№ 99
гр. С., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110133031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите.
Производството е образувано по искова молба на В. А. И. против Н. В. С., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД, за
сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
периода от 2.4.2016г. до 2.6.2021г. от престъпление, извършено на 2.4.2016г., за което е
наложена присъда по НЧХД № 19764/2016г. СРС, 2 състав. Ищцата твърди на
2.4.2016г. пред Руския център в гр.София ул.Ш.а N9 да е била блъсната и ударена от
ответника С., бивш съпруг на дъщеря й, в резултат на което получила лека телесна
повреда. Във връзка с този инцидент по инициатива на И. било образувано НЧХД №
19764/2016г. по описа на СРС, 2 състав, като с присъда от 18.5.2021г. ответникът бил
признат за виновен. Поддържа се в периода 2.4.2016г. до 2.7.2016г., а и понастоящем да
е получила допълнителни увреждания от побоя, за които полагала медицински грижи.
Навежда да се е увеличил хематомът на дясната подмишница и да са се получили 5
кръвонасядания, които сочи да са в причинна връзка с побоя нанесен й от Н. С.. Твърди
и понастоящем да изпитва болка при свиване на ръката в лакътя. Ищцата сочи, че
деянието на ответника се е осъществило пред детето Веселин С. и повлияли негативно
както на неговата, така и на нейната психика. Претендира заплащането на
претърпените от нея неимуществени вреди за исковия период 2.4.2016г. до 2.6.2021г.,
които оценява 2500 лв. Моли съда да уважи предявените искове и претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответникаН. В. С., в който
оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че между ищцата и ответника има
конфликт датиращ от развода между С. с нейната дъщеря. Оспорва твърденията за
побой, в това число и за настъпили вследствие на такъв усложнения от синина на
ръката. Счита, че от исковата молба не става ясно, по какъв начин е влошено
здравословното състояние на ищцата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло. Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото са следните обстоятелства, установени с влязла в сила
присъда по НЧХД № 19764/2016г. СРС, 2 състав, а именно на 02.04.2016 г., в гр. С.,
пред сградата на Руски културно –информационен център, чрез нанасяне на удари с
юмрук в областта на мишницата на дясната ръка причинил на пострадалата В. А. И.
лека телесна повреда, изразяваща се в следното травматично увреждане - изразен
подкожен хематом по странично-задната повърхност на дясната мишница с належащи
пет кръгловати кръвонасядания, което увреждане е реализирало медико-биологичния
признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК.
От показанията на разпитания по делото свидетел Екатерина Борисова И.
(дъщеря на ищцата), преценени при условията на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира
като логични, последователни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал
се установява, че извършеното от ответника деяние ищцата преживляла тежко, както
психически, така и физически. След инцидента я боляла силно ръката, прилагала
самолечение –разтривки, мазила с магнезий и други. Първоначално чувствала
облекчение, но с времето започнало да се появява подуване. Свидетелката разказва, че
през 2022 г. е правена операция на ръката на майка й, която според нея се е наложила
именно заради претърпения през 2016 г. инцидент.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следва да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно извършване на твърдяното
деяние от ответника, неговата противоправност, причинените вреди и причинната
връзка между вредите и деянието. По отношение на противоправността на деянието,
вината и причинната връзка между двете е налице влязла в сила на 13.01.2022 г.
присъда по по н.ч.х.д. № 19764/2016 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, която по силата
на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд. По делото е безспорно, че
извършеното от ответника престъпление е противоправно и виновно, като сочените
вреди са в резултат на неговото поведение. Твърдяните от ищеца факти за създадено
притеснение и физически дискомфорт, се установяват от показанията на разпитания
свидетел, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. Ето защо съдът
намира предявеният иск за доказан по основание.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение на основание
непозволено увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици
настъпили за ищеца в резултат на престъплението. Съгласно т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Затова в
тежест на последния е да установи претърпените от него болки и страдания, като
доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички доказателствени
средства предвидени в ГПК.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва
да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като
се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост
в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства,
посредстом разпита на свидетеля, от които се установа негативното влияние върху
психиката на ищцата, както е третърпени физически болки и страдания,
непосредствено след инцидента, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
2
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая,
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно
чл. 52 ЗЗД, възлиза на 1000 лв. Съдът счита за недоказан факта претърпяната от ищцата
операция през 2022 г. да е в резултат от претърпения от нея инцидент на 02.04.2016 г.
За разликата до пълния предявен размер от 2500 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 700 лева,
съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. Съгласно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест на
ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от 280 лв.,
представляващи направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 50 лв. държавна такса по сметка на Софийски районен
съд на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. Г.С. Р. №,
вх ет, ап да заплати на В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ал. К.“ №, ет.
сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в следствие от престъпление извършено на 02.04.2016 г., в гр. С., Р. ц. на ул.
„Ш.а“ №, за което е налице влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 19764/2016 г. по описа
на СРС, НО, 2-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД за горницата от 1500
лева до пълния претендиран размер от 2500 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. Г.С. Р. №,
вх ет, ап да заплати на В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ал. К.“ №, ет.
сумата от 280,00 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. Г.С. Р. №,
вх ет, ап да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата
от 50,00 лева - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3