О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                гр.  София 17.01.2019 г.

 

   

 

             СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД,   Г.О.,  ІI-б  ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА                                                                                                    РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

           

при секретаря ………………., като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА

ч. гр. дело № 50 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.577 от ГПК.

Подадена е частна жалба от А.Т.Т. срещу определение от 13.12.2018 г. на съдия по вписванията при СРС по подадена молба вх.№ 85333/13.12.2018 г., с което е отказано вписване  на молба по чл.22 от Правилника за вписванията за заличаване на законна ипотека  върху недвижим имот, представляващ апартамент № 43, на ет.4, във вход В, находящ се в гр. София, ул. „******, вписана с акт № 116, том 4 на 20.06.2008 г.

В обжалваното определение съдията по вписванията е посочил, че ипотекарен кредитор в случая е „К.Т.Б.“ АД, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, като трябва да се държи сметка и за правата на неучастващото в охранителното производство лице. В определението е визирано, че в случаите на заличаване на основание чл.22 от ПВп е образувано тълк. дело № 3 по описа на ОСГТК на ВКС за 2018 г.

Жалбоподателката излага, че съгласно чл.19 от ПВп вписана ипотека може да бъде заличена при наличие на няколко хипотези: 1) въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да е дадено в нотариална заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение (чл.179, ал.1 от ЗЗД); 2) по искане на купувач, придобил ипотекиран имот на публична продан (чл.157, ал.1 от ЗЗД) и 3) по искане на всяко заинтересовано лице, ако ипотеката не е подновена след изтичане на 10 години от датата на вписването й (чл.172, ал.1 от ЗЗД). Сочи, че в случая е налице третата от горепосочените хипотези, като са налице всички предпоставки на чл.22 от ПВп за уважаване на молбата й: вписана ипотека, молба от заинтересованото лице за заличаване, както и изтичане на установения от закона срок. Счита, че обстоятелството, че банката е обявена в несъстоятелност, няма отношение в регистърното производство пред Службата по вписванията.                                                                                              Настоящият съд, след преценка доводите в жалбата и материалите по делото, намира за установено следното:

С молба вх.№ 85333/13.12.2018 г. Г.Г.– нотариус с район на действие - района на СРС, е поискал от съдията по вписванията заличаване на ипотека по давност, вписана в Службата по вписванията с дв. вх. рег.№ 44592, том 116, том ІV от 20.06.2008 г. Ипотеката е учредена по отношение на апартамент № 43, находящ се в гр. *******, в сградата на ул. „******, заедно със зимнично помещение № 7. Молбата е основана на чл.25, ал.5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и към нея е приложена молба по чл.22 от ПВп на А.Т.Т., с нотариална заверка на подписа.                     От удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот на Службата по вписванията изх.№ 61826/5.12.2018 г. е видно, че горепосоченият имот е собственост на А.Т.Т. и И.А.Х., като в периода 20.06.2008 г. – 28.11.2018 г. е налице вписана законна ипотека вх. рег.№ 689926/20.06.2008 г., том 004, 116/2008 г., дв.вх.рег.№ 44592/20.06.2008 г.                                                         От молба вх.№ 44592/20.06.2008 г. се установява, че въпросната законна ипотека е в полза на „К.Т.Б.“ АД.                   От така изложеното съдът прави следните изводи:                                 Съгласно чл.22 от ПВп, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства.                                                                   В случая от вписването на ипотеката върху визирания по-горе имот на 20.06.2008 г. са изминали повече от 10 г., като не е налице подновяване; А.Т., като собственик на имота, има качеството на заинтересовано лице.                                                                                                   Съдът, обаче, следва да вземе предвид в настоящия казус разпоредбата на пар.5, ал.3 от ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност (обн.ДВ бр.22/13.03.2018 г.). Съгласно тази разпоредба за времето от поставянето на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, под специален надзор до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по отношение на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие. „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, може да поднови до изтичането на 6-месечния срок от влизането в сила на този закон всяко едно обезпечение за нов срок.                                                                                              От горецитираната разпоредба следва, че за периода от 20.06.2014 г. (откогато банката е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ) до 17.09.2018 г. (изтичането на 6-месечния срок от влизане в сила на закона) 10-годишният срок по чл.22 от ПВп, във вр. с чл.172, ал.1 от ЗЗД не е текъл. От 18.09.2018 г. срокът е продължил да тече, като към настоящия момент не са изтекли 10 години. Ето защо не са налице предпоставките на закона за заличаване на ипотеката.                                                                      Изложеното обуславя оставяне без уважение на частната жалба.           Ето защо, съдът

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Т.Т. срещу определението от 13.12.2018 г. на съдия по вписванията при СРС по подадена молба вх.№ 85333/13.12.2018 г., с което е отказано вписване на молба по чл.22 от Правилника за вписванията за заличаване на законна ипотека  върху недвижим имот, представляващ апартамент № 43, на ет.4, във вход В, находящ се в гр. София, ул. „******, вписана с акт № 116, том 4 на 20.06.2008 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

 

 

 

 

 

              ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА                                              по ч. гр. дело № 50/2019 г.

 

                                         

 

Долуподписаният съдия споделя становището на останалите съдии от съдебния състав, че за периода от 20.06.2014 г. до 17.09.2018 г. 10-годишният срок по чл.22 от ПВп, във вр. с чл.172, ал.1 от ЗЗД не е текъл. Спирането течението на срока, обаче, е поставено под условие – подновяване на ипотеката в указания в пар.5, ал.3, изр. второ 6-месечен срок. Ако „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност не е предприела подновяване на ипотеката до 17.09.2018 г., отпада спирането течението  на срока, като санкция за бездействието на банката. Именно така настоящият съдия тълкува разпоредбата на пар.5, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, защото в противен случай приемането от законодателя на изречение второ на пар.5, ал.3 се явява лишено от смисъл. В случай, че спирането на срока е безусловно, то „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност би следвало да може да поднови всяко едно обезпечение не в 6-месечен срок от влизане в сила на закона, а до изтичане на срока на конкретното обезпечение, определен при зачитане на спирането в периода 20.06.2014 г. – 17.09.2018 г. Същевременно 6-месечният срок очевидно не се отнася до обезпеченията с изтекъл преди 20.06.2014 г. срок, доколкото по правилото на чл.172, ал.1, изр. второ от ЗЗД може да бъде подновен само неизтекъл срок.                                                                                  В конкретния казус, тъй като „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност  не е предприела подновяване на ипотеката до 17.09.2018 г., следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.22 от ПВп за заличаване на ипотеката.                                                                                                                                        Изложеното обуславя уважаване на частната жалба.                                                                   

 

 

 

 

СЪДИЯ  Р. ЯНЧЕВА: