един по-късен етап, е без значение за
настоящото производство. В този смисъл и възраженията в тази насока се явяват
неоснователни.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
от удостоверението от Отдел „Човешки ресурси” в СДВР относно заеманата от Г.Б.
длъжност към датата на издаване на НП – началник на 01 Група „Адиминистративно –
наказателна дейност” на 03 Сектор „Административно обслужване” към отдел „ПП” при
СДВР.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи
правото на защита на нарушителя по отношение описание на нарушението.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, предвидени в посочената норма.
Същият е предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, така
и от свидетел и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в срока по чл. 34
ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
По съществото на спора съдът намира следното:
3
При така установените факти административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която - за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Нарушението на визираната норма е санкционирано в нормата на чл. 177, ал. 1, т. 1
ЗДвП, като е предвидена глоба в размер от 100 до 300 лева.
Този състав е на мнение, че макар по делото безспорно да се установява, че към
инкриминираната дата СУМПС на жалбоподателя формално да е било отнето за срок от
един месец със ЗППАМ и същият на дата 12.10.2020г. да е управлявал без да притежава
СУМПС, то вмененото нарушение се явява несъставомерно.
Причината за това е, че към визираната дата ЗППАМ не е била връчена лично на
жалбоподателя и в този смисъл същият не е бил наясно с обстоятелството, че му е била
наложена процесната принудителна административна мярка. В този смисъл липсва и умисъл
за извършване на нарушението.
Нещо повече, съдът счита, че към 12.10.2020г. 1-месечният срок, за който СУМПС на
водача е било отнето със процесната ЗППАМ, е бил изтекъл, тъй като същият следва да се
брои считано от датата, на която свидетелството му е било фактически отнето /иззето/ със
АУАН № .....г. Този срок е изтекъл на 11.10.2020г. Т.е., управлявайки МПС след тази дата,
водачът не е бил в нарушение, каквото е вменено.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че НП е било издадено в нарушение на
материалния закон, поради противоречие с доказателствата по делото и като такова следва
да бъде отменено.
По делото не се претендират разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 100 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .........., издадено от Началник Група към
СДВР, ОПП-СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
4
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5