Р Е Ш Е Н И Е
№ 3770/21.9.2017г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.09.2017
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря
Ж.П. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 13659
по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.249 ал.2 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата И.В.С. ЕГН ********** с адрес: *** срещу Д.Г.Л. ЕГН **********,*** , заместила в качеството й на единствен законен наследник починалата в хода на производството по делото ответница В.П.М., починала на 08.02.2017г., за което е съставен акт за смърт № 0313/08.02.2017г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна осъдителен иск с правно основание чл. 249 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да предаде на ищцата държането на недвижим имот, предоставен на основание сключен между страните договор за заем за послужване, представляващ ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ , с площ 12 кв.м., долепено до източната страна/има обща стена/ на притежаваната от ищцата жилищна сграда с идентификатор ***и тази на ответницата с идентификатор ***, която сграда е изградена в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Варна с административен адрес гр.Варна,ул."***" 18, което избен помещение е вкопано в земята и е с граници: от изток-жилище на ответницата, запад- жилище на ищцата ,север-сграда в съседен имот и юг-двор, над избеното помещение се намира източната стая,част от сградата,описана подробно в представения нотариален акт № 95 т.8 дело № 1399/1929 г,ползването на която стая продавача по договора е запазил за себе си,а понастоящем същата се ползва от ответната страна, границите на поземления имот са: улица „***",поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***и ***.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че покойният й съпруг ***, починал на 07,12,2011 г. е притежавал в съсобственост със своя брат ***- също покойник, починал на 14,12,1999 г. , недвижим имот, представляващ дворно място с изградени в него две жилищни сгради, находящи се в гр.Варна,ул."***" 18, получени в наследство от общите им наследодатели ***и ***-техни родители. Масивната жилищната сграда разположена на уличната линия , заедно с мястото , в което е построена, е закупена от родителите им през 1929 г., като сделката е обективирана в нотариален акт № 95 т.8 дело № 1399/1929 г.Сградата се е състояла от антре,дневна и две стаи разположени симетрично към нея. В последствие ***пристроява във вътрешната част на двора, долепени до съществуващата сграда/вътрешна стаята към мястото / паянтови стая и антре, променено в последствие в кухня. Тези две новоизградени помещения заедно със стаята над избата ***е предоставил за ползване на сина си ***.
След смъртта на родителите ползването на двете жилища е разпределено между двамата им сина, като ***със семейството си ползвал къщата откъм улицата, а брат му *** ползвал обособеното жилище във вътрешната част на двора. През 1987 г между двамата братя било постигнато съгласие *** да се снабди с констативен акт за собственост върху ползваната от него жилищна част на основание осъществено давностно владение, като по този начин се узаконят ползваните от неговото семейство две стаи,кухня и гараж/ изградени без строителни книжа/. Имотът придобит от *** е описан в нотариален акт №44 том III дело 1517/1987 г.
Няколко годино по-късно - през 1994 г. ***завел дело за делба на жилищната сграда, която той ползвал, находяща се към улицата. С решение от 20,05,1996 г., постановено по гр.д. № 1720/1994 г ВРС- 11 състав ,тази сграда , ведно с 37,72 % ид.части от дворното място , в което е построена , били поставени в дял на ***. Понастоящем сградата е с идентификатор ***по КК на гр.Варна и се състои от външно стълбище и покрита площадка,две стаи и избено помещение.Последното е с площ около 12 кв.м и се намира под една от стаите ползвани от ответницата-наследник на ***.
След приключване на делбата и заплащане на присъденото уравнение съпругът на ищцата С.***и ищцата дали съгласието си семейството на брат му да ползва временно и безвъзмездно избеното помещение прилежащо към жилището им с уговорката, че когато за тях възникне необходимост да го ползват, ще го освободят и ще им го предадат. След смъртта на съпруга на ищцата ***, той е оставил наследници синовете си ***, ***и *** и ищцата - преживяла съпруга, поради което същата твърди, че притежава дял от имота , равен на 5/8 ид. части.
След смъртта на съпруга на ищцата С.***/07,12,2011 г/ отношенията на ищцата с ответницата се влошили , т.к. ищцата отправила официалн искане към ответницата, да й предаде предоставеното им за ползване избеното помещение. Ответницата отказала да стори това , поради което ищата официално я поканила с нотариална покана от 06,08,2012 г., рег.№ 10857 том 2 акт 76 на нотариус ***. Въпреки поканата процесното избено помещение не й било предадено.
Вследствие на изложеното , ищцата сезира съда с искане за разрешаване на възникналия спор за собственост със сила на присъдено нещо между страните и положително произнасяне по предявения иск. Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответницата Д.Г.Л. ЕГН
**********,*** , заместила в качеството й на единствен законен наследник
починалата в хода на производството по делото ответница В.П.М., починала на
08.02.2017г., за което е съставен акт за смърт № 0313/08.02.2017г. от
длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба, в който излага ,че исковата претенция е
неоснователна, поради което се моли същата да бъде отхвърлена.
Поддържа се подадения отговор от
починалата ответница В.П.М., както и всички действия до този момент от
процесуалния представител адвокат Валентина Димитрова Стефанова.
І/ Излага се , че ответницата Д.Г.Л. е
собственик и владелец на процесния имот, като същата е придобила имота по
наследство от майка си В.М., починала в процеса на делото и по наследство от
баща си ***, починал на 14.12.1999г. Процесното
помещение се намира под една от стаите им и представлява прилежаща част към
жилищната им сграда.
- В тази връзка се излага, че *** е
получил имота от родителите си ***и ***, а жилищната сграда е построена по
време на брака, долепена до старата жилищна сграда. Бащата ***е подал
молба-декларация до ГНС - гр. Варна, отдел Архитектура и благоустройство, че е
съгласен синът му *** да построи къща от две стаи, маза и антре със свои
средства и материали и заявявя, че тая къща е
построена от *** с негови средства и негови материали.
- С решение от 20.05.1996г., по гр.д.№
1720/1994г. , на XI с-в на ВРС е съдът е допуснал да се извърши делба на
старата жилищна сграда и дворното място, като старата жилищна сграда се поставя
в дял на ***, заедно с припадащите й се 37,72 % ид.ч.
от дворното място. 62,28% ид.ч. се припадат към
съществуващата в дъното на двора жилищна сграда, която е индивидуална
собственост на *** и не е предмет на настоящото дело.
- Твърди се , че точка 2 на
допълнителното заключение към СТЕ на вещото лице инж. Й.В. по гр.д. 1720/1994г.
на XI с-в на ВРС гласи, че „Освен процесната сграда, към вътрешността на двора
е разположена жилищната сграда на ответника ***, състояща се от антре и две
стаи със застроена площ 50,4 кв.м., изба под едната стая 11,4 кв.м., светла,
килер до антрето и гараж на улицата 12,8 кв.м.". Видно е и не е оспорено
от брата на ***и наследодател на ищцата ***, че избата е под едната стая и е
принадлежаща част към жилищната сграда на ***. Жилищната сграда на ***, предмет
на делбата по това дело, е обособена в предната част на двора и няма как да й
принадлежи избата, която се намира в основата на съседната обособена във
вътрешната част на двора жилищна сграда.
- С решение № 267/05.03.2010г., по
гр.д.392/2009г., на I с-в на ВОС е постановено разпределение на ползването на
дворното място на имота, като за *** и И.В.С. е разпределено да ползват
самостоятелно по скицата защрихованото с прекъсната червена линия, а за В.П.М.
и Д.Г.Л. е разпределено да ползват самостоятелно по скицата защрихованото с
прекъсната лилава линия. С непрекъснати линии са отбелязани жилищните сгради -
с червена непрекъсната линия е отбелязана жилищната сграда на *** и И.В.С., а с
лилава непрекъсната линия е отбелязана жилищната сграда на ******. Процесната
изба е част от жилищната сграда на ***(т.е. на нейния наследодател).
В представената от ищцата Скица на
поземлен имот № 15-170619-08.04.2016г. под номер 1 фигурира жилищната сграда на
И.В.С., а под номер 2 фигурира нашата жилищна сграда, част от която е и
процесната изба.
II/ Твърди се, че ищцата и покойният й
съпруг *** никога не сабили собственици, нито са
владели, ползвали, разпореждали, държали и т.н процесното помещение -
прилежащата към жилищната им сграда изба, така че не са го и предоставяли за
тяхно ползване. Твърди се, че ответницата притежава това помещение, откакто
нейните родители са построили собствената си жилищна сграда и си го ползват
като част от нея.
Излага се , че ищцата не е представила
документ за собственост и не се е легитимирала като собственик на процесната
изба, нито е представила какъвто и да е било документ за договорните им
отношения, като твърди, че такива няма и никога не е имало, освен многобройните
съдебни дела , заведени от ищцата „за щяло и нещяло“, като се сочи, че същата
има интерес да закупи целия имот, който притежават.
Излага се , че никога не се е влизало
от антрето в мазата, при изграждането на сградата им, същото е изградено със
самостоятелен вход, като самото избено помещение, което попада изцяло и е
прилежаща част към сградата с идентификатор ***. Не верни са твърденията на
ищеца, че изградената над избеното помещение
сграда е принадлежала на ищците.
Излага се, че видно от представената
скица с № 15-170641-08.04.2016г. на СГКК- гр. Варна застроената площ на ищцата,
като и на декларираната площ в данъчното, почти съвпада, като наведените доводи
и твърдения на ищцата изцяло остават недоказани само от представените доказателства
с исковата молба. Твърди се , че е видно от представената данъчна оценка, че
ищците не са декларирали като свое избеното помещение, защото то никога не им е
принадлежало, не са го ползвали и не са му плащали данъците. Дори само на
давностно основание го владеят и ползват повече от 64 г.
Предвид гореизложеното, се моли да
бъде отхвърлена предявената искова
претенция като неоснователна, като бъдат присъдени всички сторени в
производството разходи, както и адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95 том 8
дело № 1399/1929 г. ***и съпругата му ***М. ***дворно място с къща , находящо
се в гр.Варна ул.***№***.
От
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 44 том ІІІ дело 1517/1987 г. се установява
, че *** е признат за собственик по давностно владение на жилищна сграда,
находящо се в гр.Варна ул.*** № 18, построена върху наследствено дворно място,
представляващо парцел № 5 в кв.***по плана на девети подрайон
на града, цялото с пространство от 201,05 кв.м., състоящо се от две стаи ,
кухня и гараж.
Представено
е решение от 20.05.1996 г., постановено по гр.д. № 1720/1994 г., ВРС- 11
състав, от което е видно, че производството е за делба във фазата на
извършването й . В решението е посочено , че с влязло в сила решение от
12.07.1994г. е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот,
представляващ жилищна сграда, находяща се в гр.Варна
ул.*** № 18 и дворно място , в което е построена сградата от 201 кв.м.,
представляващо парцел ***, кв.***по плана на девети подрайон
на града , между съсобственици и при квоти, както следва: 5/18 за ******, 2/18
за ***, 7/18 за ***и 4/18 за ***. На
основание чл.288 ал.2 от ГПК е поставен в дял на *** недвижим имот ,
представляващ жилищна сграда, находяща се в гр.Варна
ул.*** № 18 , ведно с 37,72% ид.ч. от дворно място ,
в което е построена сградата, цялото от 201 кв.м. , представляващо представляващо парцел ***, кв.***по плана на девети подрайон на гр.Варна.
Видно от
нотариална покана от 06.08.2012г. с рег.№ 10857 том 2 акт 76 на нотариус ***, ищцата И.В.С. е отправила покана до В.П.М. да
предаде държането върху избеното помещение към собствената сграда , находяща се в двора на УПИ *** , с административен адрес в гр.Варна ул.*** №
18 , като за целта предаде ключовете за входната й врата и изнесе всички свои
вещи. От приложената към поканата разписка се установява, че В.П.М. е получила
поканата на 06.08.2012г.
От
представеното удостоверение за наследници изх. № АУ085799МЛ/03.10.2016г. е
видно, че *** е съпруг на ищцата И.В.С.,
като същият е починал на 07.12.2011г. и е оставил за свои наследници ищцата в
качеството й на негова съпруга и тримата си синове ***, ******и *** ***.
Представена
е молба-декларация от ***от гр.Варна , живущ *** ,
отдел Архитектура и благоустройство, в която същият заявява, че е съгласен
синът му *** от гр.Варна, живущ на същия
адрес, да построи къща от две стаи, база и антре със свои средства и материали.
Видно от
решение № 276 от 05.03.2010 г., постановено по възз.гр.д.
№ 392/2009 г. по описа на ВОС, се разпределя правото на ползване на недвижим
имот, находящ се в гр.Варна ул.*** № 18, представляващ дворно мяст с площ от 201 кв.м., съставляващо УПИ № *** в кв. ***по
плана на 9-ти подрайон на гр. Варна с площ от 201
кв.м., при граници: ул. „***”, УПИ № ***, УПИ № ***, УПИ № ***и УПИ № ***, като
на ***, ЕГН ********** и И.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** се
предоставя ползването на частта от незастроеното
място , която е защрихована с прекъсната червена линия от заключението на
вещите лица по приетата тройна СТЕ с площ от 20,76 кв.м., а на В.П.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** се предоставя ползването на частта от незастроеното място , означена с
№ 8, която е защрихована с прекъсната лилава линия от заключението на вещите
лица по приетата тройна СТЕ с площ от 40,79 кв.м., означена с № 7, както и площта от 17,63 кв.м., заета от
паянтова постройка, защрихована с непрекъсната лилава линия. Посочена е частта
, която страните ще ползват общо, защрихована с жълт цвят , означена с № 6, с площ от 14,18 кв.м. Представено е
заключението на вещите лица по приетата тройна СТЕ, неразделна част от
решението.
Представени
са заключение от инж. Й. Ив. В., вещо лице по гр. д. № 1720/1994г., ВРС, ХІ
състав и допълнително заключение от инж. Й. Ив. В., вещо лице по гр. д. №
1720/1994г., ВРС, ХІ състав. В основното заключение вещото лице посочва, че
имотът се намира на ул.*** № 18 и представлява жилищна сграда , състояща се от
две стаи с външно стълбище и покрита площадка, разположена на уличната регулация
. В допълнителното заключение е посочено, че освен процесната сграда на
уличната регулация, към вътрешността на двора е разположена жилищна сграда на
ответника ***, състояща се от антре и две стаи, със застроена площ от 50,40
кв.м., изба по едната стая с 11,4 кв.м. светла площ, килер до антрето и гараж
на улицата 12,8 кв.м.
Видно от
заключението на вещото лице Й.В. по приобщената към доказателствения материал
съдебно-техническа експертиза, процесното избено помещение с площ от 11,80
кв.м. Процесната изба не самира под стаята на
ответницата , съседна на сградата на ищцата. Сградата е масивна, с дървен градоред. Стените на избата са от каменна зидария на калов разтвор. От вида на материалите и начина на
строителството не може да се определи годината на изграждане на избата.
Изграденото избено помещение няма самостоятелна стена към сградата на ищцата с
идентификатор ***. Тази стена представлява каменната основа на стената от
сградата на ищцата , като над нивото на прилежащия терен има надградена тухлена
стена с дебелина 15 см. до дървения градоред-подовата
конструкция на стаята на ответницата. След извършените контролни измервания на
място , вещото лице устаноява, че сградите на ищцата
и отвеницата с идентификатори ***и ***имат обща
тухлена стена.
Предвид
липсата на оспорване , съдът е приел за безспорно установено между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че
ответницата осъществява фактическо държане на процесното избено
помещение, на основание чл.146 ал.1 т.4 от ГПК.
Видно от
показанията на водения от ищцовата страна свидетел ***, роден през 1953г., без
родство и дела със страните по делото, същият познава И.С. и В.М., от съпруга
на И., т.к. били колеги. Ателието на
свидетеля било до къщата на ***- на № 16. ***бил негов колега. Свидетелят ***излага
следното: „Доколкото си спомням, сме слизали долу в това избено помещение.
Имаше много химикали, една воняща история е в тази маза. Отстрани имаше някакви
овошки. Предполагам, че И. и ***- ***ползват помещението. Какво друго да кажа
за тази маза… Братът на ***също влизаше там. Имаше някакви негови работи.
Ползваха я и двамата. По-късно, но не се сещам кога, помогнах на ***да занесем
на вилата част от тези сяра, киселина, да се преместят горе на вилата на ***.
После мисля, че той я предостави на брат си да ползва мазата, да слага негови
работи. Не знам дали някой друг е ползвал мазата.“ Свидетелят излага, че
И. работила като
консултант или имала аграрна аптека. Мазата освободили някъде през лятото 1995
г. или 1996 г. Свидетелят не може да си спомни защо И. е изнесла материалите от
избата, като счита, че най-вероятно е имало някакво разпореждане. За последно
свидетелят е влизал в мазата през лятото на 1995 или 1996г..
В
качеството на свидетел е разпитана ***, родена през 1934г., първа братовчедка
на съпруга на В.П.М. и на съпруга на И.В.С.. Свидетелката излага, че от малка е
пораснала в тази къща. При леля й и при
свако й е била там редовно като дете.
Когато започнал ***да строи къщата, имало стая и антре, които били от кирпич.
Бащата на ***му разрешил да събори тази стая и антре, за да построят къща от
тухли с две стаи и антре. Построили къща с две стаи и антре. Изкопали маза. Тя
била изкопана от ***. Поставил и основите. Свидетелката излага, че мазата е
собственост на ***и жена му В.. Свидетелката твърди, че никога не е имало
някаква договорка И. да ползва тази маза. По отношение на вещите свидетелката
твърди, че всичко е на В. има буркани. Свидетелката излага, че ***и И. не са
държали продукти в избата, нито сярна киселина или препарати. На въпроса, дали
на свидетелакта е известно В. да заплаща някакъв наем
за това, че ползва мазата на И. , свидетелката отговар:
„ Как на И.? Тя е на В.. Мазата е на В.. И. няма нищо общо с мазата. Тя една тухличка не е сложила там и идва да претендира. Тя дойде
много късно в тази къща – не мога да се сетя точно кога, но някъде съм 1971 г.
-1972 г. дойде като снаха. Никога не е ползвала мазата.“ Свидетелката твърди,
че никога не е имало уговорки между ***и Гаврил. Те двамата не се имали много. ***бил
художник и нямал нищо общо. Никога не се е отнасял с роднински чувства към брат
си. Били двама различни индивиди. Твърди, че не е имало уговорки за ползването
на мазата.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правна квалификация чл.249 ал.2 от ЗЗД. Уважаването му предполага установяването на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало между страните договорно правоотношение по договор за заем за послужване, прекратяване на сключения договор и липса на доброволно изпълнение на задължението на заемателите за връщане на заетата вещ.
За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване съгласно чл.243 от ЗЗД, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно - заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне след ползването. Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор, е необходимо също така въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. Следователно, ищцата, която претендира връщане на процесния имот на основание чл.249, ал.2 от ЗЗД, носи доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване, както и че е било фактически осъществено уговореното предоставяне за безвъзмездно ползване на вещта.
Настоящият съдебен състав приема, че ищцата не доказа, че между страните по делото е бил сключен именно такъв договор за заем за послужване на процесния имот. При иска по чл.249, ал.2 от ЗЗД е достатъчно ищецът да установи качеството си на заемодател, както и че са налице предпоставките за прекратяване на договора по чл.249, ал.2 от ЗЗД , доколкото се поддържа, че не е бил уговорен срок или не е била определена целта на ползването.
Съдът изхождайки от съвкупния доказателствен материал, намира, че предявената искова претенция е неоснователна. При формиране на горния извод съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката ***, ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид това, че същите се основават на непосредствени впечатления, доколкото свидетелката като роднина е посещавала редовно построената в дворното място къща в продължение на дълги години и има преки впечатления от процесното избено помещение. Свидетелката ***излага, че процесното избено помещение е построено от ***-брат на покойния съпруг на ищцата -***и неговата съпруга, поради което след смъртта му , същото преминава в собстевност на ответницата В.. Свидетелката е категорична , че никога не е имало уговорки за предоставяне на ползване на процесния имот от страна на ищцата и съпруга й на ответницата, доколкото същият не е бил собственост на ищцата. При кредитиране на показанията на свидетелката ***съдът съобразява, че същите кореспондират на съвкупния доказателствен материал. Видно от представената по делото молба-декларация , ***е дал съгласия неговият син *** да построи в процесното дворно място къща от две стаи, маза и антре със свои средства и материали. Наред с това , от допълнителното заключение на инж. Й. Ив. В., вещо лице по гр. д. № 1720/1994г., ВРС, ХІ състав, съдът съобразява посоченото в него , че освен процесната сграда на уличната регулация, към вътрешността на двора е разположена жилищна сграда на ответника ***, състояща се от антре и две стаи, със застроена площ от 50,40 кв.м., както и изба по едната стая с 11,4 кв.м. светла площ, килер до антрето и гараж на улицата 12,8 кв.м.
От своя страна съдът намира, че от ангажираните от ищцата гласни доказателства, не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационноправна връзка между страните по делото по договор за заем за послужване на процесния имот. Свидетелят ***не е категоричен за отношенията между двамата брата и страните по делото. Същият излага,че „предполага“ , че ищцата и нейният съпруг са ползвали процесното избено помещение, както и сочи , че „мисли“, че ***е предоставил на брат да ползва мазата. От показанията на свидетеля е видно, че същият не разполага с конкретни и точни впечатления, същият рядко е посещавал процесното избено помещение. Свидетелят ***излага, че за последен път е влизал в процесното избено помещение през лятото на 1995г. или 1996г.
Липсват събрани други доказателства, от които да е видно, че ищцата и нейния съпруг са предоставили процесното избено помещение на ответницата за послужване. По тези съображения следва да се приеме, че ищцата не е установила съществуването на твърдяния от нея договор за заем за послужване с ответницата. Действително ползването на имота от ответницата е безспорно, но същото може да е на различни основания или дори без правно основание. Съдът намира, че от ангажираните от ищцата гласни доказателства, не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационноправна връзка между страните по делото по договор за заем за послужване на процесния имот.
Вследствие на изложеното съдът намира, че предявената искова претенция е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид основателността на предявената искова претенция , ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от същата разноски, в съответствие с представения списък с разноските по чл.80 от ГПК, приложен на л.120 от делото за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.С. ЕГН ********** с адрес: *** срещу Д.Г.Л. ЕГН **********,*** /заместила в качеството й на единствен законен наследник починалата в хода на производството по делото ответница В.П.М., починала на 08.02.2017г., за което е съставен акт за смърт № 0313/08.02.2017г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна/ осъдителен иск с правно основание чл. 249 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да предаде на ищцата държането на недвижим имот, представляващ ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ , с площ 11,80 кв.м., долепено до източната страна на притежаваната от ищцата жилищна сграда с идентификатор ***и тази на ответницата с идентификатор ***, която сграда е изградена в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Варна, с административен адрес: гр.Варна,ул."***" 18, при граници на поземления имот: улица „***", поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***и ***, което избено помещение е с граници: от изток-жилище на ответницата, запад- жилище на ищцата ,север-сграда в съседен имот и юг-двор, като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.В.С. ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Г.Л. ЕГН **********,***
сумата от 400,00 /четиристотин/ лева
, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването
му-25.09.2017г., на основание чл.315 ал.2 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: