Р Е Ш
Е Н И Е №
121
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 67 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „М.“ ООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.
„Я.“ № ., представлявано от управителя Г.Б.Г., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0002537/05.10.2018 г., издадено от И. Р. Х. на длъжност
Началник на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. София към ИА „Автомобилна
администрация“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните
превози е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за това, че на 28.09.2018 г., около 15.00
часа, в гр. С., ул. „В.“ № ., в сградата на . „.“- С., след извършена
комплексна проверка на фирма „…“ ООД, с ЕИК …, притежаваща Лиценз за превоз на
пътници в Общността № 1363, се установи следното нарушение: 1. Превозвачът е
разпоредил превоз на пътници с водач К. Д. К., видно от пътни листа с № 659069
и № 659070, като същият е управлявал МПС с рег. № СО 0084 ХА, собственост на
дружеството, като не е отговарял на изискването за квалификация на водача- не
притежава карта за квалификация- нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр.
В жалбата се твърди, че
атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че административнонаказващия орган не се е съобразил с разпоредбата
на чл. 53 ЗАНН, доколкото непредставянето на карата за квалификация само по
себе си е маловажно нарушение. Сочи се, че притежаването на карта за
квалификация е една законова формалност, а издаването й е невъзможно без водачът
да притежава удостоверение за професионална компетентност, което безспорно е
било налице. Твърди се, че от нарушението няма настъпили вредни последици, а
издаденото на водача удостоверение за професионална компетентност е за срок от
5 години и към датата на извършване на нарушението този срок не е изтекъл. Сочи
се, че при проверката водачът не е представил само един от поисканите
документи, изброени в чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, с
оглед което е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Сочи се, че в НП не е
посочено кога и по какъв начин е извършено нарушението, което от своя страна
представлява съществено процесуално нарушение. Наред с това се сочи, че
жалбоподателят не е бил санкциониран за предходни нарушения, което от своя страна
обуславя определянето на административно наказание в минимален размер. С оглед
на горното се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, респ.
намаляване на размера на наложеното наказание.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. от САК, който
поддържа изложеното в жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено. Като допълнителни аргументи за отмяна на процесното наказателно
постановление процесуалният представител на жалбоподателя добавя и тези,
свързани с неясното описание на нарушението, липсата на данни кога и по какъв
начин е извършено, което рефлектира върху правото на защита на санкционираното
лице да разбере за какво точно нарушение или нарушения е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Сочи се още, че са налице нарушения на
административнонаказателните правила, с оглед обстоятелството и начина, по
който е извършена проверката и доколкото при предходна комплексна проверка за
същия период не са били констатирани каквито и да е нарушения.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било е връчено на 11.10.2018 г., видно
от разписката, а жалбата е подадена по куриер на 16.10.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 28.09.2018 г., около 15.00 часа, в гр. С., ул.
„В.“ №., в
сградата на О. „А.“- С., , била извършена комплексна проверка по документи на „…“ ООД,
с ЕИК …, притежаващо Лиценз за превоз на пътници в
Общността № 1363.
Проверката била извършена по повод настъпило в гр. С. ПТП с МПС, собственост на
дружеството жалбоподател, като същата била извършена въз основа на представени
от Р. Г. П. (посочен като ръководител на транспортната дейност на дружеството в
представения Констативен протокол за извършена комплексна проверка 29.08.2018
г.) документи. Сред представените документи били и пътни листа с № 659069 и № 659070, в които за курсове за
03.01.2018 г. и
04.01.2018 г., като водач на
МПС с рег. …, марка „С.“, е
било посочено лицето К. К.. По делото не са ангажирани
доказателства за наличие на трудовоправно отношение между водача и дружеството
жалбоподател, нито такива, от които да е видно, че курсовете са били
действително извършени и то с притежавано (или стопанисвано) от жалбоподателя
МПС, а също и доказателства за професионалната квалификация на К. За К. не е
била представена и карта за квалификация на водача.
При това положение е прието, че превозвачът
е допуснал нарушение на чл. 7б,
ал. 1 ЗАвП, изразило се в разпореждане от страна на превозвача „…“ ООД превоза на пътници с водач К. Д.
К., който управлявал МПС с рег. № …., собственост на дружеството, без да притежава карта за квалификация.
За това нарушение, на превозвача е съставен
АУАН бл. № 255873 от 28.09.2018 г. от В.Ч.В.-***, който бил връчен на законния представител на дружеството-
управителят Г.Б.Г..
Въз основа на съставения АУАН, при
идентично описание на фактическата обстановка и при прецизирана на основание чл. 53,
ал. 2 ЗАНН от АНО правна квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр, И. Р. Х.- Началник
О. „А.“- С., издал обжалваното
НП №
42-0002537/05.10.2018 г.,
което е връчено на управителя на дружеството на 11.10.2018 г.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН бл. № 255873 от 28.09.2018 г.; пътни листа № 659069 и № 659070; Констативен протокол за извършена
комплексна проверка от 29.08.2018 г.; Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед №
418/05.04.2018 г. за преназначаване на И. Р. Х.; Заповед № 585/25.07.2014 г. за
преназначаване на В.Ч.В.; Заповед № 647/06.08.2014 г. за преназначаване на В.Ч.В.;
Заповед № 660/24.06.2015 г. за преназначаване на В.Ч.В. и два броя длъжностни
характеристики за В.Ч.В., както и от гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите В.Ч.В. и А.Е.Н..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.
84 ЗАНН, вр. чл.
283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване
по делото.
Съдът даде вяра и на показанията
на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите
са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на
делото.
По отношение на така описаната фактическа
обстановка не са налице никакви противоречия в доказателствената съвкупност и
същите позволяват по един категоричен и несъмнен начин да се приеме същата за
установена, поради което съдебният състав счита, че не се налага подробен
анализ на доказателствата по делото и да се посочва кои факти от кои
доказателствени източници се установяват – по аргумент от противното /per
argumentum a contrario/ на разпоредбата на чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК, приложима на осн. чл.
84 ЗАНН.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.
От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като
в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Настоящият съдебен състав, при извършената
служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.
314, ал. 1 НПК, вр. чл.
84 ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
на осн. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр (за актосъставителя, назначен на длъжността инспектор с горецитираните
заповеди) и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., за оправомощаване
на АНО (назначен на
длъжността „началник О. „А.“ със Заповед № 418/05.04.2018 г.), на осн. чл.
92, ал. 2 ЗАвПр, като наред с това са спазени и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 ЗАвП предвижда, че
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност пет години. В акта е посочено,
че превозът е осъществен с МПС с рег № … (като не се посочват данни кога и къде, а също и как е сторил това, и доказателствата потвърждаващи
го). Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно
нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл.
42, т. 4 ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В
наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така
както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със
съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени
реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което винаги
накърнява правото на защита на нарушителя.
В този смисъл, както се сочи и от процесуалния представител на
жалбоподателя, АУАН и НП са
издадени в нарушение на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, тъй като не съдържат описание на обстоятелствата по
извършване и установяване на нарушението, мястото на извършване на същото, като
не е посочена ясно и точно и датата на извършването му. Не е посочено и въз основа на кои доказателства е прието, че е
извършено съставомерно нарушение, като единствено е
посочено, че „превозвачът
е разпоредил превоз на пътници с водач К. К., видно от пътни листа № 659069 и №
659070, като същият е управлявал МПС с рег. № ...“. Не е посочено по какъв начин са приобщени въпросните пътни листа
като писмени доказателства и дори и към настоящия момент не е ясно на коя дата
е станало това, а не
е ясно и дали соченото в констативния протокол лице, което ги е представило е
било надлежно упълномощено да стори това. Всички тези обстоятелства са съществени такива по
извършване и установяване на нарушението, като тяхното описание е от съществено
значение, както за упражняване правото на защита на санкционираното лице, така
и с оглед обосноваността на НП, като акт очертаващ пределите на доказване в
съдебната фаза на производството от административно наказателен характер.
Непосочването на тези факти и най-вече липсата на надлежно описание на времето и мястото на
извършване на твърдяното нарушенеи, с оглед на изложеното представлява съществено процесуално нарушение и
представлява формално основание за отмяна на обжалваното НП.
Следва също да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на
актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.
Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат
статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява
извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на
постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.
При проверка на законосъобразността на
обжалваното НП от материално правна гледна точка, съдът констатира, че то е
издадено и при неправилно приложение на материалния закон, доколкото от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства не се установява по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател, с описаното в АУАН и обжалваното НП деяние, е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр,
поради следните съображения:
Събраните във въззивната инстанция
доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато
административно нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр. Според разпоредбата
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се
извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено
е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията издава карта за квалификация на водача със срок на
валидност пет години. Продължителността на валидност на документа е в пряка
зависимост от изискването на чл. 7б, ал. 4 ЗАвПр (в редакцията й действала към момента на
съставяне АУАН и НП, сега чл. 7б, ал. 8 ЗАвПр), според което водачите, придобили необходимата
квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията
си на всеки пет години. Съгласно чл. 7б, ал. 3 ЗАвПр (в редакцията й
действала към момента на съставяне АУАН и НП, сега чл. 7б, ал. 7 ЗАвПр) изискването за квалификация по ал. 1 е
изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в
курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението
на изискването на чл. 7б, ал. 1 ЗАвПр водачите
да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните
предпоставки по чл. 7б, ал. 3 ЗАвП (в редакцията й действала към
момента на съставяне АУАН и НП).
Издадената карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвПр само
улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 ЗАвП (в редакцията й действала към
момента на съставяне АУАН и НП, сега чл. 7б, ал. 6 ЗАвПр) изрично определя, че такава карта се издава
на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3
и ал. 4.
При
издаване на оспореното НП, вместо да изследва наличието на предпоставките
по чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗАвПр, АНО се
е задоволил единствено с формалната констатация, че превозвачът „.“ ООД, с ЕИК …,
притежаващ Лиценз за превоз на пътници в Общността № 1363, е извършил следното
нарушение: 1. Превозвачът е разпоредил превоз на пътници с водач К. Д. К. (при
това без да събере доказателства относно съществуването на подобно лице), видно
от пътни листа с № 659069 и № 659070, като същият е управлявал МПС с рег. № …,
собственост на дружеството (без да се посочват данни, кога, къде и как е сторил
това и доказателствата потвърждаващи го), като не е отговарял на изискването за
квалификация на водача- не притежава карта за квалификация- нарушение на чл.
7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр. Сравнителният анализ на чл.
7б, ал. 1 и ал.
3 (сега ал. 7) ЗАвПр води обаче до извод, че за
съставомерността на нарушението по чл.
7б, ал. 1 ЗАвПр е необходима не формалната липса на карта за
квалификация, а липсата на кумулативните предпоставки по чл.
7б, ал. 3 ЗАвПр.
Както
се посочи по-горе в мотивите, според чл.
7б, ал. 2 ЗАвПр такава карта се издава именно на водач,
притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална
квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. По силата
на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да
извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е
издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на
безсъмнена установеност на административно нарушение по чл.
7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр.
Освен
това следва да се има предвид, че съставът на чл.
96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвПр е субсидиарен по отношение на състава
на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от същия закон.
Отговорността на превозвача за това, че е допуснал (не е попречил) на водач,
който не отговаря на изискванията да управлява превозно средство за
международен превоз на товари може да бъде ангажирана само, ако няма основание
за ангажиране на отговорността му за това, че е назначил същия водач на
длъжност, включваща трудовата функция да управлява превозното средство. В този
смисъл следва да бъде категорично установено дали извършилото превоза лице се
намира в трудовоправни отношения с дружеството превозвач, което също не е било
сторено и което на свой ред обосновава отмяна на атакуваното НП.
Налице
е противоречие между мотиви, правна квалификация на нарушението и санкцията,
тъй като словесното описание на твърдяното административно нарушение не
отговоря на дадената му правна квалификация – чл.
7б, ал. 1 ЗАвПр. Съгласно чл.
96г, ал. 1 ЗАвПр с предвидената в закона санкция се наказва
всеки, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията предвидени в закона или в подзаконови нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство
за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Откъслечното описание на четири различни изпълнителни деяния поставя
дружеството-жалбоподател пред невъзможност да разбере за какво нарушение е
наказано –дали за това, че е извършило превоз на пътници чрез водача Коцо
Куртев, който не отговаря на изискванията за квалификация, дали за това че е
разпоредило този водач да управлява товарен автомобил, чрез който е извършен
превозът, дали за това че е назначил този водач да управлява товарен автомобил
за извършване на превоз на пътници за собствена сметка, или за това че е
допуснало този водач да управлява товарния автомобил при извършване на превоза.
Така описаната обстоятелствена част на нарушението води до накърняване правото
на защита на нарушителя, тъй като последният не може да разбере в какво е
обвинен, респ. не може да реализира правото си на защита в пълен обем.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл.
334, т. 2 и чл.
336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №
42-0002537/05.10.2018 г., издадено от И. Р. Х. на длъжност Началник на
О.„Автомобилна администрация“ – гр. С. към ИА „Автомобилна администрация“, с което на „.“ ООД,
с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Я.“ № *, представлявано от управителя Г.Б.Г., на основание чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три
хиляди) лева за нарушение на чл.
7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в
14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: