Решение по НАХД №242/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 253
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20201510200242
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.07.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

      23 юни

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

    Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

         НАХ

 

           242

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.                    

„Или -Никая” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул. Проф. Стоян Киркович“ № 24 представлявано от И.К., с ЕГН **********, е обжалвало Наказателно постановление (НП) № К-0052934/11.09.2019 г., издадено от Директор на Регионална  дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите  на КЗП, с което на жалбоподателя, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева на основание  чл. 210а от Закона за защита на потребителите  за извършено нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 4, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Дружеството- жалбоподател, счита че атакуваното наказателно постановление е неправилно, тъй като неправилно е пресъздадена установената фактическа обстановка, както и че не е спазена разпоредбата на чл. 26 от ОПК, АНО да започне производство по установяване на  нелоялна, заблуждаваща търговска практика, след като такава е установена при извършена проверка, като по този начин не е предоставена възможност на жалбоподателя да представи доказателства в обратна посока. Като алтернативно искане е посочено, че АНО не е мотивирал наказателното постановление относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като счита, че случаят е маловажен, тъй като не са засегнати обществените отношения, които регулира закона, както и че деянието не е с висока степен на обществена опасност.

В хода на съдебното следствие дружеството се представлява от адв. Николов, който поддържа съображенията изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез адв. Янев, оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.01.2019г., в гр. Сапарева баня, е извършена планова проверка на обект семеен хотел „Илиевата къща“, находяща се на ул. „Христо Ботев“ № 11 от гл.  инспектор  в РД –София Комисия за защита на потребителите – И.К. и свидетел при извършване на проверката Майа П. също от гл.  инспектор  в РД –София Комисия за защита на потребителите, на която присъствала и Невена Палалкова - администратор в „Или -Никая” ЕООД, на която установили, че на видно място на рецепцията е поставено Удостоверение № 00247 за категория „една звезда“, вид и наименование на обекта семеен хотел „Илиевата къща“. Над входа на обекта, на фасадата е поставен надпис „Илиевата къща“; „Хотел –ресторант“; „Басейн с минерална вода“. На видно място е поставен ценоразпис с обявени цени на предплатените нощувки, като на ценоразписа е записано Хотел“Илиевата къща“. Съставен е Констативен протокол № К-2683902/29.01.2019 г., в който е отразено, че търговецът ще бъде уведомен от резултата на приключилата проверка. Като доказателство  по делото е приложен описания ценоразпис.

Председателят на Комисията  за защита на потребителите е издал Заповед № 286/28.03.2019 г., в която  е забранил на дружеството –жалбоподател при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като е възприел описаната в КП фактическа обстановка.

 На 15.04.2019 г. актосъставителят И.К., на длъжност гл.  инспектор  в РД –София Комисия за защита на потребителите е съставила АУАН  № К-0052934/15.04.2019 г., в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в който описала констатираното нарушение в Констативен протокол № К-2683902/29.01.2019г. и ангажирала административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, за това че при упражняване на своята дейност използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно:

Търговецът „Или -Никая” ЕООД предоставя невярна и подвеждаща информация относно вида на туристическия обект семеен хотел „Илиевата къща“ с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Христо Ботев“ № 11, на място в обекта, чрез рекламен надпис, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП. Проверката е извършена на 29.01.2019 г.с Констативен протокол № К-2683902/29.01.2019 г., като в хода на проверката е установено, че на видно място на рецепцията на обекта е поставено Удостоверение № 00247 от 12.05.2017 г. за определена категория „една звезда“, вид и наименование на обекта:семеен хотел „Илиевата къща“, капацитет 27 стаи, 52 легла; лице извършващо дейност в обекта„Или -Никая” ЕООД, валидно до 12.05.2022 г., издадено от Ощина Сапарева баня.

При проверката е установено, че над входната врата на обекта, на фасадата е поставена табела с надпис: „Илиевата къща хотел-ресторант, басейн с минерална вода“. На ценоразписа са обявени цени на предлаганите нощувки, поставен на видно място на рецепцията е записано: Хотел „Илиевата къща“.

Търговецът „Или -Никая” ЕООД, чрез рекламни надписи на фасадата на обекта и на ценоразписа, с обявени цени на нощувки, предоставя невярна информация относно вида на обекта, като посочва, че същата е „хотел“, а всъщност притежава удостоверение за категория на обект „семеен хотел“. По този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителя относно вида на туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел, ако не беше използвана тази търговска практика. Самото обозначение за вида на обекта се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала на предлаганите услуги на потребители.

Съгласно Наредба за изискванията към места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, между тези видове туристически обекти “хотел“ и „семеен хотел“ има значителна разлика в минималните задължителни изисквания, което води до заблуда на потребителите.

Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация за вида на туристическия обект семеен хотел „Илиевата къща“, с адрес гр. Сапарева баня, ул. „Христо Ботев“ № 11, на място в обекта, чрез рекламен надпис на д входа на обекта и ценоразписа, прилагането на която има за резултат или е възможно да има резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика.

Нарушението е извършено на 29.01.2019 г. в гр. Сапарева баня, семеен хотел „Илиевата къща“, като е квалифицирано  по чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 4, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на нарушителя или  на упълномощено лице от дружеството, при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗЗП. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление № К-0052934/11.09.2019 г., издадено от Директор на Регионална  дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите  на КЗП, с което на жалбоподателя, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лева на основание чл. 210 а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на о чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 4, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от същия закон. Наказващият орган е възприел фактическите констатации на актосъставителя и изводите му за нарушените законови разпоредби.         

 Горните обстоятелства се установяват от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.К. и свидетеля по акта Майа П., чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни, непротиворечиви, взаимодопълващи се и дадени в резултат на лично възприятие, както и от приложените по делото писмени доказателства.

 При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима.

Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е неоснователна, поради което съдът ще потвърди наказателното постановление, по следните съображения:

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор на Регионална  дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите  на КЗП, видно от приложената по делото Заповед № 673/21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приложената по делото Заповед № 318ЛС22.04.2015 г. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото НП е посочена дата на извършване на нарушението – 29.01.2019 г.,това е датата, на която е извършена проверката на търговския обект. Изрично  е  посочено мястото на извършване на нарушението, конкретното нарушението и обстоятелствата при които последното е било извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Посочена е нарушената правна норма. Съдът счита, че не е нарушено императивното изискване на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Съдът намира, че в конкретният случай правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики.

Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к.

Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

С действащата към момента на извършване на нарушението Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС № 217 от 17.08.2015 г., обн., ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г., се определят видовете места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и техните характеристики; изискванията към видовете места за настаняване и заведения за хранене и развлечения; минималните задължителни изисквания, на които трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване; обслужване; предлагани услуги в туристическия обект; образование или професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя и за професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект.

Съгласно чл. 12 от Наредбата, категорията на местата за настаняване е съобразно техния клас, тип и вид, като типовете места за настаняване, определени по класове съгласно ал. 3 от Наредбата, са както следва:

1. клас "А" – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;

2. клас "Б" – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР, по смисъла на Наредбата, "Семеен хотел" е място за настаняване по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗТ, а съгласно т. 20 от същия параграф "Хотел" e място за настаняване по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗТ.

В Приложение 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 на Наредбата са посочени подробно и изчерпателно изискванията към различните видове и категории на местата за настаняване, видно от които изискванията към хотелите с категория "една звезда", които са обекти от клас А, са много по-високи от изискванията към семейните хотели с категория "една звезда", които са обекти от клас "Б".

Безспорно се установи по делото, че процесния обект е семеен хотел, т. е. от клас "Б" и категоризиран с „една звезда“, както и че предоставената от дружеството-жалбоподател информация в самия туристическия обект, е невярна и подвеждаща, защото обекта, рекламиран като хотел е категоризиран с една звезда като семеен хотел, а не като хотел с една звезди. Наличието на категоризация на обект "хотел" гарантира предоставянето на определен минимум от туристически услуги, каквито в семейния хотел не се предоставят. Правилно контролните органи са приели, че цялостното представяне на обекта чрез подадената от дружеството информация, създава впечатление, че обекта е "хотел", /а не "семеен хотел" какъвто в действителност е процесния обект/, която информация е заблуждаваща и невярна и чрез нейното цялостно представяне е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и може да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на нелоялната търговска практика, и правилно са квалифицирали нарушението, извършено от търговеца, като такова по чл. 68в във връзка с чл. 68д, ал. 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите.

На следващо място съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 210а от ЗЗП, съгласно която за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 30 000 лева.

Правилно на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1 000 лева, като при постановяване на наказанието административно-наказващият орган е взел предвид, че се касае за първо нарушение и е наложил минимално предвидената санкция.

Ето защо, поради изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0052934/11.09.2019 г., издадено от Директор на Регионална  дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите  на КЗП, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите на „Или -Никая” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дървеница”, ул. Проф. Стоян Киркович“ № 24 представлявано от И.К., с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на в размер на 1 000.00 лева, за нарушение  чл. 210а от Закона за защита на потребителите  за извършено нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 4, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: