Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 13.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
І-6 състав в публично заседание на шестнадесети ноември
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 15808 по
описа
за
2015 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от С.Г.С. против В.А.С.гр. София, с която предявява обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че ответникът АК-Варна, чрез своя
адвокатски съвет с председател - ответника Ю.Г. и членове - ответниците
Л.В. и Т.К., неправомерно я заличил и отказал да впише ищцата в регистъра и
списъка на адвокатите в България, въпреки, че е трябвало да бъде вписана.
Поддържа се, че отказът на АК-Варна е обжалван от ищцата пред ответника Висш
адвокатски съвет, който противоправно оставил жалбата
й без уважение. Твърди се, че противоправността на
действията на ответниците е установена със сила на пресъдено нещо, а именно: с влязло в сила съдебно решение
по гр.д. № 13/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което са отменени решенията на
ответника и на АК-Варна, с които се отказва възстановяване адвокатските права
на ищцата.
Поддържа се, че в резултат на решенията за периода от
месец януари до края на месец ноември 2014 г. ищцата не могла да упражнява
професията като адвокат. Твърди се, че така било до 22.07.2015 г.-датата на
постановяване на решението на ВКС, като ищцата получавала епизодични доходи по
преценка на други адвокати. Поддържа се, че през този период средният й месечен
доход възлизал на сумата около 400-420 лв., за разлика от 2013 г., когато
ищцата можела да работи и да води съдебни дела-доходът й бил 46 000 лв. за
месеците от август 2013 г. до декември 2013 г. Поддържа се, че доходите на
ищцата за 2014 г. са намалени с 41 200 лв. спрямо 2013 г., а за 2015 г. спрямо
2013 г. са намалели с 41 380 лв., или за периода сума в общ размер на 82 580
лв. Твърди се, че това е размерът на претърпените от ищцата имуществени вреди
за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2015 г., през
който период ищцата е била заличена като адвокат, в следствие на противоправното поведение на ответника. Поддържа се, че
отговорността на Висшия адвокатски съвет се претендира от него в качеството му
на възложител на работа. Твърди се, че от дължимата от ответника спрямо ищцата
сума от 82 580 лв., ищцата прихваща сумата от 1000 лв., дължима от нея като
вноски по Закона за адвокатурата в полза на АК-Варна и Висшия адвокатски съвет.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения
за отказ ищцата да бъде вписана в регистъра на адвокатите, след изтичане на претендираното наказание по д.д.№
48/2010 г., решението по което е влязло в сила на 04.11.2011 г. Поддържа се, че
наказанието на ищцата е изтекло на 10.03.2013 г. Поддържа се, че правото на
ищцата да упражнява адвокатска професия се възстановява по силата на изтичане
на наказанието. Твърди се, че въпреки че решението на ВКС е от 22.07.2015 г.,
то било изпълнено едва на 16.09.2015 г.
Във връзка с възраженията на ответника АК-Варна
заявени с отговора му, препис от който е връчен на ищцата на 12.10.2016 г. и с
молба от 14.10.2016 г. ищцата е пояснила и уточнила изложените от нея в
първоначалната искова молба факти и обстоятелства.
Поддържа се, че на 30.05.2012 г. АС при АК гр.Варна
взема решение ищцата да бъде заличена като адвокат, обжалвано от ищцата пред
ВКС. Това решение е влязло в сила на 01.11.2013 г. Твърди се, че от изтичане на
наказанието 10.03.2013 г. ищцата се опитвала да работи, защото наказанието е
изтекло, а заличаването не е влязло в сила. С влизане в сила на заличаването от
01.11.2013 г. до постановяване на решението на ВКС на 22.07.2015 г., ищцата не
е могла да работи, въпреки че е изтекло наказанието.
С молба от 20.12.2016 г. ищцата представя писмени
доказателства и заявява доказателствено искане за
допускане на ССчЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 81 580 лв., представляваща дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 04.03.2013 г. до
16.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.01.2014 г.
до окончателното изплащане.
Такава е исковата претенция, включително и с оглед
извършеното в проведеното на 15.12.2020 г. първо открито съдебно заседание от
ищцата уточнение на периода, през който твърди да е търпяла имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи, а именно невъзможност да реализира приходи от
адвокатска дейност.
Доколкото както с отговора си, така и в проведеното на
15.12.2020 г. първо открито съдебно заседание процесуалният представител
заявява, че поддържа и се присъединява към възраженията направени от другите ответници, и въпреки прекратеното спрямо тях производство,
същите следва да бъдат отразени в доклада по делото като твърдения на ответника
ВАдС.
Поддържа недопустимост на иска с твърдението, че
отговорността за обезвреда при деликт
е лична, а не колективна. Възражението е неоснователно, доколкото и както е
посочено по-горе в настоящото определение, отговорността на този ответник се
ангажира на основание чл.49 от ЗЗД - гаранционно-обезпечителна в качеството си
на възложител на работа на председателя на Адвокатската съвет и двамата
членове, които са участвали при вземането на решения за отказа ищцата да бъде
вписана в регистъра на адвокатите в РБ. А дали това е така, е въпрос по
същество и основателност на спора, а не на неговата допустимост.
По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа
се, че не е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, не са извършени
неправомерни действия от страна на ответниците.
Твърди се, че ищцата не е върнала адвокатската си карта в АС след публикацията
в ДВ, нито след решенията на АС-Варна и ВАС, нито след влизане в сила на
решение № 306/01.11.2013 г. на ВКС. Твърди се, че с тази карта адвокатът се
легитимира пред всички орани в държавата и тя е предпоставка за упражняване на
дейност като адвокат, поради което през целия период претендиран
за заплащане на вреди, С. е работила не само за отделни адвокати и адвокатски
дружества, но и лично за себе си, което се установява от изпратени сигнали от
ВРС и ВОС за участието й по дела, както и от направените извлечения-справки от
регистрите на ВРС и ВОС за участието й по различни дела като адвокат. Твърди
се, че след изтърпяване на наказанието адвокатът следва да подаде заявление с
посочване на кантората си. С непредставяне на необходимите документи ищцата
сама се е лишила от възможността да бъде своевременно възстановена след
изтичане на срока за наложеното й наказание. Оспорва твърденията на ищцата, че
не е получавала доходи поради невписването й в регистрите на ВАК и
невъзможността й да упражнява адвокатска професия за посочения от нея период.
На 06.10.2016 г. е постъпил отговор от ответника В.А.С.чрез
Председателя му Р.Н..
Ответникът оспорва иска с твърдението, че в дейността
си по разглеждане на повдигнат пред него въпрос и приемане на решение, отнасящо
се до статута на С.Г.С., Висшия адвокатски съвет е упражнил свое правомощие,
възложено с нормите на Закона за адвокатурата. Поддържа се, че в тази своя
дейност той функционира като колективен орган и няма качеството на възложител
нито на Адвокатския съвет във Варна, нито на неговите членове. Поддържа се, че
ответникът не може да бъде разглеждан нито като възложител по смисъла на чл.49
от ЗЗД, нито като извършител на твърдяно увреждане. Поддържа се, че правото на
ищцата да упражнява професията след 10.08.2013 г. не е било препятствано.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска като неоснователен и да присъди направените от ответника разноски. В
депозирания на 27.02.2017 г. допълнителен отговор ответникът поддържа
възраженията си срещу иска.
Поддържа се липсата на материалните предпоставки,
обосноваващи наличието за деликтна отговорност.
Поддържа се, че всички действия на АС-Варна по отписването на адвокат С. и
възобновяването на нейните права са извършени при стриктно спазване на Закона
за адвокатурата, като АС-Варна се е съобразил със сроковете на изтърпяване на
наказанието й поради което не е налице неправомерност. Всички тези действия на
АС Варна са предприети по силата на решенията, които са гласувани единодушно от
всички членове на АС-Варна.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск по
съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Ответникът съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове. Поддържа липсата на неправомерност.
Твърди, че ВАдС е самостоятелен висш орган на
адвокатурата, който няма отношение на власт и подчинение с тези на отделните
колеги.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори по следните
факти, които се установяват и със събраните по делото писмени доказателства, а
именно:
Не се спори, че ищцата е била вписана
като адвокат във Адвокатска колегия-Варна. С Решение на дисциплинарния съд при
Адвокатска колегия-Варна от 16.02.2011 г., постановено по дисциплинарно дело №
48/2010 г., ищцата в качеството си на адвокат е призната за виновна в това, че
за времето от 2007 г. до постановяване на решението, в отношенията си с клиента
Я.Д.К., не е изпълнила задълженията си компетентно и добросъвестно да води
делата й, с което е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.132,
т.10 от Закона за адвокатурата и на основание чл.133, т.2 от същия закон, на
ищцата е наложено наказание-глоба в размер на шест минимални работни
заплати-1440 лв., а на основание чл.133, т.4 е лишена от право да упражнява
адвокатска професия за срок от 16 месеца.
Това решение е било обжалвано от ищцата
пред ответника, като с решение от 04.11.2011 г. по д.д.
№ 21/2011 г. Висшият дисциплинарен съд на Адвокатурата в България, е потвърдил
решението.
Решението е обнародвано в ДВ на
10.04.2012 г. С Решение от 30.05.2012 г. АС-Варна на основание чл.22, ал.1, т.3
от ЗА е отписал от адвокатската колегия ищцата С.. Това решение е обжалвано от
ищцата, като с решение № 1577/14.09.2012 г. на ВАдС
жалбата е оставена без уважение. Това решение на ответника е потвърдено с
Решение № 306/01.11.2013 г., гр.д. № 1454/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. С Решение №
33/24.02.2014 г. на ВКС, ІІ г.о., гр.д. № 237/2014 г. е оставена без уважение
молбата на ищцата за отмяна на Решение №
306/01.11.2013 г., гр.д. № 1454/2012 г.
Срокът на изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от право да упражнява
адвокатска професия, е започнал да тече с оповестяването му на 10.04.2012 г. и
е изтекъл съответно на 10.08.2013 г.
След изтичане на наказанието на
10.08.2013 г., ищцата подала молба вх.№ 306/17.03.2014 г. до АС-Варна с искане
да бъде служебно вписана в списъка на адвокатите, тъй като адвокатските й права
са възстановени по силата на закона с изтичане срока на наказанието. С решение
по протокол № 6/23.04.2014 г. на АС-Варна е решено ищцата да бъде уведомена, че
ЗА не предвижда служебно вписване на адвокати и да представи необходимите
документи за вписването й. С решение по протокол № 7/13.05.2014 г. АС-Варна е
оставил без уважение молбата на ищцата С. за вписването й в регистъра на
адвокатите от колегията по съображения, че не е подала изискуемото се заявление
за вписване, придружено със задължителните документи и не е платила наложените
й глоби. Ищцата обжалвала това решение пред ответника, който оставил жалбата й
без уважение с Решение, взето по протокол № 25/26.09.2014 г.
Ищцата обжалвала това решение пред ВКС,
където е образувано гр.д.№ 13/2015 г. по описа на ВКС, Трето гражданско
отделение, по което и с Решение № 125/22.07.2015 г. е отменено Решение на
Висшия адвокатски съвет, взето по протокол № 25/26.09.2014 г. и решенията на
Адвокатски съвет-Варна, взети с протоколи № 6/23.04.2014 г. и № 7/13.05.2014
г., с които се отказва възстановяването на адвокатски права на С.Г.С..
Решението и поради неговата необжалваемост е влязло в
сила на датата на която е постановено-22.07.2015 г.
С решение по протокол № 10/01.09.2015
г. и в изпълнение на горното решение АК-Варна е възстановила адвокатските права
на ищцата С., за което решение ищцата е уведомена на 09.09.2015
г.
Със служебна бележка изх.№
4788/28.09.2016 г. на АК-Варна се установява, че ищцата С. и въз основа на
нейна молба от 07.09.2015 г. е закупила от деловодството на АК-Варна на
17.09.2015 г. адвокатски кочан и е получила нова адвокатска карта на 16.11.2015
г.
С приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ и приетите по делото
годишни данъчни декларации от ищцата за периода 2010 г.-2015 г. се установява,
че разликата в декларирания доход за 2013 г. и дохода деклариран за цялата 2014
г. е в размер на 41 200 лв. В същия размер е и разликата в декларирания
доход за 2013 г. и дохода за цялата 2015 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника
се претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи-нереализирани приходи от адвокатска професия, които
вреди са в пряка причинна връзка от отказа на ответника да бъде вписана ищцата в
регистъра на адвокатите, след изтичане на наложеното й наказание за периода от
04.03.2013 г. до 16.09.2015 г.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и
причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши
от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на
фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което
възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата
при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е
очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник
или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД,
е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са
необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата,
като вината се предполага до доказване на противното.
По първия спорен въпрос налице ли е възлагане на
работа и с оглед отговора на въпроса, следва да се вземе предвид статута и
структурата на Висшия адвокатски съвет.
Последният е юридическо лице, което се състои от 15 основни и 10 резервни
членове, които се избират с четиригодишен мандат от общо събрание на адвокатите
от страната. Общото събрание избира отделно председател на Висшия адвокатски
съвет, който се включва в броя на редовните му членове. Измежду тях се избират
двама заместник-председатели и главен секретар. Едно от правомощията на Висшият
адвокатски съвет да се произнася се по жалби срещу решения на адвокатски
съвети-чл.122, ал.1, т.4, пр.2 от Закона за адвокатурата.
По силата на нормативната уредба на ВАдвС е възложено да упражнява публичноправните
функции на адвокатурата, свързани с регулирането на адвокатската дейност в
страната и тази дейност се осъществява чрез действията на неговите членове.
Следователно Висшия адвокатски съвет може да отговаря
да неправомерните действия/бездействия на своите членове, както и за своята
цялостна дейност.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице
неправомерно поведение от страна на членовете на ВАдвС,
които са приели едно незаконосъобразно, в противоречие със Закона за
адвокатурата и константната съдебна практика на ВКС, Решение, взето по протокол
№ 25/26.09.2014 г., с което са оставили без уважение жалбата на ищцата срещу
Решението от 13.05.2014 г. на АК-Варна, с което е отказано вписването й в
единния регистър на адвокатите след изтичане на наложеното й наказание
„лишаване от право да упражнява адвокатска професия“.
Тази незаконосъобразност е установена с Решение на
ВКС, установява се и в настоящото производство с оглед трайната и безпротиворечива практика на ВКС, с която се приема, че поначало
възстановяване на адвокатските права на ищцата настъпва автоматично, с изтичане
на срока на наложеното срочно дисциплинарно наказание, в конкретния случай на
10.08.2013 г., без да е необходимо подаване на молба от адвоката и извършване
на преценка от адвокатския съвет за наличието на предпоставките по чл. 5, ал. 1
и ал. 2 ЗА, каквато се извършва при първоначалното вписване. Този извод
произтича от срочния характер на наказанието и от липсата на законови
изисквания и специален ред за възстановяване на отнетото право. Следва и от
обстоятелството, че с налагането на дисциплинарното наказание „лишаване от
право да се упражнява адвокатска професия“ наказаното лице не губи качеството
си на адвокат, напротив и за срока на наложеното наказание дължи изпълнение на
задълженията си като адвокат, които не кореспондират на правото да упражнява
адвокатска професия /напр. задълженията по чл. 45, 47 ЗА и др./. В
горепосочения смисъл са решение №214/06.08.2012г. по гр. д. № 350/2012г. на ІІІ
г.о. на ВКС, решение № 125/22. 07.2015г. по гр. д. № 13/2015г. на ІІІ г.о. на
ВКС и решение № 357/30.01.2014г. по гр. д. № 4861/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Също вярно е, че с изтърпяването на наказанието
адвокатските права не се възстановяват автоматично, с изтичането срока „автоматично“
отпада само пречката за упражняване на адвокатска професия и от волята на
изтърпелия наказанието зависи дали ще поиска вписване. В случая ищцата и с
молба вх.№ 306/17.03.2014 г. е поискала такова вписване. Бъде ли поискано
вписване обаче, адвокатският съвет може да преценява само изтекъл ли е срокът.
Действително, съгласно чл.149, ал.1 ЗА вписванията в
адвокатските регистри имат удостоверително действие, но тази разпоредба обаче
не следва да се разглежда изолирано от чл.3 ЗА, съгласно който адвокат може да
бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия,
т.е. може да се направи извод, че вписването има не само удостоверително, но и конститутивно действие. То е един от правопораждащите,
респ. правопогасяващите факти за качеството на
адвокат, последният елемент от сложния фактически състав на придобиването или
загубването на адвокатска правоспособност.
Следователно макар и с изтичане на срока на наложеното
наказание на 10.08.2013 г. да е отпаднала пречката за упражняване на
адвокатската професия, то очевидно ищцата не е могла да я упражнява до момента
на вписването й в единния регистър на адвокатите, което е станало на 01.09.2015
г.
Ето защо и по горните съображения, съдът намира, че
ищцата е търпяла вреда от момента, в който е поискала вписване в регистъра на
17.03.2014 г. /не по-рано както се претендира от 04.03.2013 г. още повече, че
към тази дата не е било изтекло наложеното й наказание/ или най-късно от датата
на постановяване на отказа от АК-Варна 13.05.2014 г. до датата на вписване в
единния регистър на 01.09.2015 г.
Безспорно при накърняване правото на труд от незаконни
действия на ответника, пропуснатият доход следва да се обезщети.
Обезщетението за имуществени вреди се определя при
наличие на причинна връзка с незаконосъобразния акт на ответника. Пропуснатата
полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото
на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане.
Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по
делото обстоятелства (решение №73/2017 г. по гр.д № гр. д. № 3728 по описа на
ВКС ІІІ г.о за 2016 г.), да е обективно, а не само субективно очакван като
увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е
било осуетено от незаконните действия на ответника. Това означава
осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение № 156 от 29.11.2010
г. по т.д. №142/2010г.), като свързано с конкретните обстоятелства.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност
за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на ищцата би се намирало, ако не беше настъпило непозволеното
увреждане, съпоставено с имуществото й преди деликта.
Ищцата обаче не доказа настъпването на имуществена вреда,
съобразно разпределената й доказателствена тежест. По
делото не се установи ищцата да се е намирала в облигационни правоотношения с
трети лица по сключени договори за правна помощ към месец март-май 2014 г. и
изобщо в периода до 01.09.2015 г., които да не е могла да изпълни и за които е
уведомила доверителите си, че не може да изпълни с оглед на обстоятелството, че
не е вписана като адвокат в единния регистър на адвокатите, което е пречка
същата да се явява пред съд и да осъществява процесуално представителство.
По отношение на приетите като доказателство ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ. Декларацията представлява
частен писмен документ, който е подписан от лицето, посочено като негов
издател. Подадената декларация обвързва подателя си, както поради предвидената
отговорност за невярно деклариране. Тази декларация има годна доказателствена сила само ако съдържа признание за факти,
неизгодни за него.
В случая и трите ГДД съответно за 2013 г., 2014 г. и
2015 г., с които следва да се установи какво е състоянието на имуществото на
ищцата след деликта, са некоректни. Некоректна и ГДД
за 2012 г., с която ищцата твърди, че се установява имуществото й, приходите й
от адвокатско дейност преди деликта. Обстоятелство,
което се установява включително и с писмо изх.№ 66-01-1874/15.01.2021 г. на
НАП, ТД на НАП Пловдив, от което е видно, че процесните
три декларации са въведени със статус „некоректна“. С Покана, редовно връчена
на ищцата на 11.11.2015 г. същата е била поканена за
уточняване на факти и обстоятелства по подадените ГДД за 2014 г. и 2015 г.,
което очевидно не е сторено и към настоящия момент.
Следователно приетите по делото ГДД не представляват
годно доказателствено средство за установяване на
реализирани приходи от адвокатска дейност през процесните
години.
От друга страна видно от съдебно удостоверение изх.№
61/13.04.2021 г. на РС-Варна, за периода от месец март 2013 г. до септември
2015 г. във ВРС за заведени гр.д.№ 5092/2015 г., 17 състав и гр.д. № 9478/2015
г., 16 състав, в които ищцата е участвала в качеството си на процесуален
представител на страна. За същият период ищцата е била упълномощен защитник на
страна по н.о.х.д.№ 4447/2014 г.-15 състав, както и процесуален представител по
адм.дело № 2778/2015 г. по описа на Административен
съд-Варна. С оглед на така установеното може да се приеме, че в процесния период и въпреки наложеното й наказание, ищцата е
упражнявала адвокатска професия.
По горните съображения настоящият съдебен състав
намира, че ищцата не доказа главно и пълно нереализирани приходи в претендирания размер от адвокатска дейност, които да са в
пряка причинна връзка от непозволеното увреждане, поради което искът й подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
С оглед недоказаността на главната претенция,
недоказана се явява и акцесорната такава с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от датата на деликта до окончателното издължаване, поради което също
подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
При този изход на делото на ищцата разноски не се
дължат, а и тя не е правила такива. Ответникът не претендира разноски, а и до
приключване на устните състезания не представя доказателства за извършени
такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.Г.С., ЕГН
**********,*** против В.А.С.гр.София, ул. „********обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 81
580 лв. /осемдесет и една хиляди петстотин и осемдесет лв./, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
а именно: нереализирани приходи от невъзможност да упражнява адвокатска
професия, които вреди са претърпени от ищцата за периода от 04.03.2013 г. до
16.09.2015 г. и са в пряка причинна и непосредствена връзка с отказа на
ответника да я впише в единния регистър на адвокатите, ведно със законната
лихва от датата на увреждането-01.01.2014 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: