Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217 22.06.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка
Христова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №
157 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 3, вр чл. 34, ал. 3
от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.
Образувано
е по жалба на М.А.А., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, с предоставен хуманитарен статут, чрез представител
по пълномощие адв. Г.Н.
срещу Решение № 2799/09.02.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет /ДАБ-МС/ в частта , с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка
с чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗУБ административният орган е издал отказ по искането на оспорващия да се
събере на територията на Република България с роднините си – М.А.А.- майка и Р.А.А.- сестра.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа се, че
административният орган не е
обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства, че не са налице предпоставките за отказ за разрешение за
събиране, тъй като са изпълнени всички условия, регламентирани в чл. 34 от ЗУБ.
В
открито съдебно заседание оспорването се поддържа от адв. Н.. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да
върне преписката с указания за ново произнасяне от административния орган.
Ответникът
– заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС,
не се явява и не се представлява, но в депозираното писмено становище релевира доводи, че оспореният акт е правилен и
законосъобразен.
.
Административен
съд Стара Загора, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство пред ДАБ-МС е образувано по молба вх. № УП
19480/26.09.2022 г., с която жалбоподателят е поискал да бъде разрешено
да се събере на територията на Република България с роднините си по произход: М.А.А.–
майка, родена в Сирия през 1957 година, Р.А.А.– сестра, родена на *** година в Сирия, Р.Х.А.– съпруга, родена на *** година в Сирия,
Ф.М.А.– син, роден на *** г. в Сирия, Я.М.А.–
син, роден на *** г. в Сирия и Д.М.А.,
дъщеря, родена на *** година. За
установяване на личните данни на лица и родствената връзка към молбата
жалбоподателя е приложил извадка от семеен
регистър от регистрите на сирийските арабски граждани, преписка за актуално
състояние на гражданин – Р.А.А., фотокопия от лична
карта на М.А.А.преписка за актуално състояние на Д.А., преписка за актуално състояние на Я.А.,
преписка за акуално състояние на Ф.А., преписка за актуално състояние на Р.Х.А..
Жалбоподателя
има предоставен хуманитарен статут с решение № 2930/03.05.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ-МС.
С
жалбоподателя е проведено интервю на 06.12.2022 г., на което той е изразил желание да се събере на територията
на РБ със съпругата, синовете си и дъщеря си,както с майка си и сестра си. Той
е разказал, че майка му няма друг,
на когото да разчита, и че е възрастна. Баща му бил починал, а сестрите му са
омъжени и живеят с техните семейства. Поискал е да вземе сестра си, защото
майка му е възрастна и не може да се грижи за нея, а сестра му е на 16 години.
Въз
основа на събраните доказателства и на основание чл. 48, ал. 1, т. 3, вр. чл.
34, ал. 1 и 2 от ЗУБ, на 09.02.2023 г. заместник-председателят на ДАБ-МС издава оспореното решение N 2799, с което отказва на жалбоподателя да се събере на
територията на Република България с М.А.А.–майка, и Р.А.А.–
сестра, и му разрешава да се събере със съпругата му и децата му.
Решението е връчено на оспорващия на 22.02.2023 година,
лично, в присъствието на преводач.
По
делото е приложена преписката по административната процедура за предоставяне на хуманитарен статут на М.А.А..
Видно
от медицински доклад, М.А.А.има болки, достигащи до дланите на ръцете и в
краката при изминаване на кратки разстояния. Тя страда от приплъзване на междупрешлените
дискове.
От
свидетелските показания на М.А., брат на оспорващия, се установи, че майка му има дискова херния и
болки в гърдите. Тя била много слаба и не можела да движи краката и ръцете си.
Вървяла с бастун. Много трудно се обслужвала. М. изпращал пари в Турция на
майка си и сестра си. Малката му сестра се грижела за майка му, но й било трудно.
Майката и сестрата на М. имат статут на бежанци в Турция.
При
така установените факти, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК цялостна
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването на процесното решение.
Разгледана
по същество, жалбата е
неоснователна.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган. Със заповед № 03-15/03.05.2022 г. председателят на ДАБ-МС, на основание чл. 52 ЗУБ
е делегирал правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1-4 ЗУБ на Д. К. - зам.- председател на ДАБ-МС. Следователно оспореното
решение е издадено при условията на делегация от заместник-председателя на ДАБ-МС, който е надлежно оправомощен
за това.
Оспореното
решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон в установената от закона
писмена форма и съдържание и същият е съобразен с целта на ЗУБ.
Не
се споделя доводът, релевиран от жалбоподателя, че ответникът е допуснал процесуални нарушения, като не е изяснил докрай всички заявени от жалбоподателя
факти. Същият е разяснил на оспорващия чужденец процедурата, по която се
подават и разглеждат молби за международна закрила и събиране със семейство на
територията на Република България, проведено е интервю с жалбоподателя на езика, който същият говори - арабски, с участието на преводач и той е заявил, че
разбира превода с което му е дадена възможност да изложи ясно фактите, относими
към искането му.
В
конкретния случай правилен е изводът на административния орган за липсата на
материалните предпоставки на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, съгласно който чужденец с
предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със
семейството си на територията на Република България, при условие че семейните
връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната.
Председателят
на ДАБ-МС съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ взема решения по молби за
събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително за молителя
решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение
на понятието " членове на семейство" за целите на ЗУБ е дадено в § 1, т. 3 от
Допълнителните му разпоредби. Съгласно б. "в" на същата разпоредба
членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в
състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко
заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.
Молителят
следваше да установи, че майка му е "член на семейството" му по смисъла на
цитираната в предходния абзац легална дефиниция. Тоест следваше да установи
съществуването на една от предвидените в тази разпоредба хипотези: 1. Че майка му, с която иска събиране, не е в състояние сама да се грижи за себе си поради напреднала възраст и се налага да
живее в едно
домакинство с жалбоподателя или 2. Че майка му, с която иска събиране, не е в състояние да се грижи за себе си поради тежко заболяване и се налага да
живее в едно
домакинство с него. Предвидените във всяка от тези две хипотези предпоставки
следва да е налице кумулативно. Наличието на напреднала възраст на лицето или
наличието на тежко заболяване сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме наличие на предпоставка за издаване
на положително решение, ако не се установи и докаже невъзможността на лицето
само да се грижи за себе си.
В
конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че майката
на жалбоподателя е на 66 години, която възраст не може да бъде определена
като "напреднала".
Относно
здравословното състояние на майката на оспорващия по делото се
събраха писмени доказателства, които обаче не удостоверяват
заболявания, нуждаещи се от медицински грижи. Правилен е изводът на административния орган, че майката на оспорващия не
страда от заболявания, които
да й пречат да се грижи за себе си. „Дисковата херния" е здравословен проблем, който не може да се категоризира като "тежко заболяване", което препятства майка
му да полага грижи за себе си и се налага да
живее в едно
домакинство с оспорващия.
По
отношение на сестрата
на жалбоподателя, видно от легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т.
3 от ДР на ЗУБ, тя не попада в
кръга от лица, визирани там, поради което и по отношение на нея молбата е неоснователна. При този извод
неоснователно е и оплакването в жалбата, че административният орган в решението си не е извършил преценка,
че сестрата на А. е непълнолетна и че тя
не може да полага грижи за себе си.
По
изложените съображения оспорването е неоснователно. Не са налице отменителни
основания по чл. 146 АПК за незаконосъобразност на оспорения административен
акт.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.А. против Решение № 2799/09.02.2023 година на заместник-председателя
на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта , с която му е отказано да се събере
на територията на Република България с майка му М.А.А.и сестра му Р.А.А..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: