№ 52
гр. И., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100481 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, депозирана от П. АТ. Т. с ЕГН
**********, с адрес: гр. И., ж.к „С.“ № **, ет. * ап. *, тел: ********** против
ХР. СТ. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр. И., ул. „Б.“ № ** с обективно
съединени искове по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК за предоставяне
родителските права по отношение на детето на страните С. Х. Ц., ЕГН
********** на ищцата и определяне на режим на лични отношения с
ответника, осъждането му: 1. да заплаща месечна издръжка в размер на 300
лв. месечно, 2. Да бъде заместено съгласието на ответника за промяна на
постоянния адрес на детето, за снабдяването му с международен паспорт,
както и постановяване на разрешение детето да има право да напуска
пределите на страната без съгласието на бащата с цел екскурзия в страни
членки на ЕС и съседни на Република България държави, без това да
нарушава режима на лични отношения.
Предявен е и иск от С. Ц. чрез неговата майка и законен представител
П. АТ. Т. с правно основание чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК ответникът да бъде
осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител
издръжка за минало време за периода от 01.09.2020 г. до 28.05.2021 г. в
размер на 300 лв. месечно
1
В хода на производството е постигната спогодба между страните
досежно всички въпроси по 1. чл. 127, ал. 2 СК с изключение на размера на
дължимата издръжка и 2. по иска по чл. 127а, ал. 2 СК, като в спогодената
част производството е прекратено на основание чл. 234 ГПК.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния им представител
поддържат предявените искове.
Ответникът оспорва иска по чл. 127, ал. 2 СК за разликата над 225 лв.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – И., намира
за установено следното:
Не е спорно между страните, че от съвместното им съжителство на
10.04.2016 г. е родено детето С. Ц.. Това се установява и от приложеното
удостоверение за раждане. Както и е че от септември месец 2020 г. страните
са фактически разделени.
От изслушването на родителите се установява, че в периода месец
септември 2020 г. до приключване на устните състезания Х.Ц. не е заплащал
издръжка за детето С. Ц., който живее при ищцата П.Т.. Ответникът Х.Ц.
подпомага детето с дрехи и поема разходите, когато са заедно.
Детето С. Ц. посещава детска градина и логопед. Таксата за детска
градина е около 30 лв. месечно. Този извод следва от приложените приходни
квитанции, съгласно които разходите за детска градина варират между 15.12
лв. до 33.40 лв. месечно според броя на посещенията. Таксата за занимание с
логопед е 20 лв. на посещение, като детето посещава логопеда два пъти
седмично. До приключване на устните състезания родителите поемат
пропорционално тези разходи, видно от обясненията на ищцата. В периода
месец май 2021 г. до месец август 2021 г. детето С. Ц. е тренирал футбол, като
месечната такса за това е в размер между 9 лв. и 24 лв. видно от
представените квитанции.
По делото се установява от приложените трудови договори,
допълнителни споразумения, справки НОИ и НАП, че ищцата реализира
бруто трудово възнаграждение в размер на 900 лв. месечно и няма
допълнителни доходи. Работи като учител в детска градина. Ответникът,
считано от 01.09.2021 г., реализира бруто трудово възнаграждение в размер
2
на 325 лв. Преди тази дата през месец януари 2021 г. осигурителният му
доход е бил в размер на 125 лв., а през месеците февруари – юли в размер на
650 лв. Работи като работник на длъжност производство на други метални
изделия, некласифицирани другаде видно от кода по КИД 2008 на НСИ.
Работи и като музикант и реализира допълнителни доходи от участия в
заведения.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свид. Г.. Същата е роднина
на ищцата и по тази причина може да се направи извод, че е заинтересувана
от изхода на делото. Показанията в определени части са тенденциозни, като
наблюдава се склонност към преувеличаване на размера на текущите нужди
на детето С. Ц. и са оборени от множество други доказателства. Така
например не следва да се кредитират показанията на свид. Г. в частта, в която
твърди, че размерът на таксата за детска градина е 40 лв. месечно. Това
твърдение е категорично оборено от писмените доказателства – приходни
квитанции, в които размерът варира в границите от 15.12 лв. до 33.40 лв..
Последните следва да бъдат кредитирани, тъй като са издадени от детското
заведение и са лишени от субективизъм. Прави впечатление, че дори
процесуалният представител на ищцата не твърди таксата за детска градина
да е в размер на 40 лв., а посочва 30-35 лв.
Не следва да се дава вяра на показанията на свид. Г. в частите, в които
твърди че ответникът е заплащал само два пъти посещение на детето С. Ц.
при логопед. Това твърдение е категорично оборено от обясненията на
ищцата Т., която има непосредствени и непрекъснати наблюдения върху
посещенията и излага, че разноските се поемат пропорционално от двамата
родители.
Не кредитира показанията на свид. Г., че ответникът реализира доходи
в размер на 1600 лв. месечно от трудово възнаграждение. Показанията в
тази част са оборени от справката от НОИ, както и от допълнителното
споразумение към трудов договор, приложено от ответника. Документите са
издадени от трето за процеса лице и са лишени от субективизъм, Поради това
следва да се кредитира. Същевременно показанията на свид. Г. са производни
в тази част, тъй като тя излага, че е чувала от ищцата, че доходите на
ответника от трудово възнаграждение са в размер на 1600 лв. Това е още едно
основание да не бъдат кредитирани тази част от показанията, тъй като е
3
недопустимо да заместват първичните такива – справка от НОИ и
допълнително споразумение, с производни, които в основата си съдържат
твърдения на ищцата.
По иска по чл. 127, ал. 2 СК:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г.
В конкретния случай детето С. Ц. е на 6 години. Не се твърди, а и не се
доказват изключителни нужди и потребности на детето по смисъла на чл. 143,
ал. 4 от СК. Предвид необходимостта от посещение на логопед два пъти
седмично нужната за детето издръжка е по-висока от обичайния размер за
дете на тази възраст. Като се вземат предвид потребностите му и
инфлационните процеси в страната през последните месеци (повишаване
стойността на хранителни продукти и енергийни източници) съдът намира, че
сумата от 380 лв. е необходима за задоволяване нуждите на детето С. Ц.. Този
размер на издръжката е достатъчен, за да покрие таксата от около 30 лв. за
детска градина, от около 160 лв. за логопед, сумата за извънкласни дейности,
като например футбол, храна, дрехи и други нужди. Не се кредитира
твърдението на свид. Г., че детето има нужди оцененяеми на 700 лв. месечно.
В тази част показанията на се защитени с убедителни фактически твърдения
на какво е основана тази нужда от фактическа страна, т.е. за какво са нужни
толкова средства за дете на 5 години, които достигат и надминават доходите,
които родилите реализират от трудовата си дейност. Те са основани
единствено на вътрешно усещане на свидетелката. Както беше посочено не се
4
доказват нужди в толкова висок размер - касае се до дете на 5 години,
несамостоятелно, което още дори не посещава училище. С изключение на
посещенията при логопед, които са на стойност около 160 лв. месечно,
липсват други потребности, които да имат значителна финансова стойност.
При това положение показанията на свид. Г. в тази част не следва да се
кредитират.
Детето живее при майка си. Поради това съдът намира, че освен
парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи
по неговото отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари.
Съобразяването с този фактор обуславя задължение за ответника да осигурява
по-голяма част от необходимата парична издръжка на детето С. Ц..
Същевременно, макар да е в трудоспособна възраст, през последната 1 година
ответникът изпитва затруднения в трудовата си дейност, които не са по негова
вина. Доходите му са по-ниски от тези на ищцата, при която се забелязва
устойчива тенденция към постепенното им увеличение през последните
години. Доколкото ищецът изразява желание и готовност да заплаща
издръжка за сина с в размер на 225 лв. месечно, което е максималния предел
на финансовите му възможности с оглед установеното по делото, предвид
принципа на диспозитивното начало, именно в такъв размер следва да бъде
осъден да заплаща издръжка. Сума в по-висок размер би била несъразмерна с
оглед финансовото му състояние.
Тъй като по делото са определени привременни мерки определената с
настоящия съдебен акт издръжка следва да се присъди от влизането му в
сила, т.е. от момента, в който отпадне действието на привременните мерки.
Следва да се отбележи и още нещо. В производството по чл. 127, ал. 2
СК съдът е длъжен служебно да присъди на детето издръжка, независимо от
това дали родителят изрично е предявил искане за присъждането на
издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се
присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма искане, тъй като и
лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата. Ето
защо съдът е длъжен да осъди ответника, който дължи издръжка, да плаща и
законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за
издръжка, считано от влизането в сила на настоящия съдебен акт.
По иска с правна квалификация чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК:
5
За периода 01.09.2020 г. до 28.05.2021 г. ищецът С. Ц. доказва нуждата
си от издръжка в размер на 160 лв. месечно за занимание със логопед и 30 лв.
месечно такса за детска градина. Липсват доказателства през този период да е
тренирал футбол или да е имал други извънкласни дейности. Нужди му за
храна, облекло, както и други текущи разходи могат да се презумират. От
това следва извод, че нужната издръжка за периода е в размер на 350 лв.
месечно. През този период ищецът е живял със своята майка и законен
представител – П.Т.. От изслушването на страните, социалния доклад и
показанията на свид. Г. може да се направи извод, че в периодите, когато
детето е било със своята майка, тя е посрещала нуждите му. През периода от
месец септември 2020 г. до 24.01.2021 г. ответникът не е бил трудово
ангажиран и не е реализиран никакви доходи. В периода от 25.01.2021 г. до
31.01.2021 г. е имал осигурителен доход в размер на 162.50 лв., който е
нараснал в периода от месец февруари до месец май 2021 г. на 650 лв. Не се
доказва през процесния период ответникът да е реализирал допълнителни
доходи от музикантската си дейност. От показанията на свид. Г. се
установява, че ответникът Ц. свири в ресторанти. Свидетелката не посочва
дори индикативен размер на реализирани доходи от тази дейност през
периода. Не са събрани и доказателства досежно посоченото обстоятелство.
На съда е служебно известно, че в голяма част от периода септември 2020 г. –
май 2021 г. посещението на ресторанти беше забранено като последица от
обявената с решение на Министерския съвет извънредна епидемиологична
обстановка и мерките за борба с разпространението на Covid-19. При това
положение не само не е доказано, но дори не може да се презумира, че
ответникът е реализирал приходи от музикантската си дейност.
С оглед нуждите на ищеца С. Ц. и възможностите на ответника Х.Ц.
следва извод, че същият е имал възможност да заплаща издръжка в размер на
162.50 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 300 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
На първо място, правилото за присъждане на разноски съобразно изхода
на спора не може да намери приложение в производствата по чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 59, ал. 9 СК и чл. 127а СК пред първата инстанция. Това разрешение
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация,
6
приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора (вж. в този смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
При това положение неоснователни са претенциите на страните
досежно присъждане на разноски във връзка с исковете по чл. 127, ал. 2 СК и
чл. 127а СК.
Доколкото в приложените договори за правна помощ сторените
разноски не са диференцирани съдът приема, че една трета от платените суми
са за процесуално представителство по иска по чл. 127, ал. 2 СК, една трета
по чл. 127а СК и една трета по иска по чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК.
В производството се доказва, че П.Т. в лично качество и в качеството
процесуален субституент на ищца С. Ц. е сторила разноски в размер на 2 000
лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса по исковете по
чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а СК. Ответникът Х.Ц. е сторил разноски в размер
на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. От тези суми, предвид изложеното в
предходните два абзаца, настоящият състав намира, че 1 333,34 лв. следва да
останат в тежест на ищцата П.Т. и 200 лв. в тежест на ответника Х.Ц.,
доколкото са платени по исковете по чл. 127, ал. 2 СК и по чл. 127а СК.
По отношение на разликата на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на
ищеца и на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената/отхвърлената част от иска.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на процесуалния представител на
ответника е основателно. Делото не разкрива по-висока фактическа и правна
сложност спрямо други дела от този вид. Приключило е в две заседания, като
7
причината за провеждане на второ е нуждата от допълнително време на
страните, за да постигнат спогодба по част от спорните въпроси. Разпитан е
един свидетел и са представени неголям брой писмени доказателства, част от
които изискани служебно от съда. При това положение възнаграждението,
претендирано от ищеца, от 666,66 лв. следва на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да
бъде намалено до минимума от 419 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва Х.Ц. следва да
заплати на ищеца С. Ц. чрез неговата майка и законен представител П.Т.
сумата от 226.96 лв. разноски съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът С. Ц. чрез неговата майка и
законен представител П.Т. следва да заплати на ответника Х.Ц. сумата от
45,83 лв. разноски съобразно уважената част от иска.
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка в размер на 382.50 лв., определена съгласно чл. 69, ал.
1, т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ХР. СТ. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. И., ул. „Б.“ № ** ДА
ЗАПЛАЩА на С. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ж.к „С.“ № **, ет. *
ап. * на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 5 СК месечна издръжка в
размер на 225 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение
до настъпване на законоустановени обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
период от датата на падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ХР. СТ. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. И., ул. „Б.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ж.к „С.“ № **, ет. *
ап. * на основание чл. 149 вр. чл. 142, ал. 2 СК издръжка за периода от
01.09.2020 г. до 28.05.2021 г. в размер 162.50 лв. месечно.
ОСЪЖДА ХР. СТ. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. И., ул. „Б.“ № ** ДА
8
ЗАПЛАТИ на С. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ж.к „С.“ № **, ет. *
ап. * чрез неговата майка и законен представител П. АТ. Т. с ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 226.96 лв. разноски съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ж.к „С.“ № **, ет.
* ап. * чрез неговата майка и законен представител П. АТ. Т. с ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ХР. СТ. Ц.,
ЕГН **********, адрес: гр. И., ул. „Б.“ № ** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 45,83 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ХР. СТ. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. И., ул. „Б.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – И. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 382.50 лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
9