Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 135
гр. Силистра, 05.12.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен
съд Силистра, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември,две хиляди и
седемнадесета година, в състав: съдия Павлина Георгиева при участието на
секретаря Румяна Пенева разгледа докладваното от административния съдия А.Х.Д.
№ 181 / 2017 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производство
по чл.121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Ищецът М.Г.М. ***, чрез адв. Д.,
предявява обективно съединени искове против Изпълнителна Агенция “Главна
инспекция по труда“ - гр. София с правни основания – чл. 104, ал. 1 от Закона
за държавния служител /ЗДСл /и чл. 86
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Претендира обезщетение в размер на шесткратната основна заплата, определена към
момента на признаване на уволнението за незаконно, в размер на 3 907,97
лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от деня на влизане в сила на окончателното
потвърдително решение за признаване на уволнението за незаконно – 17.08.2017 г.
до завеждане на исковата молба на 29.08.2017 г. в размер на 13,05 лева, ведно със законната лихва върху
главница от 3 907,97 лева, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и за присъждане на сторените по делото
разноски. В хода на съдебното производство главницата е изплатена изцяло, както
и част от претендираната лихва. В съдебно заседание ищецът развива теза, че
наредените на 21.09.2017 г. суми са постъпили в сметката на получателя на
25.09.2017 г., която дата следва да се зачете за дата на получаване на превода,
което обстоятелство се отразява на преценката за погасяване на задължението за
лихва. На следващо място поддържа, че от преведеното обезщетение от
3 907,97 лева незаконосъобразно е бил удържан данък върху доходите на
физическите лица, която сума ищецът е следвало ефективно да получи, а съответно
сам да внесе в бюджета като платец. В тази връзка поддържа, че не е налице
изцяло плащане на главницата поради което е неприложимо и възражението на ищеца
за неприсъждане на разноски по чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
По отношение на
претендираната законна лихва: Твърди, че главницата от 3 907,97 лева е
изискуема от датата на потвърдителното решение за признаване на уволнението за
незаконно и обезщетение се дължи от тази дата – 17.08.2017 г. до окончателното
му изплащане. За времето от първата посочена дата – 17.08.2017 г. до
изплащането й чрез получения превод по сметка на получателя – 25.09.2017 г.
лихвата се претендира в размер на 43,51 лева, а извършеният превод е в размер
на 31,54 лв.,тъй като е изчислена към 14.09.2017 г. Претендира се за разликата
от 11,97 лева.
Ответникът, чрез писмен
отговор, получен в деловодството на АС-Силистра 27.09.2017 г. / л. 67/,
признава иска по основание и размер. Счита, че чрез нареденото плащане на
21.09.2017 г. на сумите: 3 907,97 лева – обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл и 31,54 лева – законна лихва върху 3 907,97 лева, изчислена от датата
на окончателното решение за признаване на уволнението за незаконно – 17.08.2017
г. до 14.09.2017 г. - датата на изчислението с цел оформяна на счетоводната
документация, е постигнат ефектът на непосредствено заплащане на исковата сума.
В писмения отговор навежда изводи за липса на забавено изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, тъй като ищецът не поискал изрично
заплащане на исковата сума, а само разноските от съдебното производство по
оспорване на уволнението, както и поради факта, че ищецът не е представил
доказателства за отрицателния факт – незаемане на държавна служба, респ.
незаемане на друга държавна служба с по-ниска заплата, респ. неполучаване на
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. На тази основа счита, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, признал е иска, поради
което следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК и искането за присъждане на разноски да се отхвърли.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника оспорва исковете като неоснователни.
Навежда доводи за изплащане на претендираните суми в хода на съдебното
производство, непосредствено след оформяне на ведомостите за заплати.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна, следното:
По делото няма спор по
фактите.
Със Заповед № З-1255 от
27.10.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА “ИТ“ - София служебното
правоотношение на ищеца е прекратено,считано от 28.10.2015 г.;
За времето от 03.11.2015 г.
до 17.11.2015 г. ищецът е получил възнаграждение за друга работа в размер на
202,03 лв., която сума е съобразена от ищеца и не е включена в исковата
претенция. Последната в размер на 3 907,97 лв. е формирана като разлика от
шесткратния размер на основната заплата към момента на възстановяването на
работа – 685 лева, т.е. в общ размер на 4 110 лв., намалена с 202,03 лева
– посоченото по-горе получено възнаграждение;
С решение № 10 553 от
17.08.2017 г. по адм. дело № 6 655 / 2016 г. на ВАС на Р България е
потвърдено решението на първоинстанционния съд за признаване на уволнението за
незаконно;
На 29.08.2017 г. ищецът е
завел процесната искова молба в деловодството на АС - Силистра.
Със заповед № 1001 от
30.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА “ИТ“ - София ищецът е възстановен
на предишната работа с основна месечна заплата в размер на 685,00 лева;
За времето от 17.08.2017 г. –
датата на окончателното признаване на уволнението за незаконно, до 14.09.2017
г. – датата на изчисление на законната лихва върху обезщетението в размер на
3 907,97 лева от страна на ответника по признание на последния в съдебно
заседание /л. 86/, е формирана законна лихва в размер на 31,54 лева, каквато
сума е преведена на 21.09.2017 г. и съответно получена по сметка на ищеца на
25.09.2017 г.;
На 21.09.2017 г. ответникът е
подал нареждане за банков превод за сумата от 3 907,97 лева - обезщетение
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като е извършил удръжки за данък върху доходите на
физическите лица /ДДФЛ/ в размер в размер на 10 % върху обезщетението, или
390,80 лева. / л. 73/
За времето от 17.08.2017 г. –
датата на окончателното признаване на уволнението за незаконно, до 25.09.2017
г. – датата на получаване на превода на законната лихва от 31,54 лева по сметка
на получателя, се е формирала законна лихва в размер на 43,51 лева / л. 81/.
На 25.09.2017 г. посочените
суми -3 907,97 лева - обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, намалена с
удръжки за данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ в размер в размер на
10 % върху обезщетението, или 390,80 лева, са постъпили по сметка на получателя
– ищец.
Въз основа на така
установените факти, съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от съда, държавният служител има право
на обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно, за времето от незаконното уволнение,
но не за повече от 6 месеца. В процесния случай по делото не се спори, че за
посочения период от време и след съобразяване на факта на получено
възнаграждение за период от две седмици, се е формирала сума на дължимо
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 3 907,97 лева / 685 лева
х 6 месеца - 202,03 лева/, която е заплатена на 25.09.2017 г. - датата на
постъпване на сумата по банкова сметка ***, т.е. близо месец след подаване на
исковата молба на 29.08.2017 г. Съобразяването на този факт, настъпил след
завеждане на исковата молба, налага извод за отхвърлянето му като
неоснователен.
Неоснователно е възражението
за незаконосъобразно извършено удържане на данък върху доходите на физическите
лица от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно чл. 72 от
ЗДСл без съгласието на държавния служител от заплатата могат се правят удръжки,
съгласно специални закони. По аргумент за противното от чл. 13 от ЗДДФЛ, във
връзка с чл. 12 от същия закон, обезщетението по чл. 104, ал. 1 е облагаем
източник на доходи, който се дължи за сметка на служителя. В този смисъл е и
непротиворечивата съдебна практика /
Решение № 2 807 от 08.03.2017 г. на ВАС по адм.д. № 13 033/2015 г. , V отд.:“[……основната заплата не може да бъде по-ниска
от получаваната брутна работна заплата, намалена с дължимия данък(доколкото в конкретния случай
осигурителните вноски не са дължими от служителя)]. На следващо място, обезщетението по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл се явява заместващо възнагражденията, които лицето е следвало да получава
в периода, в който е останал без работа поради незаконното уволнение. Трудовите
възнаграждения са облагаеми, поради което и заместващите ги обезщетения следват
същия режим на облагане, поради което неприложима се явява т. 13 на чл. 13, ал.
1 от ЗДДФЛ, посочваща като необлагаеми обезщетенията за вреди./ Решение № 4 215 от 16.04.2015 г. на
ВАС по адм.дело № 6595/2014 г., VIII
отд./В тази връзка
претенцията за незаконосъобразно удържане на 390,80 лева, представляваща данък
върху доходите на физическите лица, удържани от работодателя и преведени в
бюджета за сметка на служителя, се явява неоснователна.
По
иска за присъждане на законна лихва по чл.86 от ЗЗД:
Неоснователно е възражението
на ответника за неизпадане в забава поради липса на покана от страна на ищеца
за изплащането на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
Паричните задължения са
„носими“, тъй като парите като разплащателни средства, са родово определение
вещи. Изпълнението на паричното задължение в конкретния случай не изисква
съдействие от страна на кредитора /чл. 97, изр. 2-ро от ЗЗД/.
Неоснователно е и
възражението за несъдействие от страна на кредитора за представяне на
доказателства за липсата на правопрепятстващите факти по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
– заемане на държавна служба с по-ниска заплата, респ. получаване на
възнаграждение за друга работа с по-нисък размер на възнаграждение. Отрицателните
факти прехвърлят доказателствената тежест на страната, която се ползва от
положителния факт. Този вид факти не подлежат на доказване. Това е така, тъй
като следи за съществуването си могат да оставят само положителните факти. В
процесния случай ответникът не е изискал от ищеца изрично данни за положителни
факти, за да се счете, че е изпълнил ангажимента по повод на доказателствения
процес. Не е извършил и съответни проверки за положителния факт за евентуално
подадени данни в съответните публични регистри за осигуряване, получаване на
доходи или други косвени или преки данни за евентуално осъществилия се
положителен факт за заемане на друга работа от страна на ищеца. В тази връзка
падежът на задължението за заплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
е настъпил на датата на окончателното съдебно решение № 10 553 от 17.08.2017
г., с което уволнението се признава за незаконно. / Решение № 6 181 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм.д. №
5 249/2016 г., III
отд:[…правопораждащият
факт за възникване правото на обезщетение по този законов текст е настъпил на
….- датата, на която е влязло в сила съдебното решение, с което е отменена като
незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебните правоотношения..] В този смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
т.гр.д.№3 / 2004 г. в случаите на отменен административен акт, съгласно която
вземането за обезщетение за вреди, каквото по същността си е процесното
обезщетение, става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което
се отменя незаконния административен акт. В процесния случай „падежът кани
длъжника“.
От установените по делото
факти следва, че претенцията за законна лихва е основателна до размера от 11,97 лв. ,тъй като за времето от 17.08.2017 г.
– датата на окончателното признаване на уволнението за незаконно, съвпадаща с
падежа на главницата, до 25.09.2017 г. – датата на получаване на превода на
законната лихва от 31,54 лева по сметка на получателя, се е формирала законна
лихва в размер на 43,51 лева / л. 81/.
По разноските:
Изплащането на главницата и
част от законната лихва на 25.09.2017 г., в хода на съдебното производство, със
закъснение от 27 дни спрямо завеждането на исковата молба на 29.08.2017 г.
дават основания да се счете, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.
При това положение неприложима се явява разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК за поемане на разноските от ищеца. Претендираният
хонорар от 600 лева е удостоверен като заплатен в брой / л. 3/, като
приложеният договор за правна защита и съдействие съставлява разписка за
посочените суми. Представен е и списък на разноските /л. 82/.
Водим от гореизложеното Административен
съд - Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.М., чрез адв. Д.,
иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ с адрес на управление: гр. София поради извършено изпълнение в хода на
съдебното производство.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ с адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № *
да заплати на М.Г.М. *** с ЕГН: ********** сумата от 11,97 /единадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/ лв., представляваща законна лихва върху главница
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 3 907,97 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.М., чрез адв. Д.,
иск по чл. 86 от ЗЗД против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с
адрес на управление: гр. София в останалата част като неоснователен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ с адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № * да заплати на М.Г.М. *** с ЕГН: **********
сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: