Определение по дело №325/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.

Ищецът, „К. ВТ“ – Велико Търново, чрез представителя си, е предявил искова молба срещу Националната агенция за приходите и Върховния административен съд на основание чл.2в от ЗОДОВ, за осъждането на посочените ответници солидарно и в условията на последваща евентуалност поотделно да му заплатят обезщетение от 279 401, 96 лева за причинени имуществени вреди, 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, както и законната лихва върху тези суми, дължима според него, както следва: от деня на заплащането на съответните вноски, респ. от датата на деликта, до окончателното им заплащане.

Твърди се в обстоятелствената част най – общо, че при издаването на оспорен пред Административен съд – Велико Търново ревизионен акт, издаден от служители на НАП и от правораздавателната дейността на ВАС, в резултат на която в крайна сметка жалбата му в хода на съдебните производства, е била отхвърлена, са настъпили тези подлежащи на репариране вреди, като както издаването на РА, така и правораздавателната дейност на ВАС е извършена при достатъчно съществени нарушения на правото на ЕС. Нарушенията са всъщност според него неотчитане на правни стандарти, възприети в практиката на СЕС /като са цитирани множество решения на тази юрисдикция/, касаещи тълкуванета на норми от Директивата за ДДС. Именно тези достатъчно сериозни нарушения на това право от сочените ответници е в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдените вреди, които следва да се репарират.

Исковата молба е редовна от външна страна, като съответната констатирана нередовност е отстранена от ищеца в указания му срок.

Настоящата инстанция намира обаче, че исковата претенция срещу сочения ответник Националната агенция за приходите е недопустима, доколкото от една страна липсва правен интерес за предявяване на иск против това юридическо лице, в системата на които се намират служителите, които са издали въпросният ревизионен акт, във връзка с който се иска обезщетяване, като от друга страна и извън липсата на правен интерес, този ответник не отговаря и на изискванията на чл.205 във връзка с чл.204 от АПК, приложими в случая.

От самата разпоредба на чл.2в, ал.1, т.1 на ЗОДОВ се установява, че претенцията за обезщетяване /когато не се отнася за правораздавателна дейност на административни съдилища, вкл. и на ВАС/, следва да се основава на допуснато от съответният орган или служител, който е част от администрацията на ответника, съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

За яснота на ищеца следва в това отношение да се аргументира, че това нарушение може да е допуснато от съответната администрация, като е било констатирано при административен или съдебен контрол и съответният акт /в случая ревизионен акт, доколкото не се твърди незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на приходни органи/ е отменен от страна на горестоящ или специализиран административен орган или е от съда именно поради наличието на такова нарушение – аргумент и от чл. 204, ал.1 от АПК вр. с чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ.

В случай, че актът е бил отменен по административен ред, няма пречка исковата претенция да се насочи към съответното юридическо лице, чиито административни органи или длъжностни лица са издали съответният административен акт, доколкото същият е бил отменен като противоречащ на правото на ЕС без да се стига до правораздавателна дейност, т.е. до дейност, която да се осъществява от юрисдикция по смисъла на правото на ЕС. Такъв правен резултат обуславя от една страна интересът да се претендира обезщетение за претърпени от административна дейност вреди, като се твърди, че тази дейност, която е завършила с издаване на административен акт, е извършена при съществено нарушаване на правото на ЕС и административният акт е отменен именно поради това нарушаване. От друга страна пасивната легитимация в този случай се определя по правилата на чл.205 от АПК вр. с чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, като легитимиран ответник в тези случаи не може да бъде съд.

Идентично е положението и в случай, че съответният административен акт, за който се твърди, че е издаден при съществено нарушение на правото на ЕС, се оспорва едновременно с предявения иск за обезщетяване – чл.204, ал.2 от АПК вр. с чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. В този случай е налице едновременно породен интерес да се оспори и самият акт като издаден при съответното нарушение на конкретна норма или принцип на правото на ЕС, като едновременно с това е налице и интерес да се предяви и претенция за обезщетяване, основана на чл.4, §3 от ДЕС.

Когато обаче административен акт, подлежащ по националните процесуални правила на правораздавателен контрол, е бил оспорен пред съд /юрисдикция/, засегнатото от същественото нарушение при издаването му лице няма интерес да търси обезщетение от администрацията, чиито административни органи или служители са го издал. В този случай така или иначе съдът /юрисдикцията/ е длъжен при осъществяване на правораздавателната си дейност да приложи /ако предметът на спора е в обхвата на регулацията на правото на ЕС/, съответната Общностна правна норма или правен принцип, избягвайки всяко несъответствие, респ. нарушение на правна норма от правото на ЕС. Неприлагането от страна на съда на съответната европейска правна норма или принцип, в случаите, когато законосъобразността на съответния административен акт е предмет на съдебно производство, води до отговорността на съда по чл.2в, ал.1, т.1, предложение второ от ЗОДОВ, като тя поглъща отговорността на администрацията за същественото нарушение на нормите на Общностното право. Посоченото е така, доколкото и от гледна точка на административните органи, издали съответният акт, съдът вече е приел, че този акт е законосъобразен, вкл. и като съответстващ на действащото материално и процесуално право, част от което е правото на ЕС.

По тези съображения следва претенцията, насочена към Националната агенция за приходите - София да се остави без разглеждане, като делото се прекрати в тази му част.

За процесуална икономия следва исковата молба да се размени, като преписи от нея се връчат на ответника Върховен административен съд и на прокурора, като на ответника се укаже, че в месечен срок /арг. от чл.131, ал.1 от ГПК/ от съобщаването, може да подаде писмен отговор на исковата молба, подписан от представителя си, като в него посочи съда и номера на делото, имената на представителя си или пълномощника си, ако има такъв, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; становище по допустимостта и основателността на иска; становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Към отговора ответникът може да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Следва делото да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните и на прокурор от ВТОП, като се разпредели доказателствената тежест.

Водим от изложеното, и съобразно чл.130 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Административен съд –Велико Търново, шести състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „К. – ВТ“ АД- Велико Търново, ЕИК *********, само в частта и, с която се иска да бъде осъдена Националната агенция за приходите – София да заплати на ищеца солидарно или евентуално самостоятелно обезщетение за претърпени имуществени вреди от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер от общо 279 401, 96 лева в едно със законните лихви и за претърпени неимуществени вреди от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер от 10 000 лева в едно със законните лихви и прекратява производството по делото в тази му част.

НАСРОЧВА разглеждането на делото за 16.06.2025 година от 14 часа, за която дата и час да се призове ищецът „К. – ВТ“ – Велико Търново, чрез процесуалния му представител адв. Б. от ПАК, ответникът по иска, Върховен административен съд на Република България и ВТОП.

Преписи от исковата молба да се връчат на прокурора и ответника, като на ответника по иска се укаже, че в едномесечен срок, считано от съобщаването, може да подаде писмен отговор на исковата молба, подписан от представителя си, като в него посочи съда и номера на делото, имената на представителя си или пълномощника си, ако има такъв, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; становище по допустимостта и основателността на иска; становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Към отговора ответникът може да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Определението може да се обжалва в частта му, с която производството по делото е прекратено, в седемдневен срок от съобщаването с частна жалба пред Върховен административен съд, а в останалата си част е окончателно.