РЕШЕНИЕ
№ 10441
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110100661 по описа за 2024 година
Фирма е предявило срещу Л. П. П. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият
дължи на ищеца следните суми: сумата от 33.55 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: /административен адрес/, аб. № ******** за периода от 01.05.2019 г. до
30.08.2019 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 8.06 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 4389/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Посочва, че до 21.08.2019 г. била собственик на 1/6 ид. ч. от процесния
1
апартамент, но доколкото било поискано откриване на индивидуална партида
на Н.К. то същата следвало да отговаря. Прави се възражение за погасяването
на задължението по давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страните поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответникът до 21.08.2019 г. е притежавала 1/6 ид. ч. от
процесния имот, че ищецът за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019 г. е
доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб. № ******** на стойност 33.55 лв., върху която
сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 8.06 за периода от
15.09.2020 г. до 17.01.2023 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 146 от 21.08.2019 г., том I, рег. № 1962, дело 123 от 2019 г.
се установява, че Н.Д.К., като собственик на 4/6 ид.ч., В.А.К., като собственик
на 1/6 ид. ч. и Л. П. П., като собственик на 1/6 ид. ч. продават на Х.Г.Х. и на
Х.С.Х. изцяло следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент
№ 89, находящ се в /административен адрес/ По делото е представено и
заявление-декларация от 02.03.2018 г. подадена от Н.Д.К., в която е посочила,
че желае да бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот с
адрес/административен адрес/. В случая по делото от представено заявление-
декларация от 02.03.2018 г., се установява, че именно Н.Д.К. е била титуляр
на партидата по отношение на процесния недвижим имот. В настоящият
случай въпреки, че по делото от представените доказателства за право на
2
собственост се установи в условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик на 1/6 ид. ч. от процесния имот през процесния
период, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от
Н.Д.К. воля е породено облигационно правоотношение между нея и ищцовото
дружество по отношение на целия имот. Следователно между Н.Д.К. и
ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-
продажба /доставка/ на топлинна енергия, поради което страна по това
учредено продажбено правоотношение през релевантния период е била
Н.Д.К. и тя е носител на всички правни задължения за заплащане на
доставената топлинна енергия.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява
наличието на основание за ангажиране отговорността на Л. П. П., поради
което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Отделно от гореизложеното за пълното следва да се посочи и следното.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Преди изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като
е установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до четиридесет и петия ден на месеца, следващ този за който е
изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което в настоящият случай е подадено на
27.01.2023 г. и при прилагане на изложения по-горе принцип задълженията за
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.08.2019 г. са погасени по давност. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което исковете се явяват и неоснователни и на това
основание.
3
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед неоснователността на исковата претенция
на ищеца не следва да се присъждат разноски. На основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на процесуалния представител на ответника се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Фирма ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление г/административен адрес/ срещу Л. П. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Г. К.,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Л. П. П. дължи на
Фирма следните суми: сумата от 33.55 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб. № ******** за периода от 01.05.2019 г. до
30.08.2019 г., ведно със законна лихва за период от 27.01.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 8.06 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 4389/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. Г. С. К., ЕГН ********** вписан
в Софийска адвокатска колегия с личен № ***********, с адрес на кантората:
/административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Л. П. П. пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4