Р Е Ш Е Н И Е

№

 

30.04.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №31 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-005576 /25.10.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Е.Г.С. ЕГН:********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че в действителност, е спрял при знак „Б2“ и едва след това – е продължил движението си в кръстовището; изтъква, че дежурните полицейски служители не са имали възможност да възприемат поведението на жалбоподателя, тъй като са били с гръб към управлявания от него лек автомобил. Наред с това счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, тъй като, от една страна, не е посочено конкретното предложение на чл.6 т.1 ЗДвП, а от друга – изхождайки от позицията, че разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП е бланкетна – не е посочена препратка към конкретна разпоредба от нормативен акт, който да запълни същата бланкетна разпоредба. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 044926/13.10.2018г. от страна на М.П.Н. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н.З.И. и на нарушителя Е.Г.С.. Съставен е за това, че на 13.10.2018 г. около 21:20 часа в *** с посока на движение бензиностанция *,  като водач на лек автомобил „*“ с регистрационен ***, не спазва предписанието на пътен знак Б2 /„Спри! пропусни движещите се по пътя с предимство!“/ – не спира и навлиза в посоченото кръстовище – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; депозирал е такива по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е посочил, че дежурните полицейски служители не са имали възможност да възприемат поведението на жалбоподателя, тъй като са били с гръб към управлявания от него лек автомобил, а последният се е движел съобразно правилата на ЗДвП, както и че липсва подробно описание на нарушението, което препятства правото му на защита.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е възприел направеното възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Е.Г.С. ЕГН:********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 - 13 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Не могат да бъдат възприети направените от страна на жалбоподателя възражения в тази насока. На първо място, непосочването на конкретно предложение от чл.6 т.1 ЗАНН не е и не може да бъде нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН /а в този ред на мисли – и на чл.42 т.5 ЗАНН/, тъй като, макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба; в този смисъл, от основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая; от друга страна, „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт. На второ място, неправилна е интерпретацията, че чл.6 т.1 ЗДвП представлява бланкетна по характера си правна разпоредба, а оттук и разсъжденията на жалбоподателя, че следва да бъде направена връзка между чл.6 т.1 и чл.46 ал.2 ППЗДвП; дори обаче подобна конструкция да би била теоритично възприета, последното не променя извода, че АУАН и НП съдържат ясно описание на нарушението, ясно посочване на нарушената законова разпоредба, т.е. правото на защита на жалбоподателя не е ограничено по какъвто и да било начин, а съществено нарушение на процесуалните правила – не е допуснато.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.П.Н. и Н.З.И., както и писмени доказателства /л.9 – 10, л.20 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Н. и И.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите Н. и И. се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря. Следва да бъде отбелязано все пак, че не се събраха доказателства в подкрепа на възраженията на жалбоподателя, че е спрял в зоната на знак „Б2“, преди да навлезе в процесното кръстовище и че полицейските служители са били в гръб, бидейки в невъзможност да възприемат визуално поведението на жалбоподателя като водач на МПС. Изводът е, че наред с другото, презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена от събраните по делото доказателствени материали.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“. Като не е изпълнил предписанието на пътен знак „Б2“ при описаната вече фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП – и същото се явява доказано по убедителен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева. Размерът на административното наказание не следва да бъде обсъждан, тъй като административнонаказателната разпоредба предвижда абсолютен размер на санкцията, която е правилно съобразена от страна на административнонаказващия орган. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-005576 /25.10.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Е.Г.С. ЕГН:********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: