№ 6258
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело №
20241100500384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 145453/25.05.2023 г., подадена от Б. Г. И. –
съделител по гр. дело № 29284/2022 г., Софийски районен съд, 163 състав срещу
постановеното по него Решение № 6319/24.04.2023 г., с което е изнесен на публична продан
следния недвижим имот: сграда с идентификатор № 00357.5362.1003.1 по КККР на гр. Нови
Искър, община Столична, област София с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна
със застроена площ от 43 кв. м. на един етаж, находяща се и разположена в поземлен имот с
идентификатор 00357.5362.1003 и с административен адрес на сградата: гр. Нови Искър,
район Нови Искър, ул. „*******, при квоти между страните както следва: по ½ идеална част
за всеки от двамата съделители, конкретно ищцата Г. А. и ответника Б. И. на основание чл.
348 ГПК. Със същото решение съделителят Б. И. е осъден да заплати на съделителката Г. И.
300 лв. венесен депозит за СТЕ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че съдът не дал указания на жалбоподателя, че може
да иска възлагане на целия имот. Погрешно съдът го е осъдил за заплати възнаграждение за
извършената експертиза, макар според практиката на ВКС всяка една от страните да поема
своите разноски.
Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване
на ново, с което делото да бъде върнато на нов състав за повторното му разглеждане.
Съделителката Г. И. А. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Сочи, че
в рамките на първоинстанционното производство категорично било установено, че квотите
на страните били по ½ идеални части, вследствие на извършено дарение. Съдът нямал
задължението да указва на страните възможността да искат възлагане на неподеляем имот.
Дори и да било така конкретният случай не попадал в нито една от хипотезите на чл. 349, ал.
1, и ал. 2 ГПК. По отношение на осъдителния диспозитив за дължимостта на 300 лв.
1
разноски за изслушаната пред първата инстанция експертиза се посочва, че общият размер
на определения от съда депозит за вещото лице бил 600 лв. и цялата сума била внесена от
съделителката. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е постъпила и Частна жалба с вх. № 220314/03.08.2023 г., подадена от Б. И.
срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 23539/05.07.2023 г., с
което е отхвърлена като неоснователна молбата му за изменение на решението в частта за
разноските, конкретно за осъждането му да заплати на Г. А. 300 лв. за депозит за вещо лице.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като жалбоподателят не
следвало да плаща за нещо, което не е искал от съда. Иска се отмяна на определението.
Ответницата но частната жалба Г. И. редовно уведомена на 18.12.2023 г. не подава
отговор в законоустановения срок.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 29284/2022 г., Софийски районен съд, 163 състав е
образувано по Искова молба с вх. № 111789/02.06.2022 г., подадена от Г. И. А., в която се
твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим имот: сграда с идентификатор №
00357.5362.1003.1 по КККР на гр. Нови Искър, община Столична, област София с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 43 кв. м. на един
етаж, находяща се и разположена в поземлен имот с идентификатор 00357.5362.1003 и с
административен адрес на сградата: гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „*******.
Съсобствеността възникнала от договори за дарение и била в размер на ½ идеална част за
всеки един от тях. Собствеността на земята е изцяло на ищцата. Същата е поискала подялба
между нея и ответника на сградата в северния край на имота, която е с идентификатор №
00357.5362.1003.1.
Ответникът Б. Г. И. редовно уведомен на 25.07.2022 г. не подава отговор в
законоустановения срок.
По делото е представен Договор за дарение от 06.10.1995 г., съдържащ се в Нотариален
акт № 156, том LXLI, нотариално дело № 18256/06.10.1995 г. на нотариус Е.Д. – нотариуска
при СРС И.В. и В.Б. дарили на Б. Г. И. ½ идеална част от дворно място, цялото с площ 715
кв.м., съставляващо имот с пл. № 652 в кв. 261 за част от който е отреден парцел Х-652 по
плана на гр. София, гр. Нови Искър, кв. „Славовци“ на ул. „*******, заедно с идеална част
от построената в северния край на дворното място едноетажна сграда с площ 43 кв. м.
Представен е и Договор за дарение от 06.10.1995 г., съдържащ се в Нотариален акт № 157,
том LXLI, нотариално дело № 18257/06.10.1995 г. на нотариус Е.Д. – нотариус при СРС И.В.
и В.Б. дарили на ищцата ½ идеална част от дворно място, цялото с площ 715 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № 652 в кв. 261 за част от който е отреден парцел Х-652 по плана
на гр. София, гр. Нови Искър, кв. „Славовци“ на ул. „*******, заедно с идеална част от
построената в северния край на дворното място едноетажна сграда с площ 43 кв. м.
В делото се съдържа и Скица на сграда № 15-51805-20.01.2022 г. с идентификатор №
00357.5362.1003.1 с адрес: гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „******* със застроена
площ от 43 кв. м. Представен е спогодителен протокол от 15.04.2011 г. по гр. дело №
9374/2008 г., Софийски районен съд, 68 състав, в който страните се съгласяват УПИ XXVII-
652 да бъде възложен на Г. А..
С Решение № 14197/08.12.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал до делба
процесния недвижим имот. Съдебният акт е влязъл в сила на 01.02.2023 г.
По делото е изслушана СТЕ, в чието заключение е посочено, че имотът,
представлявайки жилищна сграда е неподелям, тъй като не отговаря на изискванията на чл.
40 ЗУТ. Използвайки метода на разходите, вещото лице е стигнало до извода, че стойността
на имота към 2023 г. е 8 241, 87 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че
имотът предмет на делбата е реално неподеляем и пазарната му цена е 8 242 лв. На
2
основание чл. 348 ГПК е постановил изнасянето му на публична продан. Констатирано е, че
ищецът е заплатил изцяло депозита за вещото лице в размер на 600 лв., поради което е
възложил половината от този разход на ответната страна.
В подадената въззивна жалба е направено искане за изменение на решението в частта за
разноските и по повод на това е изложено становище от Г. А., че молбата е недопустима
поради непредставянето на списък по реда на чл. 80 ГПК. По основателността е счела, че
липсват предпоставки за уважаване на направеното искане доколкото самата ищца е платила
целия депозит и при така определените квоти от по ½, то половината от сумата е следвало да
се възложи в тежест на ответника.
В своето Определение № 23539/05.07.2023 г. съдът е приел, че молбата е допустима, тъй
като молителят не е направил разноски по делото и поради това липсва необходимост от
представянето на списък. Тъй като предмет на делото била делба на недвижим имот, то
разноските се определяли от съда съобразно квотите в имота. Поради това липсвало
основание съдът да измени решението си в частта за разноските и подадената от съделителя
молба била оставена без уважение.
От правна страна съдът приема следното.
За разлика от въззивното обжалване по ГПК /отм./, при въззивното обжалване по
действащия ГПК - чл.269 от ГПК, порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно
се изразява, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. Ако жалбата не съдържа конкретно указание
за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на
разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на
спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди - чл.271
и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява
друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт.
Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.260, т.З от ГПК въззивната жалба следва да
съдържа "указание в какво се състои порочността на решението", липсата на указание
относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е
основание за оставянето й без движение и последващото й връщане /по аргумент от чл.262,
ал.1 и 2 от ГПК/. Във въззивната жалба или в подадено преди изтичане на срока за
обжалване допълнение към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи
срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън
този срок жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи,
обуславящи неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на
императивни материалноправни норми. Да се приеме обратното /че жалбоподателят може да
допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението неограничено, до
приключване на делото пред въззивната инстанция/ би обезсмислило въведените в чл. 266,
ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства, /в
този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 246 от 23.10.2013 г. по
гр.дело № 3418/2013 г., Г.К., I г.о. на ВКС/.
С оглед на това и предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника-
ответник във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, относими към
предмета на спора, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които
въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са
нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният
състав препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
По изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното
3
с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на подадената частна жалба.
Същата се явява процесуално допустима като подадена в срок от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдебната делба е особено исково производство, в чийто рамки се цели установяване
имотите, които подлежат на делба между страните и квотите на всяка една от тях в
съсобствеността. Заключението на допуснатата и изслушана по делото СТЕ цели да
установи поделяемост на процесния имот. То ползва и двете страни, поради което всяка една
от тях следва да понесе разноските за изготвянето му съобразно квотата си в
съсобствеността – чл. 355 ГПК. Обстоятелството, че единият съделител е платил изцяло
депозита за изготвената СТЕ не освобождава другия от задължението да заплати
припадащата му се част от него. В случая съделителите са двама при ½ квота в
съсобствеността за всеки един от тях, поради което правилно първоинстанционният съд е
възложил в тежест на съделителя Б. И. заплащането на 300 лв. депозит за вещо лице.
Въз основа на изложеното частната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното определение правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на делото разноски се дължат на ищцата Г. А.. Във въззивното
производство е поискала присъждането на 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Представен е списък по реда на чл. 80 ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие
от 01.10.2024 г., в който страните са удостоверили, че сумата е заплатена в брой. Поради това
въззивникът Б. И. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
въззиваемата страна Г. А. 800 лв. разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6319/24.04.2023 г. постановено по гр. дело № 29284/2022
г., Софийски районен съд, 163 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна Частна жалба с вх. №
220314/03.08.2023 г., подадена от Б. Г. И. срещу постановеното по гр. дело № 29284/2022 г.,
Софийски районен съд, 163 състав по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК Определение №
23539/05.07.2023 г., с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за изменение на
решението в частта за разноските
ОСЪЖДА Б. Г. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Нови Искър, ул. „******* да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. И. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******
сумата от 800 лв. – разноски за производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5