Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 17.10.2011 година, постановено по гр. дело № 1791 по описа на В. районен съд за 2011 година, уволнението по заповед № 77 от 01.03.2011 година на управителя на „В. К. 2.”-Е., гр. В., с което е прекратено трудовото правоотношение със С. Й. Д., е признато за незаконно и отменено. Служителката е възстановена на заеманата длъжност „чистач” с место на работа гр. В.Т. – „П.”. Присъдено й е обезщетение за принудителна безработица за времето от 02.03.2011 година до 02.09.2011 година в размер на сумата от 1 976,46 лв., ведно със законната лихва върху вземането от предявяването на исковете насетне, както и направените от ищцата разноски. В тежест на ответното дружество е присъдена държавна такса върху уважените искове. Решението е обжалвано от „В. К. 2.”-Е., гр. В. в осъдителната част с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо исковите претенции с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на атакуваното решение. Първостепенният съд не съобразил, а и не допуснал събирането на доказателствени средства в тази нас¯ка, дисциплинарните простъпки на ищцата за времето преди прекратяване на трудовия договор между страните и желанието на работодателя да освободи служителката по текст на закона, който няма да й пречи да си намери друга подходяща работа. Не отчел факта, че ангажиментите на работодателя с негов възложител приключвали именно на датата на прекратяване на срочното правоотношение с ищцата. Въззивникът не разполагал с други обекти на територията на града, щото да й предложи друга работа. Договорът между страните бил сключен за извършване на определена – тази по договора с възложителя – работа, имал правното си основание в нормата на чл. 68, А. 1, т. 2 от КТ и не съществувала пречка за сключване на поредица от този вид срочни трудови договори. Ответникът по жалбата - С. Й. Д. – е изложила доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 344, А.1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - С. Й. Д. - излага в исковата си молба, че със заповед № 77 от 01.03.2011 година на управителя на ответното дружество й било прекратено трудовото правоотношение, по силата на което изпълнявала длъжността „чистач”, заради изтичане на уговорения срок. С доводи за неправомерност на уволнението – договорът между страните бил безсрочен на основание чл. 68, А. 5 от КТ, поради поредица предхождащи го все срочни трудови договори, ответникът не бил в ликвидация или в несъстоятелност, в споразумението между страните не били посочени вербално изключения, налагащи срок на действието му – по реда на настоящото производство претендира обявяването му за незаконно, отмяна, възстановяване на заеманата преди това длъжност, присъждане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 1 976,46 лв. за времето от 02.03.2011 год. до 02.09.2011 година, законна лихва и разноски. Ответната страна – „В. К. 2.”-Е., гр. В. - оспорва исковете с възражения, аналогични на изложените в жалбата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, А. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи, че са били във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което в търговското предприятие на ответника ищцата е изпълнявала длъжността „чистач”. Отношенията между страните датират от 2006 година. От тогава насетне са сключвали поредица допълнителни споразумения с клаузи за срок за една и съща длъжност – приложения трудов договор от 29.09.2006 година и следващите го споразумения, последното с дата на сключване 28.01.2010 година и визиращо като крайна дата на действие датата на издаване на атакуваната заповед за уволнение – 01.03.2011 година. През 2009 година ответникът е сключил с „П.”-, гр. В. договор, по силата на който е поел задължение за ежедневно комплексно почистване на обекти, включващи търговски помещения в редица градове, сред които и в гр. В.Т. за срок до 01.03.2010 година. Не се спори, че работното место на ищцата е в магазина, посочен като М. В. Т. по цитирания договор. С атакуваната заповед трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание изтичане на уговорения срок - заповед № 77 от 01.03.2011 година на управителя на ответното дружество. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения. По иска за незаконност на уволнението с правно основание чл. 344, А.1, т.1, предложение първо от КТ: Поредицата срочни трудови договори превръща процесния в безсрочен, на основание правната недопустимост на верижното сключване на договори за определено време – чл. 68, А.4 от КТ. С оглед на тази последица, прекратителното за трудовото правоотношение основание по чл. 325, т. 3 от КТ се явява неприложимо а уволнението – незаконно по смисъла на чл. 344, А.1, т.1, предложение първо от КТ. В този смисъл искът е доказан и основателен. Не могат да бъдат съобразени – като неоснователни – доводите и съображенията на ответника-въззивник. Без правна стойност са дисциплинарните простъпки на ищцата, щом не са залегнали като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Щом работодателят е прибегнал към друг ред за уволнение, тези нарушения, дори да са налични, не могат да бъдат свързани с правомерността на прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че с изтичането на срока на договора с „П.” - гр. В. се изчерпват договорните ангажименти на ответника, възникнало е основанието по чл. 328, А. 1 т. 2, предложение първо от КТ. Видно от атакуваната заповед, работодателят е прибегнал не към този ред на уволнение, а към основание, неприложимо в отношенията на страните. В този смисъл, макар и основателни, доводите на ответника за невъзможност обективно да продължи съществуването на трудовото правоотношение с ищцата на досегашното й работно место са неприложими при решаване на спора. По иска за отмяна на уволнението: Незаконността на уволнението влече отмяната му. Законът не е предвидил друг елемент от фактическия състав на разглежданото право. Искът е основателен и следва да бъде уважен. По иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: Неправомерността на уволнението поражда правото да се търси възстановяване на заеманата от служителя длъжност. Като доказан и основателен, този иск подлежи на уважаване изцяло. По иска за обезщетение по чл. 225, А.1 от КТ: Незаконността на уволнението и доказания по делото факт на принудителна безработица за шестте месеца от уволнението до момента, до който първостепенният съд е присъдил обезщетение, онагледяват доказаността на иска по основание. Същият е основателен до размер на присъдената с решението на районния съд сума, предвид неоспорената от страните стойност на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението. Изходът на спора и правилото на чл. 78, А. 1 от ГПК сочат, че ответницата по жалбата има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 300 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 17.10.2011 година, постановено по гр. дело № 1791 по описа на В. районен съд за 2011 година Осъжда „В. К. 2.”-Е., гр. В., ЕИК: .............. да заплати на С. Й. Д. от гр. В.Т., ул. „С. В.” № 4, вход „б”, етаж VІ, А. № ..., ЕГН: * сумата от 300/триста лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, А. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |