№ 2337
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
*********** по описа за * година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД
срещу Р. К. Т. за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№4613/01.09.*г., издадена по ч.гр.д. №10214/*г. по описа на ВРС суми,
дължими по Договор за потребителски кредит №** от 19.11.2011г., сключен с
В.В.Анг., както следва : в размер на 564.75 лева, представляваща ½ от
дължима главница в общ размер на 1129.50 лева; в размер на 445.21 лева,
представляваща ½ от дължимо договорно възнаграждение за периода
15.06.2014г. до 15.01.2016г. в общ размер на 890.41 лева, както и законната
лихва, считано от 13.07.*г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2011г. бил сключен Договор за
револвиращ заем №** с В.В.Анг., с който на последната бил предоставен заем
в размер на 1550 лева със срок на заема 48 месеца, при размер на вноската 98
лева, договорно възнаграждение 890.41 лева, дата на погасяване 15-ти ден от
месеца, ГПР 92.85 %; ГЛП 71.06 % и лихвен процент на ден 0.19 %.
Договорът бил подписан при Общи условия, които заемателят приел. На
21.12.2011г. на заемателя била преведена сумата от 1550 лева по посочената
от него банкова сметка.
Твърди се, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, а
1
крайният срок за погасяване на кредита изтекъл на 15.01.2016г. съгласно
погасителен план. Били платени част от задълженията по договора в размер
на 2 459.53 лева. Със сумата от 24.92 лева били погасени лихвите за забава,
на основание т.10.1 от ОУ.
Излага се, че заемателят починал, а ответниците са негови наследници и
отговарят разделно за по ½ от размера на дълга.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен
отговор на исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответницата оспорва иска като погасен по давност. Твърди, че договорът е
прекратен на 15.08.2014г., съгласно чл.10.3.1 от договора, автоматично с
неплащане на една вноска повече от 30 дена.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Договор за револвиращ заем №** от 19.12.2011г. „П.К.Б.” е
предоставило на В.В.Анг. кредит в размер от 1550 лева, при срок на кредита
48 месеца, размер на вноската 98 лева, ГПР 92.85 %; ГЛП 71.06 %, лихвен
процент на ден 0.19 ; дължима сума по кредита 3528 лев, договорно
възнаграждение 2294 лева.
Представени са ОУ на „П.К.Б.” ЕООД към договор за потребителски
кредит.
Съгласно погасителни план към договора за кредит първата падежна
дата по кредита е 15.02.2012г., а последната 15.01.2016г.
Видно от преводно нареждане от 21.12.2011г. „П.К.Б.” ЕООД е
наредило по сметка на В.В.Анг. сумата от 1550 лева.
Съгласно представеното удостоверение за наследници В.В.Анг. е
починала на 14.07.2014г. като е оставила за законни наследници децата си Р.
К. Т. и М. К. М..
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането
си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства въз основа на Договор
2
за револвиращ заем от 19.12.2011г. „П.К.Б.” ЕАД на наследодателя на
ответницата е отпусната сумата от 1550 лева, преведена по банковата й
сметка на 21.12.2011г. Съобразно договореното между страните по
кредитното правоотношение отпуснатата в кредит парична сума е следвало да
бъде върната 48 равни месечни вноски, включващи главница и договорна
лихва в размер на 98 лева в срок до 15.01.2016г.,включващи главница и
лихва. Годишният лихвен процент е в размер на 71.06 %.
Процесният договор за заем е сключен при действието на ЗПК /обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г. изм. ДВ бр.30/26.03.2013г., в сила от 26.03.2013г./ В
пар.1 от ДР на ЗПК е дадено определение на понятието "Общ разход по
кредита за потребителя". Не е налице пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД, доколкото
това е бил съществен елемент от учреденото между тях облигационно
правоотношение. Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която годишният
процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти от размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с ПМС, е приета след датата на сключване на договора със ЗИД на ЗПК /ДВ
бр.35/22.02.04.2014г./ и е в сила от 23.07.2014г. Следователно, към датата на
сключване на договора за кредит страните са разполагали с възможността по
чл.9, ал.1 ЗЗД свободно да определят съдържанието му, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Обратно
действие на нормата на ЗПК, законът не е придал, поради което и тази норма
за случая не е приложима. Ето защо, към момента на подписване на договора
атакуваните клаузи на договора не се явяват нищожни като договорени в
противоречие на закона. Независимо от горното, съдът приема, че уговорката
за дължимата възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави. Понятието „добри нрави” касае морални категории и норми,
на които чл.26, ал.1 ЗЗД придава правно значение, доколкото тяхното
нарушаване като последица влече порок на сделката, приравнявайки го на
противоречието на договора със закона. Това ще рече, че ако със сделката са
договорени необосновано високи цени, водещи и до неравноправно третиране
на икономически слабата страна, посредством ползването на липсата на
материални средства на едната страна за необосновано облагодетелстване на
другата страна, то сделката противоречи на добрите нрави, доколкото се
стига до положение, при което се ползва монополно положение. Размерът на
3
уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като
значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението
на кредитора, за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се
заплащат от кредитополучателя. Като потвърждение на този извод следва да
бъде възприемана и последващо сключването на договора приета разпоредба
на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради тази причина, съдът преценява, че клаузата
относно уговорената договорна лихва е нищожна. Доколкото, съдът не може
да заменя волята на страните относно размера на възнаградителната лихва и
тъй като прецени договорената за нищожна, то следва, че длъжникът не
дължи изначално плащането на такава, като искът в тази му част следва да се
отхвърли.
Налице е валидно възникнала между страните облигационна връзка
по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят е изправна
страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси
усвоената заемна сума на съответните падежни дати, като видно от
представения погасителен план, настъпила е и изискуемостта на вземането.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземането
е несвоевременно, като направено в първото по делото съдебно заседание,
поради и което не следва да бъде разгледано и обсъждано. Срокът за
релевиране на подобно възражение изтича със срока за подаване на отговор
на исковата молба, съгласно чл.133 ГПК.
При съобразяване на извършените плащания от страна на
заемополучателя, за които кредиторът признава, че са в размер на 2784.45
лева, същите следва да бъде съотнесени към погасяване на главницата
предвид установената нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
поради и което при главница в размер на 1550 лева, сумата от 2784.45 лева
погасява изцяло задължението
Предвид на всичко изложено съдът намира , че претенцията следва да
бъде отхвърлена в цялост.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответницата се следват
реализираните от същата разноски в производството по делото на основание
чл.78,ал.3 ГПК в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.
4
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“*“ №49, бл.53 Е, вх.В срещу Р. К. Т.,
ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“*“ 14 иск с правно основание чл.422
ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№4613/01.09.*г., издадена по ч.гр.д. №10214/*г. по описа на ВРС суми,
дължими по Договор за потребителски кредит №** от 19.11.2011г., сключен с
В.В.Анг., както следва : в размер на 564.75 лева, представляваща ½ от
дължима главница в общ размер на 1129.50 лева; в размер на 445.21 лева,
представляваща ½ от дължимо договорно възнаграждение за периода
15.06.2014г. до 15.01.2016г. в общ размер на 890.41 лева, както и законната
лихва, считано от 13.07.*г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“*“ №49, бл.53 Е, вх.В да заплати на Р. К. Т., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“*“ 14 сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждения, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5