Определение по дело №1576/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Постъпила е молба с.д. № 6717/04.05.2023г. от заинтересованото лице И.А.Д. чрез адв. Я.С., с която се иска допълване на решение № 473/05.04.2023г., постановено по настоящото дело в частта на разноските, като се претендира присъждане на половината от размера на адвокатското възнаграждение платено от И.Д. за това, че в съдебния акт има диспозитив, с който е отхвърлено искането на С.К.И., на Д.В.И. и на К.В.И. за прогласяване нищожността на заповед № Г-154/04.06.2021г., издадено от заместник кмета на община Варна.

Съдът е съобщил молбата по чл.248 от ГПК на останалите страни и отговор е получен от жалбоподателите чрез адв. С.С. в становище с.д. №7636/19.05.2023г., в което се заявява, че разноски за заинтересованата страна И.Д. не се дължат, тъй като искането за прогласяване нищожността на обжалваната заповед е направено при условията на евентуалност.

Искането за допълване или изменение на решението в частта на съдебните разноски може да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му, която в настоящия случай е спазен, както и ако е представен списък на съдебните разноски по чл.80 от ГПК, какъвто има. Следователно макар и допустимо, искането по чл.248 от ГПК е неоснователно, поради следните причини:

Съдът с определение № 176/24.01.2022г. постановено по настоящото дело е отхвърлил молбата на И.А.Д. за конституирането му като заинтересовано лице в настоящото производство, поради това, че за него заповед № Г-154/04.06.2021г. на заместник кмета на община Варна е неблагоприятен акт и той има самостоятелно право на жалба, което може да упражни. Без да коментира въпроса дали обжалвания административен акт е благоприятен или не за И.А.Д., Върховният административен съд е отменил определение № 176/24.01.2022г. и е върнал делото за ново произнасяне от същия съд по неговата молба за конституирането му като заинтересовано лице в съдебното производство.

Въз основа на задължителността на съдебните указания на касационната инстанция, първоинстанционният съд е конституирал И.Д. като заинтересовано лице по делото, което не му предава автоматично качество на такова, за което обжалвания акт е благоприятен. По реда на чл.143 ал.4 от АПК, право на присъждане на разноски при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството имат само тези заинтересовани страни, за които административният акт е благоприятен.

В разглеждания случай, И.А.Д. няма право на присъждане на разноски на още по-силно основание. Със съдебното решение по настоящото дело, съдът е отменил заповед № Г-154/04.06.2021г., издадено от заместник кмета на община Варна и е отхвърлил искането на жалбоподателите за обявяване на нейната нищожност. Вторият диспозитив е постановен поради наложила се практика на Върховния административен съд в случаите, когато има и алтернативно искане за обявяване нищожността на обжалван административен акт. С тази незаконосъобразна практика настоящия съдебен състав е принуден да се съобразява, макар, че не е съгласен, в противен случай има риск касационната инстанция да приеме, че предходният съд не се е произнесъл по цялата жалба.

Съдът счита, че при направено алтернативно искане за обявяване на нищожност на оспорения административен акт в решението не трябва да има изричен диспозитив, който да отхвърля такова искане, ако е неоснователно, поради следните съображения:

Съгласно чл.177 ал.3 от АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Тоест, даже и съдът да беше отхвърлил жалбата срещу заповед № Г-154/04.06.2021г., издадено от заместник кмета на община Варна, жалбоподателите не биха могли отново да оспорят същия административен акт като нищожен. Отделно от това, съдът е длъжен по реда на чл.168 ал.1 от АПК да направи пълна проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт въз основа на всички основания по чл.146 от АПК в това число и тези, които евентуално биха могли да обосноват нищожност, макар че те не са разграничени от законодателя и се извеждат единствено от съдебната практика и правната доктрина. Съвсем ясно е, че щом актът е отменен като незаконосъобразен, същият не е нищожен и диспозитива за отмяната поглъща и обезсмисля изричното произнасяне по основателността на искането за обявяване на нищожност.

В този ред на мисли, макар и да е постановено отхвърляне на искането за обявяване нищожността на заповед № Г-154/04.06.2021г. на заместник кмета на община Варна, на практика не е налице частично уважаване на жалбата, което да предполага възможност за частично присъждане на съдебни разноски за конституирана като заинтересована страна, за която отмененият акт всъщност е неблагоприятен, защото видимо нейният имот е засегнат от предвижданията на оспорения и отменен от съда план за регулация и застрояване.

Оспорването от С.К.И., на Д.В.И. и на К.В.И. срещу заповед № Г-154/04.06.2021г., издадено от заместник кмета на община Варна е изцяло уважено. Решението, с което е отменена оспорената заповед има конститутивно действие по отношение на всички, съгласно чл.177 ал.1 от АПК, докато решенията, с които се обявява нищожност на административен акт имат действие само спрямо страните по делото, което е още един аргумент, че при постановяване на два диспозитива, единия от който е за отмяна на оспорения акт, а другия - за отхвърляне на искане за обявяването му като нищожен, вторият е излишен и не води до извода за частично отхвърляне на оспорването. Противното би означавало, че ако актът бъде отменен от съда на различно от посоченото от жалбоподателя/лите основание за незаконосъобразност на съответния административен акт, да следва че жалбата е частично уважена, което би представлявало правен абсурд.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молба с.д.№ 6717/04.05.2023г. от заинтересованото лице И.А.Д. чрез адв. Я.С., с която е поискано допълване на решение № 473/05.04.2023г. на Варненския административен съд, постановено по административно дело № 1576/2021г. в частта на разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: