Мотиви към Присъда № 98,
постановена на 18.04.2019г. по н.о.х.д. № 1304 по описа на Районен съд –
Варна за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт на Р.Д.К. за това, че на 19.04.2018 г.
в гр.Варна, отнел чужда движима вещ - бутилка уиски „Чивъс
Регал“ 700 мл., на стойност 60 лв., от владението на А.Б.
А., собственост на „Ц." АД, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен - престъпление по чл.194
ал.3, вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона
размер предвид ниската стойност на отнетото имущество, като бъде отчетено и
обстоятелството, че подс. К. е проявил известна
упоритост в осъществяване на посегателствата срещу имуществената сфера на
гражданите.
Защитникът на подсъдимия на
свой ред сочи, че виновността на подзащитния му е установена в хода на
наказателното производство, като посочва, че определеното от съда наказание в
случая следва да бъде съобразено с обстоятелството,че стойността на отнетото е
била възстановена до приключване на съдебното следствие, поради което и
приложима спрямо К. се явява разпоредбата на чл. 197, ал.1, т.2 НК и следва да
му се наложи наказание „пробация“ към минималния
размер, като се отчете, че причина за извършване на деянието му е била
наличната у него наркотична зависимост, която следва да бъде третирана като вид
болестно състояние.
Подс. Р.Д.К. посочва, че няма какво повече да
добави към казаното от неговия защитник.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума посочва, че
иска минимално наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Р.Д.К. е роден на *** ***, понастоящем в Затвора – гр. Варна, български
гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
На
19.04.2018 г. подс. К. отишъл в магазин „ЦБА“, находящ се в кв."Аспарухово", в гр.Варна и
стопанисван от „Ц.“ АД.
След
влизане в магазина се насочил към стелаж, на който били подредени бутилки с
уиски. От стелажа К. взел една кутия с бутилка уиски марка „Чивас
Регал“ 700 мл., като извадил бутилката от кутията,
скрил я под якето си и върнал празната кутия на стелажа.
След
това подс. К. се отправил към касите, където преминал
покрай датчиците без да плати, едновременно с жена, която току що си заплатила
покупките, и излязъл от магазина, заедно с отнетото уиски.
Това
било извършено без знанието и съгласието на продавачите, на касиерите и на
управителя на магазина.
Същевременно, тъй като се задействала
алармата, охраната се насочила за проверка към жената, с която обвиняемият
преминал през касовата зона.
Това
обстоятелство дало възможност на обв. К. да излезе от
магазина незабелязано.
След
един ден, на св. А.Б. А. - старши сътрудник координация във фирма „Ц.“ АД,
притежаващ пълномощно от изпълнителния директор на дружеството да управлява
посочения магазин в кв. „Аспарухово“, в гр.Варна, получил обаждане от служител
на охраната, който му казал, че е намерил празна кутия с уиски „Чивас Регал“, поставена на
стелажа.
Тогава св. Ангелов се намирал извън гр.Варна, но
когато се върнал, прегледал записите от охранителните камери в магазина и на
тях видял действията на подс. К., който бил извършвал
кражба на алкохол от същия магазин и преди това, за което обстоятелство подал
сигнал и било започнато настоящото наказателно производство.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза,
пазарната стойност на бутилка с уиски марка „Чивъс Регал" 700 мл. към датата на инкриминираното деяние
19.04.2018 г. е 60 лева.
С
разписка от 18.04.2019г. е била възстановена сумата от 60 лева на упълномощен
представител на „Ц.“ АД.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на
подс. Р.Д.К., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло
от всички налични по делото гласни доказателства, както и от приобщените от
досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка за
съдимост, експертни заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в
настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключението е
пълно, компетентно изготвено и неоспорено в хода на цялото наказателно
производство) съдът да се довери на изготвеното на досъдебното производство
експертно заключение, посредством което да приеме за установена стойността на
инкриминираната вещ, тъй като същото е изцяло в унисон с останалите налични по
делото гласни доказателства.
Подсъдимото лице на свой ред призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че подс. Р.Д.К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 197, т.2, вр. чл. 194, ал.3, вр. ал.1 НК,
тъй като безспорно се установи, че на 19.04.2018 г. в гр. Варна, е отнел
(установил е своя фактическа власт) чужди движими вещи - бутилка уиски „Чивъс Регал“ 700 мл., на стойност
60 лв., като я е отнел от владението на А.Б.
А., и собствеността на „Ц.“ АД, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като от обективна
страна до приключване на съдебното следствие е заместил изцяло стойността на
отнетото имущество.
В конкретният случай отнемането
следва да се квалифицира като маловажен случай, поради ниската стойност на
противозаконно отнетата вещ.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал
при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на
извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подс. К. беше признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.197,
т.2, вр. чл. 194, ал.3, вр.
ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание
„пробация” или „глоба“ от 100 до 300 лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия обремененото
съдебно минало, като не констатира смекчаващи отговорността такива, предвид
обстоятелството че заместването на отнетата вещ и ниската й стойност са част от
квалифициращите признаци на деянието.
Поради посоченото и съдът намери, че в случая
наказание „пробация“, изразяващо се в налагането на
двете задължителни мерки по чл. 42а, ла.2, т.1 и т.2 Нк за срок от една година,
първата от които с периодичност на явяване два пъти седмично, би изиграло
нужното въздействие върху личността на подсъдимото лице.
За пълнота, съдът следва да посочи, че
обстоятелството дали подс. К. е бил зависим от
наркотични вещества или не (дори да беше доказано в производството) не е от
естество да изключи и/или да редуцира наказателната му отговорност доколкото в
случая това е самостоятелно взето решение от пълнолетен български гражданин, а
не заболяване стоящо вън и независимо от неговата воля.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати и сторените по делото
разноски в размер на 111, 87 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: