Решение по дело №322/2019 на Административен съд - Сливен

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  213

 

Гр.Сливен, 24.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 322 по описа за 2019г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Г.К.Г. ***, чрез адв. А.А. ***, със съдебен адрес ***, подадена против Агенция „Митници“, за  заплащане на сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 1821/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен и КАНД № 134/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен, в процедура по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 1694/2016 г. на Началник Митница – Бургас. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 10 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 305 от 10.07.2017 г., постановено по АНД № 1821/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1694/2016 г. на Началник Митница – Бургас; следствие на подадена касационна жалба от страна на Митница – Бургас, е образувано КАНД № 134/2017 г. пред Административен съд – Сливен и с Решение № 133/17.10.2017 г. е оставено в сила първоинстанционното решение; в процедурата по обжалване на НП пред Районен съд – Сливен, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, и пред касационната инстанция е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатени въз основа на договор за правна помощ и съдействие от 06.12.2016 г., съответно от 15.08.2017г. сключени с адвокат А.А. ***; направените разходи са причинили на ищеца вреди, които следва да се възстановят от ответната страна, издала отмененото наказателно постановление.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от  адв. А., която поддържа исковата молба. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира сторените разноски по делото.

Ответникът – Агенция „Митници“,  редовно призован, се представлява от юриск. Д. Я. – надлежно упълномощен, който оспорва исковата молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като алтернативно моли, да се намали размера на претендираното обезщетение, съобразно стойностите, предвидени в Наредба за заплащането на правната помощ. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за неоснователност на предявените  искове. Счита, че са налице условията на чл. 5 от Закона за отговорността на държавата и държавата не дължи обезщетение, тъй като е налице изключителна вина на ищеца в конкретния случай.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 1694/2016 г. от 25.11.2016 г. издадено от Началник на Митница Бургас, на основание чл. 128 ал. 3 от ЗАДС, във вр. с чл. 53 от ЗАНН, на Г.К.Г., ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 123 ал. 1 от ЗАДС е наложена глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева, както и е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Наказателното постановление е обжалвано от Г.К.Г. и с Решение от 10.07.2017 г., постановено по АНД № 1821/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП е отменено като незаконосъобразно. По касационна жалба на Митница - Бургас е образувано КАНД № 134/2017 г. по описа на Сливенски административен съд, който с Решение № 133/17.10.2017 г. оставя в сила Решение от 10.07.2017 г. на Районен съд гр. Сливен, постановено по АНД № 1821/2016 г. по описа на същия съд. Съдебно решение е влязло в сила на 17.10.2017 г. – датата на произнасянето на касационната инстанция. В производството по обжалване на НП, на 06.12.2016 г. ищецът е сключил с адв. А.А. ***, договор за правна защита и съдействие, изразяващи се изготвяне на жалба против НП на Митница Бургас и  п. п. по образуваното дело и е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /видно от Договор за правна защита и съдействие от 06.12.2016 г., в който е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане/. Упълномощеният адв. А. е представлявала  Г.К.Г. в производството по горепосоченото АНД /видно от протоколи от проведени съдебни заседания на 16.01.2017 г., 09.05.2017г. и 12.06.2017 г./. По образуваното КАНД № 134/2017 г.  по описа на Сливенски административен съд, на 15.08.2017 г. ищецът е сключил с адв. А. А. ***, договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор по касационна жалба против Решението на Районен съд – Сливен и п. п. пред АС – Сливен, и е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на  300 лева /видно от Договор за правна защита и съдействие от 15.08.2017 г., в който е отбелязано, че е платено изцяло в брой/. Упълномощеният адв. А. е изготвила отговор на касационната жалба и представлявала  Г. в производството по горепосоченото КАНД, чрез преупълномощен адв. П. /видно от протокол от проведено съдебно заседание на 20.09.2017 г./.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Агенция „Митници“. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 1694/2016 г. от 25.11.2016 г. издадено от Началник на Митница Бургас, което е отменено с влязло в сила Решение от 10.07.2017 г., постановено по АНД № 1821/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от ответника Агенция „Митници“, която е юридическо лице, съгласно чл. 7 ал. 1 от Закона за митниците и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно-наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Дейността по налагане на административни наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2 / 2014 г. на ВКС и ВАС.

Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на незаконосъобразния акт – процесното наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение, ищецът Г. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП за п. п. по АНД № 1821/2016 г. на Районен съд – Сливен и КАНД № 134/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът Г. не би заплатил адвокатско възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Г. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно наказание, считано от Г. за незаконосъобразно наложено, срещу което ищецът е можел да се защити единствено като го обжалва пред съда. Ето защо е неоснователен доводът на ответника за приложимост на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС.

Няма съмнение и спор, че в резултат на издаването на незаконосъобразно НП, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване му, съгласно приложеното пълномощно от 06.12.2016. г. (подписано от страната, което легитимира п. п., съгласно чл. 33 ГПК, приложим субсидиарно и определя пределите на представителната му власт) и договор за правна защита и съдействие от 15.08.2017 г.

По отношение на претендираното обезщетение в общ размер на 600 лева, представляващи заплатена от ищеца сума за п. п. по АНД № 1821/2016 г. на Районен съд – Сливен и КАНД № 134/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца Г.Г. на адв. А.А.. На първо място обстоятелството по заплащането на сумите не е било оспорено от страна на ответника, който не е оспорил и приетите като писмени доказателства по делото Договори за правна защита и съдействие, сключени между Г. и адв. А., в които е отразено заплащането на сумите от по 300 лева по АНД № 1821/2016 г. на Районен съд – Сливен и КАНД № 134/2017 г. на Административен съд – Сливен. По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 600 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.

Съдът намира за неоснователно алтернативно направеното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени по АДН № 1821/2016 г. и КАНД № 134/2017 г., тъй като възнагражденията са били определени в минимален размер от по 300 лева, съобразно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговарят на фактическата и правна сложност на делата, както и на обема от извършената работа от адв. А.А.. Неоснователно е и възражението за намаляване на размера по реда на Наредба за заплащането на правната помощ, която в настоящия случай е неприложима, тъй като ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Претенцията на ищеца Г. за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото претенцията на п. п. на ищеца за присъждане на разноски е основателна за присъждане на държавната такса и разноските по производството, които възлизат на 310 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса. На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес гр. София 1202, ул. „Г.С.Раковски“ № 47, да заплати на Г.К.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от незаконосъобразно Наказателно постановление № 1694/2016 г. издадено от Началник Митница – Бургас, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1821/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен и по КАНД № 134/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес гр. София 1202, ул. „Г.С.Раковски“ № 47, да заплати на Г.К.Г. с ЕГН ********** ***, сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: