Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 01.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова
ЧЛЕНОВЕ: Любомира
Кръстева
Димитрина Павлова
при
секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Светла Иванова като разгледа
докладваното от съдия Кръстева к.а.н.д. № 35/2022г. по описа на Административен
съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 8/02.02.2022 г. постановено по
а.н.д. № 229/2021г. Тетевенски районен съд е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление (НП) №НП-УСОГ-5/22.07.2021г. издадено от Кмет на
Община Тетевен, с което на В.М.П. с ЕГН **********,***, на основание чл.257,
ал.1, т.1 и т.3 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 и т.3 във връзка
с чл.108, ал.2 и ал.3 и чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице кмет на Община
Тетевен, чрез ст.юрисконсулт В..
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
касаторът е извършил твърдяното административно нарушение и не е налице
соченото от първо-инстанционния съд допуснато съществено нарушение при
издаването на НП. Според касатора посочването като нарушена нормата на чл.257,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ не означава, че АНО е приел, че са извършени две
нарушения, за които е наложил едно общо наказание, а не две отделни
административни наказания. Касаторът твърди, че от подробното описание на
фактическите обстоятелства при нарушението и недвусмисленото посочване „не е
упражнил контрол“ безспорно се установява, че органът е приел за извършено
нарушение само по т.1, но не и по т.3 от чл. 257, ал.1 от ЗГ, поради което е
наложено и само едно наказание.
Иска се отмяна на решението на Тетевенски РС,
потвърждаване на НП и присъждане на
сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
се представлява от ст.ю.к. В., поддържа касационната жалба.
Ответникът, редовно призован, в съдебно
заседание не се явява, представлява се от адв.П.. Оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира касационната жалба за основателна.
Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, първо-инстанционният съд приел за установено, че съгласно
договор за покупко-продажба на дървесина на корен №437/23.09.2020г., сключен
между Община Тетевен в качеството на продавач и „Семекс” ЕООД, гр. Ботевград в
качеството на купувач, продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху
маркирана дървесина на корен, а купувачът да добие и извози дървесината, като заплати
договорената между страните цена. Дървесината, съгласно клаузите на договора,
попада в обект №2028, отдел 30208, подотдел „г” и „в”, и отдел 30209 отдел „х”,
местност Осморката в землището на с. Рибарица, обл. Ловеч, със срок на договора
до 21.09.2021 г., съответно на сечта от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г., и на
извоза - от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г. Съгласно сключения договор
продавачът Община Тетевен е била задължена да издаде позволитено за сеч на
лицето В.М.П., лицензиран лесовъд на
купувача „Семекс” ЕООД, гр. Ботевград. П. е лице, вписано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика по чл.108, ал.2 от ЗГ, съгласно
удостоверение №2799/10.05.2012г., вписано в технологичния план за добива на
дървесина от процесния отдел.
С позволително за сеч №0580907/05.10.2020г.,
издадено от РДГ Ловеч, е било разрешено на В.П., представител на купувача по
договора за покупко-продажба, да извърши сеч в отдел 30208, подотдел „г”, в
имот с кадастрален номер 62579.242.104, землище на с. Рибарица, площно сечище
от
На 29.12.2020 г. бил съставен Констативен
протокол серия Б00А2018 с №000816, в който е отразена констатирана при проверка
на отдел 30208 „г“ с. Рибарица, обл. Ловеч сеч на немаркирани дървета, описани
по дървесен вид и кубатура – зелена дугласка 4 бр., бял бор – 2 бр., габър 1
бр., общо количество дървесина 8,2 плътни куб.м.
На 03.02.2021 г. на В.М.П. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 21, със сериен номер 0000072, регистриран на
16.02.2021 г., в който било описано извършеното от П. нарушение, изразяващо се
в неизпълнение на вменените му задължения и контролни правомощия, възложени му
по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, в резултат на което са отсечени,
без да са маркирани с КГМ, 7 (седем) дървета от дървесни видове бял бор, зелена
дугласка и габър, с обща кубатура от 8,2 плътни кубически метра. В АУАН като
нарушени норми били посочени чл.257, ал.1, т.1 и т.3, чл. 108, ал.2 и ал.3, чл.
104, ал.1, т.5 от ЗГ, както и чл.61, чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите. В АУАН е вписано несъгласието на П. с написаното.
Въз основа на цитирания акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
В НП като основание за налагане на
административното наказание е са посочени разпоредбите на т.1 и т.3 на чл. 257,
ал.1 от ЗГ, наложено е наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че са налице два състава на нарушения – по т.1 на чл. 257,
ал.1 от ЗГ и по т.3 на чл. 257, ал.1 от ЗГ, но с НП е наложено само едно
наказание, поради което според ТРС е допуснато съществено процесуално нарушение
на чл. 18 от ЗАНН, което е довело до незаконосъобразност на НП. При този извод
ТРС е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление.
Касационният състав не споделя този извод.
Чл. 18 от ЗАНН изключва познатите на
наказателното право реална и идеална съвкупност при множество нарушения по чл.
23 от НК и изисква всяко наложено административно наказание да се изтърпява
отделно. В случая това изискване не е нарушено. Законът е приложен в полза на
касационния ответник – няма наложени две наказания, които да се изтърпяват
отделно. Законът е предоставил в правомощие на административно-наказващия
орган, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, да наложи съответно на нарушението
наказание. В случая касаторът е решил да санкционира П. само с едно
административно наказание в рамките на правомощията си и то в негова полза, от
което последният не може да черпи права. По аргумент от забраната за влошаване
положението на наказаното лице при липса на жалба от административно-наказващия
орган /reformatio in pejus/ следва, че неговото положение не може да бъде
влошавано и по повод жалба от самия наказан, още по-малко въз основа на
аргументи, които принципно обосновават по-тежкото му наказване.
Да се приеме обратното би довело до абсурдния
извод, че по изложените от районния съд и поддържани от П. аргументи за това,
че е следвало да бъдат наложени отделни наказания по т. 1 и т. 3 от чл. 257,
ал.1 от ЗГ, посочени в НП, следва да се постанови отмяна на наказателното
постановление, като така нарушителят остава изобщо ненаказан за извършеното от
него нарушение, което е в противоречие с принципа на справедливостта.
Тъй като, поради това че съдът е направил извод
за допускане на съществено процесуално нарушение от страна на АНО при
издаването на НП и на това основание е отменил оспореното НП, в обжалваното
решение не са изложени мотиви по съществото на спора – доказано ли е
извършването на нарушението и правилно ли са определени видът и размерът на
наложената санкция.
Следва да се отмени обжалваното решение и делото
да бъде върнато на ТРС за ново разглеждане от друг състав, при което съдът да
се произнесе по съществото на спора - доказано ли е нарушението и авторството,
правилно ли са определени видът и размерът на наказанието.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за основателни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие
със закона. Следва да се отмени решението на ТРС и да се върне делото за ново
разглеждане от друг състав.
При този изход от делото следва да се
уважи претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв., от които 100 лв. за
производството пред ТРС и 100 лв. за производството пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 8/02.02.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 229/2021г., по описа на Тетевенски районен съд, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Тетевенски районен съд.
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН **********,***, да
заплати на Община Тетевен разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: