О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 967/4.6.2021г.
гр. Пазарджик, 04.06.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито
съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 923 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано
по жалбата на А.И.Г. с ЕГН **********, Н.А.А. – Г. с ЕГН ********** *** и И.Г.А.
с ЕГН ********** *** против Писмо рег. № РЗД-06-08-449#11 от 27.07.2020 г. на Главния
секретар на Агенцията по заетостта – А. А..
С Определение № 1869/07.12.2020 г., постановено по
настоящото дело съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и е оставил
без разглеждане същата, като е прекратил производството по делото. С
Определение № 3014/08.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1890/2021 г. ВАС –
Шесто отделение е отменил прекратителното определение и е върнал делото на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В определението са
дадени задължителни указания на първоинстанционния съд, а именно да изиска и
приложи по делото в цялост писмо с рег. № 20-06-656/18.09.2020 г., в това число
и Тристранно споразумение № РЗД-06-08-449#4 от 30.09.2020 г. – т. 5.3.6, посочена като основание за
прекратяванe на трудовия договор с
детегледача от страна на работодателя. В мотивите на Върховния административен съд е посочено, че
първоинстанционният съд се е позовал на доказателства от значение за спора, без
същите да са приложени по делото, което е пречка на касационната инстанция да
извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното определение.
Действително, съдът констатира, че по делото не е
представено в цялост сключеното между страните тристранно споразумение, поради
което и предвид дадените от касационната инстанция указания, съдът с
Определение № 490/19.03.2021 г. е задължил Главния секретар на Агенцията по заетостта
– А. А. в 3 (три) дневен срок от получаване на настоящото определение да представи
по делото заверено копие от Тристранно споразумение № РЗД-06-08-449#4/30.04.2020
г., сключено между Агенция по заетостта, Н.А. – Г. и А.Г. – в качеството си на родители
и И.А. – в качеството си на „детегледач“ по проект BGО5М90РО01-1.024 „Родители в
заетост“.
С писмо вх. № 2934/29.03.2021 г. е представено по делото
заверено копие Тристранно споразумение № РЗД-06-08-449#4/30.04.2020 г. в
цялост.
С оглед на така представените доказателства, съдът намира
подадената жалба за процесуално недопустима, по следните правни съображения:
Предмет на обжалване е Писмо рег. № РЗД-06-08-449#11 от
27.07.2020 г. на Главния секретар на Агенцията по заетостта – А. А., с което жалбоподателите
са уведомени за настъпили нови обстоятелства във връзка със сключено тристранно
споразумение № РЗД-06-08-449#4/30.04.2020 г. между Агенция по заетостта, Н.А. – Г. и А.Г. – в качеството
си на родители и И.А. – в качеството си на „детегледач“ по проект BGО5М90РО01-1.024 „Родители в
заетост“. Посочените лица, които са и настоящи жалбоподатели са заявили участие
в проекта със заявление за участие рег. № РЗР-З-06-08-1821/11.02.2020 г. Същите
са одобрени, след извършени служебни проверки, вследствие на което е сключено и
посоченото по-горе тристранно споразумение. С детегледача е сключен трудов
договор (РЗД-06-08-449#4/07.05.2020 г.), считано от 11.05.2020 г.
В писмото е посочено, че на 01.07.2020 г. пред ДБТ –
Пазарджик са представени отчетни документи за м. юни 2020 г., където в
декларация – приложение 12, г-н А.Г. декларира, че е безработно лице. При
извършена служебна проверка в регистъра на трудовите договори в НАП е
установено, че същият е с прекратено трудово правоотношение, считано от
05.06.2020 г.
С оспореното писмо административният орган е уведомил
жалбоподателите, че в съответствие с т.5.3.6 работодателят има право да прекрати
трудовия договор на детегледача „когато установи, че през периода от 18 месеца или
до навършване на 5/12-годишна възраст на детето, родителят/ите прекъсне/ат заетостта
си, т.е. не работи/тят повече от 1 месец (не е със статут на заето лице) и не се
е възползвал от дейности по трудово посредничество, т.е. не отговаря на условията
за участие в проекта." Трудовото правоотношение с детегледача е прекратено
считано от 08.07.2020г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ и във връзка с
т.5.3.6 от подписаното тристранно споразумение.
Административният орган е посочил, че в съответствие с т.
136) от сключеното тристранното споразумение, работодателят има право да прекрати
споразумението чрез едностранно 10-дневно писмено предизвестие, без да изплаща каквито
и да било обезщетения, в случай че се установят невярно декларирани обстоятелства,
представяне на документи с невярно съдържание (декларация - приложение 12 рег. №
РЗД-06-08- 449#7/01.07.2020г.) и друга причина, че родителят не отговаря на някое
от изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта (т.8.10 от подписаното
тристранно споразумение).
Подателят на писмото е посочил, че оспореното писмо
следва да се счита за предизвестие за прекратяване на тристранното
споразумение, след изтичане на 10 (десет) дни, считане от датата на
получаването му.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване
за процесуално недопустимо поради липсата на годен предмет за оспорване.
Съдът намира, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен
акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен
акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление
на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация,
с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се
издаде такъв акт. Следователно основният белег за това дадено волеизявление да бъде
определено като административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него
да се засягат права или да се създават задължения.
В конкретния случай с оспореното писмо административният орган е уведомил
жалбоподателите за констатирани нови обстоятелства относно заетостта на А.Г., а
именно, че считано от 05.06.2020 г. същият е с прекратено трудово
правоотношение, което от своя страна е основание да се прекрати трудовото
правоотношение на детегледача. Разяснени са правните норми, които са приложими
в случая, както и е посочено, че родителят не отговаря на някое от изискванията
за допустимост, съгласно условията на проекта.
Административният орган изрично е посочил, че следва издаденото (оспорено)
писмо да се счита за предизвестие за прекратяване на сключеното между страните
тристранно споразумение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното писмо не представлява
индивидуален административен акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК,
тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси,
който би подлежал на съдебен контрол. То има уведомителен и разяснителен характер
и е издадено под формата на предизвестие за прекратяване на договор, което само
по себе си не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателите и
не подлежи на съдебен контрол. Предизвестието по своята правна същност е част
от процедурата по прекратяване на сключеното тристранно споразумение и не
подлежи на самостоятелно обжалване. В него са посочени констатации във връзка с
настъпили нови обстоятелства, относно трудовата заетост на единия от
родителите, както и са направени разяснения за приложимите правни норми в
конкретния случай.
Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалвания акт да притежава белезите
на административен акт - индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този белег
жалбата е недопустима. В случая обжалваното писмо има не само уведомителен и
разяснителен характер, но и представлява предизвестие за прекратяване на
тристранно споразумение, което по никакъв начин не създава права или задължения
и не засяга права, свободи или законни интереси на адресатите му, поради което
не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Предвид на това, съдът намира, че подадената жалба е процесуално недопустима,
поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото следва да се прекрати.
С оглед изложеното и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И.Г. с ЕГН **********, Н.А.А. – Г. с ЕГН ********** *** и И.Г.А.
с ЕГН ********** *** против Писмо рег. № РЗД-06-08-449#11 от 27.07.2020 г. на Главния
секретар на Агенцията по заетостта – А. А...
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 923/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ -
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/