Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7400 по описа за 2020 година, прецени:
Производство
по чл. 247 ГПК.
Предмет
на делото е осъдителен иск, предявен от първоначално Н. Г. Х. (починала и
заместена в хода на процеса от З. Ж.К., Р.В.Д. и С.В.Н.) срещу К.К.Н. и Ж.Н.Г. за
заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева, за неимуществени вреди,
като пряка и непосредствена последица от извършеното от ответниците
престъпление, причинило смъртта на Н.Ж.Г., ведно със законната лихва, считано
от датата на настъпилото увреждане 06.11.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата. С решение № 262087 от 30.12.2020 г. съдът е осъдил ответниците К.К.Н. и
Ж.Н.Г. солидарно да заплатят на ищцата З.Ж.К. като наследник на Н. Г. Х.,
сумата от 46 666 лева, на Р.В.Д. сумата от 23 333 лева и на С.В.Н. сумата
от 23 333 лева обезщетение по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от
Н. Г. Х. за сумата от 120 000 лева неимуществени вреди, причинени от
убийството на Н.Ж.Г. на 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от 06.11.2020
г. до окончателното изплащане. С решение № 840 от 14.07.2021 г. по гр. дело №
1060/2021 г. Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в
частта му за присъденото обезщетение на З.Ж.К. над 14 000 лева и на Р.Д. и
С.Д. над 7000 лева и в тази част е отхвърлил предявените искове. Решението е
влязло в сила на 08.07.2022 г.
С молба вх. № 275592 от 17.05.2023
г. пълномощникът на ищците е направил искане за поправка на очевидна фактическа
грешка в решението в частта му за началната дата на дължимост на законната
лихва. Според представителя на ищците, тази дата погрешно е изписана в диспозитива
на решението като 06.11.2020 г., вместо 06.11.2010 г. Прави искане за поправка
и на издадените изпълнителни листи в тази им част.
Представителят
на ответника Ж.Н.Г. в отговор с вх. № 277167 от 02.06.2023 г. оспорва искането
със становище, че е налице изрично мотивирано произнасяне за началната дата на
законната лихва, която била 06.11.2020 г.
Искането е основателно. Датата
06.11.2020 г. като началната дата на дължимост на законната лихва не е посочена
в мотивите на решението, поради което неоснователно е възражението за
мотивирано произнасяне на съда за дължимост на законна лихва от 06.11.2020 г.
Точно обратното, в мотивите на решението като дата на деликта е коректно посочена
06.11.2010 г. – датата на убийството на Н.Ж.Г.. От датата на деликта е дължима
законна лихва, по аргумент от чл. 84 ал. 3 ЗЗД. Погрешното посочване на началната
дата на законната лихва 06.11.2020 г. е в диспозитива на решението, като там
погрешно е посочена и датата на деянието в частите от диспозитива, посочващи
основанието на присъдените обезщетения: „…за неимуществени вреди, причинени от
убийството на Н.Ж.Г. на 06.11.2020 г.“.
Това обстоятелство, както и погрешното изписване на датата само в частта
за годината (на практика само в една цифра от датата) е основание да се приеме,
че съдът не е формирал воля за определяне на 06.11.2020 г. като начална дата на
дължимост на законната лихва, а волята му е била тази начална дата да бъде
06.11.2010 г., но погрешно датата е посочена 06.11.2020 г. Налице е очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ал. 1 ГПК, която следва да се коригира
с настоящото решение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Допуска поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 262087 от 30.12.2020 г. по гр. дело № 7400/2020
г. на СГС I-21 състав:
На страница 7 от решението по пункт
първи от диспозитива в частта от изречението след „…убийството на Н.Ж.Г. на…“
датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в
частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете
06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).
На страница 7 от решението по пункт
втори от диспозитива в частта от изречението след „…убийството на Н.Ж.Г. на…“
датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в
частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете
06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).
На страница 8 от решението по пункт
трети от диспозитива в частта от изречението след „…убийството на Н.Ж.Г. на…“
датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в
частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете
06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: