РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Перник, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500348 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 239 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2573/2023 г., Районен съд
Перник е отхвърлил предявените от В. Д. В. срещу Ф. К. Н. искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 05.09.2022 г. до 16.03.2023 г. вследствие на неоснователно подадена
молба за защита от домашно насилие, и за сумата от 844,44 лв., претендирана като
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
08.08.2022 г. до 06.06.2023 г.
Със същото решение Районен съд Перник е осъдил В. Д. В. по предявения от Ф. К. Н.
насрещен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на последната сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесена обида чрез
следните реплики: „Ей, мършо, ***“, „Ей, мършо скапана, ще видиш ти какво ще ти се
случи. Ще умреш, да знаеш, достатъчно дълго те чаках.“, „Ей, овчар тьп! Ей, пробита мършо
скапана, ***, умирай по кофите“, ведно със законната лихва от 08.08.2022 г. до
окончателното плащане. Насрещният иск е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни.
1
Със своята въззивна жалба Ф. К. Н. излага оплаквания единствено досежно размера на
определеното обезщетение по насрещния иск, като иска то да бъде завишено по
справедливост съобразно претърпените от нея вреди.
В жалбата си В. Д. В. поддържа, че обжалваното решение е неправилно в частта, с
която исковете му са отхвърлени, както и в частта, с която насрещният иск е уважен.
Изтъква, че председател на съдебния състав разгледал като първа инстанция производството
по ЗЗДН – съдия С.К., е в брак със съдията, разгледал като първа инстанция настоящото
производство – съдия И.К.. При това положение обжалваното решение страдало от порок,
тъй като съдия К. следвало да се отведе от разглеждането на настоящото дело. По своите
искове сочи, че е претърпял вреди вследствие на изпълнената с клеветнически твърдения
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена ведно с молбата, въз основа на която е образувано
гр.д. № 4556/2022 г. на ПРС. По силата на съдебни актове във въпросното производство по
ЗЗДН бил принуден да посещава курсове за период от 8 месеца, което му създало редица
затруднения в работата и в личния живот, включително и в качеството му на ***. По
насрещния иск излага, че с него се заобикаляло правилото ne bis in idem, тъй като предметът
му бил идентичен с този по цитираното производство по ЗЗДН. Смята, че с репликите, които
са в основата на иска, не може да се реализират вреди. Евентуалното им изричане твърди да
е в резултат на провокация.
И двете страни претендират разноски.
По валидността на решението и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано от страните в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по
допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният
съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2
ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира следното:
Преди всичко настоящата инстанция следва да отбележи, че противно на изложеното в
жалбата на В. В., съдия И.К. правилно не се е отвел от участие в настоящото дело. Не са
налице абсолютните предпоставки на чл. 22, ал. 1, т. 1-5. Отсъства и основанието по чл. 22,
2
ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като изтъкваното обстоятелство на брачна връзка със съдия, разгледал
друго дело, не може да породи основание в безпристрастността на съдия К.. Съдията не е
страна по делото и не може да се счита за заинтересуван от изхода му, освен ако не се
намира в разколебаващи безпристрастието му отношения с някоя от страните.
По иска на В. Д. В. срещу Ф. К. Н.:
Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят
пред съда само истината.
Носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или
въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче
не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго
съдопроизводствено действие. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на
иска) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия,
докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната
връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия,
но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът
определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице
съгласно чл. 162 ГПК. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по
правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото
обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и
пропуснати ползи) и неимуществени вреди (Решение № 189 от 20.06.2024 г. по гр.д. №
5193/2013 г. на ВКС, IV ГО).
Съответното приложение на този нормативен анализ по отношение на производството
по ЗЗДН, с оглед на целта му да защити уязвими членове на обществото, налага извода, че за
да е налице злоупотреба с право, молителят трябва да е изложил в молбата и/или в
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН неверни обстоятелства. Ако описаните в молбата и/или
декларацията факти са верни, но първоинстанционният съд не ги е интерпретирал
законосъобразно или целесъобразно, отговорността на молителя не може да бъде
ангажирана.
В случая се установява, че посочените в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
факти, които молителката интерпретира като домашно насилие, са се осъществили в
обективната действителност. На първо място, противно на приетото от районния съд,
решението по молбата за защита от домашно насилие няма сила на пресъдено нещо, не се
ползва и с обвързваща доказателствена сила, а се преценява от останалите съдилища по
вътрешно убеждение, наред и в съвкупност с останалите относими доказателства, събрани
по делото (Решение № 159 от 15.03.2010 г. по гр.д. 1654/2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
98 от 02.05.2019 г. по гр.д. № 4628/2018 г. на ВКС, IV ГО и др.). На следващо място, в
мотивите на въззивното окончателно решение по въпросния спор по ЗЗДН отсъстват
констатации, че описаните в молбата и декларацията актове не са извършени от ответника.
3
При това положение, районният съд е стигнал до правилни фактически изводи въз основа на
разпитаните пред него свидетели И.Н. и П.Л., че В. е изрекъл спрямо Н. следните реплики:
„Ей, мършо, ***“, „Ей, мършо скапана, ще видиш ти какво ще ти се случи. Ще умреш, да
знаеш, достатъчно дълго те чаках.“, „Ей, овчар тьп! Ей, пробита мършо скапана, ***, умирай
по кофите“. По отношение на тези фактически изводи липсват конкретни доводи за
необоснованост във въззивната жалба, поради което настоящата инстанция няма да прави
нов самостоятелен анализ на показанията на свидетелите Н. и Л., и намира за уместно да
препрати към мотивите на първия съд в тази част.
По изложените съображения, тъй като описаните в нея факти са верни, молбата за
домашно насилие не е предявена недобросъвестно (при условията на злоупотреба с право), а
главният иск на В. срещу Н. за обезщетение за вреди от предявяването на молбата правилно
е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
По насрещния иск на Ф. К. Н. срещу В. Д. В.:
Изречените реплики представляват псувни и закани, съчетани с унизителни епитети,
предвид което с тях са засегнати честта и достойнството на ищцата. Ето защо те
представляват обида, а следователно и противоправно поведение, от която са претърпени
морални вреди. За да определи размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД, настоящата
инстанция съобразява липсата на данни тези вреди да надхвърлят обичайния душевен
дискомфорт, който всеки човек би изпитал в подобна ситуация, както и че репликите са
изказани в условията на взаимно поддържан конфликт по повод на контактите на бащата с
двете им общи деца. Предвид тези обстоятелства справедливото обезщетение по този иск
възлиза на 1000 лв.
С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която В. Д. В. е
осъден да заплати Ф. К. Н. по насрещния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД горницата
над 1000 лв. до 2000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 08.08.2022 г. до окончателното заплащане, като вместо това този иск бъде
отхвърлен в посочената част. В останалата част решението по двата иска следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора решението следва да се ревизира в частта за разноските, като
същото бъде отменено и на страните се присъдят разноски за двете инстанции по
компенсация.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК присъдените в полза на В. В. разноски за адвокатско
възнаграждение за защитата му по насрещния иск пред районния съд следва да бъдат
увеличени от 1040 лв. на 1170 лв. (90 % от определеното по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
адвокатско възнаграждение от 1300 лв.).
От друга страна, следващите се на Ф. Н. разноски пред районния съд следва да бъдат
редуцирани от 90 лв. на 50 лв. (10 лв. за съдебни удостоверения по главния иск; 40 лв. за
държавна такса по насрещния иск – 10 % от 400 лв. съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК).
Присъденото на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат Б.Т. следва
да бъде редуцирано с оглед изхода на делото от 1560 лв. на 1430 лв. (1300 лв. за защита по
главния иск; 130 лв. за защита по насрещния иск – 10 % от 1300 лв. съобразно чл. 78, ал. 1
4
ГПК).
Пред настоящата инстанция страните претендират разноски за държавна такса по
съответната въззивна жалба и адвокатско възнаграждение, но същите доказват само първия
разход – доказателства за платени адвокатски възнаграждения не са ангажирани.
В. В. е сторил разноски за държавна такса по собствената си въззивна жалба в размер
от 240 лв. От тях му се следват 8,33 % (1000/12000) или 20 лв.
Предвид пълната неоснователност на въззивната жалба на Ф. Н. не се следват
въззивни разноски.
След изчисляването на разноските за двете инстанции по компенсация Ф. Н. следва да
бъде осъдена да заплати на В. В. сумата от 1140 лв. (1170-50+20)
В полза на адвокат Б.Т. се следва адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Ф. Н. пред първата инстанция в размер от 1430 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 239 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2573/2023 г. на
Районен съд Перник в частта, с която В. Д. В. е осъден да заплати Ф. К. Н. по насрещния
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД горницата над 1000 лв. до 2000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.08.2022 г. до
окончателното заплащане, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск в посочената му част.
ОСЪЖДА Ф. К. Н., ЕГН **********, да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, сумата
от 1140 лв., представляваща разноски по компенсация пред ПРС и ПОС.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, да заплати на адвокат Б.Т. сумата от 1430 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Ф. Н. пред
първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5