Определение по дело №532/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Д. С. А. от Г. насочена срещу Решение № 6595/16.08.2012 г., постановено по Г.д. № 1750/2011 г. по описа на РС Б..

В жалбата на първо място се прави оплакване за недопустимост на атакувания съдебен акт, като постановен по непредявен иск и се навеждат доводи в подкрепа на същото.

Като правен резултат от това оплакване се иска обезсилване на атакувания акт.

Алтернативно се поддържа неправилност на решението на районния съд, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост и се иска отмяната му.

В срока за отговор не е постъпил такъв.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира следното:

В обстоятелствената част на исковата молба, инициирала производството по делото, ищцовото дружество е навело твърдения, че е претърпяло имуществени вреди в претендирания посочен размер, поради противоправно поведение на ответника, без да е посочел точно в какво се изразява последното.

От дурга страна е посочил, че по време на пожара, унищожил имуществото, стойността на което се претендира, товарният автообил е бил управляване от работник /шофьор, на който е възложено превозването на товар/ на ответника.

Поддържал е , че поради последното е налице хипотезата на чл.45 ЗЗД.

Вън от горното са изложени и твърдения, че ответникът бил виновен за непозволеното увреждане на ищеца, т.к. причина за възникналия пожар, в резултат на който е унищожено имущество, собственост на ищеца, е техническа неизплавност на собствения на ответника автомобил.

При така изложените твърдения е формулирано искане към съда да бъде осъден ответникът на осн.чл.45 ЗЗД да заплати претендираната сума, представляваща стойността на претърпяната от ищеца вреда /стойност на товара/.

При тези твърдения и конкретизиран петитум районният съд е квалифицирал правно заявената пред него претенция по чл.45 ЗЗД с проекто доклада и окончателния такъв по делото, определил е подлежащите на установяване факти по делото именно във връзка с тази квалификация и пак съобразно нея е разпределил доказателствената тежест между страните.

Въпреки последното с атакувания съдебен акт е приел, че е сезиран с претенция по чл.49 ЗЗД, приел е, че е доказано в хода на делото осъществяването на фактическия състав на посочената норма и е уважил претенцията.

Въззивната инстанция намира, че действайки по гореописания начин районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на адекватно участие в процесса /правото на защита/ не само на ответника, но и на ищеца.

Счита също, че това нарушение е следствие от нередовността на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, която районният съд не е констатирал по реда на чл.129, ал.2 ГПК, предвид следното:

В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат няколко взаимно противоречащи си твърдения, които препятстват съда да изведе точна правна квалификация на заявената претенция.

Така на първо място се твърди, че причинената на ищеца вреда е резултат от противоправното поведение на ответника, без да се конкретизира точно в какво се изразява това противоправно поведение.

Твърди се още, че по време на причиняване на вредата вещта /автомобилът/ е бил управляван от работник на ответника, а от от друга страна се изложени и твърдения, че причина за възникналия пожар, довел до причиняване на вреда за ищеца, е техническа неизправност на собствения на ответника автомобил.

Горните три твърдения са взаимно изключващи се, доколкото водят на различна правна квалификация на заявената искова претенция – чл.45 ЗЗД, чл.49 ЗЗД или чл.50 ЗЗД.

Същевременно редакцията на искането към съда, в което е посочено единствено нормата на чл.45 ЗЗД, също не дава възможност на последния да квалифицира точно заявената пред него претенция.

Изложеното навежда на логическо несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и формулираното искане към съда, досежно основанието на предявения иск.

Поради това и исковата молба е нередовна, като неотговаряща на нормата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и следва да се остави без движение от настоящата инстанция, като на ищеца се изпрати съобщение, че в едноседмичен срок от получаването му следва да отстрани посочените по-горе нередовности на исковата молба.

Да се укаже в съобщението, че при неотстраняване на нередовносттите исковата молба ще бъде върната.

Мотивиран от горното и на посочените основания, и на осн.чл.129, ал.2 ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „С. С.Е., със седалище и адрес на управление с.Б., У.”М. В.” №, представлявано от управителя Р. П. К., чрез пълномощника й адв.М. А. от АК Б. насочена против Д. С. А., ЕГН * от Г., У.”Д.” № 2, , А. № .

УКАЗВА на ищцца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение следва да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба, като изложи подробно всички факти и обстоятелства, на които основава претенцията /претенциите/ си и конкретизира същата /същите/, вкл. формулира искане към съда, адекватно на изложените обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовността исковата молба ще бъде върната, първоинстанционното решение – обезсилено, а производството по делото - прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: