Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, 22.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на девети март две
хиляди и двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева разгледа
докладваното административно дело № 231/2021 г. по описа на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 65, ал.4 от Закон за общинската собственост /ЗОС/, във връзка
с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е жалба от С.Ж.Х.
ЕГН ********** срещу Заповед № ЖН – 16/01.10.2020 г. издадена
от кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна.
Жалбоподателката посочва, че договорът за
наем на жилището е сключен със съпруга й К.Д.Х.и след смъртта му тя ползва
жилището. През 2016 г. дъщерите й са били на повече от 25 години и като членове
на домакинството са останали само тя и съпруга й. След смъртта на съпруга си –
20.02.2018 г. не е уведомила район „Аспарухово“ при Община Варна, тъй като е
била в депресивно състояние. През м.01.2020 г. й е била връчена Заповед №
ЖН-48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“, община Варна, не е упражнила
правото си да обжалва заповедта, поради това, че е била с влошено здравословно
състояние. След заседание на комисия по установяване на жилищни нужди е била
издадена процесната заповед, която й е връчена на 23.10.2020 г.
В молба от 09.02.2021 г. сочи, че Заповед
№ ЖН-48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“ не й е връчвана и при издаването
на същата са допуснати нарушения, обосноваващи нейната нищожност. Поради това
следва да се приеме, че оспорената заповед също е нищожна, поради това, че е
последваща на предходната заповед. Намира също, че в оспорената заповед волята
на органа е неразбираема, не са разпоредени ясно правата и задълженията, което
води до нищожност на същата. В условията на алтернативност изтъква, че
заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила. Отправено и искане
за обявяване нищожността на оспорената заповед, а в условията на алтернативност
за отмяната й. В публично съдебно заседание, чрез адв. В. жалбата се поддържа.
Отправено е искане за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за
адвокат.
Ответник – Кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна, чрез процесуален представител - юрисконсулт К. оспорва
жалбата. Изтъква, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемното
правоотношение за процесния имот, поради което същия се държи без основание.
Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Административен съд – Варна, приема от фактическа страна за установено
следното:
Акт за
частна общинска собственост № 1671/15.03.2000 г. удостоверява, че недвижим имот
в гр. Варна, ***, район 27 е частна общинска собственост – л. 44 от делото.
Съгласно
договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на
наематели“ сключен на 04.05.2007 г. между К.Д.Х.– наемател и кмет на район
„Аспарухово“ – наемодател е отдадено под наем жилище - гр. Варна, ***
– л. 61 от адм. преписка.
С Анекс от
28.12.2010 г. договора от 04.05.2007 г. е продължен с три години, считано от
05.05.2010 г. – л. 50 от адм. преписка. Издадена е Заповед № ЖН-10/18.11.2010
г. от кмет на район „Аспарухово“, с която е удължено с три години, считано от
05.05.2010 г. настаняването на К.Д.Х.заедно
с член на семейството му – С.Ж.Х. – съпруга в общинското жилище – л. 49 от адм.
пр.
Със Заповед
№ СДЖН - 42/08.10.2013 г. на кмет на район „Аспарухово“ е пренастанен К.Д.Х.в
горепосоченото общинско жилище за срок от три години, считано от 05.05.2013 г.
заедно с членовете на семейството му – С.Х. и Б. Х. – л. 38 от адм. пр.
Издадена е
покана да доброволно изпълнение до С.Ж.Х. за освобождаване на общинското жилище
поради това, че срокът за наемане е изтекъл на 05.05.2016 г.
От С.Ж.Х. е
подадена молба от 16.05.2019 г., в която сочи, че съпругът й е починал. Двете
им деца са пълнолетни и живеят в други жилища. Отправено е искане за
продължаване на наемните отношения – л. 29 от адм. пр.
Със Заповед №
ЖН-48/11.12.2019 г. издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна,
на основание чл. 46, ал.1, т.6 от ЗОС е прекратено наемното правоотношение
между район „Аспарухово“ и С.Ж.Х., относно
общинско жилище в гр. Варна, ***ап.23, АОС № 1671/15.03.2000 г. и е
определен 14-дневен срок за опразване на същото считано от датата на връчване
на заповедта.
Съставен е
констативен протокол от двама служители на район „Аспарухово“ на 07.01.2020 г.
в който е посочено, че на 07.01.2020 г. е поставена на таблото за обявления
Заповед № ЖН-48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“. Посочено е в
констативния протокол, че след направен опит за лично връчване заповедта е
залепена на входната врата на общинското жилище. На 22.01.2020 г. е съставен констативен
протокол от двама служители на район „Аспарухово“ за сваляне от таблото на
посочената заповед. Констатирано е, че в 14 – дневния срок не е получена от
адресата. В констативен протокол от 27.01.2020 г. издаден от двама служители на
район „Аспарухово“ е посочено, че поради липса на жалби Заповед № ЖН – 48/11.12.2019
г. е влязла в сила на 27.01.2020 г.
Издадена е
покана рег. № РД 2000189АС/28.01.2020 г. – л. 8 от адм. пр. до С.Ж.Х. за
доброволно изпълнение на Заповед № ЖН – 48/11.12.2019 г.
Съставен е
констативен протокол от 21.02.2020 г. от двама служители на район „Аспарухово“,
в който е удостоверено, че на 21.02.2020 г. е поставена на таблото за обявления
в район „Аспарухово“ посочената покана за доброволно изпълнение – л. 7 от адм.
пр. С констативен протокол от 11.03.2020 г. е
установено, че адресата не се е явил за получаване на поканата.
Съставен е
констативен протокол от 13.03.2020 г. от двама служители на район „Аспарухово“
в който е посочено, че на 13.03.2020 г. жилището е посетено. Установено е, че то не е освободено от ползвателя и
ключовете за него не се предадени в
районната администрация.
Издадена е
Заповед № ЖН-16/01.10.2020 г. от кмет на район „Аспарухово“, с която е наредено
да се изземе незаконно заеманото общинско жилище от С.Ж.Х., състоящо се от три
стаи и кухня, адрес: гр. Варна ***.
Съставен е
констативен протокол от 23.10.2020 г. от двама служители на район „Аспарухово“,
в който е удостоверено, че на 21.02.2020 г. е поставена на таблото за обявления
в район „Аспарухово“ Заповед № ЖН-16/01.10.2020 г. от кмет на район
„Аспарухово“. Посочено е, че след направен опит за лично връчване заповедта е
залепена на входната врата на общинското жилище.
С оглед установеното от фактическа страна,
Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след
като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания
и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбоподателката
сочи, че е получила процесната заповед на 23.10.2020 г. Не са представени от
ответника доказателства за по – ранно съобщаване. На 23.10.2020 г. двама
служители на район „Аспарухово“ са посетили адреса на жалбоподателката,
установили са че тя не е в жилището и са залепили заповедта на входната врата
на жилището, тези дейности са удостоверени в Констативен протокол от 23.10.2020
г. съставен от двама служители от район „Аспарухово“ – л. 4 от адм. пр.
Заповедта е съобщена по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, като вместо уведомление
е залепена заповедта, с което е изпълнен състава на посочената норма. Жалбата е
депозирана на 06.11.2020 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна,
която е адресат на заповедта. Изложеното обосновава допустимост на жалбата.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата
на чл.
65, ал.2 от ЗОС и чл.22 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите,
настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/, приета от Общински
съвет – Варна /л. 46- 60 от делото/. В оспорената заповед са изложени
фактически и правни основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал.1,
т.4 от АПК. Нарежданията дадени със заповедта са ясни и точни.
Писмо от 20.08.2019 г. /л. 23 от адм. пр. / издадено от кмет на Община Варна е съставено, за да уведоми жалбоподателката за започване на административното производство по чл. 65, ал.1 от ЗОС за изземване на общинското жилище. Писмото е изпратено до адреса на С.Ж.Х., но се е върнало невръчено. На таблото за обявления в район „Аспарухово“ е поставено обявление за посоченото писмо, съставен е констативен протокол от 11.09.2019 г. Съгласно нормата на чл. 61, ал.3 от АПК, която е действала към 11.09.2019 г. (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.), за да се извърши уведомяване, чрез поставяне на съобщението на таблото за обявления е необходимо жалбоподателката да не е намерена на адреса й. В случая адреса не е посетен от служители на район „Аспарухово“, за да се установи, че жалбоподателката не е на адреса. При липса на такова действие незаконосъобразно е извършено уведомяване, чрез поставяне на съобщение на таблото на 11.09.2019 г., което е свалено на 01.10.2019 г., за което е съставен констативен протокол – л. 19 от адм. пр.
Жалбоподателката не е уведомена за започване на производство по издаване на оспорената заповед, с което е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 от АПК. При недопускането му не би се стигнало до други правни изводи на административния орган, поради което допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Също така жалбоподателката не е лишена от възможност да организира защитата си и да представи доказателства в съдебното производство, че владее общинското жилище на правно основание, но тя не го е сторила, въпреки дадените указания на съда, което потвърждава, че допуснатото процесуално нарушение не е ограничило правото на защита на жалбоподателката и не е основание за отмяна на процесната заповед.
Налице е
Констативен протокол от 13.03.2020 г., чрез който се установява, че жилището се
владее от жалбоподателката. Няма спор между страните, че имота се владее от
жалбоподателката и към настоящия момент. Това се установява и от искането за
спиране изпълнението на оспорената заповед, по което съдът се е произнесъл с Определение
№ 339/09.02.2021 г. по частно адм. д. № 241/2021 г. по описа на Адм. съд –
Варна. За месец февруари
жалбоподателката е заплатила наем за жилището в размер на 69 лева, видно от платежно
нареждане от 08.02.2021 г.
Жалбоподателката
е посочила в жалбата: „На 11.12.2019 г. е издадена Заповед № ЖН – 48 за
доброволно освобождаване на жилището, която ми бе връчена през месец януари
2020 г. Не съм упражнила правото си на обжалване на тази заповед в 14 – дневен
срок, поради влошаване на здравословното ми състояние“. В молба от 11.02.2021 г., чрез процесуален
представител е посочено, че Заповед № ЖН - 48/11.12.2019 г. не е връчена на доверителката
й.
Заповед № ЖН-48/11.12.2019
г. издадена от кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна, за прекратяване на
наемното правоотношение относно процесното жилище е изпратена до
жалбоподателката с писмо с обратна разписка. Пратката се е върнала невръчена.
От констативен протокол съставен на 07.01.2020 г. се установява, че двама
служители на район „Аспарухово“ са посетили адреса на жалбоподателката,
направен е опит за лично връчване, но поради ненамиране на лицето заповедта е
залепена на входната врата на общинското жилище. Поставено е съобщение и на
таблото в район „Аспарухово“ на 07.01.2020 г. за срок от 14 дни.
Нормата на чл. 61, ал.3 от АПК е отменена - (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.),
поради което не е приложима към момента на издаване на Заповед №
ЖН-48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“ и съставяне на констативен
протокол от 07.01.2020 г. Приложима е действащата и към момента разпоредба на чл. 18а, ал.9 (Нов – ДВ, бр. 77 от 2018
г., в сила от 10.10.2019 г.) от АПК - Когато страната не може да бъде намерена
на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се
пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени
в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок.
Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за
получаването им от канцеларията на органа или на съда.
Въпреки, че в констативен
протокол от 07.01.2020 г. е посочено, че акта е съобщен по реда на чл.61, ал.3
от АПК и това е сторено, едновременно с това е изпълнено и изискването на чл.
18а, ал.9 от АПК, защото е установено от двама служители на район „Аспарухово“,
че адресата не се намира на адреса и заповедта е залепена на входната врата на
общинското жилище. В случая не е залепено уведомление, а нещо повече, залепена
е заповедта, поради което това действие е заменило залепване на уведомление.
Този факт е удостоверен в констативен протокол от 07.01.2020 г., като
съставения констативен протокол относно съдържание и автентичност не е оспорен
от жалбоподателката. Срокът за оспорване
на Заповед № ЖН-48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“ е започнал да
тече от 07.01.2020 г. и е бил 14 – дневен, т.е. до 21.01.2020 г. На 22.01.2020
г. Заповед № ЖН – 48/11.12.2019 г. е влязла в сила. Установените факти се потвърждават
и с първоначалното изявление на жалбоподателката направено в жалбата, която е
заявила, че е получила заповедта през месец януари 2020 г.
Няма спор, че жалбата е
подписана от жалбоподателката, това се установява от изявлението в съдебно
заседание на 09.03.2021 г. направено от процесуалния й представител. Относно
изявлението, че е връчена заповедта за прекратяване на наемното правоотношение
сочи, че е станало объркване и най-вероятно жалбоподателката е имала предвид
връчване на поканата за доброволно изпълнение. Съдът приема, че в жалбата Заповед
№ ЖН – 48/11.12.2019 г. е посочена с точен номер и дата и от изявленията на
жалбоподателката, защо не е обжалвана
заповедта и какви са били преговорите с кмет на район „Аспарухово“ се изяснява,
че в случая не е станало объркване в жалбата. Напротив посочена е истината,
която процесуалният представител е установил по-късно, че е неизгодно твърдение
за жалбоподателката.
По-късно направеното
твърдение от жалбоподателката, чрез адв. В., че не й е връчена Заповед № ЖН –
48/11.12.2019 г. на кмет на район Аспарухово се опровергава от личните изявления
на С.Ж.Х. направени в жалбата: „Едната ми дъщеря проведе устен разговор с кмета
на Община Варна – район Аспарухово, в който последния е дал дума, че до насрочване
на нова комисия няма да се предприемат принудителни действия по отношение
пребиваването ми в апартамента.“ Изявлението категорично установява, че Х. е
била уведомена за Заповед № ЖН – 48/11.12.2019 г. на кмет на район Аспарухово и
за задълженията, които й вменява тази заповед, а именно да освободи жилището, но
от общински служител е уведомена, че няма да се предприемат действия по
изземване на жилището. В случай, че тя е не е била уведомена за заповедта за
прекратяване на наемното отношение, не биха се провели и посочените разговори,
съответно те се потвърждават и от следващото твърдение на жалбоподателката, че
в края на месец септември 2020 г. се е провело заседание на комисия, за която
тя не е уведомена и в резултат на решение на комисията е издадена оспорената
Заповед № ЖН-16/01.10.2020 г. на кмет на район „Аспарухово“.
В оспорената Заповед № ЖН – 16/01.10.2020 г.
на кмет на район „Аспарухово“ е посочено, че е издадена Заповед № ЖН –
48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“, с която е прекратено наемното
правоотношение относно процесното жилище. Жалбоподателката посочва, че Заповед
№ ЖН – 16/01.10.2020 г. на кмет на район „Аспарухово“ й е връчена на 23.10.2020
г., т.е. най – късно на тази дата тя е узнала и за Заповед № ЖН – 48/11.12.2019
г. на кмет на район „Аспарухово“, но не е подала жалба.
Предвид установеното съдът приема, че Заповед
№ ЖН – 48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“ е съобщена на С.Ж.Х. на
07.01.2021 г. по рада на чл. 19а, ал. 8 от АПК и е влязла в сила на 22.01.2020
г. До приключване на съдебното дирене
жалбоподателката не е представила доказателства, че е оспорила заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение. При направена служебна проверка от
съда към настоящия момент се установя, че няма подадена жалба в Административен
съд – Варна срещу Заповед № ЖН - 48/11.12.2019 г. на кмет район „Аспарухово“. В молба от 11.02.2021 г.
жалбоподателката е изложила доводи за незаконосъобразност на Заповед № ЖН - 48/11.12.2019 г. на кмет район „Аспарухово“, но е поискано само
обявяване нищожността или отмяната на процесната Заповед № ЖН-16/01.10.2020 г.
на кмет на район „Аспарухово“, което потвърждава, че наемното правоотношение е
прекратено с влязла в сила заповед.
Жалбоподателката в молба
рег. № РД 19008952АС/16.05.2019 г. до кмет на район „Аспарухово“ е заявила, че
след смъртта на съпруга й само тя живее в общинското жилище, тъй като двете й
деца са пълнолетни и живеят в други общински жилища – л. 25 от адм. пр.
С оглед изявлението, на
жалбоподателката, че само тя владее имота законосъобразно заповедта за
изземване на жилището е насочена спрямо нея.
От
изложеното следва, че към момента на издаване на оспорената заповед, са налице
трите кумулативно предвидени по силата на чл. 65, ал.1 от ЗОС предпоставки за
изземване на общинското жилище, а именно: 1. Налице е общински имот. 2.
Процесното жилище към датата на издаване на оспорената заповед се е обитавало и
държало от жалбоподателката. 3. Последната е държала общинското жилище, без
правно основание.
Предпоставка
за издаване на оспорената заповед е общински имот, който се
владее без основание. Решения на комисия не предпоставя издаване на оспорената
заповед, поради което доводът на жалбоподателката, че липсват заповеди за
назначаване на комисии и това обуславя незаконосъобразност на оспорената
заповед е неоснователен.
С процесната
заповед не са нарушени както принципа на съразмерност-чл.
6, ал. 1 и ал.
2 АПК, така и чл.
8 от ЕКЗПЧОС, тъй като в
случая става въпрос за общинско жилище, което неправомерно се обитава от
жалбоподателката.
В писмени бележки от 17.03.2021 г. допълнени с молба от 19.03.2021 г. жалбоподателката за първи път излага допълнителни
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, както следва:
- Жалбоподателката сочи, че Констативен протокол
от 22.04.2019 г. не е надлежно оформен, поради което не следва да се ползва
като доказателство по делото.
Съдът приема, че смъртта на К.Д.Х.е установена
с Удостоверение за наследници изх. №АУ029552АС/23.03.2019 г., в което е
посочено, че е издаден Акт за смърт № 42/21.02.2018 г. на К.Д.Х.– л. 31 от адм.
пр. Поради това установяванията с посочения констативен протокол не са от
значение за случая.
- Жалбоподателката сочи, че Покана за
доброволно изпълнение от 03.05.2019 г. – л. 32 от адм. пр. е издадена преди
издаване на заповед № ЖН – 48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“.
Съдът намира, че в настоящото производство
не се изследва законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното
отношение, а единствено влязла ли е в сила, поради което е без значение за
решаване на спора поканата за доброволно изпълнение кога е издадена.
- Жалбоподателката сочи, че с нейна Молба от
16.05.2019 г. – л. 29 от адм. пр. е получила покана за доброволно изпълнение и
са започнали действия от общината за преуреждане на наемното отношение.
Съдът приема, че след като е налице акт за
прекратяване на наемното правоотношение е без значение преговорите, които са се
водили преди това.
- Жалбоподателката сочи, че с писмо от
02.07.2019 г.- л. 28 от адм. пр. е уведомена, че е започнало производство по
продължаване на наемните отношения.
Съдът приема, че след като е налице акт за
прекратяване на наемното правоотношение е без значение уведомяванията, които са
направени преди това.
- Жалбоподателката сочи, че Писмо от
20.08.2019 г. – л. 23 от адм. не й е връчено.
Съдът е изложил мотиви, относно невръчване
на посоченото писмо, както и че това не е съществено процесуално нарушение.
-Жалбоподателката сочи, че констативни
протоколи от 11.09.2019 г. и 01.10.2019 г. са съставени в нарушение на
производствените правила.
Съдът е изложил мотиви относно констативен
протокол от 11.09.2019 г. и такъв от 01.10.2019 г. като е приел, че е допуснато
процесуално нарушение, но то не е съществено, съответно не е основание за
отмяна на оспорената заповед.
- Жалбоподателката сочи, че Заповед ЖН –
48/11.12.2019 г. на кмет на район „Аспарухово“ не й е съобщена, като счита, че
протоколи от 22.01.2020 г. и 27.01.2020 г. не доказват съобщаването.
Съдът е изложил мотиви за съобщаването на
тази заповед, поради което не следва да ги повтаря.
- Жалбоподателката сочи, че покана за
доброволно изпълнение от 28.01.2020 г. не й е връчена и констативен протокол от
21.01.2020 г. е съставен при липса на предпоставки за това.
Съдът приема, че Поканата за доброволно
изпълнение не е част от производството по оспорената заповед и не е
предпоставка за издаването й, поради което връчването й е ирелевантно за спора.
- Жалбоподателката сочи, че Констативен
протокол от 13.03.2020 г. не удостоверява, че жилището не е освободено.
Съдът приема, че факта, че жилището се
владее от жалбоподателката се потвърждава от искането й да се спре
предварителното изпълнение на оспорената заповед, по което Административен съд
– Варна се е произнесъл с определение по ч. адм. д № 241/2021 г. Видно от
платежно нареждане от 08.02.2021 г. -
/л. 61 от делото/ С.Ж.Х. е заплатила наем за периода 01.02.2021 г. до
28.02.2021 г. в размер на 69 лева за жилище в гр. Варна, жк Дружба, бл. 3, вх.
В, ап.23, това доказва, че тя продължава да ползва жилището.
- Жалбоподателката сочи, че Заповед № ЖН
-16/01.10.2020 г. на кмет район
„Аспарухово“ е нищожна, в условията на евентуалност незаконосъобразна.
По тези доводи съдът се е произнесъл.
- Жалбоподателката сочи, че от снимков
материал от 23.10.2020 г. не става ясно къде и какъв документ е поставен.
Съдът е приел жалбата на С. Ж.Х. за допустима за разглеждане, поради
което нечетливостта на снимковия материал е без значение за преценка
допустимостта на жалбата.
Неоснователни са доводите за нищожност и незаконосъобразност на процесната
заповед. Следва, че по отношение на атакуваната заповед не са налице
основанията по чл. 146 от АПК, същата е законосъобразна, вследствие на което
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изход на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК,
искането на жалбоподателката за присъждане на сторени разноски и възнаграждение
за един адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е претендирал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. От юрисконсулт е извършено процесуално представителство, редовно упълномощен в
съответствие с чл.32, т.3 от ГПК, вр.чл.144 от АПК. На основание чл.78,
ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с
фактическа и правна сложност, следва на район „Аспарухово“ при Община Варна /с
оглед нормата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗМСМА/, да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100
лева. На основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателката следва да бъде
осъдена за плати в полза на район „Аспарухово“ при Община Варна сумата от 100
лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Варна,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.Ж.Х. ЕГН **********
срещу Заповед № ЖН – 16/01.10.2020 г. издадена от
кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна.
ОСЪЖДА С.Ж.Х. ЕГН **********,***,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд, чрез съда, който е постановил решението в
14-дневен срок от деня на съобщението,
че решението е изготвено.
СЪДИЯ: