Р Е Ш Е Н И
Е № 260560
гр. Пловдив, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II гр. състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9729 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от
Т.С.А. с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адв. С.М. против
„С.Г. Груп“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4 за признаване за установено спрямо
ответника, че ищцата не дължи следните суми: 107,15 лева главница по Договор за
предоставяне на мобилни услуги от КБМ ЕАД оператора с търговска марка „Глобул“
и фактури, 29,82 лева лихва за периода от 18.07.2009г. до 08.03.2020г., ведно
със законната лихва и разноските в заповедното производство, за които суми е
издаден изп. лист по ч.гр.д. № 4198/2012г. по описа на ПРС, поради погасяването
им по давност, за събиране на които е образувано изп. дело № ***/***г. по описа
на *** *** ****, с район на действие –района на Окръжен съд- Пловдив.
В исковата молба
се твърди, че въз основа на подадено против ищцата заявление по реда на чл. 410
от ГПК било образувано ч.гр.д. № 4198/2012г. по описа на ПРС и на 06.04.2012г.
срещу А. бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 107,15 лева главница
по Договор за предоставяне на мобилни услуги от КБМ ЕАД оператора с търговска
марка „Глобул“ и фактури, 29,82 лева лихва за периода от 18.07.2009г. до
08.03.2020г., ведно със законната лихва и разноските в заповедното
производство. Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 11.06.2012г.
било образувано изп. дело № **/**г. по описа на *** *** ****. В рамките на
същото били предприети следните изпълнителни действия: На 09.07.2012г. бил
наложен запор на банкова сметка ***. На 25.03.2013г. била подадена молба от
взискателя за прехвърляне на изпълнението при *** *** **** и същото продължило
под № ***/***г. На 04.02.2016г. била подадена молба за опис, който не се
състоял. На 22.11.2017г. отново била подадена молба за опис на движими вещи.
Ищецът твърди,
че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, който факт настъпил
след издаване на изпълнителния лист. Твърди в тази връзка, че се касае за
периодични платежи, които се погасяват с краткия 3-годишен давностен срок,
който започнал да тече на 09.07.2012г.-датата на последното валидно
изпълнително действие и същия е изтекъл на 09.07.2015г.
Твърди се от
ищеца, че на 09.07.2014г. е настъпила перемпция на изпълнителното дело, като
давността е започнала да тече от последното валидно извършено изпълнително
действие- 09.07.2012г.- запор на банкова сметка ***. Излагат се в исковата
молба съображения, че при приложение на Постановлението на пленума на ВКС
относно погасителната давност се налага извод, че давността е започнала да тече
от датата на перемпцията- 09.07.2014г. и същата е изтекла на 24.10.2017г.
Счита, че извършените изпълнителни действия след настъпилата перемпция не са
прекъснали давността, тъй като са предприети по прекратено по силата на закона
изпълнително дело.
Въз основа на
гореизложените твърдения съдът е сезиран
с искане да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че ищцата не дължи описаните в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК от процесуалния представител на ответното дружество- адв. В. е
постъпил писмен отговор, с който се прави възражение за местна неподсъдност на
спора и за неоснователност на исковата молба. По направеното възражение за
подсъдност съдът се е произнесъл с влязло в сила Определение, поради което и не
следва да обсъжда отново този въпрос.
Твърди се в
отговора, че с молбата за прехвърляне на изпълнителното дело при ****, макар да
не се прекъсва давността, то счита, че се прекъсва перемпцията. На 04.02.2016г.
отново била подадена молба за опис на движими вещи, който е извършен и с това
действие отново е налице прекъсване. Надлежно прекъсната според ответника е
давността и на 22.11.2017г. с подадена молба за опис, който бил извършен.
Отделно от това сочи, че до постановяване на тълкувателното Решение на ОСГКна
ВКС на 21.05.2015г. погасителната давност за вземания, за които е образувано
изп. производство не е текла. Цитира се в отговора практика на ВКС съобразно,
която давност за вземането би могла да започне да тече след постановяването му,
т.е. на 26.06.2015г. и след като извършеният опис на движими вещи на
22.11.2017г. е прекъснал давността, то следователно сумите по изпълнителния
лист не са погасени. Въз основа на гореизложените съображения моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен. Претендира присъждане на направените
разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на
молба от 11.06.2012 г. на „С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК ********* било образувано изп.
дело № **/** г. по описа на **** *** ***** ***** ***срещу длъжника Т.С.А. за
следните суми: 107,15 лева – неплатени предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги, 29,82 лева – лихва за забава за периода от 18.07.2009
г. до 08.03.2012 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
16.03.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, сумите от 25 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 4098/2012 г.,
въз основа на заповед за изпълнение № 2624/19.03.2012 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив. На 28.06.2012 г. по посоченото изпълнително дело е изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника – л. 47 д. На същия ден са
изпратени и 38 бр. съобщения до различни кредитни институции за налагане на запор
върху вземанията на длъжника /л. 53- 91 д./ Запор е наложен по сметка на
длъжника в Юробанк И Еф Джи България АД /л. 54 д/ – запорното съобщение е
постъпило на 18.07.2012 г. Постъпила е молба от 14.11.2012г от длъжника Т.С.А., с която моли
да й се даде възможност да погасява задължението си по 30 лева на месец /л.
92/. С молба от 25.03.2014 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде
прехвърлено на**** *** ***** ***** ***. Изпълнителното дело е постъпило на
11.04.2014 г. и продължено под № ****по описа на *** ***. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение от 25.04.2014г. до длъжника /л. 106 д./ и от 19.12.2014
г. до длъжника /л. 116 д./ и от 02.02.2016 г. /л. 122/. Постъпила е молба от
длъжника от 21.04.2016 г. /л. 129/, с която моли да заплаща сумата от 20 лева месечно
по изп. дело. На длъжника е изпратена
призовка за принудително изпълнение за уведомяването на длъжника, че ще бъде
извършен опис на движими вещи в неговия имот. Впоследствие с разпореждане от
22.03.2017 г. е насрочен опис на движими вещи – л. 142 д.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК
искът на длъжника срещу изпълнението може да се основава на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание. В настоящия случай страните не спорят, че процесният
изпълнителен лист е издаден след провеждането на заповедно производство по чл.
410 от ГПК. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение
за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока
за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът е навел възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията по процесния изпълнителен лист по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, които представляват неплатени задължения за
предоставени мобилни услуги. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на мобилните оператори, представляват
по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през
определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което
същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Доколкото за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение без да е проведено
производство по чл. 422 от ГПК, то спрямо него не намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и приложение намира тригодишната давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По
силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10
от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от
ГПК. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни сбособи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да
не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудително осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществавянето на съответните правно релевантни факти.
В настоящия случай съдът счита, че
последното валидно изпълнително действие по събиране на вземанията е от
18.07.2012 г. – налагането на запор върху банкова сметка ***. Според
разпоредбата на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В конкретния случай,
доколкото в периода от 18.07.2012 г. до 18.07.2014 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани по предходно
възлагане от взискателя, то следва, че е
налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителният процес
се е прекратил ex lege на 18.07.2014 г., на която
дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок от последното валидно
действие по принудително изпълнение. Ето защо, всички извършени след тази дата
изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат давността, не са
породили този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на
закона перемпция на изпълнителното производство. По тези съображения
извършените впоследствие изпълнителни действия
по насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника са без
правно значение. В случая изпълнителния процес е прекратен по силата на закона
и съответно на срокът на погасителната давност се счита, прекъснат с последното
предприето валидно изпълнително действие в какъвто
смисъл е и съдебната практика.
Независимо от обстоятелството, че
прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex lege на 18.07.2014 г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г.,
следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 18.07.2012 г.,
когато е извършено последното релевантно изпълнително действие. Следователно
тригодишната давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е
изтекла на 18.07.2015 г. преди депозиране на исковата молба за образуване на
настоящото дело на 10.08.2020 г.
Съдът счита, че гореизложените изводи не
се променят и от постановената след тълкувателното решение практика, в която се приема, че разрешенията, дадени в
т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. действат след постановяването му, а до тази
дата действа ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това,
докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. В случая изпълнителния
процес е прекратен по силата на закона и съответно на срокът на погасителната
давност се счита, прекъснат с последното предприето валидно изпълнително
действие в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Предвид така
изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.
78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските в настоящото производство, от които 50 лева –
платена държавна такса, 24 лева –
платена такса за копие от изпълнително дело или общо 74 лева. Претендираните
разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение не следва да се
присъждат, тъй като по делото липсват доказателства да са реално извършени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на
„С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, като погасени по давност, сумата в
общ размер от 136,97 лева, представляващи 107,15 лева – главница по Договор за
предоставяне на мобилни услуги от КБМ ЕАД- оператор с търговска марка „Глобул“,
29,82 лева – обезщетение за забава за периода от 18.07.2009 г. до 08.03.2012 г,
съгласно издадения по ч.гр.д. № 4198 от 2012г. по описа на РС Пловдив
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № ***/ *** г.по
описа на *** *** ****, с район на действие ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 74 лева
(седемдесет и четири лева), от които 50 лева за държавна такса и 24 лева
платена такса за копие от изпълнително дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД