Решение по дело №704/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалбата на Л. К. П. [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], чрез адв. П. А. от АК – Добрич, със съдебен адрес: гр. Добрич, [улица], ет. 3 против Разрешение за строеж (РС) № 184/ 11.08.2023 г. на гл. архитект на община град Добрич. Със същото е разрешено на Н. С. С. от гр. Добрич, [улица]да построи в УПИ ХІІІ, пл. № 1091, кв. 1237 по плана на жк „Север“ в гр. Добрич, сграда допълващо застрояване, представляваща гараж – 18,9 м2.

В жалбата се твърди, че оспореното разрешение за строеж е нищожно, като постановено от некомпетентен орган, поради което моли да бъде обявена нищожността му. При условията на евентуалност моли съда да приеме, че същото е незаконосъобразно, като издадено в противоречие на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендират се направените по делото разноски. Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А., който поддържа жалбата, по изложените в същата съображения. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Главният архитект на Община Добрич, се явява лично и чрез юрисконсулт Г.. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото разрешение за строеж като правилно, издадено от компетентен орган, при спазване материалния закон и административнопроцесуалните правила, както и в съответствие с целта на закона.

Заинтересованата страна – Н. С. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С., която оспорва жалбата.

Административен съд – Добрич, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Разрешение за строеж № 184/ 11.08.2023 г. на гл. архитект на община град Добрич, с което е разрешено на Н. С. С. от гр. Добрич, [улица]да построи в УПИ ХІІІ, пл. № 1091, кв. 1237 по плана на жк „Север“ в гр. Добрич, сграда допълващо застрояване, представляваща гараж – 18,9 м2.

Издаденото разрешение за строеж е редовно съобщено на жалбоподателя с писмо изх. № 94Л-00-130 от 27.11.2023 г., връчено по пощата на 11.12.2023 г. (видно от приложената на л. 56 обратна разписка) като в законоустановения срок жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Добрич.

Административното производство по издаване на процесното разрешение за строеж е започнало по заявление с рег. № РС-88/10.08.2023 г. от Н. С. С., легитимираща се като собственик на АПАРТАМЕНТ находящ се в гр. Добрич, ул. „Стоил войвода“ № 20 идентификатор № 72624.607.1091.1.3 построен в сграда идентификатор № 72624.607.1091.1.3 и титуляр на право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 72624.607.1091 по КК на гр. Добрич, идентичен с УПИ ХІІІ, пл. № 1091, кв. 1237 по плана на жк „Север“ в гр. Добрич.

За издаване на оспореното разрешение за строеж от заинтересованата страна са представени: Нотариален акт №67, том XV, дело №2687, вх. рег.№5911 от 20.08.2020 г; Пълномощно №6566/17.08.2023 г; Скица виза - С№514/14.07.2023 г; Технически проект по заявление за издаване на разрешение за строеж с рег. № РС-88/10.08.2023 г. Част Архитектура - 3 стр. и 3 бр. – чертежи и Част Конструктивна и статически изчисления -19 листа и 2 бр. чертежи.

По делото е представена Заповед № 1146/31.07.2023 г. на кмета на община Добрич, от която е видно, че главния архитект на Община Добрич е ползвал платен годишен отпуск в периода от 03.08.2023 г. – 23.08.2023 г. и че ще бъде заместван от арх. К. Ж. – главен експерт „Устройство на територията“ за периода от 05.08.2023 г. – 23.08.2023 г. (л. 78). Видно от приложеното на л. 92 – 94 от делото извлечение от заповедната книга на община Добрич, че Заповед № 1146/31.07.2023 г. на кмета на община Добрич е регистрирана с посочения номер и дата.

От приложената на л. 82 и 83 от делото Длъжностна характеристика на длъжността главен експерт „Устройство на територията“ е видно, че едно от задълженията за посочената длъжност е да се замества главния архитект на общината, като изпълнява задълженията му, по време на ползване на полагаем платен годишен отпуск.

Въз основа на представената от заинтересованата страна С. документация арх. К. Ж. – главен експерт „Устройство на територията“ е издал оспореното Разрешение за строеж № 184/ 11.08.2023 г, в което гл. архитект на община град Добрич е подписан след запетая.

По делото е представено и Постановление изх. № 42/23.05.2024 г. на наблюдаващ прокурор при ОП Добрич обективиращо отказ на ОП Добрич за образуване на досъдебно производство по сигнал на жалбоподателя свързан с издаването на процесното РС. От съдържанието на прокурорското постановление е видно, че арх. К. Ж. е потвърдил пред проверяващите органи, че е положил подписа си в оспорения акт.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното разрешение за строеж е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ и чл. 47, ал. 1, чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, чл. 195, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липса на компетентност за издателя на административния акт - арх. К. Ж. – главен експерт „Устройство на територията“ да издаде процесното РС. По делото се установи, че процесното РС е подписано със запетая от лице, различно от органа по чл. 148, ал. 2 ЗУТ - главния архитект на общината и че това лице е арх. К. Ж.. Установи се също, че разрешението за строеж е издадено въз основа на Заповед № 1146/31.07.2023 г. на кмета на община Добрич, с която, на осн. чл. 84, ал. 1 и 2 ЗДСл арх. К. Ж., съобразно задълженията му по длъжностна характеристика е определен да замества гл. архитект на общината при неговото отсъствие поради платен отпуск.

Доколкото в случая не е налице делегиране на функции на главния архитект на друго лице на осн. § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ, а заместване, наредено от кмета на общината по реда на чл. 84 ЗДСл. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, е наредено заместването на титуляря от друго длъжностно лице. За определения период от време заместващия изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Ето защо, с оглед съдържанието на цитираната кметска заповед, съдът намира, че в случая са били налице и обективни причини за отсъствие на органа по чл. 148, ал. 2 ЗУТ, а именно – ползван към 11.08.2023 г. (датата на издаване на РС) платен годишен отпуск от главния архитект на общината. В този смисъл са Решение № 4921 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2021 г., II о.; Решение № 9048 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2019 г., II о.; Решение № 10585 от 31.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6325/2007 г., II о. и др. В обобщение съдът намира, че оспореното РС е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, като не са налице основания за обявяването му за нищожно.

Разрешението за строеж е валидно, но е постановено в противоречие с административнопроизводствените правила по издаването му.

Съгласно чл. 148 ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя от главния архитект на общината въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението.

Правилото на чл. 161 ЗУТ урежда като „възложител“ да е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

Според чл. 149, ал. 1 ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а по смисъла на ал. 2 заинтересувани лица в производството, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята.

Член чл. 182, ал. 1 ЗУТ предвижда строежите в чужд урегулиран поземлен имот да имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята.

За извършването на нов строеж, надстрояване или пристрояване в съсобствен имот от един или повече съсобственици правилото на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ изисква наличието на договор в нотариална форма с останалите собственици. Изключение е предвидено в чл. 183, ал. 3 ЗУТ, според който за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че след като административният орган е съобщил на оспорващия издаденото процесно разрешение за строеж, на практика е признал качеството му на заинтересована страна-носител на ограничено вещно право на строеж върху имота. По делото няма спор, че административният орган не е уведомил жалбоподателя за образуването на производството и е ограничил правото му на участие в административното производство. По смисъла на чл. 168, ал. 4 АПК при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна.

На следващо място като не е съобразил правата на оспорващия, при неизяснена фактическата обстановка, ответният административен орган е издал акта си в нарушение на материалния закон. Като не е изяснил релевантните за производството факти административният орган е допуснал нарушение на правилата на чл. 148, ал. 5, вр. чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Предвид констатираното нарушение на административнопроизводствените правила не е изследвано и изяснено също и наличието или липсата на обстоятелствата посочени в чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Недопустимо е посочените обстоятелства да се изясняват едва в производството по съдебното обжалване на РС. Това поведение на адм. орган съответно е довело до незаконосъобразност на крайния за производството административен акт.

С оглед гореизложеното, съдът намира обжалваното разрешение за строеж за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 10 лева за държавна такса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Добрич

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 184/ 11.08.2023 г. на гл. архитект на община град Добрич, с което е разрешено на Н. С. С. от гр. Добрич, ул. „Стоил войвода“ № 20 да построи в УПИ ХІІІ, пл. № 1091, кв. 1237 по плана на жк „Север“ в гр. Добрич, сграда допълващо застрояване, представляваща гараж – 18,9 м2.

ОСЪЖДА Главния архитект на Община Добрич да заплати на Л. К. П. [ЕГН] от гр. Добрич, ул. „Стоил войвода“ № 20А, направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.