№ 1734
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100902054 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК:******* срещу
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: *******, с
която e предявен иск с правно основание чл.411 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2022 г. в с. Радомирци, на
кръстовище с път I-3 и ул. „Г. Димитров“ водачът на МПС с марка „Мерцедес“
с рег. № ******* - Ц. И. не съобразява поведението си с пътен знак „Стоп“,
като не пропуска движещия се по пътя с предимство автомобил „Джип
Вранглер Ънлимитед“ с рег. № ******* и по негова вина реализира
пътнотранспортно произшествие, при което причинява имуществени вреди на
автомобила „Джип Вранглер Ънлимитед“, които са подробно описани в
уточнителна молба вх. №112525 от 30.11.2023 г. Ищецът твърди, че към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за МПС „Джип
Вранглер Ънлимитед“ била налице валидна застраховка „Каско+“, сключена с
ищцовото дружество с полица №440122211008920. След подадено
уведомление при ищеца е образувана щета №44012132216121, бил изготвен
опис на щетите, калкулация и ликвидационен акт по щета, въз основа на които
на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, била заплатена
сума в размер на 62 433,71 лева. Получените в резултат на произшествието
1
увреждания наложили неговото репатриране, за което на УС на СБА е
заплатена сума за извършената услуга в размер на 534,24 лева. Твърди се, че
съгласно съставения Протокол за ПТП № 1796062 от 13.06.2022 г.,
пътнотранспортното произшествие настъпило по вина на водача на МПС с
марка „Мерцедес“- Ц. И., който представил валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество, като това обстоятелство се
потвърждавало и от извършената справка в информационната система на
Гаранционния фонд. Ищецът отправил до ответника покана за заплащане на
сума в общ размер на 62 982,95 лева, представляващи платеното
застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски за
обработка на щетата и заплатена сума за репатриране на автомобила. Към
поканата били приложени всички необходими доказателства за установяване
на гореописаната щета в оригинал. Ответното дружество заплатило само част
от претендираната сума, а именно 31 498,97 лв., с която ответникът погасил в
пълен размер разходите за репатрирането на автомобила /534,24 лева/,
ликвидационните разноски /15 лева/, както и част от стойността, необходима
за ремонт на автомобила /30 949,73 лв./. По изложените съображения ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 31483,98 лева,
представляваща остатъка от регресно вземане по щетата, съставляваща
стойност на извършения ремонт, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба, с който
ответника „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Оспорва твърдението на ищеца за настъпилото ПТП да е
изключително виновен водача на МПС марка „Мерцедес“. Оспорва
твърденията на ищеца относно фактите и обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното произшествие. Твърди, че водача на МПС марка
„Джип“, който е застрахован при ищцовата страна, има ½ вина за настъпилото
ПТП, тъй като е нарушил чл.20 и чл.21 ЗДвП. Това било видно от изготвените
на мястото на ПТП снимки, от които ставало ясно, че МПС с марка „Джип“
било спряло на повече от 100 м., след първоначалния контакт със
застрахованото при ответника МПС. Оспорва представения протокол за ПТП,
в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, описващи механизма на
произшествието, тъй като същия нямал доказателствена сила относно
2
механизма на ПТП, понеже в тази си част протокола за ПТП бил частен, а не
официален документ. Оспорва заявлението за изплащане на обезщетение по
щета по застраховка „Каско“, тъй като същото било частен документ, който
обективирал субективните твърдения на водача на МПС с марка „Джип“.
Твърди, че отразените в представеното заявление констатации, не отговаряли
на действителните факти и събития, както и на действителната пътна
обстановка, която се е развила на мястото на ПТП. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за имуществени вреди. Заявява, че не всички
щети, описани от ищцовото дружество били в причинно- следствена връзка с
процесния удар.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищеца заявява, че поддържа изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор на искова
молба, в който ответникът заявява, че поддържа изцяло отговора на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения
от страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелствата, че е налице валидна към датата на настъпване на
процесното ПТП застраховка „Каско“ за марка „Джип“, модел „Вранглер“ с
рег. № *******, сключена с ищеца, че последният е заплатил процесната сума
по образуваната щета в посочения в исковата молба и молба уточнение размер
от 62 982,95 лв., че към момента на настъпване на ПТП между ответника и
собственика на МПС марка „Мерцедес“ с рег. № ******* е имало сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и че за
погашение на регресното вземане на ищеца по чл. 411 КЗ ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 31 498,97 лв. по процесната щета, поради което и
тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
По делото е представен протокол за ПТП №1796062 от 13.06.2022 г., от
който се установява, че на 13.06.2022 г., около 12,20 часа, в с. Радомирци, на
3
кръстовището на първокласен път I-3 /Е83/ с ул. „Георги Димитров“ е
осъществено ПТП между л.а. „Джип Вранглер“ с рег. № *******, управляван
от В. И. и л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******* и водач Ц. Р. И., при което са
нанесени материални щети по двата автомобила. В протокола за ПТП са
отразени следните обстоятелства и причини за процесното ПТП – л.а.
Мерцедес с рег. № ******* не спазва предимството на пътен знак Б2 „Стоп –
спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“ и удря л. а. „Джип
Вранглер“ с рег. № *******. Произшествието е настъпило при дневно ясно
време, на хоризонтален пътен участък, на кръстовище регулирано с пътни
знаци. В протокола са посочени видимите щети по двата автомобила, както
следва: по л.а. „Мерцедес“ – „предна част на автомобила“, а по л.а. „Джип
Вранглер“ – „предна част на автомобила, десни врати“. Протоколът за ПТП е
подписан освен от съставителя и от двамата участници в ПТП.
Срещу Ц. Р. И. е бил съставен АУАН № 699611/ 13.06.2022 г., като с
наказателно постановление № 22-0374-000606/23.06.2022 г. на същия е било
наложено административно наказание глоба, за следното нарушение: че на
13.06.2022 г. не пропуска ППС, движещо се по път с предимство на
кръстовище, с което виновно е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
От показанията на св. В. И., се установява, че е участвала в процесното
ПТП преди 2 години, когато идвала от Румъния и пътувала към гр. София. Тя
се движела в колона от автомобили и навлязла в населено място, когато
отдясно дошъл л.а. Мерцедес, който идвал от път без предимство, на който
имало знак Стоп. Свидетелката забелязала, че автомобила намалява скоростта
с намерение да спре, поради което тя продължила да се придвижва и изведнъж
лекия автомобил изскочил пред нея. Св. И. извила наляво автомобила, за да го
избегне и тогава другия автомобил я ударил в предно дясно колело. Загубила
контрол върху автомобила и направила опит да спре вдясно, за да избегне
друго пътно транспортно произшествие. Свидетелката си спомня, че минала
над хоризонтален стълб извън пътното платно, който бил покрит с трева, на
който се закачил автомобила. Заявява, че натиснала спирачки, минала върху
стълба, закачила го и спряла. Сочи, че се е движила с 50 км/ч. и, че ако не е
била предприела маневра спиране, без да отклони автомобила надясно, щяла
да се блъсне в друга кола.
Съгласно приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която
4
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм : на 13.06.2022 г., по
първокласен път I-3 се е движил л.а. „Джип Вранглер Ънлимитед“ с рег. №
*******, управляван от В. И. с посока към гр. София, приближавайки ул.
„Г.Димитров“ в с. Радомирци; по същото време л.а. „Мерцедес“ с рег. №
*******, управляван от Ц. Р. И. се е движил по ул. „Г. Димитров“ в с.
Радомирци от гр. Червен бряг към с. Ракита; водачът И. не спира на пътен знак
Б2 „Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и навлиза в
кръстовището, където в този момент е достигнал л.а. „Джип Вранглер“;
настъпва сблъсък между двете МПС в кръстовището, реализиран с предната
част на л.а. „Мерцедес“ първоначално по предната дясна част на л.а. „Джип
Вранглер“ и при по-нататъшно приплъзване и по дясната му странична част;
ударът за л.а. „Мерцедес“ е челен, а за л.а. „Джип Вранглер“- страничен с
приплъзване, при което са увредени части в ударните зони по двете МПС.
Вещото лице дава заключение, че настъпилите деформации и увреждания по
автомобилите дават основание да бъдат определени сравнително ниски
скорости и на двата автомобила – за л.а. „Джип Вранглер“ - от порядъка на 50
км/ч, а за л.а. „Мерцедес“ – от порядъка на 30 км/ч. Причината за настъпване
на ПТП е от субективен характер и се свежда до действията на водача на л.а.
„Мерцедес“ за пресичане на пътното платно на път с предимство за
преминаване в момент, когато по него се е движил и приближавал лек
автомобил „Джип Вранглер“. На база отразените обстоятелства в Протокола
за ПТП, получени щети по двете МПС-та и Опис- заключението на
застрахователя, вещото лице дава заключение, че нанесените щети по лек
автомобил „Джип Вранглер Ънлимитед“ с рег. №*******, са в причинно-
следствена връзка и последствие от ПТП на 13.06.2022 г. Предвид получените
увреждания по автомобила при процесното ПТП вещото лице сочи, че
предвижването му до сервиз е било наложително с репатриране. Съгласно
заключението на САТЕ възстановяването на щетите по лек автомобил „Джип
Вранглер“ с рег. № *******, по средни пазарни цени, към датата на
произшествието възлиза на 62 982,95 лв. с включени 534,24 лв. за
репатрирането му и 15,00 лв. разходи по ликвидация на щетата.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
5
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента – чл. 411 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника. Съгласно принципа на
разпределение на доказателствената тежест /чл.154 ГПК/ доказването на тези
правопораждащи факти е в тежест на ищеца.
СГС приема, че горепосочените обстоятелства са признати извънсъдебно
от ответното дружество, с изключение на размера на дължимото обезщетение,
доколкото преди образуване на настоящото производство е било осъществено
доброволно плащане на част от претенцията, а именно на сумата от 31 498,97
лв. Действително, в рамките на настоящото производство ответникът оспорва
част от горепосочените правопораждащи факти, в частност наличие на
противоправно виновно поведение за настъпване на процесното ПТП от
страна на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, т.е. налице е хипотеза на
оттегляне на признанието. Извънсъдебното признание, от което ответникът се
отказва, не губи доказателственото си значение по делото, тъй като в ГПК
липсва норма, която да указва това. Следователно това признание, както и
оттеглянето следва да бъдат преценявани по реда на чл. 175 ГПК с оглед на
всички събрани по делото доказателства. В разглеждания случай
извънсъдебното признание се подкрепя от приетите писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебна-
автотехническа експертиза, поради което съдът приема, че именно то отговаря
на истината и решението следва да бъде основано на него. Ето защо и с оглед
гореизложеното по делото е установено, че между ищеца и собственика на л.а.
„Джип Вранглер“ с рег. № ******* е сключен договор за имуществено
застраховане в изискуемата от закона форма, по силата на който ищецът е
приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС,
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” към
6
датата на застрахователното събитие, и настъпило в срока на действие на
застрахователния договор застрахователно събитие. Установено е, че в
резултат на противоправното и виновно поведение от страна на водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № *******–Ц. Р. И. е настъпило ПТП, от което са
причинени имуществени вреди по автомобила, застрахован при ищеца. Този
извод съдът формира и като отчете обхвата на доказателствената сила на
протокола за ПТП, и като официален удостоверителен документ се ползва с
обвързваща доказателствена сила за обстоятелствата, визирани в чл.179, ал.1
ГПК /относно изявленията, направени пред длъжностното лице, относно
извършените от него и пред него действия/, и експертния извод на вещото
лице за причинно – следствена връзка между вредите, за които е изплатено
застрахователно обезщетение, поради което съдът заключи, че ПТП е станало,
така както е описано в представения протокол. Този документ е изготвен при
посещение на място и държавният орган – съставител на документа, е
удостоверил факти, пряко възприети от него, в т.ч. е съставил схемата на ПТП
съобразно констатираната от място пътна обстановка, като е отразил видимите
щети на увредения автомобил, настъпили в причинна връзка с описания
механизъм на ПТП. Според трайната практика на ВКС, независимо, че
протоколът за ПТП не представлява официален свидетелстващ документ
относно механизма на настъпване на произшествието, същият съдържа извод
на назначен от държавата експерт относно начина на настъпване на пътно-
транспортното произшествие, даден по установен в нормативната уредба ред,
поради което този протокол представлява доказателство с голяма степен на
достоверност относно описаните в него факти и до установяване на различен
механизъм на произшествието се предполага, че то се е случило по описания в
протокола начин. Представения протокол за ПТП, съставен от мл. авток. при
РУ Червен бряг /който има характер на официален свидетелстващ документ по
чл. 179, ал. 1 ГПК/, и е подписан без забележки от водача Ц. Р. И., събраните
по делото гласни доказателства чрез разпит на св. И. и заключението на
съдебната автотехническа експертиза, обсъдени в съвкупност, установяват
механизма на процесното ПТП. Следователно е доказано наличието на
елементите на фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД, както и че за
възстановяването на причинените от делинквента вреди, съобразно приетото,
на застрахованото лице по застраховка „Каско” е било изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение. От гореизложеното се налага извод, че
7
застрахователят /ищец/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресното право срещу деликвента.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. По делото не е
установено противоправно поведение на водача на увредения лек автомобил,
което да е създало предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Съгласно
чл. 50, ал. 1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. След като в случая е установено безспорно, че
водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******* не е спрял на пътен знак Б2
„Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е навлязъл в
кръстовището, където в този момент блъснал л. а. „Джип Вранглер“, то с оглед
нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП поведението му съдът преценява като
противоправно, при липса на данни за изключващи противоправността
обстоятелства. В частност по делото не са ангажирани доказателства, а
доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият състав е длъжен да
приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът
на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно
обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени
чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава
8
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност. Следователно, принципът за пълна
обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието от преди увреждането. Доказано е въз основа на съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана съдебна автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че размерът
на причинената вреда възлиза на 62 982,95 лв., в т. ч. сумата от 534,24лв. за
репатриране на автомобила и 15,00 лв. разходи по ликвидация на щетата.
Следователно на основание проведеното доказване от ищеца, предявеният
регресен иск, след приспадане на частичното плащане от ответника в размер
на 31 498,97 лв., следва да се уважи в пълния предявен размер от 31 483,98 лв.
Върху посочената сума до плащането й, съобразно искането, се дължи и
законната лихва, считано от 06.11.2023 г. - датата на исковата молба до
окончателното плащане.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, присъждането на които е поискал. Извършените от
ищцовото дружество разноски за настоящото производство са в общ размер на
5 691,82 лв., от които за държавна такса в размер на 1259,36 лв., за
възнаграждение за вещо лице в размер на 500,00 лв., държавна такса в размер
на 10,00 лв., възнаграждение за преводач в размер на 120,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 3802,46 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1172, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „*******, да заплати на „ДЗИ- ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, бул. „*******, по иск с правно основание чл. 411 КЗ
сумата 31 483,98 лв. /тридесет и една хиляди четиристотин осемдесет и три
лева и деветдесет и осем ст./, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско+”,
застрахователно обезщетение по щета №44012132216121/2022 г. за
имуществени вреди на „Джип Вранглер Ънлимитед“ с рег. № *******,
вследствие на реализирано на 13.06.2022г. ПТП, ведно със законната лихва
от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата 5
691,82 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две
ст./, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10