М О Т И
В И
към
решение № 219 по АНД № 303/2019 година
Производството е по чл. 375 и
следващите от НПК.
Обвинението срещу нарушителя Т.Г.Т. е по чл.296, ал. 1 от НК за това, че на
05.01.2019 г. в гр. К., на ул. „Х. Б.“ № *, е нарушил Заповед №7 за защита от
домашно насилие (доближил се е на разстояние по-близко от 20 метра от жилището
на И.М.Т. ***), издадена въз основа на съдебно решение № 259/14.05.2018 г. по
гр. дело № 915/2018 г. на РС- К., издадена в полза на И.М.Т. - престъпление по чл.296, ал. 1 от НК.
Нарушителят в с.з не се признава за
виновен.
Защитникът му в с.з. пледира за
прилагане на разпоредбата на чл. 13 от НК – крайна необходимост и оправдаването
му.
Представителят на РП поддържа
обвинението.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Със заповед № 7 по чл. 15 от ЗЗДН, издадена от РС К.
по гр. дело № 915/18 г. на нар. Т. била наложена ограничителна заповед по
отношение на бившата му съпруга св. И.М.Т.. Със заповедта била разпоредено
нарушителят да не приближава на по-малко от 20 метра от жилището на
свидетелката на ул. „Х. Б.“ № *, ет. *, ап.*, както и др. ограничения.
На 05.01.2019 г. следобед свидетелите И.Т. и Х.Г.
излизали от жилището на свидетелката на ул. „Х. Б.“ № *, ет. *, ап. * През
прозорците на входа свидетелите забелязали нар. Т. да стои отсреща. Докато те
слизали нарушителят влязъл във входа до пощенските кутии и при появата им
започнал да обижда св. Т., да я дърпа, да я псува. Това принудило свидетелката
да се обади на тел. 112, но докато чакали патрулния полицейски автомобил,
нарушителят заминал.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите И.Т., Х.Г.Г., протокол за полицейско предупреждение, заповед № 7
по гр. д № 915/2018 г. на РС К., решение № 259 по гр. д. № 915/2019 г. на РС К., справка за съдимост,
характеристична справка, определение по гр. д № 1158/2012 г. на РС К., заповед
за незабавна защита, решение № 248 по гр. д. 1158/2012 г., заповед № 3 по гр.д.
1158/2012 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
заповед № 652 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 1049/2019 г. на
РС К., решение по гр. д. № 811/2012 г. на РС К., заявление, нотариален акт, съдебен
оглед и 11 бр. снимки към него, които отчасти кореспондират на обясненията на
нарушителя и св. Яница Т..
В с.з. нар. Т. не отрича, че е бил пред жилището на
05.01.2019 г., но случайно минавал оттам, видял св. Г. и искал да си поговори,
но после се появила бившата му съпруга.
Съдът не дава вяра на тези обяснения и показанията на
св. Т., според които на 05.01.19 г. подсъдимият я превозвал, сетила се в
последния момент, че трябва да вземе от магазин „Н.“, който подминали, абажур -
предварително платен, но понеже била с дете помолила нарушителя да го вземе.
Установява, че нарушителят не е влизал във входа, а св. Т. му се нахвърлила.
Показанията на св. Т. противоречат на обясненията на
нарушителя, дадени в с.з., който нито установява, че св. Т. е била с него,
нито, че трябвало да ѝ вземе абажур, а установява, че е следвало да купи
за себе си някои неща от магазина.
В обясненията си нар. Т. установява, че е ползвал
паркинга на самия бизнес център, който е в близост до входа на св. Т.. Св. Т. установява, че е спрял на самата
улица в посока „Халите“. Освен, че в тази част тези гласни доказателствени
средства си противоречат, при направения оглед на района се установява, че
паркингът е затворен (снимка IMG_20190624_141956187), изходът на блока се вижда
само ако паркирането е пред бариерата и затваря паркинга. Паркирането до
сградата на бизнес центъра на ул. „И. Вазов“ не позволява поглед към входа. За
да се стигне до магазин „Н.“ се минава по земен път, като е необходимо да се
направят множество смени на посоките (снимки IMG_20190624_142126692, IMG_20190624_142152951
и IMG_20190624_142206513), да се излезе на главната улица „Х. Б.“ (снимка IMG_20190624_142221411),
откъдето се вижда магазин „Н.“ (сградата в сиво и червено). Докато по-прекия
път е изминаване на 20 метра в посока запад по ул. „И. Вазов“ и спускане на юг
до магазина по ул. „Х. Б.“ само по тротоар.
От показанията на свидетелите Т. и Г. се установява,
че нарушителят е бил отсреща на входа, а тази част пред двора на блока въобще
не се вижда от бариерата на бизнес центъра (снимка IMG_20190624_141956187) ако
се приеме, че все пак св. Т. е имала възможност да наблюдава. Стоенето срещу
входа е преднамерено действие.
Следователно показанията на св. Т. и обясненията на
нар. Т. са недостоверни и се касае за преднамерено целен контакт със св. Т..
Това поведение се обяснява психологически и от разпита на психолога В.Б., която
в с.з. установява, че на психологическо ниво нарушителят имал неприключени
отношения със св. Т., което е пък в логична връзка с описаните от свидетелите Т.
и Г. други инциденти между тях и нарушителя.
Предвид изложените дотук мотиви съдът счита, че нар. Т.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 296, ал. 1 от НК.
Жилището, освен самото помещение, включва и
принадлежащите му идеални части от общите части на сградата като входа е част
от тях и избеното помещение. Въобще, като е минавал покрай входа на блока,
където живее св. Т., дори и без контакт с нея, формално издадената заповед за
защита въз основа на решението на гражданския съд е била нарушена, с което е
било осъществено изпълнителното деяние от състава на престъплението. Но
ограничението цели да предпази жертвата на домашно насилие, поради което
допуснатия контакт от нарушителя с нея прави деянието съществено от
наказателноправна гледна точка.
Подсъдимият е съзнавал свойството и значението на
извършеното деяние, което се потвърждава от експертното заключение комплексната
съдебно психологична и психиатрична експертиза, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им, т.е. действал е с пряк умисъл. По-горе съдът направи извод за
преднамереност на действията, което обосновава умисъла.
Няма никакви фактически обстоятелства, които дават
основание на съда въобще да почне да обсъжда разпоредбата на чл. 13 от НК –
крайна необходимост, поради което съдът неприема възражението на адв. К..
Отношенията между нарушителя и бившата му съпруга и наложени от съда
ограничения, не дават възможност за неформално уреждане на правоотношения между
тях по повод съсобствеността на жилището им, а и затова има специален нотариален
или съдебен ред.
По тези съображения нар. Т. следва да бъде признат за
виновен и наказан.
При определяне вида на наказанието съдът констатира,
че по отношение на предишните му осъждания е настъпила давност, т.е. не е
осъждан, същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност, деянието е
умишлено, предвиденото наказание до три години лишаване от свобода или глоба и
деецът е пълнолетен. поради това са налице условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид
като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни и
неуредените съсобственически отношения със св. Т.. Доказателства за отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха и затова на нарушителя Т.Г.Т. следва да се
наложи глоба в размер на 1 000 лева като по този начин целите на чл. 12 от ЗАНН
ще бъдат постигнати.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото
разноски в размер на 540 лв. за изготвената експертиза следва да се заплатят от
нарушителя по сметка на РС К..
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен
съдия,