Решение по дело №1149/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 133
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20214310101149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Ловеч, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101149 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във
връзка с чл.422, ал.1 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ във връзка с 274, ал.1, т.2 във
връзка с чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането /отменен/, сега чл.500, ал.1, т.2 от КЗ.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от Изпълнителните директори
Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт ****** Г.а
против Д. М. ИВ. от гр.Ловеч, в която изтъква, че във връзка с подадено от тяхна страна заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано Ч.гр.дело №670/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Д. М. ИВ.. Същият е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, предявяват настоящия
иск.
Пояснява, че на 20.03.2016 год., около 21:00 часа, на АМ „Хемус", на 9-ти километър, с посока на
движение от с.Елешница към с.Яна водачът Д. М. ИВ., при управление на собствения си лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф", с peг.№OB 5473 АК поради това, че не спира и не взима мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение неизправност в превозното средство, липсва елемент за закрепване на джантата
към главината на колелото и от автомобила се откъсва предна лява джанта, вследствие на което реализира
пътнотранспортно произшествие с движещия се от лявата му страна лек автомобил марка „БМВ", модел „318 И",
с per.№СА 0687 НА, собственост на П. Д. М.. От транспортния инцидент са причинени материални щети на лек
автомобил марка „БМВ", модел „318 И", с per.№СА 0687 НА.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП №К-223 от
20.03.2016 год., в който е посочено, че виновният водач Д. М. ИВ. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с
per.№OB 5473 АК е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователна полица №BG/22/115001670793, със срок на валидност от 24.06.2015 год. до 23.06.2016 год.
Във връзка с причинените щети по на лек автомобил марка „БМВ", модел „318 И", с per.№СА 0687 НА и
по силата на сключен договор за застраховка „Каско" на МПС, полица №Е1315008420600044349 при ЗД „Бул
1
Инс"АД е образувана ликвидационна преписка по щета №**********. При извършения оглед на увреденото
МПС са констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения
застрахователен договор, ЗД „Бул Инс"АД определя и изплаща на П. Д. М. застрахователно обезщетение при
условията на „тотална щета" в размер на 2 520,00 (две хиляди петстотин и двадесет) лева, както и сумата от
178,80 (сто седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки) на „Ауто Клеймс"ЕООД, представляващи разходи за
репатриране.
На основание чл.411 от КЗ ЗД „Бул Инс" АД предявява регресна претенция пред ЗК „Лев Инс"АД за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 698,80 (две хиляди шестстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки). По случая е образувана щета №0000-5102-16-5-03570, като ЗК „Лев
Инс"АД възстановява на ЗД „Бул Инс"АД претендираната сумата в размер на 2 698,80 (две хиляди шестстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки) с Прихващане №1/2017 год.
На основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, ЗК „Лев Инс"АД придобива право на
регрес срещу виновния водач - Д. М. ИВ. за сумата от 2 718,80 (две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и
осемдесет стотинки), от които 2 698,80 (две хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки)
възстановено застрахователно обезщетение, както и 20,00 (двадесет) лева, представляващи ликвидационни
разходи по щета №0000-5102-16-5-03570.
Предвид изложените обстоятелства ищецът моли да бъдат призовани на съд и след като се запознае с
доказателствата по делото и изтъкнатите от тях аргументи, да постанови решение, по силата на което да приеме за
установено, че Д. М. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ул.“Бяло море", бл.214, вх.“А“, ет.3, ап.8 дължи на
ЗК "Лев Инс"АД сумата от 2 718,80 (две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет стотинки), като
потвърди вече издадената заповед за изпълнение и издаде изпълнителен лист срещу длъжника - ответник в
настоящото производство.
Ищецът претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното заплащане, както и направените разноски
по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в двете
производства.
В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв.Г. от АК-гр.София, в който последният от името на доверителя си заявява, че не дължи
исканата от ищеца сума в размер на 2 698,80 лева, която се твърди, че била възстановено застрахователно
обезщетение. Не дължи претендираната законна лихва върху главницата. Възразява срещу направените разноски
по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в двете
производства. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца задължение, на
основание чл.110 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да осъди ищцовото
дружество да му заплати сторените от него разноски за адвокатски хонорар по делото, за които ще приложи
списък в насроченото открито съдебно заседание.
Пред настоящата съдебна инстанция ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но депозира
писмени становища, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.а, в които поддържа изцяло депозираната искова
молба и оспорва релевираните в отговора възражения като неоснователни и недоказани. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените срещу ответника Д. М. ИВ. искове като основателни и доказани,
съобразно събраните по делото доказателства. Моли, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК съдът да
присъди в полза на ЗК»Лев Инс»АД направените по делото разноски, включително и възнаграждение за
юрисконсулт, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. На самостоятелно основание прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, проведено на 07.10.2021 год., като
същия в хода на исковия процес се представлява от пълномощника си адв.Г., който поддържа отговора на
исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният срещу доверителя му иск
като неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по
вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №670/2021 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление, подадено на 05.04.2021 год. от ЗК“Лев Инс“АД е издадена в
негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №368/07.04.2021 год. срещу
длъжника Д. М. ИВ. от гр.Ловеч за сумата 2 718,80 лева – главница, ведно със законна лихва от 05.04.2021 год. до
изплащане на вземането, както и сумите 54,38 лева държавна такса и сумата 100 лева юриконсултско
2
възнаграждение, представляващи разноски по делото.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства : Застрахователен договор
№BG22115001670793 за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №BG/22/115001670793, със
срок на валидност от 24.06.2015 год. до 23.06.2016 год. На 20.03.2016 год., около 21:00 часа, на АМ“Хемус“, на 9-
ти километър, с посока на движение от с.Елешница към с.Яна водачът Д. М. ИВ., при управление на собствения
си лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг.№OB 5473 АК поради това, че не спира и не взима
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение неизправност в превозното средство, липсва елемент
за закрепване на джантата към главината на колелото и от автомобила се откъсва предна лява джанта, вследствие
на което реализира пътнотранспортно произшествие с движещия се от лявата му страна лек автомобил марка
„БМВ", модел „318 И", с per.№СА 0687 НА, собственост на П. Д. М.. От транспортния инцидент са причинени
материални щети на лек автомобил марка „БМВ", модел „318 И", с per.№СА 0687 НА. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП №К-223 от 20.03.2016 год., в който е
посочено, че виновният водач Д. М. ИВ. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Към датата на събитието
отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per.№OB 5473 АК е застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица
№BG/22/115001670793, със срок на валидност от 24.06.2015 год. до 23.06.2016 год. Във връзка с причинените
щети по на лек автомобил марка „БМВ", модел „318 И", с per.№СА 0687 НА и по силата на сключен договор за
застраховка „Каско" на МПС, полица №Е1315008420600044349 при ЗД „Бул Инс"АД е образувана
ликвидационна преписка по щета №**********. При извършения оглед на увреденото МПС са констатирани
увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен
договор, ЗД „Бул Инс"АД определя и изплаща на П. Д. М. застрахователно обезщетение при условията на
„тотална щета" в размер на 2 520,00 (две хиляди петстотин и двадесет) лева, както и сумата от 178,80 (сто
седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки) на „Ауто Клеймс"ЕООД, представляващи разходи за репариране.
На основание чл.411 от КЗ ЗД „Бул Инс" АД предявява регресна претенция пред ЗК „Лев Инс"АД за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 698,80 (две хиляди шестстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки). По случая е образувана щета №0000-5102-16-5-03570, като ЗК „Лев
Инс"АД възстановява на ЗД „Бул Инс"АД претендираната сумата в размер на 2 698,80 (две хиляди шестстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки) с Прихващане №1/2017 год. На основание чл.500, ал.1, т.2 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД, ЗК „Лев Инс"АД придобива право на регрес срещу виновния водач - Д. М. ИВ. за сумата от
2 718,80 (две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет стотинки), от които 2 698,80 (две хиляди
шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки) възстановено застрахователно обезщетение, както и
20,00 (двадесет) лева, представляващи ликвидационни разходи по щета №0000-5102-16-5-03570.
Длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Поради това оспорва изцяло като недължимо вземането в размер на 2 718,80
лева със законна лихва от 05.04.2021 год. по Заповед №368/07.04.2021 год., издадена по Ч.гр.дело №670/2021 год.
на РС-гр.Ловеч. Счита, че не дължи разноски за заповедното производство в размер общо на сумата 154,38 лева.
Описаното в заповедта ПТП намира за напълно случайно и непредвидимо за него събитие, дължащо се на
неочаквана повреда в гумата – джантата.
Видно е, че с разпореждане №731/07.05.2021 год. заповедният съд е указал на заявителя,че на основание
чл.415 от ГПК, може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна
такса. Указал е на заявителя и, че ако не постъпят доказателства – копие от искова молба със съответния щемпел,
отразяващ завеждане на иска пред съответния съд, т.е. че е предявил иска си в посочения срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 07.05.2021 год. и получен от
технически сътрудник М.Симова на 21.05.2021 год., видно от разписката, приложена в заповедното производство,
а исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е заведена в РС-гр.Ловеч с вх.№3788/18.06.2021
год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок. В този смисъл съдът счита, че тя е допустима. Разгледана по
същество същата е частично основателна и доказана.
Исковата претенция, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, т.е положителен установителен иск, с който ЗК“Лев Инс“АД иска да докаже със сила на
3
присъдено нещо, че в негова полза съществува вземане срещу посочения в исковата молба ответник – предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело
№670/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Страните не спорят, а и това се доказва от представения като доказателство пред настоящата инстанция
Констативен протокол №К-223 от 20.03.2016 год., че на 20.03.2016 год., около 21:00 часа на автомагистрала
„Хемус“ на 9-ти километър е станало ПТП между два леки автомобила - Участник 1.МПС с рег.№ОВ5473АК,
свидетелство за регистрация сериен №*********, рама №WVWZZZ1HZSW193130, марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, собственост на водача Д. М. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ул.“Бяло море“, бл.214, вх.“А“,
ет.3, ап.8, със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК“Лев Инс“, полица №ВG/22/115001670793/24.06.2015
год., валидна до 23.06.2016 год. и Участник 2.МПС с рег.№СА0687НА, свидетелство за регистрация сериен
№*********, рама №WВААL31010JJ31974, марка БМВ, модел 318И, собственост на водача П. Д. М., ЕГН-
**********, с адрес : гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.317, вх.“А“, ет.3, ап.7, със застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Бул Инс“АД, полица №ВG/02/115001895812/24.07.2015 год., валидна до 23.07.2016 год. Като
обстоятелства и причини за ПТП в Констативния протокол се посочва, че на 20.03.2016 год. в гр.София, около
21:00 часа лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ОВ5437АК, управляван от Д. М. ИВ. се движи по
автомагистрала „Хемус“ с посока от с.Елешница към с.Яна и на 9-ти километър поради това, че водача не спира и
не взима мерки за отстраняване на възникнала по време на движение неизправност в ППС липсва елемент за
закрепване на джантата към главината на колелото и от автомобила се откъсва предна лява джанта като
застрашава безопасността на движението и реализира ПТП с движещият се в същата посока от лявата му страна
лек автомобил „БМВ 318“, с рег.№СА0687НА, управляван от П. Д. М., който минава през откъснатата джанта
след което напуска пътното платно в дясно, удря последователно указателна табела и телена предпазна ограда на
магистралата. Видимите щети, станали след ПТП и описани в Констативния протокол са : цялостна деформация
на лява страна, отворени 3 броя въздушни възглавници, спукана предна лява гума с подбита джанта, счупено
предно стъкло, счупени – предна броня, решетка, фарове, деформиран преден капак, предно окачване. Другите
нанесени материални щети са : 24 метра телена ограда на магистралата, 6 броя бетонни колци, 1 брой указателна
табела.
Пострадала от ПТП е пътничката в лек автомобил БМВ Дафинка Йотова М.а, с диагноза : открита рана на
главата – осбоводена от ИСУЛ.
И двамата участника в ПТП са изпробвани с алкотест „Дрегер 7510“ №0136 за употребата на алкохол, но
пробата им е отрицателна.
В Констативния протокол също е отбелязано, че е взето административно отношение към Участник 1 в
ПТП, като му е съставен АУАН №363882/21.03.2016 год.
Затова, че към датата на цитираното по-горе ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
собственост на водача Д. М. ИВ., ЕГН-**********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със срок на застраховката от 24.06.2015 год. 00:00 часа до 23.06.2016 год. 23:59
часа,, съдът установява от представената като доказателство по делото полица №BG/22/115001670793 с дата на
издаване 23.06.2015 год. на „Лев Инс“АД. Териториалният обхват на покритието покрива отговорността на
застрахованите лица за вреди, причинени на територията на Република България, другите държави-членки на ЕС,
всички дължави от Европейското икономическо пространство. Обект за застраховане, видно от застрахователната
полица е : Съгласно КЗ застрахована е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за
които вреди застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
Заведено е уведомление за щета на МПС №**********/20.03.2016 год. от собственика на лек автомобил
„БМВ 318“, с рег.№СА0687НА, собственост на П. Д. М. до ЗД“Бул Инс“АД-гр.София относно застрахователното
събитие, настъпило на 20.03.2016 год. в 21:00 часа. След произшествието МПС не е в движение. Има пострадали
лица в резултат на ПТП. П.М. е посочил в уведомлението до застрахователя, че не е напускал произшествието,
защото е изчакал идването на екип на КАТ и на ЗД„Бул Инс“АД. Описал е подробно какви са щетите по лекия му
автомобил и къде е откарано пострадалото от ПТП лице Дафинка М.а.
В опис на претенция №**********/20.03.2016 год. застрахователят ЗД„Бул Инс“АД, чрез експерта Тодор
4
Давидков подробно е описал претенциите, които са изброени в 38 пункта. Видно от опис-заключение по
претенция №**********/20.03.2016 год. по полица №Е1315008420600044349 е, че общата експерта оценка е в
размер на 3 710,48 лева, включваща подмяна на детайли и материали, демонтаж и монтаж, ремонт, труд и
материали за боядисване.
От Доклад по щета №1 за изплащане на застрахователно обезщетение мнението на представителя на
ЗД“Бул Инс“АД е, че размерът на щетата по лекия автомобил на застрахования П. Д. М. е в размер на сумата
2 520 лева, представляваща Тотална щета /70% х 3 600=2 520 лв./, която е и сумата за изплащане.
Налице е и Доклад по щета №2 за изплащане на застрахователно обезщетение за сумата 178,80 лева.
С платежно нареждане за кредитен превод от 15.09.2016 год. ЗД“Бул Инс“АД е платило по банкова сметка
на получателя П. Д. М. сумата 2 520 лева, а с платежно нареждане за кредитен превод от 07.04.2016 год. ЗД“Бул
Инс“АД е изплатило по банковата сметка на получателя „Ауто Клеймс“ЕООД сумата в размер на 178,80 лева.
Съставен е Доклад по щета №0000-5102-16-5-03570/1 от Стефан Делчев, който след като е извършил
проверката на документите по образуваната преписка по щетата е установил, че събитието ПТП, настъпило на
20.03.2016 год. представлява покрит риск, от условията на застрахователния договор полица
№ВG/22/115001670793, валидна от 24.06.2015 год. до 23.06.2016 год., като регресната претенция срещу Д. М. ИВ.
от гр.Ловеч, е в размер общо на сумата 2 718,80 лева, от които 2 698,80 лева изплатено застрахователно
обезщетение и 20 лева общо ликвидационни разходи.
Изпратено е писмо от Изпълнителния директор на ЗД“Бул Инс“АД до ЗК“Лев Инс“АД вх.№L-
185/18.01.2017 год. относно уреждане на взаимоотношенията по предявени регресни претенции чрез прихващане
на дължимите от двете дружества суми. Съгласно приложенията към настоящото писмо ЗД“Бул Инс“АД дължи
на ЗК“Лев Инс“АД възстановяване на 212 броя регресни претенции за сумата от 191 663,54 лева, съгласно
Приложение №2. ЗК“Лев Инс“АД дължи на ЗД“Бул Инс“АД възстановяване на 147 броя регресни претенции за
сумата от 143 351,91 лева, съгласно Приложение №1. На основание чл.103 и във връзка с чл.104 от ЗЗД молителя
е уведомил ЗК“Лев Инс“АД, че е извършил едностранно прихващане на вземанията до размера на по-малката
сума Разликата от 48 311,63 лева е превела на посочена от тях банкова сметка.
От допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира с доверие, имаща за
задача вещото лице да установи изплатена ли е застрахователната премия по полица №ВG22/115001670793 на
ищцовото дружество и ЗК“Лев Инс“АД изплатило ли е обезщетение по щета №0000-5102-16-5-03570 от кого и на
кого се разбира, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ОВ5473АК е застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователна полица №ВG22/115001670793, със срок на валидност от 24.06.2015 год. до 23.06.2016 год.
Застрахователната премия по полица №ВG22/115001670793 е изплатена на ищцовото дружество. Общо
направените плащания от страна на “Бул Инс“АД по щета №0000-5102-16-5-03570 са в размер на 2 698,80 лева
/178,80 лева+2 520 лева/. На 17.01.2017 год. с Прихващане №1/2017 год., съставено от ЗД“Бул Инс“АД относно
уреждане на взаимоотношенията по предявени регресни претенции чрез прихващане на дължимите от двете
дружества суми – сумата 2 698,80 лева по процесната щета е част от сумата 143 351,91 лева, която ЗК“Лев
Инс“АД е трябвало да възстанови на „Бул Инс“АД по 147 броя регресни претенции и е прихваната от дължимите
за възстановяване от ЗД“Бул Инс“АД на ЗК“Лев Инс“АД по 212броя регресни претенции за сумата 191 663,54
лева. Тоест сумата 2 698,80 лева по процесната щета е възстановена от ЗК“Лев Инс“АД на ЗД“Бул Инс“АД, което
е направило плащанията на пострадалото лице 2 520 лева и направените разходи по транспортирането 178,80
лева.
Според съдебно-автотехническата експертиза, която съдът приема като компететно изготвена е
безпристрасно депозирана, още повече, че не бе оспорена от страните по делото механизмът на ПТП е следният :
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ОВ5473АК, с водач Д. М. ИВ. се движи в посока към гр.София. Зад
този автомобил се движи лек автомобил БМВ, с рег.№СА0687НА с водач П. Д. М., който е предприел маневра
изпреварване на отпред движещия се лек автомобил. Лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ОВ5473АК се
движи със скорост от около 100 км/час, а изпреварващият го лек автомобил БМВ, с рег.№СА0687НА се движи
със скорост около 100-120 км/час. При предприетата от водача на лек автомобил БМВ 318 И маневра
изпреварване на лек автомобил „Фолксваген Голф“, от ляво, изпада предното ялво колело /гума и джанта/ на
изпреварвания автомобил. Изпреварващият автомобил БМВ преминава през изпадналото предно ляво колело,
5
водачът на същия изгубва управлението на автомобила, преминава на дясно, удря се в дясна мантинела, стена,
табло и се оплита в предпазната мрежа. Автомобилът след удара се установява върху пътното платно на
магистралата. В Констативният протокол №К-223 на ОПП при СДВР от 20.03.2016 год. в раздела „Обстоятелства
и причини за ПТП“ е отбелязано, че лек автомобил БМВ след удара в изпадналата гума и джанта се отклонява в
дясно, но в него нее отбелязано с колко болта се монтира джантата на автомобила към главината. Също така има
ли останали болтове върху главината или липсват всички болтове. Също така експерта е посочил, че липсват
снимки на джантата и предната лява главина. Като причина за настъпване на ПТП вещото лице посочва, че се
дължи на техническа неизплавност на автомобила и конкретно в предното ляво окачване на предното ляво колело
/джанта и гума/. Възникналата повреда по предното ляво окачване на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ОВ 5473 АК, е развиване на всички болтове от главината и изпадане, като според експерта е възможно
болтовете да са изпаднали в различен интервал от време при движение на автомобила. възможно е и част от
болтовете да са премахнати предварителон, когато автомобилът не е бил в движение, като са оставени един или
два болта, които да са разхлабени. И в двата случая според него, затягането на болтовете не е било достатъчно с
необходимото усилие. Повредата на предното ляво окачване е възникнала по време на движение на автомобила.
По мнението на експерта възникналата техническа неизправност по лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ОВ 5473 АК, не е възникнала внезапно. Тя възниква в известен период от време, като не може да се определи от
кой момент е съществуването на същата. През този период на съществуването на техническата неизправност,
автомобилът може да се движи без видими признаци на съществуването й, но в даден момент тя се появява в
много кратък период от време, през който водачът е възможно да я възприеме своевременно. Или това е
моментът, в който джантата е разхлабена от главината и е изпаднал и последния болт. Размерът на щетата п лекия
автомобил БМВ 318, с рег.№СА0687НА са 2 415 лева, като това е Тотална щета. Настъпилите повреди и щети по
този лек автомобил имат причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото на 20.03.2016 год. ПТП на
АМ“Хемус“.
В хода на исковия процес са ангажирани и гласни доказателства като от показанията на св.П. Д. М. се
установява, че на 20.03.2016 год. се прибирал за гр.София, по магистралата, управлявайки лек автомобил „БМВ
318“ и изпреварвал със 100/120 км/час. Бил в лявата лента, кагото пред автомобила му просто се търкулнала една
гума и той нямало как да се предпази, нито какво да направи. Минал през гумата, автомобилът му се завъртял,
ударил се в мантинелата, от там в лявата стена, където имало табло, ударил се в таблото и паднал на жената в
лявата страна на главата. Спрели на магистралата, тъй като автомобилът се бил оплел в мрежата. Според
свидетеля мрежата спряла автомобила, защото на това място имало голям ров. Описа, че инцидента станал по
време, когато се свечерявало, било леко мрачно и сигурно е карал на фарове. Посочи, че след ПТп мал леко
натъртване, нямал други увреждания, в дясно от него бил синът му, а огледалото изхвръкнало и се ударило в
главата на съпругата му, която се возила отзад. Относно автомобила изтъква, че получил всякакви увреждания.
Първо спукване на гумите, въздушните възглавници изгърмяли и трите. Спукана предна лява гума с пробита
джанта. Предната част на колата била смачкана. По думите му нямал никаква възможност да избегне удара и не е
възприел другия водач на лекия автомобил. Въобще не е имал контакт с другия водач. Той се обадил на телеофн
112 и те дошли.
В дадените по реда на чл.176, ал.1 от ГПК обяснения ответникът Д. М. ИВ. изтъкна, че на въпросната дата
пътувал за гр.София, където работи и както се движил по магистралата просто му изхвърчало предно ляво колело,
без някакви признаци да е имало или някакви шумове да е усетил, абсолютно нищо. Той от 25 години е
професионален шофьор и не би допуснал да управлява автомобил, която да издава странни звуци и да не спре, за
да види какво става. Когато дошли полицаите му казали, че по този текст на закона ще му вземат книжката за
половин година и ще му спрат автомобила за 1 година, само ако кажел, че нещо е тропало и лопало ще заплати
акт срещу известна сума, която им дал и му написали протокол. Ако знаел, че ще има такива проблеми ответника
заяви, че нямало да подпише. Уточни, че автомобилът му бил на техническа преглед 4-5 месеца преди ПТП.
Преди да тръгне за гр.София проверил изправността на автомобила. Описа, че по време на инцидента времето
било сухо, в тъмната част на деня. Твърди, че се движил с автомобила с около 100 км/час, като в автомобила бил
сам. В другия автомобил имало двама пътници.
По положителния установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК.
6
При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, действал
към момента на процесното ПТП, след заплащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от застрахователя, когато
застрахованит при настъпването на пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел мерки
за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това.
Съдът кредитира заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съобразно което
възникналата повреда по предното ляво окачване на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ОВ5473АК, е в резултат на развиване на всички болтове от главината и тяхното изпадане. Както
се посочва от вещото лице в процеса на разхлабването и изпадането на болтовете от джантата на
колелото, е възможно прилепвнето на джантата към главината да се преустанови, като от този
момент, се получава радикално и аксиално биене на гумата. От това биене се получава специфичен
шум, както и нестабилност на движението на автомобила. Водачът има възможност да възприеме
шумовете и промените в равномерното движение на автомобила. Промяната на движението на
автомобила е като при спукване на гума. Тоест възникналата техническа неизправност по лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ОВ5473АК, не е възникнала внезапно.
Следователно налице е хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, сега чл.500, ал.1, т.2 от
КЗ, доколкото ответникът е имал възможност да разбере, че е възникнала неизправност на
управлявания от него лек автомобил, но не е спрял и не е взел мерка за отстраняване на
възникналата неизправност в моторното превозно средство и пътнотранспотното произшествие е
възникнало в резултат на това. Обясненията на ответника, дадени в производството по чл.176, ал.1
от ГПК, че е дългогодишен професионален шофьор, с 25 годишен стаж и въпреки опита му не е
усетил никакви шумове или някакви признаци в автомобила, които да показват, че е
налицеповредена джанта, съдът намира за изцяло изолирани и не съответстващи на събрания
доказателствен материал по делото. Очевидно е, че с обясненията си ответникът цели да се
защити, но като отговорен водач на ППС има задължения по чл.10 от ЗДвП да се движи с изправно
моторно превозно средство, да извърши оглед на ходовата, спирачната системи на автомобила,
включително и на гумите. Фактът, че автомобилът е преминал техническа преглед, при който не са
открити неизправности по никакъв начин не освобождава водача на лекия автомобил от
задължението преди пътуване да го прегледа обстойно и да прецени, че всичко е наред. Това
задължение е вменено на всеки водач и по време на движение на автомобила, като в случая е
ирелеватно по какъв начин са изпаднали болтовете – дали много преди да предприеме пътуване
или по време на движение на автомобила.
Предвид гореизложеното ищцовото дружество е имало право да предяви регресна
претенция към ответника за заплатеното обезщение.
Относно размера, до който следва да се уважи исковата претенция, съдът изцяло съобразява
това, което е изчислило вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, а именно, че щетата
е 2 415 лева, като се касае за Тотална щета по лекия автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“, с
рег.СА 0687 НА, собственост на П. Д. М.. Сумата, посочена в петитума на исковата молба е
7
2 718,80 лева, но тъй като до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът не
измени размера на претенцията си, на основание чл.214, ал.1 от ГПК – не го намали до това, което
вещото лице е изчислило в заключението си по съдебно-автотехническата експертиза, съдът счита,
че след като тази експертиза не е оспорена от страните в хода на проведения исков процес, тя
представлява годно, писмено доказателсво, събрано и приобщено по надлежно предвидения в
чл.195 от ГПК процесуален ред, което му дава основание да приеме, че това е действително
претендираната сума и именно до този размер, който експерта инж.В.Ангелов е изчислил следва
да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 2 718,80 лева иска като
неоснователен и недоказан се отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице изтекла погасителна давност на
претендираното от ищеца задължение, на основание чл.110 от ЗЗД, защото за погасителната
давност относно регресните искаве се прилага общата погасителна давност по чл.110 и сл. от ЗЗД,
която започва да тече от момента на изплащане на застрахователнотж обезщетение на
правоимащото лице, тъй като основанието натези искове не е застрахователното правоотношение,
а възниква по силата на деденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от
застрахователя – Решение №144/26.01.2010 год. по т.д.№532/2008 год. на ВКС/. В този смисъл е
изричната норма на чл.378, ал.6 от КЗ, приложима на основание Параграф 31 от ПЗР на КЗ за
настоящия случай. Видно от доказателствата по делото е, че ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума по реда на чл.410 от ГПК на
05.04.2021 год., т.е. преди да изтече петгодишния срок за предявяване на регресния иск по
отношение на плащането направено с платежно нареждане от 15.09.2016 год. и 07.04.2016 год.,
съответно за сумите 2 520 лева и 178,80 лева. Тъй като по заявлението е подадено възражение от
длъжника и е подаден иск в законоустановения едномесечен срок, на основание чл.415,
респективно чл.422 от ГПК, настоящата искова претенция се счита предявена на 18.06.2021 год., с
оглед на което правото на иск не е погасено по давност.
Тъй като ответникът не е изпълнил парично задължение, на основание чл.86 от ЗЗД,
дължима остава и законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
По изложените съображения исковият съд приема, че ищецът проведе доказване на релевантните факти,
поради което и основания за регресна отговорност са налице. Затова и следва да се признае за установено, че
ответника Д. М. ИВ. дължи на ЗК“Лев Инс“АД, на основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от
ГПК, сумата в размер 2 415 лева, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на подаване
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.04.2021 год. до окончателното изплащане, а за
разликата до пълния претендиран размер на сумата от 2 718,80 лева искът на ЗК“Лев Инс“АД против Д. М. ИВ. се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските.
Съгласно ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК съдът, който разглежда иск, предявен
по реда на чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така в и заповедното производство и се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
В този смисъл и след като исковата претенция е частично основателна и доказана, то частично следва да се
уважи претенцията на ищеца против ответника за присъждане на разноски, направени в настоящото исково
производство, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. М. ИВ. следва да бъде осъден за заплати на
8
ЗК“Лев Инс“АД сумата 434,28 лева, представляваща разноски за исковото производство, изчислени съразмерно с
уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
на пълномощника на ответника е неоснователно, защото дължимото възнаграждение на адв.И.Г. следва да е
420,31 лева, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размера на адвокатските
възнаграждения, но тъй като съгласно чл.7, ал.9 от същата Наредба при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева, то имайки предвид, че по делото са
проведени общо 5 съдебни заседания, то адвокатският хонорар следва да е значително по-голям от договорения
между адвоката и ответника в размер на сумата 600 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер общо на 154,38 лева,
представляваща разноски за заповедното производство.
Водим от изложеното, съдът


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК,
че ответника Д. М. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ул.“Бяло море“, бл.214, вх.“А“, ет.3, ап.8 дължи на
ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А, представлявано от Изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел
Валериев Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт ****** Г.а сумата в размер на 2 415 /две хиляди
четиристотин и петнадесет/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2021 год. до окончателното изплащане, а за разликата
до пълния претендиран размер от 2 718,80 лева исковата претенция на ЗК“Лев Инс“АД, с горните данни против Д.
М. ИВ., с горните данни, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Д. М. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ул.“Бяло море“, бл.214, вх.“А“, ет.3, ап.8 да
заплати на ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А, представлявано от Изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел
Валериев Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт ****** Г.а сумата в размер на 434,28 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, изчислени
съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. ИВ., ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ул.“Бяло море“, бл.214, вх.“А“, ет.3, ап.8 да
заплати на ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А, представлявано от Изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел
Валериев Димитров, чрез пълномощника си юрисконсулт ****** Г.а сумата в размер на 154,38 /сто петдесет и
четири лева тридесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №670/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9