№ 112
гр. Петрич, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20251230200334 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. А., ЕГН ********** от с. Т., общ. Петрич против
Наказателно постановление № 244а-43 от 13.03.2025 г. издадено от Д.Д.- Директор на ОД
МВР- Благоевград, с което на основание чл.46, ал.1, във вр. с чл. 45, ал.3 от същия закон и за
нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. /триста/ лева.
В жалбата, се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство, сочи се, че неправилно е отразена
фактическата обстановка, както и че действителната такава не е изяснена. Релевира се
довод, че за децата за които му е наложено административното наказание, същия не полага
грижи, дори едното от тях, а именно детето Д.Г. С.ов, въззивника не го познава. За другото
дете, което е племенника му, а именно С.Д.Д., изразява че същия никога не е полагал грижи
за детето, тъй като не се е налагало, поради обстоятелството, че родителите му се намират в
общ. Петрич и същите полагат грижи за него. Поради тези причини, счита че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на чл. 42 ЗАНН, респективно чл. 57 ЗАНН, като
фактите и вида на нарушението посочени в АУАН и НП се сочи, че са непълни и взаимно
противоречиви и в нарушение на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че написаното
в издадения АУАН и в атакуваното Наказателно постановление не съответстват с реалната
фактическа обстановка, като обстоятелствата които са описани са напълно скромни без
даване на никаква яснота за какво е ангажирана наказателната отговорност на въззивника.
Последният адресира до съда искане НП да бъде отменено като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С постъпила молба
по делото на 07.07.2025 г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не прави
искания за събиране на доказателства и няма въпроси към свидетелите. Изразява по
становище по хода по същество на делото. Не претендира съдебни разноски.
Ответникът по жалбата- Областна дирекция на МВР Благоевград, не изпраща представител.
Към административно наказателната преписка се съдържа молба от гл. юрисконсулт в
ОДМВР Благоевград, пълномощник на директор на ОДМВР Благоевград, с което се
поддържа, че обжалваното наказателно постановление е изцяло законосъобразно, а
подадената жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение. Прави се искане за
присъждане на разноски както и се изразява становище за прекомерност на разноските за
адвокат. Правят се и доказателствени искания.
Районна прокуратура-Благоевград редовно призовани не се представлява и не изразява
становище за подадената жалба.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се
запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 28.12.2024 г., около 22:45 часа, след извършена проверка по План с рег. № 314р-
26257/27.12.2024 г., утвърден от ВПД Началник РУ- Петрич и Заповед № 314р- 578 от
същата дата на РУ- Петрич, полицейски служители извършили проверка в гр. Петрич, в
кафе „Х.“, находящо се в гр. Петрич, ул. „Б.“ № 3. В хода на проверката, в помещенията на
игралната зала, установили шест непълнолетни лица, едно от които С.Д.Д. с ЕГН
********** от с. Г.Т., който не е бил придружаван от родител или друго пълнолетно лице
след 22.00 часа. За това обстоятелство, лицата били отведени в РУ- Петрич, след като им
била снета самоличността. Извикани са били родителите на децата, след което им били
съставени АУАН. Видно от приложените доказателства по административната преписка, за
детето С.Д., била предоставена спешна мярка „Полицейска закрила на дете“, със Заповед №
314з- 581/28.12.2024 г. на ВПД Началник РУ- Петрич, от П. К.- Инспектор Детска
педагогическа стая /л.13 от делото/. За детето С.Д., е бил извикан вуйчо му, който заявил че
към този момент, той полагал грижи за детето, тъй като родителите му нямали възможност
да се явят и да го приберат у дома. На жалбоподателя бил съставен /АУАН № 314а-
7/03.01.2025 г., за това, че като настойник на племенника му /непълнолетно лице, навършило
14- годишна възраст, но ненавършило 18- годишна възраст/, не го е придружил и не
осигурил придружител на обществено място след 22,00 ч., нарушение с правно основание
чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Актът бил съставен от В. А. Т.- мл.
полицейски инспектор при РУ- Петрич, в присъствието на свидетелите- присъствали при
установяване на нарушението и съставянето на акта – П. В. Н.- мл. пол. Инспектор в РУ-
Петрич и Р. О. Т.- РКП при РУ- Петрич. Така издадения АУАН, бил подписан от
жалбоподателя, който посочил, че няма възражения. Детето било предадено на роднина-
вуйчо (жалбоподателя) на 23.12.2024 г., в 00:40 часа, с приемо- предавателен протокол от
2
същата дата. /л. 14 от делото/.
За описаното в АУАН нарушение срещу жалбоподателя е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 244а-43/13.03.2024 г. от Директора на ОДМВР- Благоевград, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 46, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.3, във вр. с
чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, като в обстоятелствената част на Наказателно
постановление, се установяват разминавания относно лицата за което жалбоподателя се
явява като лице полагащо грижи.
В издаденото Наказателно постановление, е посочено, че административната преписка е
образувана въз основа на АУАН, издаден на С. К. А., на дата 28.12.2024 г. и час около 22:45,
в кафе „Х.“ находящо се в гр. Петрич, на ул. „Б.“ № 3, като лице полагащо грижи за С.Д.Д.
/лице навършило 14- годишна възраст/, не е осигурил придружител /дееспособен/ и не го е
придружил след 22.00 часа на обществено място, с което е нарушил чл.8 ал.3 и ал.4 от
Закона за закрила на детето.
В НП е посочено още, че АНО е извършил проверка по посочения АУАН и след преценка на
доказателствата е намерил за безспорно установено нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, за което следва да се издаде НП против жалбоподателя затова,
че на дата 28.12.2024 г. и час около 22:45, в кафе „Х.“ находящо се в гр. Петрич, на ул. „Б.“
№ 3, като лице полагащо грижи за Д.Г. С.ов /лице навършило 14- годишна възраст/, не е
осигурил придружител /дееспособен/ и не го е придружил след 22.00 часа на обществено
място, с което виновно е нарушил чл.46, ал.1 във вр. с чл. 45, ал.3, във вр. с чл. 8, ал.3 и ал.4
от Закона за закрила на детето, като нарушението е за първи път.
НП е връчено на С. Атанасов, на 21.05.2025 г., както в законоустановения срок, а именно
03.06.2025 г., е подадена и разглежданата жалба в настоящото производство.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите по делото писмени доказателства, а именно: НП № 244а-43 от 13.03.2025
г., пощенски плик, писмо рег. № 244р- 3465/01.04.2025 г. на ОД на МВР- Благоевград, писмо
рег. № 314р- 12296/27.05.2025 г. на РУ- Петрич, писмо рег. № 344р-9471/01.04.2025 г. на ОД
на МВР- Благоевград, АУАН № 314а-7/ 03.01.2025 г., обяснения от С. А., обяснения от С.Д.,
Заповед рег. № 314з- 581/28.12.2024 г. за предоставяне на полицейска закрила на дете,
приемо- предавателен протокол за предаване на дете, на което е предоставена полицейска
закрила от 29.12.2024 г., план рег. № 314р- 26257/20.12.2024 г., протокол за проведен
инструктаж на служители при РУ- Петрич УРИ № 314р- 20258 от 27.12.2024 г., предложение
относно издаване на заповед и план за СПО на територията, обслужвана от РУ- Петрич.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят В. А. Т.,
свидетелят по акта П. В. Н., Р. О. Т. и П. Н. К..
Разпитаните свидетели по делото, излагат факти идентични с посочените в акта. Посочват,
3
че за детето от с. Г.Т. си спомнят- а това е именно именно племенника на жалбоподателя, че
е било предадено след уговорка на роднина, а не на родителите му, но не са знаели каква е
била причината за това. Св. К., не дава обяснения за случилото се, предвид обстоятелството,
че същия е изпълнявал длъжност Инспектор „Детска педагогическа стая“, и не е възможно
да разполага с конкретна информация за случилото се, тъй като същия не е присъствал по
време на проверката.
При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски
показания, които настоящия състав кредитира изцяло като пълни, последователни и
изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива
с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения
на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна и фактическа страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят
на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни
лица по смисъла на закона, доколкото на основание чл. 46, ал.1 от ЗЗДт, полицейските
органи от Районните управления са оправомощени да съставят АУАН, а директора при
ОДМВР - да издават НП за извършени нарушения по ЗЗДт. Същевременно, АУАН и
наказателно постановление са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.
34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и наказателно постановление на жалбоподателя.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административно- наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение
на дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени изискванията на ЗАНН
4
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление.
Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият на определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и
да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т.е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение / такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от
лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва
когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да
бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на
нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона. /вж. Решение
№ 31 от 17.06.2025 г. на РС- Раднево по а.н.д. № 52/2025 г./
Съдът счита, че в настоящата хипотеза неясното и противоречиво описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено в обжалваното НП прави неясна волята на
административнонаказващия орган и представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното
лице и възможността му да разбере същността на административнонаказателното обвинение
и да организира в пълен обем защитата си по него, тъй като го поставя в невъзможност в
пълна степен да узнае за какво нарушение е наказан, кои са правнорелевантните факти и
обстоятелства, които следва да оборва. Неясното и противоречиво описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено в обжалваното НП от друга страна възпрепятства
съда от възможността да се произнесе по законосъобразността му.
По конкретно, в издаденото Наказателно постановление, се излага, че С. А. е допуснал като
лице полагащо грижи на две непълнолетни лица, да не осигури придружител и да не
придружи същите в обществено място след 22, 00 ч., за което му е ангажирана наказателната
отговорност на основание чл. 46, ал.1, във вр. с чл. 45, ал.3, във вр. с чл. 8, ал.3 и ал.4 от
Закона за закрила на детето.
От друга страна описанието на нарушението въведено с АУАН, се отнася само за детето
С.Д.Д. с ЕГН: **********, което лице се явява с родствена връзка с жалбоподателя-
племенник на въззивника. Това обстоятелство, се потвърждава и от дадените свидетелски
5
показания на проведените съдебни заседания, в които разпитаните свидетели потвърдили с
твърденията си, че в настоящия казус се отнася за дете от с. Г.Т., за което съставения Акт е
бил връчен на вуйчо му. Никъде в административната преписка не е посочено като име,
второто лице за което на жалбоподателя му е ангажирана административно- наказателна
отговорност, за непълнолетното дете Д.Г. С.ов, за нарушение по чл. 8, ал.3 и ал. 4 от ЗЗДет.
В случая спрямо жалбоподателят е повдигнато административно обвинение за извършено
нарушение по ЗЗДет, касаещо едно непълнолетно лице (С.Д.Д.), а е наложена
административна санкция за аналогично нарушение, но касаещо друго непълнолетно лице
(Даниел С.ов).
Следва да се отбележи, че Наказателните постановления са правораздавателни актове и
следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се
вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера
на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.
Наказателно постановление следва да възпроизведе фактите, описващи нарушението, такива
каквито са отразени в АУАН. Това императивно изискване се съдържа в разпоредбите на чл.
42, т.4 относно АУАН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно издаденото НП. Наказателното
постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания
за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна
отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане
непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В този смисъл
разминаването в описанието на нарушението, посочено в АУАН и НП е нарушило правото
на защита на жалбоподателя. АНО няма право за пръв път в НП да прави допълнително или
различно описание на нарушението, каквото не присъства в АУАН.
Във връзка с гореизложеното, според настоящия състав, разминаването между АУАН и НП,
безспорно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото по този начин
се стига до налагане на наказание за непредявено с АУАН нарушение. За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че чл. 53, ал.2 от ЗАНН в случая е неприложим, тъй като на
практика с НП на наказаното лице се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи
констатациите по акта. В този смисъл е и константната съдебна практика и теория. Така
допуснатите процесуални нарушения водят до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице и на възможността му да разбере за какво конкретно нарушение се
ангажира неговата административно- наказателна отговорност, поради което се явяват
съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Констатираното съществено нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не може да бъде
санирано и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Въпреки, че съдът при този изход на делото, не следва да обсъжда доводите на страната по
същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор,
6
виновно ли е извършено следва да се обсъждат при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване, а не и когато производството е водено и завършено порочно, в
дадения казус и за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав е на мнение, че
следва да изложи и следните съображения отнасящи се до прилагане на материалния закон:
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното
нарушение, тъй като отговорност за отглеждането и възпитание на непълнолетното дете
С.Д.Д., носят неговите родители /безспорно установен факт от приложените по делото
доказателства/. Нормативната уредба на отношенията между родители и деца се съдържа в
глава девета от Семейния кодекс /СК/. Като носител на родителски права и задължения по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца чл. 122, ал. 1 от СК, която посочва всеки
родител. От своя страна разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от СК постановява, че родителят
осигурява поС.ен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на
поведението на непълнолетното дете. В конкретния случай жалбоподателя С. К. А. е вуйчо
на непълнолетното дете и не се явява негов "родител". Също така жалбоподателя не се явява
и настойник на непълнолетния С.Д.Д., тъй като не е учреден орган по настойничество по
смисъла на Закона за лицата и семейството или по смисъла на гл. ХI от СК "Настойничество
и попечителство". По делото не е представено удостоверение за настойничество от
жалбоподателя С. К. А., а и обективно се установи, че същият няма такова качество.
Поради всичко гореизложено, съдът излага, че по никакъв начин не е доказано в хода на
съдебното производство, от страна на административно- наказващия орган, качеството на
жалбоподателя, отнасяща се до ангажиране на неговата наказателна отговорност водеща до
осъществяване на изложеното в Наказателното постановление нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат в полза на жалбоподателя, но
доколкото не е направено искане за присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Предвид липсата на претенции за разноски от страна на жалбоподателя, съдът не дължи
произнасяне и по отношение на бланкетно стореното възражение за прекомерност на
разноските, сторено от АНО. Последният не е претендирал разноски в производството, и
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 във вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 244а-43/13.03.2025 г. на Директор на ОД на
7
МВР Благоевград, с което на С. К. А., ЕГН-********** с адрес с. Т., общ.Петрич, за
нарушение на чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, като на основание чл. 46, ал.1
от Закона за закрила на детето, във връзка с чл.45, ал.3 от същия закон е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8