Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3-ТИ състав,
в открито заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 16163/2018 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от А.П.И., ЕГН **********, чрез адв. М.Р., съдебен адрес:***, против П.НА Р.Б., София, бул.
”*****, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, както следва: 1/ сумата 40 000 лв., частичен иск от сумата 100 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП № 12/2014 г. по
описа на ДАНС за престъпление по чл. 149, ал. 1 и чл. 157 НК, след неговото прекратяване; сумата 5 977,10 британски лири,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи от неувеличаване на имуществото на ищеца
с трудово възнаграждение за периода 01.02.2010 г. - 30.06.2010 г. вкл.,
дължимо съгл. трудов договор от 07.09.2009 г., сключен между ищеца и И.С.Л., в
резултат на воденото срещу него наказателно производство; сумата 2 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство; сумата 2 742,28 лв. – претърпени имуществени вреди - заплатени разходи
за лекарства за лечение на заболяване псориазис,
в резултат на воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната
лихва върху всички претенции, считано от 01.12.2015 г. до окончателното плащане
на обезщетението; 2/ сумата 4 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото против него наказателно, производство по пр. пр.
№ 8290/14 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02
РПУ-СДВР, за престъпление по чл. 316, вр. чл.
309, ал. 1 НК, след оправдаването му с
влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на влизане на присъдата в сила - 06.10.2018 г.
до окончателното изплащане; 3/ сумата 6
000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от воденото
против него наказателно производство по пр. пр. № 2052/17 г. по описа на СРП,
досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02 РУ-СДВР, за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, след прекратяването му, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
прекратяването му - 18.10.2018 год. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В исковата молба се
твърди, че с Постановление от 21.01.2010 г. ищецът А.И. е привлечен като обвиняем
по пр.пр. № 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП №
12/2014 г. по описа на ДАНС за извършено от него престъпление по чл. 149, ал. 1 НК. Със същото му е наложена мярка „Задържане до 72 часа“. Впоследствие, с нови
Постановления на разследващите органи и по указания на наблюдаващия прокурор от
СРП неколкократно му е повдигано обвинение с правна квалификация чл. 157, ал. 3 НК - престъпни хомосексуални действия с малолетно лице.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е
изпълнявана спрямо ищеца от 21.01.2010 г. до 02.07.2010 г. - до изменяването й в „парична
гаранция“, с определение на CPC - НО, когато ищецът е освободен от следствения
арест.
Още от самото му начало случаят е станал широко
обществено достояние. За него е писано в пресата, в интернет - сайтове.
Излъчвани са множество репортажи и предавания по почти всички телевизии с
твърдения, че е разбита престъпна педофилска група,
състояща се от общо шест човека, между които и ищецът А.И.. На ищеца са
приписани изключително грозни, неморални и отблъскващи деяния с тежки последици
за пострадалите от тях, представящи ищеца като човек, чужд на общочовешките
ценности - престъпник и педофил. По този начин изключително тежко е уронено
доброто име, честта и достойнството на ищеца. Още от привличането му като
обвиняем и задържането му той изпитал силно притеснение и стрес. През цялото
времетраене на наказателното производство чувствал притеснения и несигурност за
бъдещето си. Криел се и не излизал от дома си, изпитвал постоянен страх от
преследване и несигурност от факта, че може да бъде разпознат от вестници и
медии. Известен период от време живял в пълна изолация. Страдал от фобия, че е
следен, подслушван и че постоянно го следят и контролират, без да е виновен.
Страхувал се, че може да бъде осъден за деяние, за което е бил убеден, че не е
извършил. Изгубил доверието и подкрепата на близките си, включително и на
най-близки роднини.
В хода на производството спрямо ищеца са извършвани
редица процесуални действия, с които той е бил длъжен да се съобразява. Бил е
привличан като обвиняем, разпитван, жилището му е било претърсено, иззети са му
били вещи.
След второто връщане на делото на СРП от CPC, НО, с
Постановление на СРП от 26.03.2015 г. наказателното производство против ищеца,
продължило над пет години, е било прекратено. С определение от 30.11.2015 г. на
СГС, НО по НЧД № С-114/15 г. Постановлението на СРП от 26.03.2015 г. за
прекратяване на производството против ищеца е окончателно потвърдено и влязло в
законна сила.
По - късно, след прекратяване на предното наказателно
производство, с Постановление от 02.02.2017 год. ищецът А.П.И. отново е
привлечен като обвиняемо лице - този път по пр. пр. № 8290/14 г. по описа на
СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, като му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр.
чл. 309, ал. 1 от НК - използване на неистински частен документ. По внесен по
това обвинение срещу него обвинителен акт е образувано НОХД № 3809/17 г. по
описа на СРС, НО, 104 с-в.
След множество проведени съдебни заседания И., в крайна
сметка, е оправдан с Решение на СРС, НО, 104 с-в от 19.09.2018 г., влязло в
законна сила на 05.10.2018 г. От това наказателно производство ищецът също е
претърпял неимуществени вреди - притеснения, страх, стрес, емоционален
дискомфорт.
По – нататък в исковата молба ищецът заявява, че П.на РБ е продължила да го преследва като
обвиняемо лице и по трето наказателно производство - това по пр. пр. №
2052/2017 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по
описа на 02 РУ-СДВР.
По посоченото досъдебно производство с Постановление от
07.11.2017 г., ищецът А.И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
290, ал. 1 НК - лъжесвидетелстване. Отново с повдигането на това трето по ред
обвинение за пореден път, ответникът е предизвикал и допълнително засилил
чувствата и усещанията за несигурност, страх, притеснение, граничещо в доста
моменти с паника, и негативните емоционални изживявания.
С постановление от 29.08.2018 г. на прокурор от СРП
наказателното производство по пр.пр. № 2052/17 г. по
описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02
РУ-СДВР е прекратено, на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на
престъпление. Постановлението на СРП е обжалвано пред СРС относно мотивите за
прекратяване на производството. С Определение от 03.10.2018 г. по НЧД №
15532/18 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, влязло в законна сила на 17.10.18 г., прекратителното постановление на СРП е потвърдено.
В тази връзка ищецът е
предявил настоящата претенция срещу П.на Р.Б. за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в посочените по – горе размери,
ведно със законните последици – лихва и разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Представила е писмени доказателства,
поискала е допускане на гласни такива и назначаване на експертиза.
В хода по същество на делото моли съда да уважи иска
изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по
размер.
На първо място заявява, че ищецът А.И. не е представил
надлежни доказателства, които да установят действително претърпени вреди като
пряк и непосредствен резултат от повдигнатите обвинения и воденото наказателно
производство.
Досежно твърденията в исковата молба за претърпените по
време на задържането вреди, счита, че не следва да се ангажира отговорността
само на Прокуратурата, тъй като арестите се изграждат, експлоатират,
стопанисват и администрират от съответното компетентно звено в Министерството
на правосъдието.
Възразява и срещу претенциите за вреди от прекомерна
продължителност на наказателното преследване. Счита, че за времетраенето на
наказателния процес на съдебна фаза не следва да се ангажира отговорността на
ответника ПРБ, тъй като правомощията и компетентността относно интензитета и
хода на съдебното производство и съдебните заседания, както и относно честотата
и ритмичността на съдопроизводствените действия, принадлежат изцяло на съда.
Счита за недоказани твърденията в исковата молба относно
това, че повдигнатите обвинения в хода на процесното наказателно производство,
са причинили на ищеца А.П.И. значителни неимуществени вреди. Намира за
недоказана и причинно- следствената връзка между заявените щети и визираното
наказателно преследване.
Твърди, че ответникът не следва да носи отговорност за
негативния отзвук от разгласяването в публичното пространство на образуваното
наказателно производство и повдигнатите обвинения чрез различните печатни и
електронни медии.
Претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени
вреди за сумата 40 000 лв. ответникът намира за изключително завишено и
несъответстващо нито на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, нито
на социално - икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна
практика по аналогични казуси.
Твърди, че е налице обременено съдебно минало - предишно
осъждане на лицето и няколко криминалистични
регистрации в процесния период.
Поискал е прилагане като
доказателства по настоящото дело пр.пр. № 3-776/2009
г. по описа на СРП; НОХД № 3809/2017 г. по описа на СРС - НО; пр.пр. № 2052/2017 г. по описа на СРП.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, тъй като по делото от ищцовата
страна не са представени годни доказателства. Прави възражение по размера на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
В хода на
настоящото производство бяха изискани, приложени и приети НОХД № 3809/17 г. на СРС, НО, 104 с-в и пр. пр. № 2052/2017 г. по описа на СРП,
досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02 РУ-СДВР.
По делото не се спори, че през 2010 г. ищецът А.П.И. е
привлечен като обвиняем по пр.пр. № 3-776/2009 г. по
описа на СРП, ДП № 12/2014 г. по описа на ДАНС за престъпление по чл. 149, ал.
1 НК за това, като първоначално е бил задържат за 72 часа. Не се спори, че
няколко пъти му е повдигано обвинение по чл. 157, ал. 3 НК - престъпни
хомосексуални действия с малолетно лице.
По това производство И. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за периода 21.02.2010 г . – 02.07.2010 г., откогато с
определение на СРС по н.ч.д. № 132/2010 г. мярката му за неотклонение е била
изменена на „парична гаранция“.
През 2012 г. наказателното производство е внесено в СРС и
е образувано н.о.х.д. № 21427/2012 г. на СРС, НО, 93-ти с-в, по което с
разпореждане от 08.02.2013 г. г. съдебното производство е прекратено и делото е
върнато на П.за отстраняване на посочените в разпореждането нарушения.
На 26.06.2014 г. в СРС отново е внесен обвинителен акт
срещу ищеца и други пет лица за извършено престъпление по чл. 157, ал. 3 НК и е
образувано н.о.х.д. № 12585/2014 г., по което с определение от съдебно
заседание от 16.02.2015 г. съдебното производство е прекратено и делото –
върнато на СРП за отстраняване на процесуални пропуски по време на
разследването. .
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че с Постановление от 26.03.2015 г. пр.пр.
№ 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП № 12/2014 г. по описа на ДАНС наказателното производство срещу всички лица,
между които и ищецът, за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 157, ал. 3 НК, е било прекратено, на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 198 НПК. С определение от 30.11.2015 г. по в.н.ч.д. № С-114/2015 г. Постановлението
на СРП е потвърдено.
От приложеното НОХД № 3809/17 г. по описа на СРС, НО, 104
с-в се установява, че по пр. пр. № 8290/14 г. по описа на СРП, досъдебно
производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР ищецът А.И. е привлечен като обвиняем
за друго престъпление, като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК - използване на
неистински частен документ. Обвинителният акт срещу него е внесен на 02.03.2017
г. в СРС и е образувано посоченото НОХД, по което с решение от 19.09.2018 г.,
влязло в сила на 05.10.2018 г., И. е оправдан по повдигнатото обвинение.
От приложената като доказателство пр. пр. № 2052/2017 г.
по описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02
РУ-СДВР се установява, че с Постановление от 07.11.2017 г. ищецът е привлечен
като обвиняем за трето престъпление - такова по чл. 290, ал. 1 НК -
лъжесвидетелстване.
С постановление от 29.08.2018 г. на прокурор от СРП
наказателното производство по тази прокурорска преписка и досъдебно
производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на престъпление.
Постановлението на СРП е потвърдено с определение от 03.10.2018 г. по НЧД №
15532/18 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, влязло в законна сила на 17.10.18 г.
По искане на ищеца по
делото бе изслушана и приета съдебно – медицинска
експертиза.
В заключението си вещото
лице заявява, че ищецът А.И. е бил прегледан от него на 25.02.2020 г. Съобщил е, че след
задържането му през 201 0г. за първи път се е проявило зааболяването
Псориазис, като първата плака е била в по - предната
повърхност на лявата подбедрица. Оттогава и до момента е имал многократни
обостряния и ремисии. Провеждал е многократно
различни видове лечение, за което е представил и рецепти. Според казаното от
ищеца последният пристъп е бил през лятото на 2019 г. При обективния преглед
експертът е установил следното: глава, шия,
горни крайници и торс – кожата е без патологична находка. Единствено на
границата шия – гръден кош, по предната повърхност /над гръдната кост/ се
установява кожен еритем /леко зачервяване на кожата/,
но без наличие на типичния обрив/плака за псориазиса.
В областта на ноктите на палците на двете ръце и двете стъпала се установяват кератозни промени /в резултат на псориазиса/.
Леко хиперпигментирана кожа в слабинните
гънки. Множество точковидни хиперпигментации в
областта на двете подбедрици /остатъчни, след излекуване на псориатичните
плаки/.
Според заключението, наличието на обрив при А.И. за първи път е
отбелязано в Медицинска справка №14480/14.08.2018 г., издадена от ГД
„Изпълнение на наказанията” ОСИН – София, в която е отразено, че: на 21.04.2010
г. той е получил обрив, придружен от сърбеж – даден му е спирт за мазане. В
предходната Справка за предварителен медицински преглед, издадена на 22.01.2010
г. от Главна дирекция „ГУМЛС” Областно звено „Следствени арести” – гр. София, са
отбелязани оплаквания: АХ /артериална хипертония/ І – ІІст.;
Чернодробна стеатоза; оплаквания от жлъчка и…не се
чете; личностново разстройство. Назначената терапия е:
Вискалдикс, Транксен, Ксанакс, Трансметил. Сегашно
състояние: Клинично здрав. Пулмо ет
кор – б.о. Ан 105/80. Заключение: Клинично здрав.
Експертът е проверил
и Етапна епикриза, издадена от д-р Ал. А., дерматолог, на 10.10.2010 г., в
която анамнестично е отразено, че заболяването датира
от 2010 г. и е започнало внезапно след силно нервно напрежение и стрес с
появата на червен и залющев обрив в областта на
тялото и крайниците, който бързо се разпространил и обхванал значителна площ.
Обективно е отразено: „…кожата в посочените области е обхваната от различни по
големина еритемно-папуло-сквамозни плаки, на места конфлуиращ. Мацерирана и десквамирана плака в ингвиналните
гънки…”. Дадена е терапия с Дайвобет и витаминотерапия. Хистологично заболяването е верифицирано от взетата биопсия
№11-77-7110/09.12.2011 г., а началото на
заболяването е отразено на 21.04.2010 г.
Вещото лице е отразило, че
описаните в исковата молба медикаменти, ползвани от ищеца, са били необходими и
адекватни за лечението му. По делото не са приложени фискални бонове и/или
фактури, от които да е видно какви и колко медикаменти е закупил И.. При
прегледа той представи рецепти за лекарства, но не и фискални бонове за тяхното
закупуване.
В експертизата
е отразено, че един от провокиращите фактори за появата
на заболяването Псориазис вулгарис
е стресът. По време на първата проява – първия описан и регистриран обрив на
21.04.2010 г., ищецът е бил в следствения арест, което, разбира се, е една
стресова ситуация. В медицинската документация приложена по делото, е отразено
заболяването тежък псориазис, което датира от 2010 г.,
започнало с появата на червени излющени, трудно лечим обрив в областта на
тялото и крайниците. За кратко време обривите бурно се разпространили, на места
се слели. Появил се обрив и в големите гънки на тялото. Ищецът е провеждал
многократно медикаментозно лечение със спорен и нетраен резултат. Обективно
състояние – кожата в посочените области е обхваната от различни по големина еритемо-папуло-сквамозни плаки…терапия – дайвобет-гел, витаминотерапия. По
принцип заболяването е с хронично-рецидивиращ ход и е съпроводено с промяна във
външния вид в засегнатите области, сърбеж, наличие на придружаващ псориатчна артропатия, които са
описани при ищеца.
По – нататък в експертизата е
отразено, че при А.И. заболяването Псориазис вулгарис се е проявило
с типичния за него обрив по тялото и крайниците, изразяващ се в различни по
големина еритемно-папуло-сквамозни плаки, на места конфлуиращи, а в ингвиналните гънки кожата е мацерирана
и с десквамирана плака. Всичко това води до
загрозяване на тялото и крайниците.
Към момента на прегледа, извършен на 25.02.2020 г. и
описан по - горе, кожата на главата, шияна, горните крайници и
торса е без патологична находка. Единствено на границата шия – гръден кош, по
предната повърхност /над гръдната кост/ се установява кожен еритем
/леко зачервяване на кожата/, но без наличие на типичния обрив/плака за псориазиса. В областта на ноктите на палците на двете ръце
и двете стъпала се установяват кератозни промени /от
заболяването/. Леко хиперпигментирана е кожата в слабинните гънки. Наблюдават се множество точковидни хиперпигментации в областта на двете подбедрици /остатъчни,
след излекуване на псориатичните плаки/.
Направен е извод, че
ходът на заболяването е хронично рецидивиращ, като последният му пристъп
е бил през лятото на 2019 г. Към момента, заболяването е в ремисия,
но следва да се отбележи, че на този етап не е възможно пълното излекуване на
ищеца. В момента най-модерно е биологичното лечение на заболяването, което
обаче трябва да се
прилага цял живот. Терапията включва поставяне на подкожни инжекции около 4 или
5 пъти в годината, като пациентите биха могли дори да си ги слагат и сами
вкъщи, не се налага да влизат в болница. Медикаментите са скъпи, но Здравната
каса ги покрива изцяло. Биологичните лекарства помагат на 70-80 % от болните да
се справят с псориазиса напълно.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита трима
свидетели.
Свидетелката Н.Г.И.е
негова майка.
В
показанията си И.заяви, че знае за заведените срещу
сина й наказателни дела. На 20.01.2010 г. е бил задържан и престоял 6 – 7
месеца в ареста на Г.М.Димитров. Обвинението му е било, че е участвал в педофилска група, която ги е дрогирала, скланяла и
осъществявала блудствени действия с малолетни деца. Една
сутрин, около 6 часа, 5-6 човека нахлули в къщата им, казали, че имат документ
за обиск, не показалаи документ, взели му лап – топа,
телефона и всички дискове, не казали за какво го задържат. Свидетелката не знае
дали в съда е имало дело, но каза, че всички са били оправдани. Според нея,
срещу сина й е имало само едно наказателно дело. Един месец след като е чула и
чела за обвинението му по медиите – телевизия, вестници /имало негови снимки
във в. 24 часа, във в. 168 часа/, не го е погледнала, нито чула по телефона,
била е ужасена. Смятала, че, след като прокурорът така уверено говори, че
групата е правила такива безобразия с деца, все пак има доза истина в това,
даже на адвоката му казала, че няма син. След неколкократни опити синът й все
пак успял да се свърже с нея и й обяснил, че няма нищо общо с това, че това е
само една пиар акция на прокуратурата. През месец февруари св. И.го посетила в
ареста. Бил отслабнал, видяла бели коси в перчема му, каза, че стаята му била
два на три метра, прозорците били заковани с летви и ламарини, ставало през
цялото време течение. Споделил, че надзирателите се държали много зле с него,
казвали му да си затваря устата, за да не му се случи случка. .Имал постоянно
главоболие и, въпреки че по тва време имал
хипертония, му давали само аналгин, дори не приемали лекарствата, които майка
му му носела. При едно от посещенията й
синът й споделил, че има сърбежи по цялото тяло и поискал да го види лекар,
защото смятал, че от мръсотия е хванал краста, но после се установило, че има
друго, нелечимо заболяване.
По – нататък свидетелката заяви,
че приятелите му го изоставили, останали му само двама – трима, между тях и
един духовник, с който си споделял, и това донякъде му помогнало. Чувствал се
зле, както той, така и семейството му, тъй като баща му е известен спортен
журналист и имат много познанства. Тя каза, че А. е любознателен, умен и много
интелигентен млад мъж. Състрадателен е, от ученик участвал в неправителствени
организации – Българското дружество за защита на птиците, Червения кръст,
помагал и на пожарникарите при нужда. По професия е историк. Интересувал се от
стара история, археология, египтология, астрология. Работел е към една
английска фирма за онлайн поддръжка.
След като излязъл от ареста,
живял при родителите си, в Дианабад, но после станало невъзможно, защото
„хората говорели“, наричали го педофил, наложило се да продадат жилището си и
да се преместят където никой не го познава, за да започне нов живот. Към края
на година три месеца прекарал в една къща на гара Лъкатник
– в пълна изолация – първо заради заболяването си, второ заради разбитата си
нервна систева. Няколко пъти е ходил при близка в
чужбина и това му се отразило добре. Посещавал психолог, станал заваисим от лекарствата. Няколко пъти майка му е викала
Бърза помощ заради висок пулс, притеснявала се много за него. Лекарствата му
убили скъпи – 300 лв. флакона, фотолечение, а
прегледът – по 70-80 лв. Според И.синът й все още не е преодолял състоянието
си, все още изпитва страх от органаите на МВР, все
още се притеснява да не го уличат в нещо, което не е направил.
Свидетелят Д.И.И.се
е запознал с ищеца през 2009 г. в къщата на един техен приятел, която двамата
са посещавали. През посочената година го е виждал там три пъти в къщата в кв. Маликнова долина, където се събирали. Там имало басейн,
барбекю, билярд. Че през 2010 г. е бил обвинен, че е участвал в педофилска група за изнасилвания. По това обвинение Илков е бил свидетел на
20.01.2010 г. около 07,30 ч. сутринта ГД БОП го прибрали от дома му за
свидетелстване. По – късно, през месец октомври 2010 г., след излизането му от
ареста, двамата се видели отново, свидетелят бил тогава на 17 години, имало
голяма разлика в него, имал някаква фобия, страхувал се да не го разпознаят
хората след това, което писали по вестниците, споделил му, че имал псориазис, имал огромни петна по цялата ръка, големи обриви.
Преди това бил човек с чувство за хумор, разказвал истории за живота си – какво
е работил, къде е пътувал. Илков заяви, че в ГД БОП е бил разпитван за други
хора, но не е давал показания за ищеца, бил много изненадан от това, което
писали за него във вестниците. След 2010 г. двамата се виждали не повече от 3-4
пъти в годината, повече контактували по телефона и във фейсбук.
Свидетелят С.К.М.е
приятел на от 2005 – 2006 г., запознали се на един
купон. Знае, че през 2010 г. бел обвинен за участие в организирана педофилска група и е бил задържан за няколко месеца в
Следствения арест. Когато го пуснали, се видял с него. Изглеждал много зле, бил
отслабнал, била му побеляла брадата. Бил много нестабилен психически, с никого
не искал да говори, затворил се в себе си. Ноктите му били опадали и имал петна
по ръцете, цялото му тяло било покрито с червени гадни петна. Споделил, че това
заболяване му се е появило по време на ареста. Задържането, според свидетеля,
му се отразило много зле – бил емоционално и психически тотално съсипан. След
няколко години следствието било прекратено и той бил оправдан, въпреки
отразеното в медиите, че всички участвали в организираната група са 100 –
процента виновни. Не искал да излиза сред хората. Приятелите му го изоставили,
не искали да общуват с него. Жвиеел в кв. Дианабад,
но се наложило да се премести, заради хората и съседите, в ж.к. Младост. През
2014 г. му се наложило да изтегли кредит, но било трудно, защото не
работел. Поради безизходицата, в която
се намирал, изтеглил кредит от „Провидент“, но му
повдигнали обвинение за някаква измама. По – късно го оправдали, след като се
доказало, че друг човек има вина. Първото наказателно производство, това за
участие в ОПГ за педофилия, приключило през 2015 г. През 2016 г. му повдигнали
ново обвинение – този път за лъжесвидетелстване. В резултат – и по трите
наказателни производство ищецът бил оневинен. По време на второто и третото
наказателно дело отново изпаднал в някаква дълбока депресия, тъй като бил
обвинен за нещо, което не е извършил, пиел много лекарства, викал линейки у
тях, получавал кризи. В редките случаи когато излизал, се криел с качулка и
очила. Сега е малко по – добре, но травмата му е останала, не е същият човек. Преди наказателните производства ищецът се е
хвалил на свидетеля, че е започнал работа в една британска компания, получавал
много хубава заплата. След това не можел да започне работа – бил психически
нестабилен и, отделно от това, се притеснявал да не го разпознаят, а и имал
тези петна по тялото и ръцете си. Сега работи в неправителствената сфера.
По
– нататък свидетелят заяви, че А.И. преди това имал много приятели, много
контакти, добро име в обществото. Той е много жалостив, ученолюбив,
любознателен, помагал на хората. Но всичко се променило след задържането му. Имал
и приятелка, Ц., която заминала за Англия.
По
искане на ищеца по делото бе назначена съдебно
– психиатрична експертиза.
Вещото
лице даде заключение, че ищецът А.и., на 41 години, показва невротична
симптоматика, тематично свързана с преживяното от него п рез
процесния пероид. По време на задържането той много
тежко е преживял случилото се и след освобождаването си от ареста не е бил с
предишните си социални умения – загубил чувството си за хумор, изолирал се от
околните. До днешна дата изпитва ужас от срещата с униформени полицаи.
Продължава да се опитва да крие от околните за какво е бил разследван, убеден
е, че това би отдръпнало хората от него и че биха го възприели предубедено.
Отделно
от това, по делото е назначена, изслушана и приета комплексна съдебно –
психиатрична и психологическа експертиза, според заключението на която в
резултат на задържането му под стража през 2010 г. ищецът е развил остра
стресова реакция, преминала след това в посттравматично стресово разстройство. Психичното
разстройство е протекло протрахирано, поради тежкото
обвинение, в което е бил обвинен, разгласяването и обществената и медийна
оценка на това обвинение, коментарите в медиите, продължителността на
разследването, последвалите други две обвинения за извършване на престъпления и
образуваните наказателни производства. Като остатъчна симптоматика се
установяват ситуативни страхове, тревожност, кошмарни
сънища периодично и оживяване на спомена за психотравмата.
Налице са данни и за промяна на личността – ищецът е станал затворен,
недоверчив, напрегнат, плах, страхлив, невротичен, песимист. Изолирал се, ограничил контактите, затворил
се вкъщи, не работил продължителен период от време, избягвал общуване, сменил
местоживеенето си, напускал дома си с качулка, поради страх. Установяват се
депресивни и тревожни преживявания и в емоционалната сфера, нарушил му се сънят.
Вещите
лица са констатирали снижение и в когнитивен план – ищецът се съсредоточавал по
– трудно, губели му се думи, трудно помнел, имал намалена концентрация,
ограничил поведенческия и словесния си репертоар.
Всички
тези елементи намалели с времето, понастоящем има остатъци от тях.
По
– нататък експертите са заявили, че псориазисът
трябва да се приема като психосоматично заболяване. Той се асоциира с множество
психологически проблеми, включително ниско самочувствие, трудности в
общуването, сексуална дисфункция, тревожност,
депресия и мисли за самоубийство.
Остатъчната психична симптоматика и промяната на личността не нарушават категорично способността на
ищеца за социално и професионално функциониране, но променят и затрудняват в
някаква степен междуличностните му контакти и отношения.
Според
заключението на назначената, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, общата сума за лечение – лекарства
на ищеца от заболяването псориазис през периода 2010 г.
– 2012 г. възлиза на 2 727, 62 лв.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
По
– нататък вещото лице заявява, че периодът, за който се претендира обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение от
ищеца е 01.02.2010 г. – 30.06.2010 г. включително. На базата на сключен трудов
договор между него и търговско дружество „И.С.Л.“, експертизата прави извод, че
този размер за посоченото време е 5 977, 10 британски лири, с левова
равностойност 16 586, 51 лв. към датата на прекратяване на досъдебното
производство – 30.11.2015 г.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от три различни
наказателни производства, водени срещу ищеца, а именно: 1/ вреди от образуваното и
водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП
№ 12/2014 г. по описа на ДАНС за престъпление по чл. 149, ал. 1 и чл. 157 НК,
след неговото прекратяване, както следва;
- 40 000 лв. - частичен иск от сумата 100 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, - сумата 5 977,10 британски лири, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неувеличаване на имуществото на ищеца с трудово възнаграждение за периода
01.02.2010 г. - 30.06.2010 г. вкл., дължимо по. трудов договор от 07.09.2009
г., сключен между него и И.С.Л., - сумата
2 000 лв. - обезщетение за имуществени
вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство и сумата - 2 742,28 лв. – претърпени
имуществени вреди - заплатени разходи за лекарства за лечение на заболяване
псориазис, в резултат на воденото срещу него
наказателно производство, ведно със законната лихва върху всички претенции,
считано от 01.12.2015 г. до окончателното плащане на обезщетението, 2/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на воденото против
него наказателно, производство по пр. пр. № 8290/14 г. по описа на СРП,
досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.
1 НК, след оправдаването му с влязла в сила присъда, в размер 4 000 лв. ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане
на присъдата в сила - 06.10.2018 г. до окончателното изплащане и 3/ сумата 6 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по пр. пр. № 2052/17
г. по описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02
РУ-СДВР, за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, след прекратяването му,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
прекратяването му - 18.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се
сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и П.и
съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в следните хипотези:
- ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, поради това че деянието не е извършено или че извършеното деяние не
съставлява престъпление, - поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
По първия предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 2009 г. за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 157, ал. 3 НК – обвинение, което му е повдигано
няколко пъти. Доказа се и фактът наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за периода 21.02.2010 г . – 02.07.2010 г. /деня на изменението й в
„парична гаранция“/.
Не се спори също и че два пъти – през 2012 г. и през 2014
г. П.е внесла в СРС обвинителни актове срещу ищеца и други пет лица за
извършените престъпления, като образуваните по тези обвинения н.о.х.д. са били
прекратявани за отстраняване на пропуски
по време на разследванията.
Безспорно се доказа и че с Постановление от 26.03.2015 г.
пр.пр. № 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП № 12/2014
г. по описа на ДАНС, потвърдено с определение на съда от 30.11.2015 г. по
в.н.ч.д. № С-114/2015 г., наказателното
производство срещу всички лица, между които и ищецът, за извършено престъпление
по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 157, ал. 3 НК, е било
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 198 НПК.
Доказа се, следователно, че за период от пет години – от момента
на образуване на наказателното производство срещу ищеца до окончателното прекратяване
на наказателното производство, той е бил обвиняем за престъпление, което не е
извършил и за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът
А.И. е понесъл болки и страдания, изразяващи се в стрес, притеснения и отчаяние
от повдигнатото му обвинение, от широкия медиен и обществен отзвук, които бяха
установени от показанията на разпитаните по делото свидетели. Променил се
животът му, разбило се здравето му, останал без работа. И всичко това – в
резултат на действията на органите на прокуратурата, които са образували по
отношение на него наказателно производство, повдигнали и поддържали
неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на А.П.И. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след прекратяването на
наказателното производство, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието
на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение
срещу И. и воденето срещу него на наказателно производство, което след пет
години е било окончателно прекратено, поради липса на престъпление.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на ищеца, с начина, по който е преживял
случилите се събития и отраженията, които са оказали върху него, включително
върху обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу И. се е водело наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки показанията
на разпитаните свидетели, посочени от ищцовата страна,
и представените писмени доказателства, както и възраженията на ответника
относно размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение от
5 000 лв. – така, както са предявени, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване по
отношение на ищцата – 02.12.2015 г., до окончателно изплащане.
Досежно
претенциите за репариране на понесените
имуществени вреди:
По отношение на сумата 5 977,10 британски лири, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи от неувеличаване на имуществото на ищеца с трудово
възнаграждение за периода 01.02.2010 г. - 30.06.2010 г. вкл., дължимо по.
трудов договор от 07.09.2009 г., сключен между него и И.С.Л., в хода на делото
се събраха доказателства за сключен трудов договор на ищеца с посоченото
дружество. Съдебно счетоводната експертиза установи, че размерът на неполученото
от ищеца трудово възнаграждение по процесния договор за периода 01.02.2010
г. – 30.06.2010 г. включително, възлиза на 5 977, 10 британски лири, с
левова равностойност 16 586, 51 лв. към датата на прекратяване на
досъдебното производство – 30.11.2015 г.
За тази сума искът е основателен и доказан и, като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение сумата
2 000 лв. - обезщетение за имуществени
вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
съдът я намира за недоказана, пред вид липсата на писмени или гласни
доказателства в тази насока.
Що се касае до сумата
2 742,28 лв. – обезщетение за
имуществени вреди - заплатени разходи за лекарства за лечение на заболяване
псориазис, в резултат на воденото срещу него
наказателно производство, въпреки че вещото лице – ССЕ е заявило, че сумата за
лекарства, които евентуално са заплатени от ищеца, възлиза на 2 727, 62
лв., съдът я намира за недоказана. И това е така, защото експертизата е
извършила заключението си на базата на ценова листа при Търговско дружество –
доставчик на лекарства, а вещите лица заявяват в своята експертиза, че
доказателства за заплатени медикаменти за лечение /фискални бонове/ по делото
липсват.
По втория предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
присъждане на сумата 4 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на
воденото против него наказателно, производство по пр. пр. № 8290/14 г. по описа
на СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, след оправдаването му с влязла в
сила присъда:
По делото се доказа, че образуваното НОХД № 3809/17 г. по
описа на СРС, НО, 104 с-в, по което ищецът е бил подсъдим обвинение за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК за внесен на 02.03.2017 г. обвинителен акт във връзка с пр. пр. № 8290/14 г.
по описа на СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, е
приключило с влязло в сила на 05.10.2018 г. решение, с което И. е оправдан по
повдигнатото обвинение.
Доказа се в хода на настоящото производство, че
образуваното срещу ищеца наказателно производство за извършено престъпление по
чл. 316 НК е приключило с оправдаването му през 2018 г. с влязло в сила
решение. С оглед на това съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди в резултат на образуваното и поддържано обвинение срещу него – от момента
на повдигането му до момента на оправдаването му с влязла в сила присъда, които
вреди съдът оценява, изчислявайки периода на продължилото наказателно
производство на 2 000 лв. и счита, че за тази сума искът е основателен и
доказан и, като такава, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на окончателното му оправдаване - 05.10.2018 г.
В останалата част, за разликата до 4 000 лв., претенцията е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По третия предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
присъждане на сумата 6 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по пр. пр. № 2052/17
г. по описа на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02
РУ-СДВР, за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, след прекратяването му :
Доказа се в хода на делото, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем по пр. пр. № 2052/2017 г. по описа на СРП, досъдебно производство
№ 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02 РУ-СДВР на 07.11.2017 г. за аизвършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Доказа се и,
че с Постановление от 29.08.2018 г. на прокурор от СРП, потвърдено с определение
от 03.10.2018 г. по НЧД № 15532/18 г. по описа на СРС, НО, 7 с-в, влязло в
законна сила на 17.10.18 г., наказателното производство по тази прокурорска
преписка и досъдебно производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на
престъпление.
С оглед на това съдът приема, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в резултат на образуваното и поддържано обвинение срещу
него – от момента на повдигането му до момента на прекратяване на наказателното
производство с влязъл в сила прокурорски акт, които вреди съдът оценява,
изчислявайки периода на продължилото наказателно производство на 2 000 лв.
и счита, че за тази сума искът е основателен и доказан и, като такава, следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 17.10.2018 г.
до окончателното изплащане.
За останалата част, за разликата до 6 000 лв.,
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание
чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна разноски, съразмерно с уважената част от иска н размер, 1 298 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б., София, бул.
Витоша № 2, да заплати на А.П.И., ЕГН **********, чрез адв.
М.Р., съдебен адрес:***, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени вреди от образуваното и
водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 3-776/2009 г. по описа на СРП, ДП
№ 12/2014 г. по описа на ДАНС за престъпление по чл. 149, ал. 1 и чл. 157 НК,
след неговото прекратяване, както следва;
- 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, - 16 586, 51 лв. - обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи от неувеличаване на имуществото на ищеца с трудово
възнаграждение за периода 01.02.2010 г. - 30.06.2010 г. вкл., дължимо по. трудов
договор от 07.09.2009 г., сключен между него и И.С.Л., ведно със законната
лихва, считано от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в частта за разликата до сумата 40 000 лв. – частичен иск от сумата
100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумите 2 000 лв. 2 000 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство и 2 742,28 лв. – претърпени имуществени вреди - заплатени
разходи за лекарства за лечение на заболяване псориазис,
ведно със законната лихва, като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
да заплати на А.П.И., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 2 000 лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в
резултат на воденото против него наказателно, производство по пр. пр. № 8290/14
г. по описа на СРП, досъдебно производство № 15219/14 г. на 02 РПУ-СДВР, за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, след оправдаването му с влязла в сила
присъда, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на влизане на присъдата в сила - 06.10.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
до пълния предявен размер 4 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.
да заплати на А.П.И., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 2 000 лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от
воденото против него наказателно производство по пр. пр. № 2052/17 г. по описа
на СРП, досъдебно производство № 226 3MK-238/2017 г. по описа на 02 РУ-СДВР, за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, след прекратяването му, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
прекратяването му - 18.10.2018 год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до пълния предявен размер
4 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на А.П.И. разноски,
съобразно уважената част от иска н размер 1 298 лв. адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: