РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 76205
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110118934 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 104409 от 29.03.2024 г. на Р. О. М. с ЕГН
**********, гр. София, , чрез адвокат Е. Б. В. със съдебен адрес в гр. София, ул срещу АД
„Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ чрез Търговското представителство на
чуждестранното лице „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, със седалище в гр. София,
бул. представлявано от Фатих Кьосе и Мехмет Кюркайнак, за сумата от 1173.50 лв.,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение при изпълнение на полет ТК0054 (Истанбул – Сингапур) от
02.04.2023 г.
В уточнителна молба от 27.05.2024 г. заявителят е посочил, че Полет ТК0054 с
дестинация Истанбул – Сингапур се е реализирал и пристигнал до крайната си дестинация
летище Сингапур със закъснение от около пет часа и 4 минути, но предвид това, че
обезщетението се изчислявало въз основа на началната и крайната дестинация на полетите,
закупени с един самолетен билет и на една и съща резервация, а именно – за дестинацията
София – Истанбул по полет ТК1030 от 01.04.2023 г. и за дестинацията от Истанбул до
Сингапур по полет ТК0054 от 2.04.2023 г., поради което претендираното обезщетение е в
равностойност на 600 евро, тъй като се касае за полет над 3500 км. (от летище София до
летище Сингапур).
Съдът, след като взе предвид твърденията на заявителя намира, че заявлението
следва да бъде отхвърлено, поради следните съображения:
Регламент (ЕО) 261/2004 се прилага за страните от Общото европейско авиационно
пространство (ECAA), а именно държавите-членки на Европейския съюз, както и държави,
които на членуват в ЕС, а именно Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, остров Реюнион,
Майот, Сен Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови , както и Албания,
1
Босна и Херцеговина, Исландия, Косово, Македония, Черна гора, Норвегия, Сърбия,
Швейцария и Обединеното кралство (чл. 3 от Регламента). Искането за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК се явява неоснователно, предвид това, че претендираният в
заявлението длъжник не е превозвач, регистриран в държава-член на Общото европейско
авиационно пространство, поради което същият не отговаря по Регламент (ЕО) 261/2004,
независимо дали изпълнява полети от страна-член или до такава.
На следващо място, посоченият длъжник се явява търговско представителство на
съответния превозвач, който няма седалище в България, а търговското представителство
няма функциите на клон на съответното дружество и не може да се приеме, че същият има
същата правна форма, която да му дава правомощията, включващи правото и задължението
да отговаря за дейността на представлявания от него превозвач. Това обстоятелство е видно
от Булстат регистъра, където е регистрирано търговското представителство.
Не на последно място, съгласно чл. 7 от Регламента, пътниците получават
обезщетение, възлизащо на конкретна сума, в зависимост от разстоянието между началната
и крайната точка на полета, но не е посочено дали това включва всички полети, когато се
касае за полет с прекачвания, когато първите полети не са закъснели, а е закъснял само
последният полет. Правилото в Регламента гласи, че „при определяне на разстоянието
базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или
отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание“, но в
настоящия случай се касае за полет с прекачване на летище Истанбул с направление и
крайна дестинация Сингапур, който именно е закъснял, а полетът от София до Истанбул не е
имал закъснение. Съдът счита, че в случая нито мястото на излитане, нито мястото на
пристигане на закъснелия полет с направление от Истанбул до Сингапур се намира на
територията на страната и по такова искане не е компетентен Софийски районен съд.
По посочените съображения съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено
като неоснователно. Тъй като посоченото като длъжник представителство на Турските
авиолинии не съставлява клон и няма функциите на клон, съдът счита, че срещу същия не
може да се води допустимо исково производство, поради което и не дава указания за
предявяване на осъдителен иск срещу настоящия длъжник. Пред заявителя остава
възможността да търси обезщетение по общия ред и закон, ако счита, че такова му се дължи,
но от превозвача, а не от търговското му представителство в страната.
С оглед на горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 104409 от 29.03.2024 г. на Р. О. М. с ЕГН **********, гр.
София, ж.к.чрез адвокат Е. Б. В. със съдебен адрес в гр. София, ул. , срещу АД „Турски
авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“ чрез Търговското представителство на чуждестранното
лице „Турски авиолинии – Тюрк Хава Йолларъ“, със седалище в гр. София, бул.
представлявано от Фатих Кьосе и Мехмет Кюркайнак, за сумата от 1173.50 лв.,
2
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение при изпълнение на полет ТК0054 (Истанбул – Сингапур) от
02.04.2023 г., като неоснователно.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС
в едноседмичен срок от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3