О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 317
гр.Бургас, 28.10.2020 год.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори наказателен въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.с.Красен
Вълев
като разгледа докладваното от съдия
Иванова в.ч.н.д.№ 849/2020 год. по описа, на БОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по реда
на чл.243, ал.7
НПК, тъй като адв.Стоян Чаталбашев, пълномощник на С.С.С., наследник на Ганка
Йорданова Иванова е подал жалба срещу Определение от 30.06.2020 г. по НЧД
№1975/2020 г. на Районен съд-Бургас, с което е потвърдено постановление на
Районна прокуратура-Бургас. Със своя акт наблюдаващият прокурор е прекратил
досъдебно производство № 434 ЗМ-1022/2017г. по описа на 02 РУ на МВР – Бургас,
пр.вх.№10924/2017 г. и пор.№3456/2017 г. по описа на БРП.
В жалбата са изложени възражения
за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на атакувания
първоинстанционен акт. На първо място се изтъква, че той е немотивиран, като по
своето естество представлява директен препис на прокурорското постановление и
не съдържа отговор на наведените възражения, изложени в жалбата до
първоинстанционния съд. На следващо място, се изтъква, че не била изяснена
правилно фактическата обстановка и в частност не е изследван коректно механизма
на ПТП, за което излага подробни съображения. С оглед на всичко това,
адв.Чаталбашев моли за отмяна на атакуваното
определение на БРС, както и на постановлението на БРП и делото да бъде
върнато на разследващите органи за извършване на допълнителни действия по
разследване.
Въззивният съд счита, че така
депозираната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок от страна,
имаща процесуален интерес, срещу подлежащ на обжалване акт.
По същество съдът намира
следното:
Досъдебно производство № 434
ЗМ-1022/2017г. по описа на 02 РУ на МВР – Бургас е започнало на основание
чл.212, ал.2 НПК с първото действие по разследване – съставяне на протокол за
оглед от 20.11.2017 г., а именно за това, че на 19.11.2017 г., гр.Бургас,
кв.Долно езерово, ул.“Захари Зограф“ пред № 53, при управление на моторно
превозно средство модел/марка „Ауди А3“ с рег.№А 0075 КН, управляван от Павлина
Иванова Георгиева с ЕГН:**********, нарушавайки правилата за движение по ЗдВП е
допуснала ПТП, като с деянието по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда – увреждане на мозъка и комоцио на пешеходката Ганка Йорданова Иванова
с ЕГН: **********.
В хода на досъдебното
производство са извършени множество действия по разследване с оглед изясняване
на действителната фактическа обстановка. Разпитани са свидетели, изготвени са
експертизи и е събран обилен писмен доказателствен материал.
Разследващите органи назначили
автотехническа експертиза, както и допълнителна такава, които били изготвени от
вещото лице Илиев. Според заключението на първата експертиза причините за
инцидента били определени като субективни и зависещи от поведението на
участниците в него - както от поведението на пешеходката Иванова, която е
пресичала на място, необозначено с пешеходна пътека, така и от поведението на
обвиняемата Георгиева, движела се със скорост от около 50 км/ч, която била
несъобразена с конкретните атмосферни и пътни условия - слаб дъжд,
видимост, мокър асфалтов
път, отклонено внимание.
Според вещото лице, при движение с тази скорост опасната заона за
обвиняемата била 35,90 метра и се изминавала за около 0,4 сек. Вещото лице е
посочило също и че при движение със скорост не повече от 44 км/ч обвиняемата би
имала възможност да спре. Според допълнителната експертиза, обвиняемата е
реагирала на опасността, когато е била
на 23,80 метра от мястото на удара. Вещото лице е посочило, че пешеходката е попадала
в опасната зона за спиране на водача на автомобила, поради несъобразената от
него, в случая обвиняемата Георгиева, скорост, която според вещото лице би била
не по - голяма от 37,17 км/час, а не избраната от обвиняемата около 50 км/час.
С оглед на това, към наказателна
отговорност е била привлечена Павлина Иванова Георгиева с ЕГН: ********** с
постановление от 29.10.2018 г., като правилата за движение по пътищата, които
се твърди да е нарушила и в резултат на което да е допусната ПТП, довело до
средната телесна повреда на Иванова, били чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП.
По повод направени от страните
възражения и по указание на наблюдаващия прокурор, разследващият полицай
назначил повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Гяуров.
Според съдържанието на същото, обв. Георгиева се е движела със скорост около 42
км/час. Пешеходката Иванова е предприела неправилно пресичане в момента, в
който обв. Георгиева се е намирала с автомобила си на 26 метра от линията на
пресичане или при опасна зона 28 метра, пешеходката е попадала в тази зона още в
самото начало на пресичането, правейки по този начин, настъпилия удар с
автомобила неизбежен. Вещото лице е отчело силно намалената видимост при
тъмнина и дъжд и крайно недостатъчната осветеност от светлината на къси фарове
поради това, че светлина рефлектира огледално, а не дифузно на мократа настилка
и нормален осветен фон по цялото пътно платно по този начин, не може да се
осигури. Водачите могат да възприемат само ситуацията пред автомобила и то на
скъсена дистанция. Действията на чистачките на предното стъкло, допълнително
влошават условията на видимост, поради което водачът на автомобила - Георгиева,
не е имала достатъчна осветеност от лявата страна, откъдето е възникнала
опасността. Оскъдно е било и осветлението от улична лампа, отстояща на 26 метра
от мястото на пресичане на пешеходката. Последната от своя страна е имала
обективна възможност да възприеме приближаващия от дясната й страна автомобил
по насрещните фарове и да реагира адекватно, като изчака неговото преминаване.
В заключението си, вещото лице е мотивирало причината за настъпилото
пътно-транспортно произшествие, изцяло по вина пострадалата пешеходка.
След изготвянето на повторната
автотехническа експертиза, наблюдаващият прокурор е постановил атакуваното пред
първоинстанционния съд постановление за прекратяване на наказателното
производство от 30.04.2020 г., в което е направил следните фактически изводи:
На 19.11.2017 г., около 19,20
часа, обвиняемата Павлина Георгиева, управлявала л.а. „Ауди A3“ с peг. № А 00
75 КН, в посока от кв. Долно езерово на гр. Бургас към центъра на гр. Бургас.
На задната седалка на лекия автомобил се намирала 8-годишната й дъщеря. Обв.
Георгиева била внимателна по време на управление на автомобила, като се
съобразявала освен с факта, че детето й е с нея, но така и със самите
атмосферни и пътни условия по това време. Автомобилът се движел по ул. Захари
Зограф в кв.Долно Езерово със скорост от около 42 км/час по прав пътен участък,
но при мокра пътна настилка, поради слабия снеговалеж. В това време на
денонощието, навън било тъмно и уличното осветление било включено, но на някои
места участъците от пътното платно били тъмни поради голямото отстояние на
уличните лампи. Приблизително по същото време и място, в района се намирала
свидетелката Ганка Иванова -глухоняма, която била под алкохолно въздействие и
която започнала да пресича улицата отляво надясно на посоката на движение на
обв. Георгиева, без да съобрази липсата
на пешеходна пътека, слабата осветеност на мястото и собственото си състояние,
като не забелязала приближаващия се автомобил на обвиняемата. Св. Иванова била
облечена в тъмни дрехи, с качулка на главата и нейната поява на пътното платно
било внезапно и изневиделица. Обв. Георгиева предприела рязко спиране, със
задействане на спирачната система, но въпреки тези действия, последвал удар с
пешеходката Иванова в предната част на автомобила, от който Иванова била качена
на предния капак и изместена с претъркулвания долу на шосето. На мястото
веднага се притекли хора за оказване на помощ, сред които бил свидетелят Пламен
Великов, който по това време се намирал в близко кафене и вниманието му било
привлечено от силен звук, наподобяващ такъв от удар. На помощ се притекъл и
свидетелят Димитров, който, докато управлявал автомобила си по същото време и
място, забелязал на земята падналата пешеходка.
Свидетелите Великов и Димитров позвънили на тел. 112 и подали сигнал за
произшествието. Обв. Георгиева също излязла от автомобила, в опити да помогне,
като видимо била силно притеснена от случилото се и загрижена и за детето си,
което било разстроено. Обв. Георгиева разпознала пострадалата пешеходка като
живуща в квартала, в който живеела и тя и за която знаела, че е глухоняма.
Свидетелят Димитров също разпознал св. Иванова. Св. Иванова започнала да се
раздвижва в опити да се изправи, но всички около нея обяснявали с думи и с
жестове, че не трябва да го прави. Свидетелят Стоян Костов, който се движел зад
обвиняемата Георгиева със своя автомобил, също спрял и излязъл навън, след като
видял, че движещият се пред него автомобил спира и включва аварийни светлини.
Св. Костов видял водача на въпросния автомобил - обв. Георгиева, силно
обезпокоена, а на земята на шосето до задната броня на нейния автомобил лежала
жена - св. Ганка Иванова, за коя дочул от останалите се стекли на местопроизшествието
хора, че я познават в квартала и че същата е глухоняма. Св. Костов също
сигнализирал на тел 112. Дошъл и съпругът на обв. Георгиева - св. Христо
Георгиев, на когото последната позвънила. При пристигане на полицейски
служители при сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас, свидетелите Радослав
Дерменджиев и Димитър
Георгиев установили самоличността на присъстващите лица и се опитали да
разговарят с пострадалата Иванова, от която се излъчвала силна миризма на
алкохол. Обв. Георгиева обяснила на полицаите, че св. Иванова внезапно се е
появила на пътното платно. По мнение на присъстващите, Георгиева била в силно
притеснено състояние и в напреднала бременност. Полицаите тествали обвиняемата
с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен № ARBB 0059, което отчело нула
промила в издишания въздух. Пострадалата пешеходка, която била контактна, била
откарана за лечение в УМБАЛ гр. Бургас и била приета в нервно - хирургическо
отделение в съзнание и адекватна. В хода на разследването била назначената съдебно-химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта на Иванова, в резултат на което било установено, че в кръвната проба на
същата има 2,47 промила алкохол.
Въз основа на тези изводи,
държавното обвинение достигнало до извод за безвиновно поведение от страна на
обв.Георгиева. Наблюдаващият прокурор е приел, че няма достатъчно доказателства
за нарушение на което и да е от правилата за движение по пътищата, като по
делото бил изчерпани всички процесуални ресурси за събиране на повече
доказателствени източници. В обобщение, е посочено в постановлението, че се
налагал извод за случайно деяние, което изключвало виновното поведение у
обвиняемата.
Този прокурорски акт бил атакуван
пред първоинстанционния съд, който постановил атакуваното понастоящем
определение. В него санкционираната инстанция е приела изцяло фактическите и
правните изводи на Районна прокуратура-Бургас, без да даде обаче отговор на
наведените пред нея възражения.
С оглед на всичко изложено до тук
и при съобразяване на събрания доказателствен материал, настоящия съдебен
състав намира, че подадената жалба срещу съдебният акт на състав на Районен
съд-Бургас е основателна. В първоинстанционния съдебен акт е приета безкричино
както фактическата обстановка, така и правните изводи на държавното обвинение,
без да се даде изобщо отговор на наведените възражения от страна на
жалбоподателя. Налице са три експертизи – първоначална, допълнителна и
повторна, които се различават, като в своите мотиви първоинстанционният съд не
е обяснил на какво се дължат различията в тези заключения, поради което е
постановил един необоснован акт. Когато има различни експертизи по един и същи
въпрос и според решаващия орган не са налице съмнения за тяхната обоснованост,
следва да им се направи внимателен анализ и да се приеме една от тях и да се
отхвърли другата. Ако са налице съмнения в правилността и обосноваността на
заключенията, следва да се предприемат последващи процесуални действия за
отстраняване на тези неясноти, очевидно какъвто не е случаят според
проверяваната инстанция, с който извод обаче Окръжен съд – Бургас в настоящия му състав не може да се съгласи.
Въззивната инстанция действително намира, че възраженията в жалбата за
неизяснена фактическата обстановка, при която се е реализирало процесното ПТП,
в резултат на което са причинени телесни увреди на Иванова, не е изяснена
изцяло, като в частност това се отнася за механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
Видно от мотивите на
постановлението за прекратяване на прокуратурата, които са изцяло възприети от
БРС, за да стигнат до крайния си извод, са възприели отговорите на повторната
АТЕ. За настоящия съдебен състав обаче, не става ясно какви са били мотивите за
назначаване на повторна експертиа, тъй като постановленията на органите в хода
на ДП за това са немотивирани. Не става ясно дали експертизата на вещото лице
Илиев е необоснована или неправилна според тях, както и какви са били причините
за тези изводи. Действително настоящият съдебен състав намира, че има вътрешни
противоречия в експертното заключение на Илиев. Въпреки това, част от неговите
отговори се приемат от държавното обвинение, като подкрепящи неговото крайно
становище и това впоследствие е прието от районния съд. Държавното обвинение е
посочило, че пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на водача на
автомобила, поради несъобразена от последния скорост, която според вещото лице
Илиев в случая би била 37,17 км/ч, а не избраната от нея около 50 км/ч. Този
отговор на експерта обаче не подкрепя крайния извод на държавното обвинение за
ненарушаване от страна на Георгиева на което и да е правило за поведение и от
там направения краен извод за случайно деяние. Тук следва да се посочи, че при
движение нощно време водачите на МПС са задължени да се движат със скорост,
която им осигурява спиране на осветеното пространство при видимост, за да бъдат
в обективна възможност да вземат успешни мерки за безопасност, ако се появи
препятствие пред тях. При констатиране различие между разстоянието на видимост
и скоростта на движението отговорност за водача се създава само в случаите,
когато опасността се е появила в участъка на пътя извън осветеното разстояние
на видимост от светлините на фаровете. Разликата в разстоянието на опасна зона
за спиране и разстоянието на видимост в такива случаи може да се окаже виновно
нарушаване на правилата за движение. Ако пешеходец навлезе внезапно и
неочаквано в платното за движение при наближаване на моторното превозно
средство в осветеното пространство на видимост при движение със съобразена
скорост, не е налице нарушение на водача съответните правила за движение.
Следва да се посочи, че не е
изяснен и моментът на възникване на опасността, от който водачът е длъжен да
вземе предвидените мерки за безопасност на движението, които се изрязават в
намаляване на скоростта или спиране. При все обаче, този момент не би трябвало
да се търси по-рано от възможността реално да бъде възприето пътното
препятствие. Във всеки случай, задължението за определяне на началния момент на
възникналата опасност е на правоприлагащите органи, а не на автотехниеската
експертиза както е направено в настоящия случай. В санкционирания съдебен акт
липсват изводи за този момент, а това е правнорелевантен факт, който следва да
бъде установен. Това е така, защото възникването и реагирането на опасността
определя опасната зона. Опасната зона за спиране включва миниманото разстояние,
което минава едно МПС от момента на възприемане и реагиране на възникналата
опасност до окончателно преустановяване на движението. Водачът виновно нарушава
правилата за движение относно скоростта във всички слуачи, ако от това настъпи
произшествие извън опасната зона или в нейните граници при движение с
недопустима или несъобразена скорост. В случая не е бил изследван въпросът със
съобразената скорост. Само в допълнителнителната АТЕ се съдържат изводи в тази
насока и които изводи са били взети предвид от прокурора, но при наличието на
които е достигнал до извод за случайно деяние и приложимост на разпоредбата на
чл.15 НК, както беше посочено по-горе. Съобразена е скоростта, която с оглед
изискванията за безопасност, всеки водач е длъжен да избере, докато разрешената
е тази, която законът допуска в определени пътни участъци, указани по закон или
с пътни знаци. Максималната скорост, която е допустима и предвидена за движение
по пътищата може да се използва само, когато липсват каквито и да е било
препятствия по платото за движение /в частност – лентата/. Това, че е тъмната
част на денонощието, слабо улично осветление, снеговалеж и мокър асфалт са все
обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени от Георгиева при избиране
на скоростта й на движение, така щото тази скорост да й позволява да спре в
рамките на осветеното пространство, както и да наблюдава постоянно пътното
платно. Ако тези задължения са били изпълнение от обвиняемата, но въпреки това
е настъпило ПТП поради това, то опасността е възникнала в момент, в който тя
обективно не е могла да спре движението на управляваното от нея МПС, то тогава
може да се направи извод за наличие на случайно деяние. За да се направят пък
изводи в тази насока следва да се изследва обстоятелството относно осветеността
на фаровете на управлявания от Георгиева лек автомобил на къси светлини, като
се вземат всички други обстоятелства около момента на възникване на ПТП – нощно
време, снеговалеж, мокър асфалт, улично осветление. От тук следва да се
анализира и факта дали дължината на видимостта е или не е по-малка от опасната
зона, с оглед на което да се изведат вече мотивирани изводи.
С оглед на всичко изложено,
настоящият въззивен състав намира, че действително наличните по делото
експертизи са противоречиви, като на места изложените съждения на вещите лица
не позволяват да бъдат съпоставени с наличния по делото останал доказателствен
материал с оглед излагане на изводи относно кредитирането на едното или на другото
заключение. На следващо място и трите експертизи не са достатъчно пълни, както
и обосновани и предвид противоречивата информация в тях, възникват съмнения за
тяхната правилност. Ето защо следва със съответните способи на доказване да се
установят правнорелевантните факти касателно каква е била осветеността на
фаровете, видимостта на водача, каква е била съобразената скорост в случая,
опасната зона за спиране при разрешена скорост, както и при съобразена скорост,
както и с избраната скорост на движение на водачката Георгиева. Следва да се
даде отговор и на въпроса за началният момент на възникване на опасност, кога е
могла да бъде възприета от водача на МПС, както и кога е реагирала на опасността
обвиняемата. Именно след изясняване на тези въпроси по ясен, категоричен начин,
могат да бъдат направени правилни, мотивирани и законосъобразни изводи относно
обстоятелства от предмета на доказване.
Поради всичко изложено до тук
съдът намира, че обжалваното определение на първата инстанция и потвърденото с него постановление на прокурор при
БРП са необосновани и незаконосъобразни, което налага тяхната отмяна.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд-Бургас в
настоящия състав:
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 30.06.2020 г. по НЧД
№1975/2020 г. на Районен съд-Бургас.
ОТМЕНЯ
постановление от 30.04.2020 г. на Районна прокуратура - Бургас за прекратяване
на наказателно производство по досъдебно производство № 434 ЗМ-1022/2017г. по
описа на 02 РУ на МВР – Бургас, пр.вх.№10924/2017 г. и пор.№3456/2017 г. по
описа на БРП.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура – Бургас.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.