РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 03.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9432/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 101981/01.08.2016 г., предявена от И.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Б.А.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против И.Д.И., с адрес: ***.
Ищците
твърдят, че са наследници по закон на А.Б.П., с ЕГН: **********, починал на
23.10.2014 г. Но 10.07.2016 г., ищците разбрали, че приживе А.Б.П. е оставил
завещание в полза на И.Д.И.. Завещанието било обявено на 29.02.2016 г. от
нотариус, с рег. № 292 от РНКРБ. Ищците твърдят, че саморъчното завещание не е
било написано от А.Б.П. и не е било подписано от него.
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за нищожно саморъчно завещание от 24.09.2014 г., написано и подписано от
завещателя А.Б.П., в полза на ответника. Ищците претендират
направените по делото разноски.
В
срока за отговор на искова молба по чл. 131 ГПК, ответникът И.Д.И., действащ
чрез адв. В.Д. – особен представител, назначен по реда на чл. 47 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен. Сочи, че ищците и покойния им баща не са поддържали отношения,
не са имали наблюдение към неговото обкръжение и е възможно да са били налице
отношения между завещателя и ответника, с които ищците да не са запознати.
Твърди, че оспореното завещание е действително, както и че е била спазена
процедурата по обявяването му. Моли, искът да бъде отхвърлен.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от Закона
за наследството (ЗН).
Съгласно ЗН, завещанието е едностранен, личен, отменим и безвъзмезден акт,
с който едно лице се разпорежда с имуществото си или с част от него за след
своята смърт, в полза на едно или няколко лица. Саморъчното завещание е строго формален акт. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания. Неизпълнението на
тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна
сделка – чл. 42, б. „б“ ЗН. Ето защо,
оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и
фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното
завещание като сделка.
При
оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е
написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да
установи неговата истинност, чрез пълно и пряко доказване (решение №
202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I ГО, решение №
228/11.01.2013 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС II ГО, решение № 60/23.04.2013
г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II
ГО, решение № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II ГО, решение №
211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 123/07.04.2014
г. по гр. д. № 2393/2013 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 90/27.06.2014
г. по гр. д. № 3433/2013 г. на ВКС, II ГО и др.).
В настоящия случай, ищците И.А.П. и Б.А.П. са единствени наследници по закон на А.Б.П., с
ЕГН: **********, починал на 23.10.2014 г. – видно от препис
– извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, издадено на
06.07.2016 г. от СО – район „Оборище“.
По делото е представено саморъчно завещание, в което е посочено, че е
съставено на 24.09.2014 г. от А.Б.П., с ЕГН: **********.
На 29.02.2016 г., саморъчното завещание е било обявено от нотариус, с рег. № 292 от РНКРБ, за което е бил съставен Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
29.02.2016 г. Обявяването на завещанието е записано в Регистъра на саморъчните
завещания под № 0001 от 29.02.2016 г., в Общия регистър под № 148 от 29.02.2016 г. и е било образувано нотариално дело
1з/2016 г. по описа на нотариус, с рег.
№ 292 от РНКРБ – видно от уведомление до Служба по вписванията от нотариус, с
рег. № 292 от РНКРБ.
По делото е прието заключението по извършената от вещото лице Г.М. съдебно – почеркова експертиза (СПЕ).
Заключението е подробно, ясно и
обосновано, изготвено от експерт, в чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Поради
това, съдът кредитира заключението по съдебно – почеркова експертиза.
При изследване на ръкописните текстове в процесното
завещание и подписа за „Завещател”, вещото лице е установило, че същите са
изпълнени свободно, с променлив натиск и наличие на рефлекторни щрихи, излив на
химикална паста в участъците на промяна на посоката на движение, отсъствие на
необичайни спирания на пишещият прибор, липса на дописване на щрихи или елементи, което в съвкупност е дало основание на
вещото лице, да достигне до извода, че са налице признаци от предварителна
подготовка, както и признаци за имитация.
В заключението по съдебно – почерковата експертиза
е посочено, че изследваният подпис за „Завещател” има смесена
транскрипция състояща се от буква „П”, безбуквени елементи разположени в ляво и
в дясно от буквата и параф. Същият е положен със степен на обработеност около
средната, средни и малки по размер, с десен наклон, средна степен на свързаност
движения. Вещото лице е констатирало, че използваните образци от подписа на А.Б.П.
се характеризират с два основни варианта - разширен и съкратен. Разширеният
вариант се среща по-често в документите в периода 2000 г. и 2002 г. и има
смесена транскрипция, състояща се от монограмно изписани букви ,А“,“Б“,“П“,
букви „е“,“т“ и параф или изписване на цялото име „Петров“ и параф с подредови
елементи. Съкратеният вариант се състои от буква „А“, безбуквени елементи и
параф. В подписите устойчиво са съхранени характерните особености на изградения
писмено двигателен навик на лицето, произхождат от едно и също лице и са годни
за сравнително изследване. При сравняване на изследвания подпис за „Завещател”
с образците от подписа на А.Б.П. са установени различия по общи (транскрипция,
степен на обработеност, темп, степен на свързаност, степен на разтегливост) и
такива по-характерни частни признаци като: Графична форма на буквите,
безбуквените и парафните елементи; Направление на движенията; Относително разположение
и размер на елементите един спрямо друг; Форма на движенията при свързване на
елементите; Относително разположение на точките на начало, край пресичане на
движенията и др. Вещото лице е посочило, че установените различия са
съществени, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследвания подпис
за „Завещател” и образците от подписа на А.Б.П. не са положени от едно и също
лице.
Относно ръкописният текст в завещанието, вещото лице
е посочило, че същият е написан със средна степен на обработеност, среден по
размер, с десен наклон, несвързан почерк. При сравняване на изследвания
ръкописен текст в завещанието с образците от почерка на А.Б.П. са установени
различия в общите (степен на обработеност, относителен размер, степен на
свързаност) и такива по-характерни частни признаци като: Направление на
движението при изписване на първия елемент на буква „л“ - в изследвания текст
отгоре-надолу, в образците отдолу- нагоре;
Вид на свързване при изписване на елементите на буква „ж“ - в
изследвания текст слято, в образците завършващия дъговиден елемент разделно;
Последователност на движенията при изписване на елементите на буква „н“ - в
изследвания текст: ляв вертикален елемент, десен вертикален елемент,
хоризонтален елемент, десен вертикален елемент;
Форма на движение при изписване на вертикалния и надредовия елемент на
буква „Б“ - в изследвания текст дъговидна, в образците праволинейна; Графична форма при изписване на букви „А“,
„П“, „т“, „ч“, „к“, цифри „2“, „5“ и др. Вещото лице е посочило, че
установените различия са съществени, индивидуални и по обем достатъчни за
извода, че изследвания ръкописен текст в завещанието и образците от почерка на А.Б.П.
не са написани от едно и също лице.
В заключение, вещото лице по СПЕ е приело, че ръкописният текст в процесното саморъчно
завещание от името на А.Б.П., с дата 24.09.2014 г., не е написан, а подписът за
„Завещател” не е положен от А.Б.П.. Следователно, процесното саморъчно
завещание не е написано
ръкописно от самия завещател и не е подписано от него, поради което и не
отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Липсата на предвидените в чл. 25,
ал. 1 ЗН формални изисквания за завещанието обуславя нищожност на акта,
съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН.
С
оглед на горе изложеното, предявеният иск е основателен.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците, сумата от 1358.84
лева, вкл.: платено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита
и съдействие от 27.07.2016 г. – 1000 лева (т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК), държавна
такса за вписване на исковата молба – 53.84 лева, държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение – 5 лева, депозит за СГЕ – 300 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд, сумата от 4144.77 лева, вкл.: сумата
от 2814.77 лева – държавна такса (изчислена
съобразно данъчната оценка на недвижимия имот (ДТ-538.31 лв.)- л.27 и
декларираното от ответника имущество на завещателя (ДТ-2276.46 лв.)– л. 89), и сумата от 1330 лева – депозит за особен
представител, от внасянето
на които ищците са били
освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО,
по предявения от И.А.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и Б.А.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против И.Д.И., с
обявен постоянен и настоящ адрес:***, иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1,
изр. 1 ЗН, саморъчно завещание, в
което е посочено, че е съставено на 24.09.2014 г. от А.Б.П., с ЕГН: **********,
починал на 23.10.2014 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 29.02.2016 г. и вписано в Регистъра на саморъчните завещания под №
0001 от 29.02.2016 г., нот. дело 1з/2016
г. по описа на нотариус, с рег. № 292 от
РНКРБ.
ОСЪЖДА И.Д.И., с обявен
постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на И.А.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, и Б.А.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1358.84 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Д.И., с обявен постоянен и настоящ адрес:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 4144.77 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: