РЕШЕНИЕ
№ 4791
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело №
20231100114084 по описа за 2023 година
Иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.
Предявен от Й. Б. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. “*********, чрез адв.В. Ч. против Прокуратурата на Република България.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 26 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 15.12.2023г -
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания от това, че е бил
незаконно обвинен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл.
130, ал. 2 от НК, за което бил признат за невиновен и бил оправдан с
окончателна Присъда № 27 от 18.02.2022г по ВНОХД № 185/2022г по описа
на СГС. Не претендира заплащането на съдебни разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България не оспорва иска по
основание, но го оспорва по размер като прекомерен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В подадената искова молба ищецът твърди, че на 01.06.2020г бил
разпитан като уличено лице по ДП № 432/2020г на СО-СГП, като дал
обяснения и не се признал за виновен, но от Прокуратурата му повдигнали
обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК,
1
внесен бил обвинителен акт в СРС и било образувано НОХД № 6214/2021г.
Последното приключило с постановено Решение от 28.09.2021г, с което
ищецът бил признат за виновен за това, че на 01.04.2020 г., в гр. София, в
магазин, находящ се в кв. „Суходол“, чрез нанасяне на удар с едната си ръка в
главата на Е. П.Н. й причинил,в качеството й на длъжностно лице - продавач-
консултант в магазин, при изпълнение на службата й, лека телесна повреда,
изразяваща се в оток и кръвонасядане в лявата ябълчна област на лицето,
което е реализирало медико-биологичния признак болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2
от НК и на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност
и му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева.
Присъдата на районния съд била отменена с окончателна Присъда №
27 от 18.02.2022г по ВНОХД № 185/2022г по описа на СГС и ищецът бил
признат невиновен.
През този дълъг 3-годишен период на наказателно преследване срещу
него претърпял вреди, изразяващи се в засягане на личната му свобода и
неприкосновеност, незаконна намеса в личния му живот, посегателство върху
честта, достойнството и доброто му име чрез несправедливо обвинение за
тежко умишлено престъпление за което се предвижда наказание лишаване от
свобода в значителен размер. Изпитал също психическото напрежение и
вътрешен дискомфорт от многобройните наказателни процедури - отлагания и
връщане на делото за повторно разглеждане, изискващи личното му явяване в
досъдебното и съдебно производство и през целия период от около 10 години
изпитвал значителен стрес и емоционални страдания поради наказателното
преследване за тежко престъпление, което не бил извършил, но бил уволнен
дисциплинарно от МВР.
Всичко преживяно от него било пряка и непосредствена последица от
дейността на Прокуратура на РБългария, която във всички фази на
наказателното производство поддържала неоснователно обвинение срещу
него. Поради това бил осъществен фактическият състав на отговорността на
държавата за дейността на правозащитните и органи по в чл.2 ал.1 т.2 от
ЗОДОВ, която дължала да го обезщети причинените му вреди с
претендираното обезщетение.
По делото от ответника исковата претенция е оспорена на първо място
като недопустима - ищецът не бил представил нито едно годно доказателство,
с което да докаже активната си процесуална легитимация да предяви иск и
последният бил недопустим - не бил представил обвинителния акт и
решението по НОХД № 6214/2021г по описа на СРС, отменено с присъда №
27/18.02.2022 г. по ВНОХД № 185/2022 г. по описа на СГС и не било посочено
кога са влезли в сила. Ищецът трябвало да докаже и твърдените вреди и
непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер,
2
както и техния размер, които не били доказани. Оспорва и наличието на
връзка между вредите и повдигнатото обвинение. Продължава, че в исковата
молба не било посочено дали обвинението е било медийно разгласено, не
били представени доказателства, че това е навредило на развитието на
професионалната му кариера и бил дисциплинарно уволнен от МВР. Според
ответника дисциплинарната отговорност била уредена в Глава 8 от ЗМВР,
„Дисциплинарна отговорност", чл. 194 - чл. 215, а за служителите работещи по
трудово правоотношение в Глава 9, раздел III „Дисциплинарни отговорност",
чл. 186 - чл. 199 от Кодекса на труда и тя била предвидена за извършени
нарушения на служебната дисциплина. Дисциплинарна отговорност се
търсила независимо, че деянията на служителите могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност. В закона били изрично изброени и
хипотезите на дисциплинарни нарушения и между тях липсвало повдвигане
на обвинение, следователно, ако за ищеца било съществувало служебно
правоотношение, което било прекратено, то било напълно необосновано
твърдението му, че това е следствие от наказателното преследване срещу него
и е допринесло за нереализирането му в професионална посока.
Ответникът оспорва ищецът да е преживял посочените в исковата
молба болки и страдания, тъй като житейски е логично предприето
наказателно преследване да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера у всеки един човек и посоченото в исковата молба е
преувеличено. Наказателното производство срещу ищеца е протекло в
рамките на разумния срок - 3 години и неясно защо в обстоятелствената част
на исковата молба, ищецът сочил, че „през целия период от около 10 години“ е
изпитвал значителен емоционален стрес и емоционални страдания. Спрямо
ищеца не били взети мерки за процесуална принуда, в т. ч. и мерки за
неотклонение, което отново доказвало по-ниският интензитет на претърпените
неимуществени вреди, а също и не било довело до влошаване на
здравословното му състояние.
При определяне на обезщетението по размер, ответникът се позовава
на съдебната практика на ВКС, която приема, че размерът на дължимото
обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на
преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС №
4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях
за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите
неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. В съответствие с нея,
размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост и въз основа на преценка на конкретни обективно
съществуващи в правния мир обстоятелства, каквито са: тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство, вида на
мярката за неотклонение, броят и продължителността на извършените
процесуални действия с участието на пострадалия, данните за психическото
състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, начинът, по който
обвинението се е отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на
3
живот, рефлектирало ли е върху професионалната му реализация,
общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в
емоционалната му сфера, здравословното му състояние, наличието на други
висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на
наказателния процес, съдебното минало и налични предишни осъждания с
оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните
изживявания и др. - в този смисъл - ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 от ТР №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. №
627/2016 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. №
5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. №
4546/2015 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. №
871/2018 г. на III г. о. на ВКС и др.
В конкретния случай, за определяне обезщетението за причинени
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, според ответника следва да се има
предвид и как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху
здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения и
определеният размер следва да съответства на необходимото за
преодоляването им и определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта - в този смисъл
Решение № 832 /12.12.2020 г. По гр.д.№ 593/20 г., IV г.о.на ВКС.
Ответникът продължава, че претендираният разрмер на обезщетението
не е съобразен с икономическия стандарт в страната - така в Решение №
480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г., ВКС, 4-то ГО било прието, че „като
база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да
служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането. Размерът на обезщетението не следва
да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.”.
Според ответника следва да се държи и сметка, че влизането в сила на
оправдателна присъда, сама по себе си предоставя морално обезщетение и
компенсира до известна степен негативните последици от незаконното
обвинение, съгл. Решение № 87/13.02.2009 г. по гр.д. 5379/2007 г. на ВКС, IV
ГО.
По всичко изложено прави извод, че претендираният размер на
обезщетение не е определен по критериите за справедливост, съгласно чл.52
от ЗЗД и съдебната практика и следва да бъде определен от съда по делото,
като вземе предвид процесуалното поведение на ищеца в хода на
наказателното производство и това, че е приключило в рамките на разумния
срок; няма данни за незаконосъобразно разгласяване на образуваното
наказателно производство в медийното пространство от страна на
представители на ПРБ; не са доказани твърденията за силен психически и
емоционален срив вследствие на повдиганото обвинение; не са представени
4
медицински писмени документи, от които да се установи влошаване на
здравословното състояние на ищеца, а така също и влошаване на
психическото му здраве; не са представени доказателства за уронване на
честта и доброто име на ищеца; не са представени доказателства за
дисциплинарното уволнение на ищеца от МВР, което да е в пряка причинно-
следствена връзка с повдигнатото незаконно обвинение. Доколкото оспорва
главния иск, ответникът оспорва и акцесорния иск за лихва.
По делото беше изискано и приложено приключилото НОХД №
6214/2021г по описа на СРС, ведно с ВНОХД № 185/2022 г. по описа на СГС.
От тях се установяват твърденията на ищеца за повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК,
наказанието за което е до три години лишаване от свобода, следователно не се
касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК – „Тежко
престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. Налице е и постановена оправдателна присъда от въззивната
инстанция, поради което съдът намира искът за обезвреда да е предявен от
лице с правен интерес, което го прави допустим. При установеното съдът
разпредели доказателствената тежест между страните и указа на ищеца, че
дължи доказване на претърпените от него вреди, настъпили като последица от
незаконното обвинение.
За установяване на твърденията си по делото са изслушани като
свидетели Б.М.А., която е била колега на ищеца, двамата са работили заедно и
тя е присъствала на инцидента, за който на ищеца е било повдигнато
обвинение и свидетеля И.Г.Б., който е приятел на ищеца от близо 30г и
поддържат постоянни контакти. Двамата дават показания, че инцидентът е
бил разгласен от медиите, а свидетелката Б.А. уточнява, че било посочено, че
ищецът се намирал в магазина със съпругата си, а той бил там със
свидетелката като негова колежка и по време на почивка. Двамата свидетели
заявяват, че преди инцидента ищецът е бил полицай, който е изпълнявал
задълженията си, бил е всеотдаен, отговорен, весел, но след инцидента всичко
се обърнало, бил дисциплинарно освободен от работа, стигнало се до дрязги в
семейството му, развел се със съпругата си, децата му се отдръпнали от него, а
също и близките и колегите му. Нищо от това не се променило и след
постановяване на оправдателната присъда за ищеца. Според свидетелката А.
ищецът е бил даван за пример от колегите му на неговото работно място в
системата на МВР, но след този случай имало „отлив на всичките му
колегите“, който бил необясним, връзката с тях била прекъсната и не била
възстановена след приключване на наказателното производство, а също и не
бил възстановен на предишната си длъжност, поради постановено решение на
Върховния административен съд.
За настъпилата за ищеца негативна промяна след инцидента дава
5
показания и свидетеля Б., която определя като „животът му се обърна
наопаки“, довела до развод със съпругата му, отдръпване на децата му и
приятелите му, поради което и се затворил в себе си и се чувствал зле, а преди
това бил човек, който си върши работата с желание, вис всеотдаен, готов да
помогне.
От така коментираното съдът намира за установено, че от страна на
ответника не е извършено разгласяване на състоялия се инцидент с ищеца, а е
налице такова от медии, като отговорност за начина на конкретното превратно
предоставяне на информация носи конкретната медия, не и ответника. Поради
това съдът намира, че влошените отношения на ответника със съпругата и
децата му не се установява да са пряк резултат от повдигане на обвинението,
като от ищеца не са представени доказателства за постановения между него и
съпругата му развод, кога и на какво основание. Липсват представени от
ищеца доказателства и за твърденията му за дисциплинарното му уволнение,
което да е резултат също от незаконно повдигнатото му обвинение - доколкото
свидетелката А. посочва, че е налице постановено съдебно решение от ВАС
във връзка с уволнението, което не било отменено, то съдът приема, че е
налице осъществен съдебен контрол, приел за законосъобразно уволнението и
ответникът не носи отговорност за същото. Писмени доказателства за тези
обстоятелства не са представени, макар на ищеца изрично да е дадена такава
възможност в проведеното съдебно заседание на 11.02.2025г.
Ето защо съдът намира за доказано по делото, че ищецът е претърпял
негативни преживявания от повдигнатото му незаконно обвинение, което не е
за тежко престъпление, без спрямо него да са налагани мерки за неотклонение
и без да е налице публично разгласяване от страна на ответника.
Наказателното производство е приключило в разумен срок, в рамките на три
години и няма представени доказателства същото да е причина за
дисциплинарното освобождаване от работа на ищеца и невъзстановяването му
след оправдателната присъда. Всички тези обстоятелства съдът взема предвид
при определянето на конкретния размер на дължимо на ищеца парично
обезщетение, което да е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и при
спазване разрешенията на т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г, т. 11 от ТР №
3/2005 год. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК и установените от трайната
съдебна практика критерии. Съгласно тях съдът дължи да извърши
комплексна преценка всички обстоятелства, имащи отношение към
твърдените неимуществени вреди като личностните характеристики на
лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване,
наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед
тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен, а
също и да държи сметка за обществените представи за справедливост в
аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот за
процесния период. Във връзка с всичко установено по делото и като се
съобрази и с обществено-икономически условия на живот за процесния
6
период в РБългария, съдът намира, че за установените от ищеца вреди, които
той доказа да е претърпял като пряка и непосредствена последица от
действията на ответника по повдигнатото обвинение, без те да надхвърлят
обичайните, следва да му определи обезщетение в размер на 12 000лв, като
искът за разликата до пълния предявен размер, ведно със законната лихва,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Й. Б.
Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. “*********, чрез адв.В.
Ч., сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 15.12.2023г -
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за преживените от него болки и страдания от това, че е бил
незаконно обвиненен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 130, ал. 2 от НК, за което бил оправдан с окончателна Присъда № 27 от
18.02.2022г по ВНОХД № 185/2022г по описа на СГС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000лв,
ведно със законната лихва, начиная от 15.12.2023г - датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7