№ 1159
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100500351 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с Глава двадесета
от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 27/07.02.2021г., постановено по
касационно гражданско дело № 1975 по описа за 2021г. на ВКС, IV ГО, с
което е отменено Решение № 459/02.03.2021г. по в. гр. д. № 3750/2020г. по
описа на ОС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е
образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав
Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, срещу
Решение № 261007/03.11.2020г., постановено по гр. д. № 17558/2019г. по
описа на Районен съд - Варна, XХ състав, с което на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата К.
С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми Приморски полк“ №
135, бл. 36, вх. Б, ап. 78, не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, сумата от 8246,78 лева, представляваща задължение,
претендирано от ответника по фактура № **********/09.10.2019г. за
преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.11.2017г. до
02.11.2018г. за обект, находящ се в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, с кл. №
********** и аб. № **********.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със
събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за
възникване на вземането на въззивника – ищец, представляващо цената на
потребеното в обекта на въззиваемата количество ел. енергия, дължимо на
осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. При извършена проверка било
установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното до съда искане е да се отмени изцяло
обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да
се отхвърли. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който се застъпва становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че същото е
правилно и законосъобразно, поради което се моли за потвърждаването му и
за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява
от адв. Н. Б., който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата К. С. М., редовно призована, не се явява и не се
представлява. В предварително депозирана молба вх. № 21487/19.09.2022г.,
чрез пълномощника си адв. К. Д., заявява, че поради служебна ангажираност
не може да се яви в съдебно заседание и моли делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие. Сочи, че поддържа депозирания писмен отговор по жалбата,
като моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 17558/2019г. по описа на
Районен съд - Варна, XХ състав, е образувано по предявен от К. С. М., ЕГН
**********, срещу "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи
на ответното дружество сумата от 8246,78 лева, представляваща задължение,
претендирано от ответника по фактура № **********/09.10.2019г. за
стойността на преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.11.2017г.
до 02.11.2018г. за обект на потребление, находящ се в с. Рогачево, ул.
„Кокиче“ № 3, с кл. № ********** и аб. № **********.
В исковата молба ищцата сочи, че е потребител на ел. енергия за обект
на потребление, находящ се в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, с кл. №
********** и аб. № **********. Поддържа, че с писма ответникът я
уведомил за това, че е коригирал сметката за ел. енергия за периода от
03.11.2017г. до 02.11.2018г., като начислил допълнително сумата от 8246,78
2
лв., вследствие на проверка за измерване на точността на СТИ, обслужващо
процесната сграда. Ищцата поддържа, че няма достъп до СТИ и показанията
му, като сочи, че не е присъствала, нито е уведомявана за проверката.
Оспорва изцяло съдържанието на констативния протокол за проверката, като
поддържа, че при съставянето му са нарушени чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ал. 2 от
ЗЕ. Поддържа, че проверката не е установила интервенция по пломбите, а
СТИ е било в пълна изправност и е отчитало точно, според експертизата,
извършена в Института по метрология, като оспорва извода за извършена
софтуерна намеса. Оспорва също така реалното доставяне на коригираното
количество ел. енергия, както и законосъобразността на корекционната
процедура по ПИКЕЕ. Поддържа, че всички текущи сметки са заплатени.
С депозирания отговор на исковата молба ответното дружество оспорва
предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено
правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и
задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на
ДПЕЕЕМ на "Електроразпределение Север" АД и ОУ на ДПЕЕ на "Енерго-
Про Продажби" АД. Посочва, че на 02.11.2018г. е извършена техническа
проверка на процесното СТИ, обслужващо обекта с кл. № ********** и аб. №
**********, за което е съставен констативен протокол. При извършените
замервания е установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 43399
кВтч. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и
изпратен за експертиза в БИМ, където е извършена метрологична експертиза,
като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.3
в размер от 43399,8 кВтч., която не е визуализирана на дисплея.
"Електроразпределение Север" АД е съставило становище за начисление на
ел. енергия от 08.10.2019г., въз основа на което ответникът е издал фактура №
**********/09.10.2019г. за сумата 8246,78 лв. Твърди, че на ищцата надлежно
са връчени протоколът за извършената проверка и процесната фактура, чрез
писма. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3
количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от абоната и
процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.
200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. В евентуалност се позовава на чл. 183 от ЗЗД,
доколкото се касае за реално доставено, съответно продадено, количество ел.
енергия.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на
страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че същите са в облигационно
правоотношение, по силата на което ответното дружество доставя на ищцата
електроенергия за обект, находящ се в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, срещу
задължението на последната да заплаща цената на потребената ел. енергия.
От приложения по делото Констативен протокол №
12115905/25.05.2015г. се установява, че на посочената дата в процесния обект
3
на потребление в присъствието на собственика на обекта – К. С. М., от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
1115031500728517. Вписани са показанията на дневна и нощна тарифа на
СТИ към момента на монтажа, както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна
ел. енергия.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Констативен
протокол № 1202486/02.11.2018г. за техническа проверка, на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на процесното СТИ с фабр. № 1115031500728517 на клиент К. С. М.,
на обект на потребление в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, при която са
отчетени следните показания: по нощна тарифа /1.8.1/ – 009264 кВтч; по
дневна тарифа /1.8.2/ – 025416 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 043399 кВтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507294 и изпратен
за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД, извършили проверката и от двама
свидетели – П.К.Н. и М.С.М. – съпруг на абоната К. С. М..
От приобщения по делото Констативен протокол от метрологична
експертиза на електромер № 2316/03.10.2019г. на БИМ, Регионален отдел –
Варна, се установява, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електроенергия. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер Carat digitron M02
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, но действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 43399,8 кВтч.
Въз основа на горния протокол, на 08.10.2019г. е издадено становище от
специалист „ЕК”, одобрено от началник отдел „КЕК“ при
„Електроразпределение Север“ АД, за начисление на електрическа енергия,
съгласно което е одобрено начисляването на допълнително количество ел.
енергия в размер на 43399 кВтч за периода от 03.11.2017г. до 02.11.2018г. За
така начисленото количество ел. енергия е издадена фактура №
**********/09.10.2019г. за сумата от 8246,78 лева.
С писмо от 09.10.2019г. от „Електроразпределение Север“ АД, с
приложени Констативен протокол № 1202486/02.11.2018г. и фактура №
**********/09.10.2019г., ищцата е уведомена за извършената корекция на ел.
енергия. Писмото е редовно връчено на ищцата на 14.10.2019г.
От заключението на изготвената в първата инстанция СТЕ и
обясненията на експерта в съдебно заседание се установява, че към датата на
извършване на техническата проверка е бил годно техническо средство за
измерване на ел. енергия. Експертът е посочил, че натрупаното количество ел.
енергия в невизуализирания регистър 1.8.3. е възможно да бъде отразено там
само след човешка намеса, изразяваща се в софтуерно проникване в паметта
на електромера, като това неправомерно претарифиране е с цел неотчитане в
пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. В тази
връзка се поддържа, че електромерът е отчел цялото количество потребена ел.
енергия в обекта, в това число и натрупаната такава в регистър 1.8.3 от 43399
4
кВтч.Извършените изчисления по процесната фактура на стойността на
допълнително начислената ел. енергия в размер на 43399 кВтч според
експерта са аритметично точни и същите са съобразени с определените от
КЕВР цени на ел.енергия за процесния период.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната
инстанция е допусната комплексна електротехническа и софтуерна
експертиза от вещи лица електроинженер и софтуерен специалист. От
заключението по така изготвената експертиза, което настоящият състав
кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован
отговор на поставените задачи, се установява, че процесният електромер е
монтиран нов на обекта на потребление на ищцата, с нулеви показания по
всички тарифи. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на СТИ се
дължи на извършено неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.
Софтуерното вмешателство е реализирано на 03.07.2015г. в 10:49ч. от
неизвестно лице, чрез използване на смарт устройство, оптична сонда,
специализиран софтуер и парола за достъп до електромера. В резултат са
променени стандартните настройки за отчитане, като е добавен часови пояс
от 16:30ч. до 05:00ч. и цялата неделя, в който потребената ел. енергия се
отчита в допълнителна тарифа Т3. Ответното дружество не разполага със
софтуер, с който да може да се променят показанията в регистрите към
тарифите. Количеството ел.енергия, натрупано в невизуализирания регистър
1.8.3 от 43399 кВтч не може да бъде доставено за едногодишен период, но
същото е реално доставено до обекта и съответно потребено за периода от
03.07.2015г. /датата на софтуерното вмешателство/ до 02.11.2018г. /датата на
техническата проверка/.
Във въззивното производство е допусната и допълнителна единична
СТЕ, от заключението по която се установява, че стойността на процесното
количество ел. енергия в размер на 43399 кВтч, натрупано за периода
03.07.2015г. – 02.11.2018г., по действащите към съответния период цени за
ел.енергия, определени от КЕВР, е 6955,34 лв. Експертното заключение, като
обективно и обосновано, настоящият съдебен състав кредитира изцяло.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
5
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството,
че при уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на
съществуването в полза на ответното дружество на процесното вземане срещу
ищцата, то последната ще внесе благоприятна промяна в имуществената си
сфера чрез намаляване на пасива.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглеждания случай между страните е безспорно, че въззиваемата се
явява потребител на ел. енергия по смисъла на закона, респ. че между нея и
дружеството – въззивник е учредено валидно облигационно правоотношение
с предмет продажба и доставка на ел.енергия, както и че процесната сума е
начислена като корекция на сметката на потребителя. Спорен по делото се
явява въпросът за законосъобразността на процедурата по установяване на
неизмерена ел. енергия в обекта на ищцата, както и по начисляване на
исковата сума, под формата на корекция на сметка за минал период.
В тази връзка съдът съобрази следното:
Като основание за извършване на процесната корекция на сметката на
ищцата ответното дружество се позовава на регламентираната в чл. 50 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
приети на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЕ от председателя на ДКЕВР (обн. ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013г. и отм. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.) възможност за
корекция на сметката за ел. енергия на абоната за изминал период (не повече
от една година) в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия.
Разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г., 5-членен
състав (обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017г.) и съответно към датата на проверката
на процесния електромер – 02.11.2018г. същите не са били част от
действащото право. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
въпреки че към посочената дата – 02.11.2018г. чл. 48-51 ПИКЕЕ все още са
били част от действащото право (отменени са с Решение № 2315 от
21.02.2018г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.), то
същите са неприложими, съответно нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която
въззивното дружество се позовава като правно основание за дължимост на
процесното негово вземане, не се явява годно такова.
Обстоятелството, че към датата на процесната проверка липсва изрична
законова регламентация за реда за извършване на проверките на
6
измервателните системи на потребителите и начина на изчисляване на
неотчетената във визуализираните регистри на СТИ електрическа енергия,
както и липсата на регламентация в Общи условия на доставчика как се
процедира в такива случаи, обаче, не се отразява на валидността на
задължението за заплащане на цената на потребената, но неотчетена при
редовен месечен отчет електроенергия, доколкото в случая се касае за
продажбено правоотношение, за което на общо основание са приложими
правилата на ЗЗД за договора за продажба. В този смисъл Решение № 75 от
13.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020г., IV г. о., ГК, Решение № 76 от
8.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 2209/2020г., IV г. о., ГК и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ
или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор
за покупко-продажба следователно е доставката до ищцата – потребител на
процесното количество електроенергия, което обстоятелство, съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, следва да бъде
установено от ответника – лицензиран доставчик (продавач) чрез всички
допустими от ГПК доказателствени средства.
В настоящия случай съставеният при техническата проверка
Констативен протокол № 1202486/02.11.2018г. за техническа проверка от
служители на "Електроразпределение Север" АД и Констативен протокол от
метрологична експертиза на електромер № 2316/03.10.2019г. на БИМ,
Регионален отдел – Варна, последният обвързващ съда официален
свидетелстващ документ, установяват наличието на неотчетено при
редовните месечни отчети, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3 на
процесния електромер с фабричен № 1115031500728517 количество
електрическа енергия в размер на 43399 кВтч.
Фактът, че така отчетеното в скрития регистър 1.8.3 на СТИ на обекта
на ищцата количество електроенергия в размер на 43399 кВтч. е реално
доставено, съответно потребено от ищцата, се установява несъмнено от
заключението по допуснатата във въззивната инстанция комплексна
електротехническа и софтуерна експертиза, съгласно което отчетената в
скрития регистър 1.8.3 на процесното СТИ електроенергия е реално доставено
до обекта и съответно потребено за периода от 03.07.2015г. /датата на
регистрираното софтуерното вмешателство/ до 02.11.2018г. /датата на
техническата проверка, при която електромерът е демонтиран и подменен с
нов/.
Както констативния протокол от извършената метрологична експертиза
на процесния електромер от БИМ, Регионален отдел – Варна, така и
заключенията по изготвените в първата и в настоящата въззивна инстанция
експертизи, съотв. съдебно-техническа и комплексна електротехническа и
софтуерна експертиза, установяват, че наличното количеството ел. енергия в
регистър 1.8.3 е отчетено точно, тъй като към датата на проверката –
02.11.2018г. процесното СТИ е било в метрологична годност и при
проверките за точност на отчитане на същото не са констатирани грешки
7
извън допустимите.
В конкретния казус е ирелевантно дали част от процесното количество
ел. енергия е натрупано преди периода от 03.11.2017г. до 02.11.2018г.,
посочен в становището за начисление на електрическа енергия на
„Електроразпределение Север“ АД от 08.10.2019г. и фактура №
**********/09.10.2019г. Посоченият период е определен спрямо изискванията
на чл. 50 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято разпоредба, цитирана по-
горе, гласи, че в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа
коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година.
При обоснованата по-горе неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98
от 12.11.2013г.) в настоящия случай, електроразпределителното дружество не
е обвързано с посочения в същата разпоредба едногодишен максимален
период назад във времето от датата на установяване на несъответствието, в
рамките на който може да бъде начислена корекцията. Доколкото към
конкретната хипотеза са приложими общите правила на ЗЗД относно
договорите за продажба на електрическа енергия, то като страна по
облигационното правоотношение абонатът дължи стойността на цялото
установено количество реално доставена и потребена, но незаплатена,
ел.енергия. В този см. Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018
г., ВКС, III г. о. и др.
Във връзка с остойностяването на процесното доставено и потребено
количество ел. енергия в периода от 03.07.2015г. /датата на регистрираното
софтуерното вмешателство/ до 02.11.2018г. /датата на техническата проверка,
при която електромерът е демонтиран и подменен с нов/ в размер на 43399
кВтч съдът кредитира заключението по допуснатата във въззивната
инстанция допълнителна единична СТЕ, видно от което левовата
равностойност на това количество, изчислена по действащите към съответния
период цени за ел.енергия, определени от КЕВР, е 6955,34 лв.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че за
ищцата К. С. М. е възникнало валидно задължение да заплати на ответното
дружество „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 6955,34 лева,
представляваща стойността на потребено, но неотчетено при редовните
месечни отчети количество електроенергия в размер на 43399 кВтч, за обект,
находящ се в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, с кл. № ********** и аб. №
**********, която сума е част от сумата по издадената фактура №
**********/09.10.2019г.
С оглед на горното, до тази сума от 6955,34 лева предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли. За разликата от сумата 6955,34 лева до сумата от 8246,78 лева по
издадената от ответника фактура № **********/09.10.2019г., искът се явява
8
основателен и в тази част следва да бъде уважен.
Поради частичното съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, в която
е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи
на ответното дружество сумата от 6955,34 лева, претендирана от ответника
по фактура № **********/09.10.2019г. В останалата част, а именно за сумата
от 1291,44 лева (горницата над 6955,34 лева до 8246,78 лева) решението на
ВРС следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на ВРС в
частта за разноските също следва да бъде ревизирано. В настоящия случай
право на разноски имат и двете страни, съответно съобразно уважената или
отхвърлената част от иска.
Ищцата – въззиваема в настоящото производство е претендирала и
представила доказателства за сторени по делото разноски в общ размер на
3315 лева за всички съдебни инстанции. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответното дружество за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищцата за първоинстанционното производство,
както и за производството по в. гр. д. № 3750/2020г. по описа на ОС – Варна
/680 лева и в двата случая/, доколкото същото е под минимума, определен в
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, определен за дела с материален интерес
като настоящото. Съобразно уважената част от иска, в полза на ищцата –
въззиваема следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 519,13 лева.
Ответнотото дружество – въззивник е претендирало и представило
доказателства за сторени по делото разноски за всички инстанции в общ
размер на 8238,94 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 7104 лева /по 1776 лева с ДДС за всяка инстанция – гр.д. №
17558/2019г. по описа на ВРС; в. гр. д. № 3750/2020г. по описа на ВОС;
касационно гр. дело № 1975 по описа за 2021г. на ВКС, IV ГО и настоящото
въззивно производство/. Съдът намира направените от ищцата възражения за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна в размер на 1776
лева с ДДС за всяка инстанция за основателно, доколкото същото превишава
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. размер, определен за
дела с материален интерес като настоящото и е несъответно на фактическата
и правна сложност на делото, поради което следва да се намали до
предвидения минимум от 742,34 лева, съответно 890,81 лева с вкл. ДДС за
всяка инстанция. Предвид последното, съобразно отхвърлената част от иска
на ответното дружество следва да се присъдят разноски в общ размер на
3 962,45 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 261007/03.11.2020г., постановено по гр. д. №
17558/2019г. по описа на Районен съд - Варна, XХ състав, В ЧАСТТА, с
която, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата К. С. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Осми Приморски полк“ № 135, бл. 36, вх. Б, ап. 78, не дължи
на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 6955,34
лева (шест хиляди деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща стойността на потребена и незаплатена
електроенергия за обект, находящ се в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, с кл. №
********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/09.10.2019г., както и В ЧАСТТА за разноските , като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Осми Приморски полк“ № 135, бл. 36, вх. Б, ап. 78, срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, В ЧАСТТА за приемане на установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 6955,34 лева
(шест хиляди деветстотин петдесет и пет лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща стойността на потребена и незаплатена
електроенергия за обект, находящ се в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, с кл. №
********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/09.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261007/03.11.2020г., постановено по гр.
д. № 17558/2019г. по описа на Районен съд - Варна, XХ състав, В ЧАСТТА, с
която, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата К. С. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Осми Приморски полк“ № 135, бл. 36, вх. Б, ап. 78, не дължи
на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 1291,44
лева (хиляда двеста деветдесет и един лева и четиридесет и четири
стотинки), представляваща стойността на потребена и незаплатена
електроенергия за обект, находящ се в с. Рогачево, ул. „Кокиче“ № 3, с кл. №
********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/09.10.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район
Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Г“, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми
Приморски полк“ № 135, бл. 36, вх. Б, сумата от 519,13 лева (петстотин и
деветнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща сторени пред
РС - Варна, ОС - Варна и ВКС съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми Приморски полк“ № 135, бл. 36, вх.
Б, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 3 962,45 лева
(три хиляди деветстотин шестдесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща сторени пред РС - Варна, ОС - Варна и ВКС
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11