Р E Ш Е Н И Е
№ 249
гр.Плевен, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
Членове: 1.ЕЛКА
БРАТОЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- И.Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №86/2021г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от М.Ц.К.,***,
против Решение №260177/02.12.2020г. по НАХД №2047/2020г. по описа на Районен съд–
Плевен, въз основа на което е потвърдено НП №140/15.07.2020г. на Директора на
ОДБХ-Плевен, с което, на касатора е наложено, на основание чл. 413, ал.1 от
ЗВМД, адм. наказание „глоба“, в размер на 400лв., за извършено нарушение на чл.
39, ал.2, т.1 от ЗВМД. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че въззивният съд
е формално е възприел тезата на АНО и е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка. Посочва се, че съда е приел, че се касае до масова
смъртност на пчели, но не се мотивира наличието на съмнение за поява на
смъртност, както е посочено в обжалваното НП. Твърди си, че е налице неправилна
правна квалификация, както и че е налице несъставомерност. Посочва се също, че съда
е постановил решението си въз основа на писмени доказателства, които не са
приложени по делото. Посочва се също, че неправилно въззивният съд е приел, че
жалбоподателя не е постановил ограничителни мерки, като същият е постановил
почистване на пчелина и загробване на умрелите пчели, като мерки за ограничение
за разпространението на болестта. Посочва се, че тези мерки са единствените
възможни, които по закон ветеринарен лекар може да предприеме. Твърди се също,
че изискването на чл.39, ал.2, т.1 от ЗВМД, за „незабавно“ уведомяване не е
конкретизирано в АУАН и НП, а също и в съдебното решение. Твърди се също, че не
е изследван въпросът дали деянието е извършено виновно от нарушителя, с оглед
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се също, че законът не предвижда
начина за уведомяване на ОДБХ, като се твърди, че с въвеждането на информация за смъртта на пчелите, в информационната система, на
практика е изпълнил задължението си за уведомяване на 08.06.2020г. Твърди се
също, че е налице уведомяване също и от собственика на пчелите за установената
смъртност. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно и отмени издаденото наказателно постановление,
или евентуално- да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, явява се лично и с адв. И.Г., поддържа депозираната от него касационна жалба. Представя писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба – ОДБХ-Плевен, р. пр., не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага на съда да я уважи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното Решение №260177/02.12.2020г.
по НАХД №2047/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, е потвърдено НП
№140/15.07.2020г. на Директора на ОДБХ- Плевен, с което на касатора М.Ц.К. е
наложено, на основание чл. 413, ал.1 от ЗВМД, адм. наказание „глоба“, в размер
на 400лв., за извършено нарушение на чл. 39, ал.2, т.1 от ЗВМД, за това, че К.-
като регистриран ветеринарен лекар, обслужващ животновъден обект- пчелин №5847-0211,
находящ се в с. Рибен, общ. Долна Митрополия, собственост на С.В.Т., е посетил
обекта на 08.06.2020г, установил е висока смъртност на пчелите, взел е проби от
умрелите пчели, но не е предприел ограничителни мерки и не е уведомил незабавно
ОДБХ-Плевен, при съмнение за появата на масовата смъртност на пчелните
семейства. В НП е отразено също, че на 09.06.2020г., в 08,40ч., е извършена
проверка от комисия, назначена със заповед №1084/09.06.220г. на директора на
ОДБХ- Плевен, която е констатирала, че от регистрираните в информационната
система на БАБХ- Вет Ис, 271 броя пчелни семейства, към момента на проверката
са налични 19 броя живи пчелни семейства и 52 броя празни кошерища; констатациите
от проверката са описани в КП №000718/09.06.2020г. В решението си, съдът е
приел за безспорно установена изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
като потвърдена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е,
че нарушението в случая е осъществено чрез бездействие от страна на
жалбоподателя д-р М. К., като на 08.06.2020г, като е посетил животновъдния
обект и е установи висока смъртност на пчелни семейства не е предприел
ограничителни мерки и не е уведомил незабавно ОДБХ-Плевен при съмнение за поява
на масова смъртност на пчелните семейства.
Настоящият състав намира, че постановеното
решение, предмет на касационната проверка е незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения и при липса на мотиви, което налага неговата
отмяна и връщане делото за разглеждане от друг състав на ПлРС.
С оспореното Решение, ПРС е потвърдил обжалваното
Наказателно постановление, като законосъобразно, но в изложените мотиви, съдът
е преповторил описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка., като е приел, че изложените
обстоятелства, се установяват събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът обаче само информативно е изброил приетите писмени
доказателства- част от адм. преписка и е посочил имената на разпитаните по
делото свидетели, без да направи какъвто и да е анализ на техните показания,
като е направил заключение, че ги
кредитира напълно. Настоящият състав намира, че по делото са подлежали на
преценка множество факти и обстоятелства, съставляващи елементи от състава на
вмененото нарушение по чл. 39, ал.2, т.1 от ЗВМД, какъвто анализ липсва. Не е
направен изобщо анализ и не е обсъдено нито едно от конкретните възражения на
касатора, релевирани в жалбата против НП, както и на обясненията му, дадени
пред съдебния състав на въззивния съд;
съдът не е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията в жалбата и в
съдебно заседание. В обжалваното решение, съдът не е изложил своите мотиви
относно факта има ли извършено от страна на жалбоподателя К. нарушение- какви
са по вид ограничителните мерки, които същият, в качеството си на регистриран
ветеринарен лекар, е следвало да предприеме, при наличие на твърдения в
противна насока; налице ли е уведомяване от страна на К. ***, в т.ч. и каква е правновалидната форма на
уведомяването и срокът за това уведомяване. По делото, от събраните писмени
доказателства, не се установява и какъв е поводът за извършване на проверката,
като по делото не е приложена заповед №1045/03.06.2020г на Директора на ОБДХ-
Плевен. Въззивният съд не е изложим мотиви и относно правилността на правната
квалификация на деянието, доколкото
нормата на чл. 39, ал.2, т.1 от ЗВМД съдържа няколко състава на адм. нарушения.
На основание изложеното, настоящият състав
приема, че обжалваното съдебно решение е постановено при липса на мотиви по
основните направени от касатора оплаквания, свързани със съставомерността на
извършеното от него нарушение и правната квалификация на деянието. Общите и
бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават
съдебното решение, същите не могат да заместят комплексната преценка на
доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на
мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги
съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения
съдебен акт. От друга страна
касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за
законосъобразността на въззивното решение. Този съд не прави собствени изводи
относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с
материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В
този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му
при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до
проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на
правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни
последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред
РС възражения, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността
на касираното решение.
Ето защо обжалваното решение Решение
№260177/02.12.2020г. по НАХД №2047/2020г. на ПлРС, следва да бъде отменено и
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, който, след като разпита отново всички свидетели, които са били разпитани
при предходното разглеждане на делото и като приобщи писмените доказателства,
следва да направи анализ на събраните
доказателства и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за
законосъобразността на издаденото НП и съставомерността на вмененото на жалбоподателя
нарушение по нормата на чл. 39, ал.2, т.1 от ЗВМД, както и правилността на
самата правна квалификация на деянието, съобразно изложеното по- горе.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260177/02.12.2020г. по НАХД №2047/2020г. по описа на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състава на ПлРС, при съобразяване на
мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.