РЕШЕНИЕ
№ 1644
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330111791 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Х. Н., ЕГН: **********, против
„Застрахователно акционерно дружество Асет Иншурънс“ АД, ЕИК: *********, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, вр. с чл. 477 от КЗ, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от възникнало застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на
******г., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от посоченото ПТП в
размер на 35,80 лева, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
****** г., до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба е посочено, че на ***** г. в гр. ***** на бул. „********“ №
****, при управление на МПС марка „****“ , модел „****“ , рег. № ******,
собственост на „Интернешънъл Асет Банк“ АД , ЕИК ********* , водачът Б. А. Л., при
неспазване на правилата за движение, става причина за настъпване на ПТП. Посочено
произшествие настъпва на пешеходна пътека, като ищцата е ударена от управлявания
от Л. лек автомобил докато пресича. Сочи се , че при пристигане на място, органите на
ОД на МВР Пловдив- Сектор „Пътна полиция“ ,== съставят Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и по-конкретно- И. Х. Н. като пешеходец. При съставянето на
констативния протокол е установено , че за МПС „****“ ,има сключена застраховка
1
„гражданска отговорност „ , с полица №******* , валидна от 03.04.2019 г. до
02.04.2020 г., която е издадена от „Застрахователно акционерно дружество Асет
Иншурънс“ АД. Твърди се , че вследствие на ПТП-то пострадалата е постъпила в
УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив , където в резултат от извършените прегледи се
установило, че са й причинени травми, изразяващи се в : контузия на гръдния кош, на
лявата раменна става, по окосмената част на главата в тилната област, както и контузия
на пръст на ръката и две охлузвания по редната повърхност на двете коленни стави. На
И.Н. са й направени множество прегледи и рентгенографични изследвания, както й е и
препоръчано хоспитализиране за динамично наблюдение. Посочва се , че вследствие
на претърпяното, пострадалата е изпитала болки и страдания с голям интензитет.
Гръдният кош е бил наранен , а лявото рамо изкълчено, а движенията с него -
болезнени и леко ограничени, което е довело до носене на ортеза на лявата ръка.
Твърди се , че болките продължават и до момента , макар и не с толкова голям
интензитет. Посочва се, че първоначално контузията на трети пръст на дясната ръка,
получена след претърпяното ПТП, се е изразявала в болка вследствие срязване със
стъкло и уплътнение в пръста , което ограничавало флексията. Впоследствие, след
вторичен преглед, който се извършил 30 дни след събитието се установило усложнение
на мястото на травмата на дясната ръка , довело до болките в пръста. Усложнението е
довело до оперативна намеса на *****. След операцията И.Н. е имала оттоци в
областта на оперативната рана, пулсираща болка ,зачервяване и затруднение във
флексията на пръста , което е довело до невъзможната й работоспособност за периода
от 09.04.2020 г. до 12.05.2020 г. , за което са били издадени болнични листове. Твърди
се, че болките, които е преживяла пострадалата са довели до огромен психически стрес
и травмиране, което пречи на нейните лични задължения като грижи за ****** и
*******, както й затруднения в ежедневните й задължения като майка и съпруга и
работоспособен човек. Ищцата оценява претърпените неимуществени вреди на сума в
размер размер на 10 000 лева. Посочват се имуществени вреди в размер на 35, 90 лева,
които ищцата е заплатила за съдебномедицинско удостоверение – 30 лева за издаване
на СМУ, потребителска такса за ортопедичен преглед – 2, 90 лева и потребителска
такса за хирургичен преглед – 2,90 лева. Сочи се , че ответното застрахователно
дружество е било уведомено за процесното ПТП като му е било изпратена покана за
изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
получена на 22.04.2020 г. Счита се , че освен претендираното застрахователно
обезщетение в размер на 10 000 лева и претърпени имуществени вреди в размер на
35,80 лева , ответното дружество дължи и обезщетение за забава върху размера на
претендираното обезщетение, считано от получаване на първоначалната покана до
пълното погасяване на обезщетението съгласно чл.429, ал.2 ,.т.2 във вр. с ал.3 от КЗ, в
настоящия случай от 22.04.2020г. Предвид изложеното, моли се така предявените
искови претенции да бъдат уважени. Претендират се си сторените разноски.
2
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове като
неоснователни, като се твърди, че същите били неоснователни и не били подкрепени с
доказателства, както и, че били завишени по размер. Оспорват се твърденията ,
изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на процесното
ПТП, нанесени от произшествието увреждания на здравето на ищцата и причинната
връзка между тях. Твърди се, че посоченото в исковата молба решение № ****** от
26.08.2020 г. по НАХД №*****по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, 22-ри
състав, всъщност отменя частично наказателното постановление , което е било
съставено на водача. Посочва се ,че решението не се ползва с обвързваща гражданския
съд сила,тъй като делото е инициирано от лицето , на което е връчено наказателно
постановление, делото е административно-наказателно и неговото решение не е
присъда по смисъла на чл.300 ГПК. Релевира се възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата като се твърди, че последната е навлязла рязко на пътното
платно, без да се съобрази със скоростта на приближаващия автомобил „*****'“, както
и разстоянието , на което същият се е намирал. Твърди се, че с това поведение ищцата
е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и чл. 114, т.1 от ЗДвП, като същото е
допринесло за настъпване на процесното ПТП. Счита се, че размерите на исковете
следва да бъдат намалени съответно на приноса на пострадалата, в случай, че бъдат
уважени. Оспорва се вида, тежестта и размера на твърдените неимуществени вреди и
причинната връзка между твърдените здравословни увреждания и ПТП-то. Твърди се,
че голяма част от описаните увреждания не са причинени при разглежданото
произшествие. Предвид изложеното, моли се предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени. В случай, че бъде преценено, че исковете са основателни, моли се
определеното обезщетение да бъде редуцирано. Претендират се сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 432, вр. с чл. 477 от КЗ, в тежест
на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: настъпване на застрахователно събитие ( с
конкретния случай ПТП ), виновният за настъпването на събитието водач да е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; в срока на
застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; наличие на претърпените имуществени и/или
неимуществени вреди, чийто размер и обхват следва да бъде установен от ищеца.
3
По делото не съществува спор, че към датата на настъпване на ПТП (******г. ),
гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № ********* е била застрахована
при ответното дружество ( видно от справка от „Гаранционен фонд“ – л. 9 от делото ),
което и ще отговаря за причинени на трети лица вреди при управление на МПС от
застрахования водач.
По отношение механизма на настъпилото ПТП: от съвкупния прочит на
материалите по делото се изяснява, че на дата ******г. около 08.40 часа, ищцата е
пресичала пешеходната пътека в северната пътна лента на южното платно за
движение на бул. „***********“ до № **** в гр. *******. В същия момент, св. Л.,
водач на МПС рег. № *******, не пропуска ищцата да премине през пешеходната
пътека и между пострадалата и лекия автомобил настъпва удар. Съобразно
заключението на вещото лице по изготвената комплексна СМЕ и СТЕ, инициалният
удар е настъпил между предната броня на автомобила и долните крайници на ищцата,
като скоростта на автомобила към момента на контакта е била 20 км/ч. ( л. 168- 169 от
делото ). Вещото лице, изготвило техническата част от заключението е посочило, че
при всяка една скорост на автомобила и начин на пресичане на пешеходната пътека от
ищцата, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре преди
настъпване на удара ( л. 169- 170 от делото ). В тази връзка, съдът счита за нужно да
посочи, че наличието на пешеходна пътека всякога следва да повишава вниманието на
водачите на МПС, като е напълно резонно да се очаква и преминаването на пешеходци
по нея ( съдът ще обсъди този аспект от спора по- подробно в частта от настоящото
изложение, третираща възражението на ответника за съпричиняване на вредоносното
събитие от страна на ищцата ). Следва да се посочи, че изложеното в заключението по
комплексната експертиза досежно мястото и механизма на настъпване на процесното
ПТП се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели- К. ( л. 90),
Н. (л. 91) и Л. ( л. 92- 93 ). Свидетелите са категорични, че ударът между ищцата и
МПС рег. № ********** е настъпил на пешеходна пътека. Допълнително, от думите на
св. Ковачева се установява и че пешеходната пътека я ярко обособена с червена
маркировка, надигната е спрямо прилежащото пътно платно и непосредствено преди
нея има нарочен пътен знак, предупреждаващ водачите за наличието й. Предвид
изложеното, то явно е, че водачът на лекия автомобил е имал ясното познание, че
наближава пешеходна пътека и следва да предприеме всички следващи от това
действия- да намали скоростта, както и да спре при наличие на пресичащи пешеходци.
Във връзка с приложеното към настоящото дело, АНД № ****** по описа на РС-
Пловдив, XXII- ри н. с-в, то следва да се посочи, че постановеното по цитираното дело
решение няма обвързващ характер. Въпреки това, нужно е да се маркира
обстоятелството, че с постановеното по делото решение, е потвърдено съставеното на
водача на лекия автомобил наказателно постановление в частта, с която е ангажирана
4
отговорността му за нарушение нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП ( „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“ ).
По отношение на причинените увреди на пострадалото лице и размера на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди: от изготвената към момента
на настъпване на процесното ПТП медицинска документация и заключението по
изготвената комплексна СМЕ и СТЕ се установява, че вследствие на вредоносното
събитие, на ищцата са й причинени следните увреди: контузия на лявата раменна става,
контузия по окосмената част на главата в тилната област, без видими увреждания по
кожата, две охлузвания по предната повърхност на двете коленни стави ( л. 166 от
делото ). В заключението, вещото лице е посочил, че описаните травматични увреди са
довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Посочено е, че ищцата е
изпитвала болки със сравнително лек интензитет, които са затихвали в хода на
оздравителния процес, който от своя страна е продължил около 15- 20 дни. Отразено е
и че към момента на изготвяне на заключението ищцата е възстановила напълно
движенията си и изпълнява обичайните си ежедневни дейности безпроблемно. В
заключението е посочено и че получените увреждания на 3- ти пръст на дясната ръка
не са в резултат на процесното ПТП, тъй като не са описани в медицинската
документация, съставена непосредствено след вредоносното събитие. Констатирано е,
че порезна рана на 3- ти пръст на дясната ръка за пръв път е описана в анамнезата от
амбулаторен лист № *******, издаден на ****** г., което е девет дни след настъпване
на процесното ПТП ( т. 1 от заключителната част на експертизата- л. 164- 165 от
делото ). Съдът кредитира в цялост заключението по изготвената комплексна
експертиза, като счита същото за обосновано, пълно и обективно. Предвид това, съдът
приема и че увредата на 3- ти пръст на дясната ръка не е в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Съобразно изложеното, то на ищцата следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди като се съобразят следните травматични увреди: контузия на
лявата раменна става, контузия по окосмената част на главата в тилната област, без
видими увреждания по кожата, две охлузвания по предната повърхност на двете
коленни стави. Съобразно заключението на вещите лица, пълният оздравителен период
е бил около 20 дни, през който ищцата е изпитвала леки болки, без да настъпят
усложнения във възстановителния процес. Съдът приема и че към настоящия момент
ищцата напълно се е възстановила и е в състояние да извършва без затруднения
рутинни ежедневни дейности. Изводът, че възстановителния период на ищцата е бил
около 20 дни се потвърждава и от показанията на св. Н., думите на която съдът
кредитира в тази част. Съдът цени и думите на св. Н. досежно факта, че през периода
5
на възстановяването, ищцата е изпитвала затруднения и болки при осъществяване на
ежедневни дейности. Съдът не кредитира изложеното от св. Н. в частта, в която
заявява, че вследствие на процесното ПТП, 3- ти пръст на дясната ръка на ищцата е
увреден и дори и към настоящия момент тя не може да го свива. Изложеното от
свидетеля в тази част е в противоречие с констатациите на вещите лица, които са
категорични, че не е налице невъзможност за сгъване на 3- ти пръст на дясната ръка и
няма ограничения в движенията му ( в тази връзка т. 5 и т. 6 от заключението- л. 166 ).
Още повече, както бе коментирано и по- горе, в съставената след настъпване на ПТП
медицинска документация, не е отразено да е налице увреда на 3- ти пръст на дясната
ръка.
Съобразно изложеното по- горе, то съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер от 4000 лв.
Безспорно, както непосредствено след настъпване на процесното ПТП и за период от
около 20 дни след това, ищцата е търпяла болки и не е била в състояние пълноценно да
извършва ежедневните си дейности. Допълнително, освен физически болки, ищцата е
претърпяла и психо- емоционални такива- уплах от настъпилото вредоносно събитие,
усещане за безпомощност и стрес. Тези негативни преживявания също се отчитат от
съда и се включват при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетението за неимуществени
вреди в размер от 10 000лв. е прекомерен. В тази връзка, то макар и ищцата да е
търпяла болки и страдания, то същите са били в сравнително лека степен и периодът на
възстановяване не е бил особено продължителен. Следва да се посочи и че съобразно
заключението на вещите лица, към настоящия момент, ищцата напълно се е
възстановила и движенията й в лявата раменна става са в пълен обем.
Що се касае до претърпените имуществени вреди в размер от 35, 80 лв. - 30 лева
за издаване на СМУ, потребителска такса за ортопедичен преглед – 2, 90 лева и
потребителска такса за хирургичен преглед – 2,90 лева, то следва да бъде присъдена на
ищцата единствено сумата за издаване на СМУ, която е в размер от 30 лв. ( л. 28 ).
Същата е разход на ищцата, който е в пряка причинно- следствена връзка в процесното
ПТП ( първоначалното констатиране на състоянието на ищцата след ПТП е обективно
необходимо, с цел документирането му от медицинско лице ). По отношение на
таксите за ортопедичен преглед и хирургичен преглед ( л. 27 ), то същите са заплатени
на 09.04.2020г. ( повече от месец след инцидента ) и са във връзка с увредата на 3- ти
пръст на дясната ръка, за която както вече бе коментирано, съдът приема, че не е в
резултат от процесното ПТП.
По отношение на възражението за съпричиняване: ответното дружество
обвързва възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, с твърдения за
6
неизпълнение от страна на ищцата на задълженията й по чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т.
1 ЗДвП ( твърди се, че не се е съобразила с приближаващите ППС и че е навлязла
внезапно на платното за движение ). Установяването на възражението за
съпричиняване е в тежест на ответника, който не е изпълнил това си процесуално
задължение. По делото не бяха ангажирани от страна на ответника каквито и да било
доказателства, че ищцата не се е съобразила с приближаващите ППС или че
предприела внезапно навлизане на пътното платно. Всъщност, от събраните по делото
данни, то се изключва възможността да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Самото ПТП, освен че е настъпило на пешеходна пътека,
то към момента на инициалния сблъсък, ищцата почти изцяло е била пресякла
секцията от пешеходната пътека преди „островът“, разделящ двете пътни платна ( в
тази връзка- скица на л. 162 от делото ). Тоест, пресичането нито е било внезапно, нито
за ищцата е съществувало задължение след като вече е стъпила на пешеходната пътека
и почти е преминала цялото разстояние, да се съобразява с приближаващите МПС.
Точно обратно- приближаващите пешеходната пътека водачи на МПС следва да
съобразят поведението си с пресичащия пешеходец. Наличието на нарочно обособена
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на
пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна
пътека водачът на МПС има задължение да намали скоростта или да спре, за да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека лица. Предвид изложеното, виновният
водач е следвало да възприеме пресичащата ищца и да задейства спирачната система
на автомобила, преди траекториите на придвижване на автомобила и пострадалия да се
засекат. Водачът на лекия автомобил не е сторил това, с което е нарушил и нормата на
чл. 119, ал. 1 ЗДВП- „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Същевременно,
поведението на ищцата не е било противоправно, поради което и тя не носи
отговорност за настъпването на процесното ПТП ( в тази връзка т. 7 от ТР № 1 от
23.12.2015г. по тълк. дело № 1/ 2014г. по описа на ОСТК на ВКС ).
Съобразно гореизложеното, претенцията с правно основание чл. 432, вр. с чл.
477 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от ******г., следва да бъде уважена до сума в размер от
4000 лв., като за разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лв. да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Претенцията с правно основание чл. 432, вр. с чл. 477 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, вследствие на ПТП от
****** г., следва да бъде уважена до сума в размер от 30 лв., като за разликата от тази
сума до пълния претендиран размер от 35, 80 лв. да бъде отхвърлена като
7
неоснователна.
Върху главните вземания се дължи законна лихва, както е поискано в исковата
молба, считано от дата 22.04.2020г., до окончателното погашение на сумите.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищцата разноски в настоящото производство,
съобразно уважената част от исковите претенции, в размер на 1081,97 лева.
Съобразно изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в настоящото производство,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Ответното дружество се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право
на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Допълнително, от
ищеца са сторени разходи за заплатен депозит за свидетел в размер от 15 лв. Предвид
изложеното и съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на ответника
следва да му бъдат заплатени разноски в размер от 68, 82 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Асет Иншурънс“ АД, ЕИК:
*********, да заплати на И. Х. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 432, вр. чл. 477
от КЗ следните суми: сума в размер от 4 000 лв. представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата от възникнало застрахователно събитие
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в
резултат на настъпило ПТП на ******* в гр. ****** в, бул. ************ № *****, при
което гражданската отговорност на виновния водач на МПС е била застрахована при
ответното дружество, както и сумата от 30 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от горепосоченото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано
от 22.04.2020г., до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
8
претенцията на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от
застрахователното събитие неимуществени вреди за разликата от 4 000 лв. до пълния
претендиран размер от 10 000 лв. и претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от застрахователното събитие имуществени вреди за
разликата от 30 лв. до пълния претендиран размер от 35, 80 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Асет Иншурънс“ АД, ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. Х. Н., ЕГН: **********,
сумата от 1 081, 97 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА И. Х. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Асет Иншурънс“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 68, 82 лева, представляваща сторени разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9