Решение по дело №10293/2019 на Административен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 223

гр. Велико Търново, 13.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП СВЕТЛАНА ИВАНОВА

разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 293/2019 г.  по описа на АСВТ и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационен контрол е подложено Решение № 379 от 15.10.2019 г. по АНД № 618/2019 г. по описа на Горнооряховският районен съд. Със същото е потвърдено Наказателно постановление № 19-0268-000929/10.06.2019г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ - Горна Оряховица, с което на С.М.А. *** на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Счита, че от представените доказателства не може да се направи категоричен извод за работата на техническото средство, доколкото на снимковия материал се вижда и друг автомобил, което създава неяснота относно въпроса кой автомобил е засякъл радарният лъч.

По тези  съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се  явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – РУ Горна Оряховица към ОД на МВР - Велико Търново, не взема становище по жалбата и не се представлява в о.с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава  заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че от писмените доказателства безспорно се установява, както извършеното нарушение, така и самоличността на нарушителя. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила като правилно.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново прецени допустимостта и основателността на касационната жалба. Служебно провери, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. Въз основа на установените от първата инстанция факти, приема следното от правна страна:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, за която оспореният акт е  неблагоприятен, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно и за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Оплакванията в КЖ са за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с ал.2 от НПК – нарушение на закона. Оплакването за необоснованост на съдебния акт е неконкретизирано и освен това не съставлява касационно основание по смисъла на НПК/вж. чл.348 от НПК, към който препраща чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН/, за разлика от АПК/вж. чл.209/.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

ГОРС е установил следната фактическа обстановка:

На 29.05.2019г. в 16:58 часа в гр.Лясковец, на ул. „Оборище” с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M №556/10, мл.автоконтрольори в ГПК при РУ – Горна Оряховица заснели лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на М.Д. от гр.Горна Оряховица и управляван от жалбоподателя С.М.А., със скорост 115 km/h при ограничение за населено място 50 km/h, въведено с пътен знак Д-11. Собственикът М.Д. попълнила декларация, с която декларирала, че на 29.05.2019г. МПС с рег. № **** е управлявано от С.М.А., притежаваща СУМПС № ********* и приложила копие от същото. Такава декларация е попълнила и С.А., като потвърждава, че на посочената дата и час е управлявала същия автомобил /вж. л.7 от делото/. На 04.06.2019г. против С.М.А. е съставен АУАН № 953 за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а на 10.06.2019г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 800 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

При установените факти, РС Горна Оряховица е формирал следните правни изводи:

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят С.А. е управлявала лек автомобил „****” с рег. № ****, собственост на М.Д. от гр.Горна Оряховица със скорост 112 km/h при ограничение за населено място 50 km/h, въведено с пътен знак Д-11. По този начин е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществила състава на административното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Фактът на извършване на нарушението се установява от данните в разпечатката от видеозаписа, направен с мобилната система за видеоконтрол. При определяне на административното наказание въпреки, че не го е отразил в НП, административнонаказващият орган фактически е извършил редуциране на измерената скорост от 115 км/ч до приетата за установена скорост от 112 км/ч, което е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване с техническото средство TFR1-М.  В случая административнонаказващият орган фактически е приел, че превишаването на скоростта е 62 km/h и на жалбоподателя следва да се наложи наказание за превишаване над 50 km/h, а именно глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. По този начин административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на С.М.А. са отнети 12 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013г., в сила от 04.02.2013г. Решаващият извод на РС е за неоснователност на жалбата срещу НП.

Изводът на настоящата инстанция след проведения касационен контрол е, че постановеното от Районен съд решение не страда от пороци, съставляващо касационни основания. Фактическата обстановка е изяснена. Събрани са по предвидения процесуален ред необходимите доказателствени средства, които са обсъдени. В доказателствената съвкупност няма игнорирани доказателствени средства, нито такива, чието съдържание да е преиначено от РС. При верни фактически констатации, обосновани със събраните доказателства правилно е приложен материалния закон. Доказано е извършеното нарушение, както и лицето, което е управлявало МПС въпросния ден и час, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Оплакването свързано с вида на използваната система за контрол, съдът намира за неоснователно, доколкото пред въззивния съд са представени доказателства, установяващи вида и годността ѝ. Става въпрос за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. № 556/10. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 използваната на 29.05.2019 г. мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на 24.02.2010 г. и е със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно Протокол от проверка № 1-7-19/29.03.2019г., тази мобилна система е преминала успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Пред въззивния съд е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 268р-10896/30.05.2019г., видно от който конкретната мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 556, е била монтирана и настроена на служебен автомобил с рег. № ВТ7188ВС и е използвана на 29.05.2019г. за времето от 15:30ч. до 17:00ч.

  Що се отнася до възражението, че от снимката не би могло да се установи чия скорост е засечена, тъй като на същата са позиционирани два автомобила, следва да се отбележи, че техническата система, с която е установено конкретното нарушение, автоматично отразява посоката на движение на автомобила, който се движи с превишена скорост за съответния пътен участък и без участие на служител на ОДМВР увеличава регистрационния номер на съответното превозно средство. В конкретния случай автоматизираната система за контрол по несъмнен и категоричен начин е установила, че точно управляваният от касатора автомобил е този, който се движи с превишена скорост за съответния пътен участък, както и конкретната скорост, с която се движи. Следва да се уточни, че видно от снимковия материал на л. 8 от първоинстанционното дело, в настройките на заснемащото устройство е отбелязано „посока” стрелка надолу, което означава, че е радарът измерва само скоростта на МПС движещи се срещу радарния лъч, а очевидно другият видим на снимката автомобил се движи по посока на радарния лъч. В този смисъл от снимковия материал и зададените характеристики на измерващото устройство може да се направи еднозначен извод към кой автомобил следва да се причисли измерената скорост. В този контекст, времетраенето на клипа при измерване на скорост може да се регулира от 1 до 15 секунди, като при клипове до 15 секунди, камерата извършва запис със скорост 10 кадъра в секунда. Липсата на втори автомобил в един от представените четири кадъра, който е с време -1.0 секунди и наличието на други три кадъра, на които ясно се вижда автомобила управляван от касатора и неговия регистрационен номер, не може да разколебае извода за установеност на нарушението.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, посочения касационен състав на АСВТ

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 379 от 15.10.2019 г., постановено по АНД № 618/2019 г. по описа на Горнооряховският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                                

                                               

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.     

                                          

                                                                           2.