Решение по дело №9177/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261281
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20203110109177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……..

12.04.2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.

 

при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9177 по описа за 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

От ищеца Г.Р.Н., ЕГН **********,*** е предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 45 и чл. 76, т.9 от ЗБЛД срещу М.И., ЕГН: **********,*** с искане съдът да разреши издаването на задграничен паспорт на детето А.М.  И., ЕГН: ********** на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9, вр. чл. 45 от ЗБЛД, без за целта да е необходимо съгласието на бащата М.И., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че с ответника са родители на детето А.М.  И., ЕГН: **********. С решение № 2756/15.06.2012 год. на 19.07.2012 год., постановено по гр. д. № 14277/2011 год. по описа на ВРС е постановен развод между ищцата и ответника, в което се уреждат упражняването на родителски права и издръжка по отношение на детето. През 2012 год. заявили издаване на паспорт на детето и такъв бил издаден. Ответникът подписал  декларация, с която дал разрешение за пътувания на детето в чужбина, която не е ограничена със срок.

Ищцата излага още, че от повече от седем години бащата М.И. не е осъществявал срещи и контакти с детето и не се намира на територията на Р. България, поради което не може да осъществи среща с него за депозиране на заявление за подновяване на първоначално издадения задграничен паспорт на детето.

Не може да се снабди и с пълномощно от ответника, тъй като в редките случаи, когато успее да осъществи контакт с него и повдигне въпроса за изготвяне на пълномощно от негова страна той ѝ отговаря, че е зает или е в някоя държава, където няма възможност да се занимае със случая или ѝ обещава, че ще изготви пълномощното, което после ще ѝ прати, но така и от около три години това не се случило до момента.

Ищцата сочи, че е имала възможност да излиза от територията на Р. България по повод организирани почивки с приятели, посещения на гости на сови близки и приятели в чужбина, но не може да вземе детето, заради липсата на валиден документ.

Отделно от горното,  тъй като синът ѝ участва във футболни отбори е имал няколко пъти възможност да бъде част от лагерите, които са организирали от клубовете в чужбина, но заради липсата на валиден задграничен паспорт, това не се осъществило, което той приел това много тежко. Във връзка с горното, счита, че в интерес на детето А.  И. е да може свободно да се придвижва не само в страната си, но и в чужбина.

В срока за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника, в който излага, че уважаването на иска е изцяло в интерес на детето.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127а, ал.1, предл. първо от Семеен кодекс.

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

За уважаване на молбата в производството по чл. 127а, ал. 2 СК следва да бъде установено, че страните са родителите на детето, че не са постигнали съгласие относно издаването на необходимите документи за пътуване в чужбина, както и че разрешението, заместващото съгласието на родителя, който не дава съгласие по чл. 127а, ал. 1 СК е в интерес на детето.

В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето. Същото се установява и от представеното на л. 4 от делото Удостоверение за раждане на детето А.М.  И., ЕГН **********, от което се установява, че негови родители са именно ищцата Г.Р.Н., ЕГН ********** и ответникът М.И., ЕГН: **********.

Ответникът се представлява от особен представител в процеса, тъй като местонахождението му в момента не е установено, тъй като постоянно се мести. Това се установя от изслушаните свидетелски показания на В. Р.Я.  – леля на ищцата. От показанията на свидетеля се установява още, че детето от 2017 г. не може да напуска пределите на Р България. Нямат стабилен контакт с бащата от 2011 г. Майката на детето е искала многократно съдействие от бащата, който обещавал, че ще даде пълномощно, но все бил възпрепятстван и в крайна сметка вече 4-5 години няма документи за пътуване в чужбина. Това възпрепятства детето, което тренира футбол, да посещава спортни лагери, организирани в чужбина, да пътува с майка си при роднини, включително да посещава баба си и дядо си по бащина линия, които живеят в Белград.

С Решение №2756/15.096.2012 г., постановено по гр.д.№ 14277/2011 г. (л.6) е прекратен сключеният граждански брак между ищцата и ответника като упражняването на родителските права е възложено на ищцата Г.Р.Н., ЕГН **********. Същата полага цялостните грижи за детето, доколкото бащата отсъства трайно от страната.

С нотариално заверена декларация бащата е дал съгласие синът му А.М.  И., ЕГН ********** да пътува,  придружен от майка си Г.Р.Н., ЕГН ********** извън пределите на Р България без ограничение на срока, страната или периодичността на пътуванията. Същата не е оттеглена. Но няма дадено съгласие за издаване на документи за пътуване в чужбина.

Така по делото безспорно се установява, че липсва съгласие на бащата за издаване на документи за пътуване на детето в чужбина, доколкото бащата не е дал такова и не е известно, в коя държавна точно се намира към момента. Установено е също, че детето живее, отглежда се и се възпитава от майката, че детето има желание, интерес и възможност да посещава чужди държави, че има близки роднини и приятели в страни от Европейския съюз.

Доколкото детето има право на свободно придвижване, вкл. и да пътува в чужбина, това му право е ограничено до навършване на пълнолетие, докогато не може да го упражнява нито само, нито със съдействието само на единия родител. При липса на съгласие между родителите разрешение за пътуване и издаване на документи може да бъде дадено само за определен период и за определена/и държава/и, като се преценява интересът на детето.

След извършена преценка от страна на съда, с оглед на събраните по делото доказателства и най-вече дадената декларация от бащата за безпрепятствено пътуване на детето в чужбина, съдът намира, че е изцяло е в интерес на детето да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на документи за пътуване на детето в чужбина.

На основание изложеното по-горе, съдът счита, че искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

С оглед на изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени, направените от нея разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. По делото са представени доказателства за направени разноски, в общ размер на 350,00, от които  50,00 лв. - заплатена по сметка на съда държавна такса и 300,00 лв.  – за особен представител на ответника.

 

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 

            ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата М.И., ЕГН: **********, роден на 09.05.19985 г. в Сърбия с неизвестен адрес да бъде издаден по реда на ЗБЛД по искане на майката Г.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: *** задграничен паспорт на детето А.М.  И., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9, изр. 2-ро ЗБЛД.

            ОСЪЖДА М.И., ЕГН: **********, роден на 09.05.19985 г. в Сърбия с неизвестен адрес ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: