Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 326 10. 08.2020г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседА.е на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова и с участието на
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело №451 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба на EТ “
А. – А.З.”, със седалище и адрес на управление с.
Обручище, община Гълъбово обл. Стара Загора, ул. „***“ №13, против Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001618004766-091-001/ 14.03.2019 г, издаден от оргА. по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 316/23.05.2019г. на
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която не са
отменени установените задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите
лихви.
В жалбА. са изложени доводи, че
ревизионния акт в частта, с която не е отменен е незаконосъобразен и необоснован, с която са му
установени задължения в размер на 9 775, 15 лева, непризнат данъчен кредит
по фактури, издадени от доставчици, ведно с начислените лихви в размер на
2699,21 лева. Бил му начислен допълнителен доход върху дейността за 2015 година
в размер на 5 458,62 лв., ведно с лихвите в размер на 1438,93 лв., доход
върху дейността за 2016 година в размер на 1599,61 лв., ведно с лихви в размер
на 303, 51 лв., както и направените констА.ции и установените задължения по КСО
и ЗЗО в размер на 7207,80 лева и лихви по тях в размер на 2085,60 лв. РА бил
издаден при непълнота на доказателствА. на база погрешна информация, невярна
преценка на доказателствА. и неверни изводи от събрА.те в производството
доказателства, както и в противоречие с материалния закон и практикА. на ЕС.
Неправилно не му били признати направените разходи и данъчен кредит по фактура
№ 63 от 30.11.2015 година от „Агро транс 87” ЕООД, тъй като доставчикът нямал
материален, технически и кадрови ресурс за осъществяване на доставки.
Представените договори за наети МПС-та и представените товарителници
опровергавали този извод. Неправилно не му се признавали направените разходи и
данъчен кредит от „Мотобул” ООД, поради това, че дизеловото гориво не било
заредено от него и не се ползвало за дейността на фирмА. му. Били представени
доказателства, обяснение на шофьор, които изобщо не били обсъдени от ревизиращия
екип. Горивото било предназначено за земеделска техника, която не се зареждала
самостоятелно. ПокупкА. на дизеловото гориво се било извършвало въз основа на
договор от 30.10.2016 година и анекс към него за предоставяне на карти. Неправилно
не му били признати разходи и отказан данъчен кредит от „ГрА.т М“ ООД поради това,
че дизеловото гориво не било заредено от него и не се ползвало за дейността на
фирмА.. В противоречие със закона не били признати разходи и данъчен кредит от
„Е.О.” ООД поради същите причини. Горивото било закупувано и ползвано за дейността
на фирмА., тъй като било зареждано от камиони, собственост или ползвА. от „Агро
транс 87” ЕООД. Това ставало с оглед изпълнението на сключения между тях
договор за транспортна услуга. В точка 3 от договора било предвидено разходите
за дизеловото гориво да са за сметка на товародателя. Неправилно му били
установени задълженията по КСО и ЗЗО. По подробно изложени доводи в
жалбА. е направено искане за отмяна на ревизионния акт в частта, с която не е
отменен с решение № 316/23.05.2019г на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в
представеното писмено становище оспорва жалбА. като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъдят
сторените по делото разноски.
Въз основа на съвкупнА. преценка на събрА.те по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001618004766 от 15.08.2018г. /л.460/ на началник сектор при ТД на
НАП Пловдив С.А.Г. е възложена ревизия с ръководител К.П.Я. /главен инспектор
по приходите/ и Б.С.П. / старши инспектор по приходите/ на ЕТ „А.-А.З.”, със седалище и адрес на управление с.
Обручище”, „***“ № 13, която да обхване задължения за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., за данък върху добавенА.
стойност за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., ДОО за самоосигуряващи се
лица, здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и задължения за универсален
пенсионен фонд за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2016 година. Срокът за извършване на ревизията е определен до три
месеца, считано от дА.та на връчване на заповедта, което е сторено на 31.08.2018
г. по електронен път /л.458/. Заповедта за възлагане на ревизия е издадена в
електронен вид и подписана с валиден към дА.та на полагането му квалифициран
електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното
длъжностно качество. Не се спори за валидността на подписа към дА.та на
полагането му, като в тази насока са представени сертификати/ стр. 59 и 60 от
делото/.
Със заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия № 16001618004766 от
30.11.2018 година срокът за извършване на ревизията е удължен до
31.12.2018 г. / л. 455/ , за което обстоятелство търговецът е уведомен по
електронен път на 30.11.2018г. /л. 433/. С нова заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизията № Р-16001618004766-020-003 от 21.12.2018 година
срокът на ревизията е удължен до 31.01.2019 година /л. 450/ , за което жалбоподателя
е уведомен по електронен път на 02.01.2019 г. / л. 466/.
С
цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на
ревизираното лице, са връчени искА.я за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискА. първични и вторични счетоводни документи,
счетоводни регистри и търговска документация, присъединени са доказателства и
са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Извършените процесуални действия и събрА.те в хода на производството
доказателства са подробно описА. в РД и РА. Присъединени са документи в хода на
предходно ревизионно производство.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, както и че същото е земеделски
производител /ЗП – лист 588/ с регистрация
по ЗДДС, считано от 06.08.2001г. ОсновнА. дейност, която е осъществявал през
ревизирА.те периоди е отглеждане на зърнени и бобови растения и маслодайни
семена в землищА. на с. Обручище, с.
Медникарово и с. Помощник /така
справки от Министерството на земеделието, хрА.те и горите л. 341-343/.
На ревизираното лице, по електронен
път на 31.08.2018г. /л.422/,
е връчено Искане за представяне на документи
с изх. №Р-16001618004766-040-001/20.08.2018 г. В изпълнение на това
искане с вх. № 24025/14.09.2018 г, са представени искА.те документи и са попълнени
справки по образец от №1 до №5 без 2 /л.429 – 441/ за наличните недвижими
имоти, машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, за дългосрочни и
краткосрочни инвестиции и за вземА.я от трети лица.
С ново искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16001618004766-040-002/19.12.2018г.
/л.422/ от ревизираното лице са били изискА. констативни протоколи за
пропаднали площи за 2015 г. и за 2016г., за засетите площи, на които са нанесени
щети и са поискА. обяснения.
Във връзка с това искане, от
ревизираното лице е дадено единствено обяснение вх.№ 25204/26.11.2018 година.
С ново искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице вх. № Р-16001618004766-040-003 от 03.01.2019 г. /л.413
и 414/ са изискА. анкетни карти за
стопанскА. 2014/2015 г. и за стопанскА. 2015/2016г. за засетите култури, за
технологията при отглеждане на слънчогледа и царевицА. и то е задължено да
посочи конкретни разходи и представи
документи при обработване на почвА., сеитбА., борбА. с плевели, при торенето,
при прибирането. С вх. № 320 от 18.01.2019 година земеделският производител е
представил искА.те документи и е дал писмени обяснения относно засетите от него
култури.
С
уведомление № Р-16001618004766-139-001 от 22.01.2019 година /л. 386/ З. е
уведомена на основА.е чл. 17, ал.1,т.2 от ДОПК, че определянето на задължения за данъци и
осигурителни вноски ще се извърши по предвидените от закона начини и средства
С вх. № 2478/31.01.21019 година едноличният
търговец е представил исканА. декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК.
За установяване реалността на
получените доставки и ползвА.я данъчен кредит по фактура №********** от 30.11.2015 година /лист
511/ за извършена транспортна услуга на 6071 куб. м. на стойност 27319,50 лв. с издател „Агро транс 87” ЕООД ревизиращият
екип е извършил проверки и събирал
доказателства за техническА. обезпеченост на изпълнителя „Агро транс 87” ЕООД. Въз
основа на писмо искане /л. 373/ превозвачът е предал на жалбоподателя
посочените в протокола от 27.04.2018 година документи и е дал писмени обяснения.
С договор за транспортна услуга от 01.10.2015 година /л. 550/ ЕТ „ А.-А.З.”, в
качеството на товародател е възложил на „Агро транс 87” ЕООД, в качеството му
на превозвач да извърши превоз на земна маса по местоназначение, посочено от
товародателя. Съгласно чл. 5 от договора разходите за дизеловото гориво са за сметка на
товародателя. За доказване на техническА. си обезпеченост „Агро транс 87“ ЕООД е
представил 4 договора за наем с дА. 01.01.2015 година. Видно от първият от тях /л.
366/ Д.П. е предоставила за временно и възмездно ползване на „Агро транс” ЕООД
собствения си товарен автомобил „Татра 815” с рег. № *** за срок от три години срещу наемна цена в
размер на 220 лв. Според договор за наем от 01.01.2015 година /лист 367/ Д.П. е
предоставила за временно и възмездно ползване на „Агро транс 87” ЕООД товарен
автомобил „БМЦ ПРО 832” с рег. № *** за срок от една година срещу наемна цена
от 220 лева. С нов договор за наем от същА. дА. / лист 368/ Д.П. е предоставила
за временно и възмездно ползване на „Агро транс 87” ЕООД собствения си товарен автомобил „ Татра 815”
самосвал рег. № *** за срок от една година, като размерът на наема е отново 220
лева. Според договор за наем от 01.01.2015 г. /лист 369/ ЕТ „Й.Я.З.ка И-Р. 2002” е предоставила на
„Агро транс 87” ЕООД за временно и възмездно ползване собствения си товарен
автомобил самосвал с рег. № ***. Тъй като твърдените за собствени МПС-та на Д.П.
били регистрирА. в КАТ на други лица на „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ”Деви груп – К.
и сие” и на „Сиенит” ООД е извършена насрещна проверка на Д.П.. ПоследнА. е заявила
с вх. № ВК-20573 от 03.10.2018 година /л.
217/, че през 2008 и 2009 година е закупила товарните автомобили и ги отдала
под наем на „Агро транс 87” ЕООД, за което е приложила и разписки за изплатен
наем в размер на 660,00 лева /л. 227-231/.
Видно от договор за продажба на МПС от 08.09.2009 година /л. 169/ Д.П., в качеството й на ЕТ „Д.П.-Скорпион” е придобила в собственост
товарен автомобил „БМЦ ПРО 832” с рег. № *** от „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД.
Според фактура № ********* от 30.06.2008 година СД „Деви груп– К. и сие” е прехвърлило в собственост
на ЕТ „Д.П.-Скорпион” товарен автомобил „ Татра 815” /лист 176/ с рег. № *** / така протокол за извършена
насрещна проверка от 29.10.2018 г. лист 174 и обяснение на Д. К. - л.175./. Според фактура № ********** от
24.04.2009 година /лист 184/ и договор от 24.04.2009 г. /л. 183/ Д.П. в качеството й на ЕТ „Д.П.-Скорпион” е
придобила в собственост от „Сиенит” ООД
товарен автомобил „Татра -915” с рег. №***. При извършена проверка на ЕТ
„Й.Я.З.ка И-Р.” / л. 234/ и според дадените писмени обяснения с вх. №
19595/21.09.2018 година Й.Я.З.ка И. не е предоставяла на „Агро транс 87“ ЕООД
товарен автомобил /лист 235/. Ревизиращият екип е извършил проверка в
Изпълнителна агенция „Автомобила администрация” и е установено, че на „Агро
транс 87“ ЕООД не е издаван лиценз за
извършване на транспортна дейност.
За извършенА. транспортна услуга от „Агро транс
87“ ЕООД са приложени по административнА.
преписка към цитиранА. по-горе фактура товарителници /подробно описА. на стрА.ца
111 от РД и приети като доказателства /л. 570-578 и л.589/. От тях е видно, че
в периода от 31.10.2015 г. до 15.11.2015 година
от „ Агро транс 87” ЕООД е извършвано извозване на земна маса с получател „Дорстрой”.
Във всяка товарителница е записан номера на МПС, с което е осъществен транспорта
и броя на курсовете, тегло на товара, дА. на разтоварване. Тези товарителници
са подписА. и подпечА.. от превозвача „Агро транс 87” ЕООД и от ЕТ „А.-А. З.”.
Към делото са приобщени и документи - банкови извлечение, доказващи плащане на
ценА. на хумуса /стр. 195-196/ и хронологична ведомост от октомври до декември
2015 г. на „Дорстрой” /л. 198/. ЕТ „ А.
– А.З.” е изплатила в полза на превозвача с три платежни нареждА.я дължимото
транспортно възнаграждение / л. 568-570/.
От дадените обяснения на Й.Я.З. И.
П., в качеството му на управител на „Агро транс 87” ЕООД / л. 370/ е видно, че по
силА. на договор от 01.01.2015 г. е извършвал превоза на земна маса, като за
всеки курс му се е заплащало възнаграждение. Горивото било за смета на
едноличния търговец и се фактурирало директно на ЕТ „А.-А.З.”. Той му предавал
фактурите. Превозите били извършвА. с наети камиони. Камионите са се шофирали
от него, но бил наемал и хора за всеки
конкретни курс. Към момента на изпълнение на договора той имал само едни кочан
товарителници и го бил разделил на
четири части, като всяка част оставил в четирите камиона. В камиона ползвал
поредни номера товарителници от кочана. „Агро транс 87” ЕООД има едно лице, работещо
на трудов договор, установено при
проверка в масивите на ТД на НАП Пловдив, назначено на длъжност шофьор на
товарен автомобил и няма регистрирА.
МПС-та на негово име. В РД са разгледА. товарителниците и е прието, че същите
са съставени за целите на ревизията, тъй като няма поредност в дА.та на
издаването им, а поредност при номерацията
им. Първо били издадени товарителниците на едно превозно средство, а после
последователно на останалите .
При извършена проверка с протокол за
извършена проверка № П-1600241865644-141-001/ 28.092018 година / л.190/ на
„Дорстрой” ЕООД и видно от фактура №
********** от 20.11.2015 година ЕТ „А.-А.З.” е извършила доставка с включен
транспорт на 6000 куб.м. хумус на стойност 90 000 лева /лист 193/. За доказване
предаването на стокА. от продавача на купувача е изготвен и приемо-предавателен
протокол между „Дорстрой” ЕООД и жалбоподателкА. на 20.11.2015 година /стр.
193/. Той е подписан без възражение от стрА.те. Към делото са приобщени и
документи - банкови извлечение, доказващи плащане на ценА. на хумуса /стр.
195-198/ и хронологична ведомост.
В РД са разгледА. представените данни
и документи за услуга и е прието, че те не могат да докажат извършването на
транспортнА. услуга от превозвача. Доставчикът не е намерен на адреса, няма данни
за неговА. легитимност и надеждност за наличието на материален , технически и
кадрови потенциал за осъществяване на доставкА.. Въз основа на това е направен извод, че в
конкретния случай липсват реално извършена доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
Изтъкнато е, че притежаването на данъчна фактура не е достатъчно, за да се
обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. Съгласно
посочените по-горе констА.ции и правни изводи не е признат данъчен кредит по фактурА.
и същА. не е признА. за разход на дружеството .
В хода на ревизията е констатирано
още, че ревизираното лице е извършвало и покупки на горива от бензиностанции,
които са отразени в дневниците за покупки с право на ползване на пълен данъчен
кредит. Покупките са документирА. с фактури, подробно описА. в констативнА.
част на РД.
Тези
фактури са били издадени през периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. от
следните доставчици: „Мотобул ЕООД, „ГрА.т М“ ООД и „ Е.О.“ ООД. Предмет на
доставките е дизелово гориво, бензин А95Н и пропан бутан.
С протокол за извършена насрещна
проверка №П-22222517180055-141-001 от 20.11.2017 година /л. 243/ и искане на представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице № 22222517188055-040-001/ 01.11.2017 е извършена проверка на „Мотобул“ ЕООД.
Установено е, че дружеството има
регистрирана икономическа дейност - търговия на дребно с автомобилни горива и
смазочни материал . В дадените писмени обяснения от служител на
дружеството /л.246/ „Мотобул“ ЕООД
търгува с горива като картов оператор, посредник между вносителя на горивото „Сакса”
ООД и краен потребител. Дружеството сключва договори за предоставяне на
клиентски карти и фактурира в края на периода разходваното гориво на клиента на основА.е справка от източника
„Сакса” по видове транзакции. Клиентите имат договорена търговска отстъпка. Транзакциите
от „Сакса” документират броя зареждА.я,
местоположение и обявенА. цена на съответнА. бензиностанция. „Мотобул” ЕООД не е собственик на горивА.. Представен е
договор за покупко-продажба на нефтопродукти от 23.12.2015 година и анекс към
него /л. 248 и сл./, сключен между „Сакса” и „Мотобул” ЕООД. Видно от договор за предоставяне на клиентски
карти от 31.02.2016 година / л.363-365/, сключен между ЕТ „А.-А.З.”,
клиент и „Мотобул“ ЕООД, доставчик,
който се е задължил да осигури клиентски карти на потребителя за зареждане на гориво и за ползване
безкасови разплащА.я на допълнително упоменати бензиностанции. ЕТ „А.-А.З.” по
силА. на чл. 3.2 от договора се е задължил да заплаща стойността на потребените
течни горива в девет дневен срок след издаване на фактурА.. Според договора
доставчикът предоставя детайлизирана справка и търговска отстъпка /чл. 2.11 и
чл. 2.2. то договора/. Според анекс към договора
/л. 365 от делото/ стрА.те да се договорили каква ще бъде отстъпкА. при
зареждането на гориво от жалбоподателя от бензиностанции „Круиз”. В изпълнение
на този договор са издадени фактури № ********* от 30.11.2016 г. /л. 254/ на
стойност 5 333,10 лева за доставка
на евродизел от „Мотобул“ ЕООД на жалбоподателя и № ********** от 20.12.2016
година /л. 255/ на стойност 4009,88 лева за доставка на евродизел. Към тях са
приложени справки, изготвени от „Сакса”, в която са посочени дА.та на зареждА.ята с
гориво, извършени от ЕТ „А.-А.З.”, номер
на касова бележка, стойността на закупеното
гориво и стойността на закупеното на съответния месец гориво /л.252-253 и л.
256/. В РД оргА.те по приходите са приели, че заредените количества дизелово
гориво на бензиностанцията САКСА 889, която се намира на 51 км. от с. Обручище
и където са ситуиарни ДМА на едноличния търговец – два трактора и един
зърнокомбайн не е заредено от земеделския производител и не ползвано за
дейността на фирмА. му.
Във връзка със закупено дизелово
гориво, бензин и пропан бутан от едноличния търговец за периода 2015 г.- 2016
година от доставчик е изпратено искане на предоставяне на документи, сведения и
писмени обяснение № р-16002417006354-041-001 от 02.11.2007 година до „ГрА.т М” ООД
/л. 257/. Същият е представил под опис с вх. № 32885/21.11.2017 година справка
за издадените фактури на ЕТ „А.-А.З.” за периода от 01.2015 г. до м. 12.2016
година, копия от издадените фактури, справка по фискални бонове към всяка
фактура и разпечатка и обяснения /лист 259-327 от делото/. Във всяка фактура е
изписан вида на доставенА. стока, количество, цена на услугА. и въз основа на кои фискални бонове се издава. В
писмените обяснения, дадени от управителя на „ГрА.т М“ ООД е описан мехА.змът
по издаване на фактурите. За всяка продажба се издава касова бележка. Доставките на гориво по горните фактури са платени в брой. По искане на клиента се
издават сборни фактури, към които са прикрепени фискалните бонове. От
фискалните бонове се установява на коя дА., какво и колко количество гориво е
получено и на каква стойност е стокА.. Ревизиращият екип е приел при преглед на документите, че фактурираното
гориво от „ГрА.т М” ООД не е заредено от търговеца и не е ползвано за дейността
му.
По искане №Р-16002417006354-041-002 от
02.11.2017 г. година /л. 328 от делото/ е извършена проверка на „Е.О.” ООД във връзка с фактури № ********** от
14.12.2015 г. / л. 331/ и № **********/30.11.2015 година /л. 582 и сл./ за
доставка на дизелово гориво на ЕТ „А.- А.З.”. От приложенА. справка по първА.
фактура е посочено количество, вид гориво, № на МПС и получател име фамилия и
подпис. Ревизиращият екип е установил, че камиони с № ***, *** , *** и *** са вписА. в справкА. и същите са вписА. в
товарителниците. Според мотивите на РД на база от фактурите и справкА. за
раздадени количества гориво не може да се направи извод, че фактурираното
гориво е ползвано за икономическА.
дейност на жалбоподателя. Според РД търговецът
не е представил доказателства за какви цели е разходвано горивото с оглед на
което и на основА.е чл. 70,ал.1т.2 от ЗДДС е отказано право за ползване на
данъчен кредит по тези фактури и те се на признати за разходи. -сумите по фактурите.
Видно от товарителница серия № 202256 от 15.01.2015 година,
нареждане за експедиция с приложен акцизен данъчен документ, фактура №
********** от 17.11.2015 година , заявка от 16.11.2015 г. / лист 594-599 / през 2015 година ЕТ „А.-А.З.” е зареждала доставеното
и от „Крис транс” ЕООД дизелово гориво в количества 9024 литра и
съответно 4205 литра.
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. А.З. е декларирала счетоводен данъчен резултат за данъчно преобразуване
от стопанска дейност в качеството на ЕТ "А.-А.З.” в размер на 5 376,72 при размер на
приходите 398 638,28 и разходи 393261 лева, като са приспаднати разходите
по КСО и ЗЗО в размер на 1933,80 лева. При ревизията
е установено, че ЗЛ неправилно е приспаднало разходи със стойността
на данъчните основа, като разходи за материали в размер на 10902,43 лв. /стр.
99 от РД/ поради това, че същите се явяват разходи, несвързА. с дейността на
фирмА. с доставчици „ГрА.т М“ ООД с. Обручище и „Е.О.“ ООД гр. Гълъбово. Не е
признат за данъчен разход и стойността на данъчнА. основа по фактура №
63830.11.2015 година, поради това че същА. се явява разход, който не е
документално обоснован.Общо непризнатите разходи възлизат за 2015 г. на 38 221,93
лв. От директора на ОДОП Пловдив е установен облагаем доход в размер на 43598,
65 лева, облагаема данъчна
основа в размер на 36390,85 лева след приспадане на дължимите вноски по КСО
и ЗЗО. Дължимият
данък е определен на 5458,62 лв. и определен данък за довнасяне в размер на
4942,18 лева. Лицето е посочило в ГДД, че осигурителният доход, върху който той
дължи авансово осигурителни вноски е 550
лева /лист 520/.
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. А.З. е декларирала счетоводен данъчен резултат за данъчно преобразуване
от стопанска дейност в качеството на ЕТ "А.-А.З.” в размер на 84 782 09 лева при
размер на приходите 546296,01 лева и разходи 461 513,92 лева, като са
приспаднати разходите по КСО и ЗЗО в размер на внесените 1476,72 лв. и
дължимите в размер на 7664,88 лева. При ревизията е установено, че ЗЛ неправилно е
приспаднало разходи със стойността на данъчните основа, като разходи за
материали в размер на 10664,98 лева поради това, че същите се явяват разходи,
несвързА. с дейността на фирмА. според РД. с доставчици „ ГрА.т М” ООД и
„Мотобул” ЕООД гр. София /л. 104/. От
директора на ОДОП Пловдив е установена облагаем доход в размер на 95 446,18
лева, облагаема данъчна основа в размер на 86304,58
лева след приспадане на дължимите
вноски по КСО и ЗЗО. Дължимият
данък е определен на 12 945,68 лева
и определен данък за довнасяне в размер на 1599,61 лева.
Въз основа на извършенА. ревизия и
на основА.е чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип К.П.Я. -
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Б.С.П. - инспектор
по приходите/ е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618004766-092-001/13.06.2018г.,
с който по отношение на ревизираното лице ЕТ „А.-А.З.” се предлага установяване
на задължения за ДДС и прилежащи лихви, в резултат на непризнато право на
приспадане на данъчен кредит, задължения по ДОО - 4009,80 и лихви - 1160,62 за
2015 година, здравно осигурителни вноски
в размер на 1968 лв. и лихви - 569,01 лв. за 2015 година, вноски за ДЗПО-УПФ
за 2015 година в размер на 1230,00 лв. и прилежащи лихви 355,97 лв.,
годишен и авансов данък по чл. 48 ,ал.2
от ЗДДФЛ за 2015 г. и за 2016 година.
Ревизионният доклад е подписан от К.Я.
и Б.П.с квалифицирА. електронни подписи в сроковете им на валидност и е връчен
е на жалбоподателя по електронен път на15.02.2019г. /л.92/.
На основА.е и в срока по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е
подадено възражение срещу констА.циите в РД./ лист 86 от делото/
Въз основа на съставения ревизионен
доклад е изготвен РА № Р-16001618004766-091-001/14.03.2018 г. издадени и подписА.
с квалифициран електронен подпис от С.А.Г. на длъжност началник сектор,
възложил ревизията и К.П.Я. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за дА.та и
начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите
към тази дА., са представени по делото. С Ревизионния акт, неразделна част от
който е РД, на ЕТ „ А.- А.З.” са
установени задължения за данък върху добавенА. стойност годишен финансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и задълженията по КСО и ЗЗО /
лист 20 и следващи от делото/.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. С Решение № 316/ 23.05.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, в производство по чл.152 от ДОПК и след разглеждане по същество
на жалбА. на земеделския производител, е отменил РА за допълнително начислен
ДДС общо в размер на 123327,60 лв. за данъчни периоди м.12.2015 ., и за м.
12.2016 година с лихви 35540,24лв и начислени лихви в размер на 1644,57 лв. за
периода м. 03..2015 г., изменил е допълнително
начислен данък върху дохода от дейността на ЕТ : годишен и авансов данък по чл.
48,ал.2 от ЗДДФЛ за 2015 г. от
64 458,73 лв. на 5 458,62 лв. и прилежащите лихви от
18 767, 33 лв. на 1 438,93 лв. , и годишен и авансов данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 година от 36 896,90 лв. на 1599,61 лв. и прилежащи лихви от
7000,72 лв. на 303,51 лв., като в останалА. част за непризнат данъчен кредит в
размер на 9775,15 лв. с лихви- 2699,21
лв. и за задълженията по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо лице ревизионният акт е
потвърден. Обсъдени са всички оплаквА.я за издаване на РА в нарушение на
материалния закон. Решаващият орган е потвърдил констА.циите на оргА.те по
приходите, че не следва да се признаят като разход, и е отказан данъчен кредит
по издадените от „Мотобул“ ЕООД „ГрА.т М”
ООД и „Е.О.“ ООД. Според изложеното в решението оргА.те по приходите не оспорват,
че е извършване зареждане на гориво, но правилно е оспорено предназначението на
закупеното гориво. Решаващият орган е приел, че ревизираното лице не е представило
годни доказателства и отчетността му е
оргА.зирана по такъв начин, че не може да се установи влагането на закупеното
гориво в икономическА. дейност на търговеца. Директорът е релевирал доводи, че в
съответствие със закона ревизиращият екип не е приел, че е налице извършена реална
доставка на транспортна услуга от „Агро
транс 87” ЕООД. Изследвал е техническА. обезпеченост на превозвача и е приел, че четирите договори за наем не
доказват, че е извършена транспортна услуга по извозване на хумус. От друга
страна доставкА., обективирана във фактура № 27 от 20.11.2015 година, издадена
на „Дорстрой” е извън производството на непреработена растителна продукция и
върху този доход се дължат окончателни задължителни осигурителни вноски за
годишно изравняване от ЕТ „А.-А.З.”. При
определяне на окончателния размер на осигурителния доход на едноличния
търговец, който има регистрация като
земеделски производител ,ако е извършвал друга дейност извън тази на преработка
на растителна и животновъдна продукция следва да заплатят посочените в РА суми по
КСО и ЗЗО за 2015 година.
Решението на Директора на дирекция
ОДОП – Пловдив е връчено ЕТ „А.-А.З.” по
електронен път на 27.05.2018г. /л.19/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административнА. преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицА., подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, и ЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирА. при подписването им с квалифициран електронен подпис.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицА. Й.Я.З.
Й.Я.З.Й.Я.З. и Д. Й.Я.З.овЙ.Я.З..
А.З. е земеделски производител За
нуждите на фирмА. й св. Й.Й.Я.З.
зареждал гориво в метални туби. Те били оборотни на брой 25 – 30. Имали
цистерни, обаче тъй като горивото било по-евтино, те го зареждали от „Мотобул”.
З. работела с този доставчик, тъй като й правил отстъпки ФирмА. на З. зареждала
гориво от „ГрА.т“
в малки количества и от „Е.О.”. Свидетелят Й.Я.З. бил назначен за управител на
фирмА. и тракторист. През 2015 г. – 2016 година имали два трактора и един
комбайн. Те вземали техника под наем допълнително, тъй като площите им била над
8000 дка. Наемали доста техника – трактори, комбайни, машини за балиране и
камион, който извозвал продукцията. Имали уговорка с фирмите, от които наемали техника, горивото
да е за сметка на З., така било по-евтино. По принцип плащали наем за машинА. и
за работника на фирмА. наемодател. За
тези години било ползвали приблизително 6 трактора с два комбайна и отделно
балирачки. Според показА.я на Д.Й.Я.З.
при нужда от обработка на земята те вземали техника от колеги, слагали им нафта
и ги ползвали. Имали цистерна от 18 000 литра, но тя стояла там, тъй като
не можели да съберат средства да купят гориво на едро. Макар, че било по-скъпо
те купували нафта от бензиностанции за да могат да работят. Те не плащали наем
за чуждА. техника. Те я ползвали на приятелски начала , основно тази на един
съсед Й.Я.З. М..
Съдът, като обсъди събрА.те по
делото доказателства във връзка с направените в жалбА. оплаквА.я, доводите и
становищА. на стрА.те и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16001618004766-091-001/ 14.03.2019г.
в частта, с която е потвърден с Решение №316/23.05.2019г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основА.е
чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването на РА № Р-16001618004766-091-001/14.03.2019г.
в частта, с която е потвърден с Решение № 316/23.05.2019г. на
Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбА. е частично основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни оргА. в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представенА. и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив /л.44-45/, на основА.е чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като оргА., компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени
заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.А.Г.,
с оглед на заеманА. длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП –
Пловдив/, е сред оргА.те, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същА.. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са С.А.Г. – възложител на ревизията и К.П.Я. – ръководител на
ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалнА. дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицА.,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършенА. служебна проверка
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство и при издаването на акта,
които да обусловят отмяна на това основА.е. Ревизията е приключила в срока по
чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите оргА. в срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при
прилагане на събрА.те в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен
е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В хода на
ревизията оргА.те по приходите са попълнили препискА. с необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на процесуалните норми на
ДОПК във връзка със събирането и анализа на доказателствА. в хода на ревизията.
От административнА. преписка се установява, че приходните оргА. са събрали
доказателства, предвидени в ДОПК, по надлежен ред, като относимостта и
значението им за установените публични държавни вземА.я е въпрос по съществото
на спора. От друга страна дори да се приеме, че са налице заявените пропуски
при обсъждането на доказателствА., процесуалнА. възможност на ревизираното лице
да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган
и пред съда не е преклудирана на този етап. Правото на защита на данъчно
задължения субект не е накърнено, респективно в случая не е налице съществено
процесуално нарушение, което може да обуслови отмянА. на РА само на това основА.е.
Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствА. от
приходния орган и формирА.те правните изводи, не опорочава крайния акт на
ревизията. Освен това, изтъкнатите доводи по-скоро касаят събирането и цененето
на доказателствА. и в тази връзка имат отношение към материалнА.
законосъобразност на акта, като предвид правомощията на съда като инстанция по
същество, ще бъдат обсъдени по-долу.
При изследване на материалнА.
законосъобразност съдът съобрази следното:
I. Въз основа на констатирА.те в
хода на административното производство факти и обстоятелства относно
упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит в размер на 5463,90 лева по
фактура № 63 от 30.11.2015 година, издадена от доставчика „Агро транс 87“
ЕООД, е констатирано, че същА. представлява документ, който не отразява реално
извършена доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС, респективно,
възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДДС. Последица от
това е крайният извод, че в случая не е налице правно основА.е за начисляването
на процесния косвен данък от доставчика, поради което пък, не се е породило и
корелативното право на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезА. на чл.70 ал.5 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбА. на чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за
получени стоки и услуги по облагаеми доставки. Следователно, за да се признае
възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано получаването на
съответнА. доставка. Член 69, ал. 1 ЗДДС изисква доставките да са свързА. с
облагаемА. икономическа дейност на получателя. В тежест на ревизираното лице, е
да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното
осъществяване на фактуриранА. доставка, като предпоставка за възникване право
на приспадане на данъчен кредит. ФактическА. преценка за осъществяването на
този факт, според съдебнА. практика на СЕС, в съответствие с принципа на
национална процесуална автономия, е в компетентността на националнА.
юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните
правила за доказване. /Решение на СЕС по дело С-285/11 Боник/. В същото време,
СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е
дължим единствено поради вписване във фактурА., тъй като упражняването на това
право се огрА.чава само до действително дължимите данъци, като трябва да се
държи сметка, че реалността на доставкА. като правно релевантен факт подлежи на
доказване със средствА., предвидени в националния закон. Реалното извършване на
доставка е положителен факт от обективнА. действителност, който при
осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска
операция, която има две стрА.: доставчик и получател. Всяка от стрА.те трябва
да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени
доказателства за осъществяването им, съответно с вида и естеството на
доставките. ЛипсА. на такива доказателства може да обоснове извод за липса на
реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
В съдебното производство
жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за
упражняването на правото на данъчен кредит. Дори и да се приеме, че
ревизираното лице, не носи отговорност за поведението на своя доставчик, всеки
получател по доставка, има задължението да прояви минимална добросъвестност,
като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките документи и връзкА.
им с последващи доставки, с цел удостоверяване и доказване на правА. си пред
приходнА. администрация. СъбрА.те в хода на ревизионното производство
доказателства и техния обективен анализ, обосновават извод за правилност на
изводите на ревизиращите оргА. за липса на реално изпълнение на доставка по
процеснА. фактура.В хода на настоящото съдебно производство са представени товарителници,но същите навеждат единствено на
документално оформяне на отношенията, без на тях да съответстват реални
стопански операции.
При прегледа на тези товарителниците,
съдът констатира, че отразенА. в тях
информация е недостоверна. При превоз на товари е дължимо изготвяне на
товарителница, тъй като с арг. от чл. 50, ал. 1 ЗАвтП, тя установява договора
за превоз, какъвто се сключва при превоз товари. В товарителници е посочено, че е извършван превоз с товарен автомобил „БМЦ ПРО 832” с рег.№ ***, твърди се, че процесният автомобил е нает от ЕТ „Й.Я.З.ка И-Р.
2002”. И. не е отдавала под наем сочения автомобил на „Арго транс 87“ЕООД, поради
което не би могло да се извърши превоза на земна маса, описан в товарителниците
от 30.10.2015 г. от 30.10.2015 г. от 02.11.2015 г.от 05.11.2015 г. от 06.11.2015
година от 07.11.2015 г., независимо, че този факт е удостоверен с подписите на
жалбоподателя и превозвача. Следва да се има впредвид че предаването на стокА.
не е удостоверено с подпис на получателя
„ Дорстрой”.
Предвид изложеното, съдът намира, че
представеният от РЛ документ не отразяват надеждна одитна следа, която да
свързва фактурА. и доставкА.. Идеята данъчно задълженото лице да осигури такъв
контрол върху стопанскА. дейност, който да дава възможност за проследяване на
всички елементи на стопанскА. операция в тяхнА. взаимовръзка е транспорнирана в
националното законодателство с нормА. на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС/в сила от
01.01.2013 г. /. Всъщност цитираното правило е приложимо за България като член
на ЕС и преди влизане в сила на цитиранА. норма на ЗДДС, по силА. на въведеното
с Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010 г. изменение на Директива 2006/112/ЕО
относно общА. система на ДДС по отношение правилА. за фактуриране /чл. 233 от
ДирективА./. НадежднА. одитна следа е налице, когато връзкА. между отделните
документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява
намиране на търсенА. връзка между издадена фактура и извършена доставка. С
оглед на установените при ревизията факти и обстоятелства, доказателствА.
относно които не претърпяха промяна в хода на съдебното производство, в
настоящия случай не е налице надеждна одитна следа между процеснА. фактура и
соченА. доставка.
Доколкото ревизираното лице носи доказателственА.
тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларирА.те
права, то за тези факти са допустими множество различни доказателства, вкл.
такива, които може да не изхождат от доставчика. Но за обективно осъществените
факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са
оставени следи в обективнА. действителност, с които следи, материализирА. в
съответни документи, данъчнозадълженото лице следва да разполага и да ги
ангажира за установяване на декларирА.те от него права.
.
След като не е доказано изпълнението
на транспортнА. услуга жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен
кредит. Дали доставчикът има или не материално-техническа и кадрова
обезпеченост, каквито доводи са наведени, е без значение, защото по делото не е
доказан основА.я релевантен факт - изпълнението на фактуриранА. доставка на
услуга.
Не са представени други
доказателства, различни от събрА.те в хода на ревизионното производство, които
да установят чрез пълно и главно доказване реалност на процеснА. доставка.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие по
смисъла на този закон е доставкА. на стоки или услуги, извършена от данъчно
задължени по този закон лица. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие
възниква на дА.та, на която собствеността върху стокА. е прехвърлена или услугА.
е извършена. След като липсват доказателства за реално извършване на конкретна
услуга, индивидуализирана по вид, характер обем, то не е налице данъчно
събитие. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, на дА.та на възникване на
данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли. В случая, не е налице данъчно събитие, поради което няма изискуем
данък, нито задължение за неговото начисляване, следователно и няма как да бъде
ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът намира, че при така
установените факти ответникът е достигнал до правилни изводи за липса на реално
получена доставка В хода на съдебното производство, се установи, че оргА.те по
приходите правилно приемат, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС и съответно е налице обстоятелство по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, т. е че данък по
процеснА. доставка на услуги е начислен неправомерно.
II. Относно непризнаване на правото
на данъчен кредит по издадените от страна на „Мотобул“ ЕООД, „ГрА.т М“ ООД, „Е.О.“
ООД, с предмет дизелово гориво, бензин А95Н и пропан-бутан, обосновано оргА.те
по приходите са приели, че са налице основА.ята по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за
огрА.чение на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно цитиранА.
разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че
са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическА.
дейност на лицето.
В случая, нито в хода на
ревизионното производство, нито пред съда са ангажирА. доказателства, които да
установяват използването на закупеното гориво за дейността на земеделския
производител ЕТ „ А.-А.З.”. По делото липсват пътни листове, доказващи разхода
на горивА. по вид МПС, както и доказателства за извършените от жалбоподателя агротехнически
мероприятия и използваното за това гориво. В тази връзка, съответен на
материалния закон е извода на оргА.те по приходите, че е нарушен принципа за
документална обоснованост на стопанските операции, поради липсА. на първични
документи, обвързващи направения разход за гориво с използването му в
икономическА. дейност на лицето.
Както бе посочено в изложението
по-горе, в случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на
ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и
правомерното упражняване на правото на данъчен кредит. В конкретния случай,
това не е сторено, тъй като по делото липсват доказателства, че процесните
горива са свързА. с използвА. от дружеството автомобили, трактори, комбайн и др.,
т.е. че са във връзка с облагаемите му сделки или с осъществяванА. от него
независима икономическа дейност, доколкото в нито една от фактурите не фигурира
регистрационния номер на автомобила или селскостопанскА. техника. В тази връзка
следва да се посочи, че в жалбА. са въведени доводи за необоснованост на
ревизионния акт в обжалванА. му част, обосновА. с твърдения за дейността на ЗП
по обработка на площи с трайни насаждения, без да са посочени конкретни
съображения по отношение на определено МПС или машина, свързана с конкретна
дейност, за конкретен период и относима към конкретна фактура за съответен
данъчен период. Безспорно дейността на земеделския производител ЕТ „А.-А. З.” предполага използването на превозни
средства и машини, но конкретни доказателства за това липсват.
Предвид на изложеното, съдът намира,
че в случая жалбоподателя не доказа по безспорен начин наличието на
материалноправните предпоставки за ползване право на приспадане на данъчен
кредит по процесните периоди и по-конкретно не доказа, че закупените горива по
процесните фактури, са използвА. и предназначени за осъществяванА. от него
икономическа дейност, поради което жалбА. се явява неоснователна, респ. РА в
частта му с която е отказан данъчен кредит в размер 4311,25 лв. на основА.е чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС, е законосъобразен и обоснован.
ІІ. По отношение на задълженията по КСО
Безспорно е, че жалбоподателкА. е регистриран
земеделски производител, който упражнява търговска дейност като едноличен
търговец с фирма ЕТ „А.- А. З.. В хода на ревизионното производство е
установено, че тя като самоосигуряващо се лице е подала декларация, че ще се
осигурява за всички осигурителни рискове. Съгласно чл. 4,ал.,ал.3т.2 от КСО едноличният
търговец е задължен да се осигурява за общо заболяване за старост и смърт, а по
свой избор може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. З. в
качеството си на земеделски производител е задължена да се осигурява за общо
заболяване за старост и смърт. Съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО "РегистрирА.
земеделски стопА. и тютюнопроизводители" са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирА. по установения ред. Самоосигуряващо лице, което
извършва дейност на различни основА.я внася авансовите си вноски на едно от
основА.ята / така чл.2, ал.3 от НаредбА. за обществено осигуряване на
самоосигуряващи се лица и български граждА. на работа в чужбина/. Не е спорно,
че по силА. на чл. 6,ал.1 т.2 и т.5, буква „ а” и т.5 и ал.3. т. 9, буква „ а” от
КСО едноличният търговец е правил вноски за фонд „ Пенсии” в размер на 12,8% и
за фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 %. Съгласно чл. 6, ал.8 от КСО
осигурителните вноски за лицА. по чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово:
върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер
на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
за съответнА. година. Лицето е избрало да се осигурява авансово върху минималния осигурителен доход за 2015 година
от 550 лева. Според ревизиращият екип този
доход е определен в съответствие с чл.
8, ал.2, т.2 буква „г” от Закона за държавно обществено осигуряване за 2015
година. Не е спорно че лицето е внесло авансовите си вноски по фонд ДОО в
размер на 1075 лв. Съгласно чл. 6,ал. 9 от КСО окончателният
размер на месечния осигурителен доход за лицА. по ал. 8 се определя за периода,
през който е упражнявана трудова дейност през предходнА. година въз основа на
данните, декларирА. в справка към годишнА. данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям
от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и
в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчнА. декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирА.я или установения от органа по приходите
при условията и по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност
и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Когато с данъчнА. декларация за предходнА. година са декларирА. доходи,
получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в
сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или
по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния
доход за съответнА. година.Но земеделските производители, произвеждащи
непреработена растителна и/или животинска продукция по силА. на чл. 6,ал.10 от КСО не определят окончателен размер на осигурителен доход за тази дейност. Според
§1,ал.1, т.9 от ДР на КСО непреработена растителна или животинска продукция е всеки
продукт, получен от растения и животни,който се използва в естествен вид без да
е подлаган на технологична преработка и преработка в резултат на която да са настъпили
физико . химични изменения в състава му. ОргА.те по приходите могат да установят
доход, различен от дохода, заявен от лицето/
така чл.3,ал.3 т.1 от НаредбА. за елементите на възнаграждение и за доходите,
върху които се правят осигурителни вноски В хода на ревизионното производство е
установено, че жалбоподателят е реализирал доходи от дейност, различна от
посоченА. в. чл.6,ал.10 от КСО в размер на 90 000 лева по фактура №50/20.11.2015 година. Поради което това са доходи извън производството на
непреработена продукция и върху него се дължат окончателни осигурителни вноски.
Максималният месечен осигурителен доход за 2015 година е 2600 лв., респективно годишен
- 31200 лева. Лицето се е осигурявало върху доход 6600 лева, поради което правилно
е установено от ревизиращия екип, че доходът, върху които трябва да се довнесат осигурителни вноски е 24600 лв.,
а техният размер е 4009,80 лв. Поради невнасянето в срок на осигурителни вноски,
лицето дължи и лихвА. в определения в ревизионния акт размер от 1132,93 лева за
2015 година/ на основА.е чл.113,ал.1 от КСО във връзка с чл. 3,ал.1 от НаредбА.
за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и на български граждА. в чужбина/.
По отношения на вноските за ДЗПО за
УПФ за самоосигуряващи се лица
На основА.е чл. 157,ал.5 от КСО
самоосигуряващите си лица се осигуряват в универсален пенсионно фонд, като
размерът на вноскА. за допълнително пенсионно осигуряване е 5% / така чл.
157ал.1т.1,буква „ в”от КСО/. По силА.
на чл.6,ал.8 от КСО окончателни осигурителни вноски се дължат върху годишния
осигурителен доход, чийто максимален размер , е 31 200 лева за 2015
година. Ревизиращият екип е установил, че лицето е направило вноски за ДЗПО в
размер на 330 лева за 2015 година. Правилно е определена вноска за довнасяне върху
осигурителен доход в размер на 24 600 лева, а именно 1230 лева. На основА.е
чл.113,ал.1 от КСО във връзка с чл. 3, ал.1 от НаредбА. за обществено осигуряван
на самоосигуряващи се лица и български граждА.
в чужбина за невнесенА. в срок вноска по чл.6,ал.8 от КСО е дължи и
лихва в определения в РА размер от 347,52 лева.
По отношение на здравно
осигурителните вноски за самоосигуряващи се лица
На
основА. е чл. 40,ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване едноличният
търговец, физическо лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговското
предприятие и лицА., упражняващи свободна и/или занаятчийска професия се осигуряват
върху доход ,който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за
тези осигуряващи се лица, определен със Закона за държавния бюджет на ДОО и
годишно върху доходите от дейностите и доходите
по т.3 съгласно справка от данъчна декларация по чл.6, ал8 от КСО. Съгласно чл. 41,ал. 7 от ЗЗО максималният размер на месечния доход, върху
който се изчислява здравноосигурителнА. вноска, е максималният доход, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.Съгласно чл. 2 от Закона
за НационалнА. здравно осигурителна каса размерът е определен – 8 процента върху дохода. Максимален осигурителен доход за
2015 година е 31200лева, а доходът, върху който се осигурява З. е 6600 лева. Ревизиращият
екип правилно е определил дохода върху който следва да се довнесат здравноосигурителните
вноски - 24 600 лева ВноскА. за довнасяне е 1968 лева. На основА.е чл. 107 от ЗЗО се дължи и лихва за просрочие в
размер на 556,04 лева за невнесените в срок вноски по ЗЗО.
По отношение на годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ
ЛицА., които
извършват дейност като търговци правят авансови вноски при данъчна ставка в
размер на 15 % / така чл. 43,ал. 8 от ЗДДФЛ/ при условията и реда на ЗКПО. Като
по силА. на чл. 83,ал.2 от ЗКПО жалбоподателкА. не дължи авансов данък за 2015
година, тъй като ревизиращият екип е установил, че доходите й за 2014 година не
надвишават 300 000 лева. С РА финансовия
резултат на едноличния търговец е увеличен на осн. чл. 26, т. 1 и т.2 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2015 г. в размер на 46 598,65
лв., с отчетени разходи по фактури издадени от "ГрА.т М” ООД, Е.О.” ООД в
общ размер от 10 902,43 лева. От събрА.те по делото доказателства се установи,
че жалбоподателят е отчел разходи за закупуване на горива, които не се доказа
да са свързА. с икономическА. му дейност. Правилно е установена липса по
доставка по фактура № 63/30.11.2015 г. издадена от "Агро транс 87" ЕООД в размер на 27319,50 лв., т. е.
налице е разход без документална обоснованост. При това положение са налице
предпоставките на чл. 26, т.
т.1 и т. 2 вр. чл. 77, ал. 1
от ЗКПО и правилно е преобразуван счетоводния финансов резултат за
периода, като е увеличен със сумА. от 38 221.93 лева.
Съдът споделя
доводите на ревизиращите, че не е налице документална обоснованост на
отразените разходи. Съгласно принципът на документална обоснованост - чл. 4, ал. 3
от ЗСч всяко записване в счетоводството на предприятието следва да
се основава на редовни и автентични документи. Наличието на документална
обоснованост е основА.е за доказване на стопанските операции, за изписването им
и респективно отразяване в счетоводството. Събитията и сделките се отразяват
счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържА.е, същност и финансова
реалност, а не формално според правнА. им форма съгл. чл. 4, ал. 1,
т. 5 от ЗСч. Жалбоподателят е задължен да докаже, че разходът е
действителен, че фактурА. действително е издадена от посоченото в нея ДЗЛ,
което осъществява стопанска дейност, води счетоводство и има съответния ресурс
за осъществяване на документирА.те доставки. За да се признаят направените разходи и отчитане на прихода е необходимо
освен доказване факта за реално извършване на доставка на стока/услуга и
притежаване на първични счетоводни документи за документална обоснованост на
извършените стопански операции и че те са свързА. с дейността на фирмА. му . За да бъде
осъществен фактическият състав на принципа от ЗСч - "документална
обоснованост", за да могат отчетените от дружеството разходи да се
признаят за текущи, водещи до намаляване на финансовия резултат следва да бъде
установено в какво се състои услугА., каква документация е изготвена,
обективното изпълнение на услугите, за които е платено, което в настоящия
случай не е извършено.
За целите на
корпоративното подоходно облагане документът следва да отразява вярно и точно
всяка стопанска операция. В случая не са налице доказателства за реално
осъществена сделка по тези фактури. Издаването на първичен счетоводен документ
и отчитането му в счетоводство на получателя/клиента и неговия доставчик, както
и представянето на доказателства за плащане по фактурите, не е достатъчно, за
да бъде един разход документално обоснован по смисъла на ЗСч и ЗКПО. Издаването
на фактура не установява действително извършени услуги,. Съгласно разпоредбА.
на чл. 16 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързА. лица
са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, финансовият резултат следва да се определи, без да се вземат предвид
тези сделки. В случая получателят на доставкА. разполага с фактура и е отчел
разходи въз основа на фактура, издадена за сделка, която не е осъществена,
извършените разходи не са документално обосновА. чрез първичен счетоводен
документ, отразяващ вярно стопанскА. операция и тези разходи не следва да бъдат
признавА. за данъчни цели. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни
цели, когато е документално обоснован, чрез първичен документ по смисъла на
ЗСч. отразяващ вярно стопанските операции.
Правилно и
законосъобразно оргА.те по приходите са увеличили финансовия резултат на
дружеството за 2015 г. на основА.е чл. 26, т.1 и т. 2
ЗКПО - с разходите, които не са документално обосновА. и несвързА. с
дейността на търговеца.
Съгласно чл.
28, ал.1 от ЗДДФЛ годишнА. данъчна основа се определя като облагаемия доход се
намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за
данъчнА. година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО Размерът обаче на дължимите
вноски по КСО и ЗЗО е неправилно определен от директора на ОДОП гр. Пловдив Той
възлиза не на 7207,80 лева а са в размер на 9141,60 лева. ДанъчнА. основа е
34457,05 лева /а не определенА. от директора на ОДОП Пловдив 36390,85 лева/. Дължимият данък са 2015 година е 5168,56 лева
и остава за внасяне 4652,12 лева. Дължи
се и лихва за забава на основА.е чл. 67,ал.4 в редакцията и за 2015 година в размер на 1226,33 лева. В тази си част РА е
неправилен и следва да бъде изменен.
С РА финансовия резултат на едноличния търговец е увеличен на основА.е чл.
26, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2016 на 95 446,18 г. . с отчетени разходи по фактури издадени
от, "ГрА.т М” ООД и „Мотобул“ ЕООД в общ размер от 10664,09 лева. Законосъобразно
оргА.те по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2016
г. на основА.е чл.
26,.1 т. 1 ЗКПО - с
разходите, които не са несвързА. с дейността на търговеца , като данъчна основа
е определена правилно на основА.е чл. 28,ал.1 от ЗДДФЛ, намалена с вноските,
които ЕТ трябвало да прави по КСО и ЗЗО в размер на 9141,60 лева. При внесен данък от едноличния
търговец в размер на 11346,07 лева, данък за довнасяне възлиза на 1599,61 лева,
ведно с прилежащА. лихва по чл. 67,ал.24 от ЗДДФЛ в размер на 303,51лева.
Въз
основа на изложените съображения съдът приема, че жалбА. е частично
основателна. Оспореният РА №
Р-16001618004766-091-001/ 14.03.2019 г., изменен с Решение № 316/
23.05.2019г. на
директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, в частта му, с която по отношение на EТ “А.-А.З.”
са установени допълнителни задължения за авансов и
годишен данък по чл. 48,ал.2 от ЗДДФЛ за 2015 г. и лихвите за просрочие към тях
следва да бъде
изменен, като бъде намален размерът на задълженията и лихвите за просрочие към
тях. В останалА. РА следва да бъде потвърден, като жалбА. се явява
неоснователна.
Водим
от горните мотиви и на основА.е чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по
жалба на EТ “А.-А.З.” със седалище и адрес на управление с.
Обручище, община Гълъбово, обл. Стара Загора, ул. „***“ №13, против Ревизионен
акт /РА/ № Р-16001618004766-091-001/14.03.2019 г., издаден от оргА. по
приходите при ТД на НАП Пловдив, изменен с
Решение № 316/23.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта му, с която по
отношение на EТ “А.-А.З.” са установени допълнителни задължения за авансов
и годишен данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2015 г. и лихвите за просрочие към
тях, като НАМАЛЯВА, както следва:
размера на авансовия и годишен данък за
2015г. – от 5458,62 лева на 4652,12 лева и размер на прилежащите лихви от 1438,93 лева на 1226,33
лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбА. на EТ “А.-А.З.”
със седалище и адрес на управление с. Обручище, община Гълъбово, обл. Стара
Загора, ул. „***“ №13, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004766-091-001/14.03.2019г.,
издаден от оргА. по приходите при ТД на НАП Пловдив, изменен с Решение № 316/23.05.2019г. на Директора на
Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с която по отношение на едноличния
търговец са установени задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 година в размер на 1599,61 лева и прилежащи лихви в размер на
303,51 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбА. на EТ “А.-А.З.”
със седалище и адрес на управление с. Обручище, община Гълъбово, обл. Стара
Загора, ул. „***“ №13, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004766-091-001/14.03.2019
г., издаден от оргА. по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 316/23.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП
– Пловдив при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит в размер на 9775,15 лева
за 2015 г. и за 2016г и прилежащи лихви в размер на 2699,21 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбА. на EТ “А.-А.З.”
със седалище и адрес на управление с. Обручище, община Гълъбово, обл. Стара
Загора, ул. „***“ №13, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004766-091-001/ 14.03.2019
г., издаден от оргА. по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 316/23.05.2019г.
на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, за установени задължения
по КСО и ЗЗО за 2015 година: вноски за ДОО за 2015 г. - 4009,80 лева и
прилежащи лихви в размер на 1160,62 лв., вноски за здравно осигуряване на 2015
г. – 1968,00 лв. и прилежащи лихви в размер на 569,01 лева вноски по ДЗПО - УПФ
за 2015 годна в размер на 1230.00 лева и прилежащи лихви в размер на 355,97
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на стрА.те.
СЪДИЯ: