Р Е Ш Е Н
И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………..гр.София, 02.09.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В въззивен състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл. съдия Боряна Петрова
при участието на секретаря Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 2076 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № 160436 от 30.06.2017г.
на СРС, 65 състав по гр.дело № 27237/2016г. , с което е признато за установено , по
предявения по реда чл.422 ГПК, вр. с
чл.415 от ГПК частичен положителен установителен иск от „С.“ ЕООД срещу „С.и р.5.“
ЕООД, че ответникът „С.и р.5.“ ЕООД дължи на ищеца „С.“ ЕООД, на основание чл.535
от ТЗ - сумата от 573,77лв., като част от общото вземане в размер на 2 000,00лв.
по запис на заповед от 13.05.2015г., ведно със законната лихва от 24.02.2016г.-
до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 02.03.2016г., допълнена с разпореждане от 15.04.2016г. по
ч.гр.дело № 10026/2016г. по описа на СРС ,
65 състав. Решението се обжалва и за разноските.
Въззивникът,
,,С.и р.5.“ ЕООД поддържа доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Възразява, че вземането по процесния запис на заповед не е
изискуемо, тъй като същият не е надлежно предявен на издателя ,,Ф.П.” ЕООД с нотариалната покана.
Поддържа неправилност на извода на първата
инстанция, с който е прието, че нотариалната покана е връчена надлежно на негов
служител. Възразява, че това обстоятелство не е доказано по безспорен начин от
ищеца С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна
на обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което искът
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемият
,,С.“ ЕООД- не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и
искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводи на страните и обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК
съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба , от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2
от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изведени на базата на
правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. В
допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с
въззивната жалба, съдът приема следното:
Предмет на делото при предявен
частичен положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК
ищецът- кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а
именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение.
Видно от
представения по делото запис на заповед от 13.05.2015г., ответното дружество ,,С.и
р.5.“ ЕООД, представлявано от
управителя С.Г.Ц., се е задължило безусловно и неотменимо, без протест и разноски,
да заплати при предявяване на записа на заповед на поемателя ,,С.“ ЕООД сумата
от 2000,00 лв. Записът на заповед е авалиран, при условията при които е
издаден, от физическото лицеС.Г.Ц.. Т.е., налице е редовен от външна страна и
действителен запис на заповед с изискуемото съдържание по чл.535 ТЗ, който в
качеството му на абстрактна сделка доказва вземането на поемателя – ищец по
настоящото дело „С.“ ЕООД за паричната сума, за плащането на която
ответниците-издател и авалист, солидарно са се задължили.
Основният и единствен спорен между
страните по делото въпрос, с оглед
заявеното с отговора на исковата молба възражение, поддържано и с възззивната
жалба на ответника възражение , е по надлежното предявяване на процесната ценна
книга на издателя й за плащане.
Процесният запис на заповед е издаден с
падеж ,,на предявяване”,
поради което неговото предявяване представлява необходимо условие за настъпване
изискуемостта на менителничното задължение (в този смисъл са определение № 776/05.11.2010г. по ч.т.д.№ 733/2010г. на ВКС, ІІ ТО и определение №
859/03.12.2010г.
по ч.т.д.№ 911/2010г.
на ВКС, ІІ ТО и определение № 45 от 13.01.2014г. по ч.т.д.№ 2880/2013г./. Предявяването на ценната книга
с установен падеж - на предявяване, има
за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на
кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, поставяйки го в забава.
Предявяването на записа на заповед на длъжника е условие за настъпване на
изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници-издател и
авалист.
В настоящия случай записът на заповед е
предявен за плащане на издателя ,,С.и р.5.“ ЕООД на 08.02.2016г. с нотариална
покана с рег.№ 00545, том І Б на нотариус В.Б.. В нотариалната покана е налице
официално удостоверяване на нотариуса, че същата е връчена на адреса на
седалището и управлението на ответното дружество чрез неговия служител В. В. на
горепосочената дата 08.02.2015г., съгласно разписка за връчване № 027,ІБ,2016г.
Нотариалната покана в частта, с която от нотариуса е удостоверено връчването й
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК и има
обвързваща за съда доказателствена сила, включително и досежно отразеното
обстоятелство, че лицето, на което е връчена има удостовереното качество на служител
на ответното дружество от кръга на посочените в чл.50,ал.3 от ГПК. Ответникът
не твърди и не доказва в съответствие с носената от него доказателствена тежест,
лицето В. В. да не е негов служител, за да се приеме за опровергана официалната
удостоверителна сила на разписката към нотариалната покана, удостоверяваща
връчването й. Ето защо съдът приема, че записът на заповед е предявен за плащане
на издателя ,,С.и р.5.“ ЕООД на датата 08.02.2015г., от който момент вземането
на поемателя-ищец „С.“ ЕООД е станало изискуемо и подлежи на изпълнение.
На последно място следва да се посочи,
че съгласно носената от него доказателствена тежест, съгласно правилото на
чл.154,ал.1 от ГПК, от ответника не са ангажирани доказателства по делото
за погасяване на вземането от 2
000,00лв. по менителничния ефект чрез плащане или друг предвиден в закона
способ, поради което исковата претенция за установяване съществуването на
процесното вземане от 573,77лв., като част от вземането по процесния запис на
заповед, следва да бъде уважена, като
доказана и основателна..
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, а
въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При този изхода на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК въззивникът – ответник дължи на въззиваемия-ищец направените
по делото разноски във въззивното производство в размер на 360,00лв. –адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160436 от 30.06.2017г. на СРС, 65 състав по
гр.дело № 27237/2016г.
ОСЪЖДА „С.и р.5.“ ЕООД да
заплати на
„С.“ ЕООД- сумата от 360,00лв.- разноски по делото за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.