№ 18274
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110119710 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от В. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.....
срещу „М. Ц. - IX - С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град С...... с която се иска осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумите както следва:
13 793,87 лв. /тринайсет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и
осемдесет и седем стотинки, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
представляваща неизплатените на ищеца трудови възнаграждения, за
периода от м.10.2020 до м.04.2022г.
2 318.65 лв. обезщетение за забавено плащане върху неизплатеното
месечно трудово възнаграждение за всеки месец по оттделно за периода
от 01.11.2020 – 11.04.2023г.;
710 лв. /седемстотин и десет лева/ представляващи обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозирането на исковата молба /12.04.2023 г./ до
окончателното й изплащане, представляващо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 15.07.2021г. до
15.07.2022г.
5 725 лв. / пет хиляди седемстотин двайсет и пет лева, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал, 3 от КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозирането на исковата молба
/12.04.2023 г./ до окончателното й изплащане, представляващо
1
обезщетение за прекратяването на трудовото възнаграждение след
получаване на право на пенсия в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
Ищцата твърди, че на 03.05.1977г. в гр.С., от Девета поликлиника
(ответника - „М. Ц. IX - С.“ ЕООД), е издадена заповед за назначение.
Съгласно същата В. К. е назначена на длъжността медицински регистратор с
основна месечна заплата 80 лева. 1.2. С Допълнително споразумение към
трудов договор №14/14.08.2015г., В. Г. е преназначена на длъжността касиер
домакин, с шифър по класификатора на длъжностите № 43Е12002, със срок за
неопределено време, с основна месечна заплата в размер на 650 лв„ считано от
02.01.2021 г. Сочи че трудовото възнаграждение било прекратено на
15.07.2022г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към датата на прекратяване останали незаплатени трудови
възнаграждения и обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение и за неизползван платен годишен отпуск. Ето защо намира,
че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Препис от исковата молба е връчен на назначения особен представител
на ответника. В установения срок е постъпил отговор с който се оспорват
предявените искове и се сочат нередовности на исковата молба. Намира, че
исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК
като обстоятелствената част не съответства на петитума. Сочи, че не е
уточнена датата на прекратяване на трудовото правоотоношение. Оспорва
исковете по основателност, сочи че липсвало житейска логика да работи две
години без възнаграждение. Оспорва исковете за заплащане на обезщетения.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 222, ал.3 КТ и чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86
ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
От представените по делото документи – заповед за назначаване от
03.05.1977г. и от допълнително споразумение към трудовия договор от
02.01.2021г. се установява, че между ищецът и ответникът било налице
трудово правоотношение.
Видно от разпореждане № 22 – 132/06.07.2023г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл. 327, ал.2 от КТ трудовота
2
провоотношение на ищцата било прекратено.
За установяването на размера на неизплатеното трудово възнаграждение
ищецът е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която след
проверка в счетоводството на ответника, да установи има ли неизплатени
трудови възнаграждения и какъв е техният размер и за кои периоди се отнасят.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че от м. август 2020г. до месец декември 2021г. вкл. брутните
трудови възнаграждения на В. К. Г. в размер на 14629,20 лв. са начислени във
ведомости за работната заплата. От м. януари 2022г. до м. май 2022г. на
вещото лице не са предоставени ведомости за работна заплата т.е. за този
период не са начислени и не са изплатени трудовите възнаграждения на
ищцата В. К. Г.. Брутните възнаграждения, изчислени на база минималната
работна заплата за страната за посочения период, са в размер на 4637,36 лв.
Вещото лице е посочило, че общият размер на неизплатените нетни
трудови възнаграждения на В. К. Г. от дружеството работодател „М. Ц. IX - С“
ЕООД е 11769,60 лв.
При това положение съдът намира, че се установява, че ответветникът
дължи горепосочената сума, а за разликата искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 222, ал.3 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, че към момента на прекратяването е придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобиването на
последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател /ответника/.
По делото е представена информация от Национална агенция за
приходите, от която е видно, че за периода от м.09.2021г. са подавани
осигурителни декларации образец 1. Установява се че до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал.2 КТ
ищцата е работила при ответника.
По отношение на размера съдът намира, че предвид размера на
работната заплата същият възлиза на 5265 лева. Искът следва да се уважи до
този размер, а за останалата част до пълния предявен размер следва да се
отхвърли.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.1 КТ.
За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за
посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което в негова полза е възникнало правото на ползване на платен
годишен отпуск и неговия размер, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
От заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се
установява, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата от
3
1639,68 лева,
Доколкото се претендира обезщетение в размер на 710 лева то следва че
искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на искът по чл. 86 ГПК.
Основателността на главния иск от своя страна води до основателност и
на акцесорния иск за наказателна лихва от датата на връчената нотариална
покана до датата на депозирането на исковата молба.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза
мораторната лихва възлиза на сумата от 1863,32 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищцата която
обаче не е представила доказателства за сторени разноски. На адв. А. Т. следва
да бъде присъдено адвоктаско възнаграждение за осъществена правна помощ
в настоящото производство по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС разноски
да държавна такса и депозити.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. Ц. - IX - С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град С...... ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С....., на основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 222, ал.3 КТ и чл. 224, ал.1 КТ
и чл. 86 ЗЗД сумите както следва:
11769,60 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, представляваща
неизплатените на ищеца трудови възнаграждения, за периода от
м.10.2020 до м.04.2022г. ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба 12.04.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 13 793,87 лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН;
1863,32лв. обезщетение за забавено плащане върху неизплатеното
месечно трудово възнаграждение за всеки месец по отделно за периода от
01.11.2020 – 11.04.2023г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 2318,65 лева КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
710 лв. /седемстотин и десет лева/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозирането на исковата молба
/12.04.2023 г./ до окончателното й изплащане, представляващо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
15.07.2021г. до 15.07.2022г.
4
5265 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал, 3 от КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозирането на
исковата молба /12.04.2023 г./ до окончателното й изплащане,
представляващо обезщетение за прекратяването на трудовото
възнаграждение след получаване на право на пенсия в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния
претендиран размер от 5 725 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА „М. Ц. - IX - С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град С......ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Т. от САК на
основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв сумата от 2164,72 лева
представляващо възнаграждение за осъщетвена безплатна адвокатска помощ
на ищцата в производството.
ОСЪЖДА „М. Ц. - IX - С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град С...... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 784,32 лева държавна такса
в производството и 1800 лева разноски за депозити за особен представител и
съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5