Решение по дело №6355/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 78

гр. Пловдив, 16.01.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6355/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                                    

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-1030-000185/23.01.2017г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, с което на К.А.Ц., ЛНЧ **********, са били наложени административни наказания както следва:

-                 за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца

-                 за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и

-                 За извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят К.Ц., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, и не се представлява. В жалбата си моли наказателното постановление да бъде отменено като излага съображения в тази насока.

Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, сектор "Пътна полиция" редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 15.01.2017г., около 00.05часа,  жалбоподателят К.Ц. управлявал товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № …, в гр. Пловдив, жк. Тракия, ул. „Цар Симеон“, в близост до кръстовището с ул. „Недялка Шилева“.  Посоченото било възприето от свидетеля И.Н. и п.с. Г. Х. Двамата полицейски служители видели как жалбоподателя се качва в автомобила и тръгва. Спрели същия и извършили проверка на водача. В хода на извършената проверка водачът Ц. бил изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест, с фабричен № ARSK – 0284, за наличието на алкохол в издишвания от водача въздух. Уредът отчел 0,59 промила на хиляда. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № …, като му било оказано в кое лечебно заведение и в какъв срок може да даде кръвна проба. Жалбоподателя К.Ц. отразил в талона че не желае да дава кръв. Била извършена проверка при която се установило че водачът не е дал кръв. В хода на извършената проверка било установено че жалбоподателя Ц.  не носи СУМПС за съответната категория, както и свидетелство за регистрация на МПС.

За констатираните нарушения, на Ц.  бил съставен АУАН № 17-1030-000185/бланков № 950018/, серия Г, на 15.01.2017г. за извършени от него нарушения на  чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Акта и издадения талон за медицинско изследване № 0031545/15.01.2017г., били подписани от жалбоподателя, като в акта той не вписал възражения, а в издадения медицински талон заявил че няма да дава кръв. Ц.  получил препис от акта и бил уведомен че в тридневен срок може да направи възражения и да даде допълнителни обяснения по съставения акт, за което подписал съответната разписка. В законовия срок същия не направил възражения.  Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление в което извършените от Ц.  нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин с издадения АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства - НП, АУАН, талон за медицинско изследване, справка АНД, оправомощителна заповед, писма от сектор „ПП“, удостоверение за извършена периодична проверка на използаното техническо средство, както и въз основа на свидетелските показания на свидетеля И.Н..

Разпитан като свидетел св. Н. заявява че той е писал и подписал предявения му АУАН и поддържа описаното в акта. Заявява че си спомня случая и описва как е протекла проверката и какво е било установено. Заявява че при извършена с техническо средство проба същото е отчело наличие на алкохол в издишвания от водача въздух около минималното, както и че водача не носил свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Потвърждава че жалбоподателя владеел добре български тъй като бил студент в РБ и отдавна живеел в България. Съдът кредитира показанията на този свидетел като непротиворечащи на събраните доказателства и логични.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената от съда служебна проверка не се констатираха допуснати в хода на проведеното административно-наказателно производство съществени процесуални нарушения които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Видно от приложената оправомощителна заповед, акта и НП са издадени от надлежни органи, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на нарушението описано в т. 1 от НП.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на  чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.59 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Жалбоподателя оспорва извършването на нарушението но не ангажира доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата Ц.  е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Полицейските служители са спазили законовата процедура като са тествали жалбоподателя с техническо средство "Дрегер Алкотест", съставили са АУАН след положителната стойност отчетена от техническото средство, издали са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача и същият ги е подписал. В издадения талон за медицинско изследване жалботодателя отразил че не желае да дава кръв и се разписал. В съставения акт не е изразил  никакво възражение. По своя собствена преценка не отишъл да даде кръв, поради което меродавно останало показанието на дрегера.

Поради изложеното съдът приема че жалбоподателя е извършил нарушение на  чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма забранява на водачите да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива в съдебно заседание, по безспорен начин се установява, че на процесната дата, време и място, именно жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил марка "Дачия Логан" с рег. № ... Следователно той е адресат на посочената правна норма и е бил длъжен да спазва предписаното от нея поведение.

Описанието на нарушението е идентично между АУАН и НП и съответства на квалификацията, под която е подведено същото в двата акта на администрацията. Обстоятелството, че водачът е управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол на процесната дата и място се потвърждава и от разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по силата, на която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В противната насока жалбоподателят не ангажира доказателства.

С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкционната норма - чл. 177, ал.1 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Разпоредбата на чл. 174 ал. 1 от ЗДвП, в редакцията му към датата на извършеното нарушение гласи че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., водач който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Определеното наказание е правилно по вид, а що се отнася до неговия размер, административно наказващия орган не е посочил основание поради което е определил по отношение на наказанието глоба, размер над минимално предвидения в закона, поради което същия следва да се намали на 500лева. Така определеното наказание е съобразено с предпоставките по чл. 27, ал.1 – ал.3 от ЗАНН, като следва да се отчете и обстоялеството че жалбоподателя през 2017г. не е бил санкциониран нито веднъж за извършено нарушение по ЗДвП, а преди това има само две наказателни постановления през 2006г. и през 2016г.  

Поради това наказателното постановление досежно това нарушение следва да се измени.

По отношение на нарушението описано в т. 2 от НП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че като не е могъл да представи СУМПС за съответната категория, жалбоподателят е нарушил  чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи свидетелството за управление на МПС за съответната категория и контролния талон към него, за което законосъобразно му е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.1,2 от ЗДвП наказание глоба в предвиденият в закона фиксиран размер от 10 лв. Не се събраха доказателства които да оборват презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП.

По отношение на нарушението описано в т. 3 от НП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че жалботодателя е осъществил описаното в т. 3 административно нарушение, и като не е могъл да представи СРМПСI, жалбоподателят е нарушил  чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, за което законосъобразно му е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП наказание глоба в предвиденият в закона фиксиран размер от 10 лв, поради което не подлежи на ревизиране от съда.

Същевременно случаят не се явява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН доколкото от една страна самата обществена опасност на този вид нарушения е изключително висока, а от друга страна с поведението си жалбоподателят е създал опасност не само за него самия, но и за всички останали участници в движението.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено по отношение на нарушенията описани в т. 2 и т. 3 от НП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1030-000185/23.01.2017г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, с което на К.А.Ц., ЛНЧ **********, е било наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-1030-000185/23.01.2017г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, с което на К.А.Ц., ЛНЧ **********, са били наложени административни наказания както следва:

-                 за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и

-                 За извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева.

 

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.