РЕШ.Е
№ 1512
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500082 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.
Образувано е по жалба на „***********,със седалище гр.П.,чрез процесуалния
представител- адв.Р.И. с искане да бъдат отменени действията на ЧСИ ******** по КЧСИ и
район на действие-Окръжен съд-Пловдив,по провеждане на опис и налагане на възбрана от
04.08.21г.на подробно описан недвижим имот с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на
гр.П. по изпълнително дело № 292/21г.,който опис е обективиран в протокол за опис от
25.08.21г.и протокол за опис от 27.10.21г.,като незаконосъобразни и насочени срещу
несобствена на длъжника по изпълнението вещ.Претендират се разноски.Прави се
възражение за прекомерност досежно направените разноски от другите страни.
В жалбата се твърди,че жалбоподателят е трето лице по отношение на
образуваното изп.д.№ 292/21г.,като упражнявал фактическа власт и владение върху реална
част с площ от 2386кв.м.,попадаща в ПИ с идентификатор 56784.506.1508.На
27.10.21г.жалбоподателят бил помолен да окаже достъп на ЧСИ до владяната от него
реална част от имота с цел приключване на започнал на 25.08.21г.,но неприключил опис на
същия ПИ с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на гр.*************“.На същата дата
бил довършен описа с протокол за опис.На 29.10.21г.дружеството-жалбоподател след
запознаване с документите по изп.дело установило,че има наложена и възбрана върху
процесния имот от 04.08.21г.Така твърденията в жалбата са,че „********** е узнало за
описа и възбраната на 29.10.21г.
1
Твърди се също,че дружеството е упражнявало фактическата власт и е владеело
реална част от имота с площ от 2386кв.м.в деня на налагане на възбраната и респ.на описа.
Към тази дата се твърди,че жалбоподателя е собственик на посочената част от поземления
имот по силата на настъпила придобивна давност вследствие на упражнено давностно
владение повече от 10 години.Върху тази реална част от имота били изградени и подробно
описаните в жалбата спортни съоръжения,обекти и игрища,които също били собствени на
„***********“ЕООД по силата на давностно владение преди налагането на възбраната
върху имота.Поради горното длъжникът по изпълнението не притежавал вещни права върху
целия описан имот.
Длъжникът „************ не е депозирал писмени възражения по отношение на
подадената жалба. В съдебно заседание чрез пълномощника си изразява становище за
неоснователност на жалбата.Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело - „***********,чрез процесуалния си
представител адв.Ш.Б. взема становище по подадената жалба както в писмени
възражения,така и в съдебно заседание,като счита,че жалбата е процесуално недопустима
като просрочена,а по същество я намира за неоснователна и иска от съда да я остави без
уважение.В подкрепа на своето твърдение излага съображения,че доводите на
жалбоподателя за придобиване на реална част от имота по давност не следва да се
преценяват в производство по чл.435 от ГПК.
ЧСИ е изложил мотиви,съобразно които намира жалбата за недопустима като
подадена след изтичане на двуседмичния преклузивен срок.Разгледана по същество я
намира за неоснователна,тъй като преди да пристъпи към извършване на опис,е направил по
делото пълна проверка на собствеността на гореописания имот.Според ЧСИ към момента и
въз основа на приложените документи за собственост единственият собственик на
процесния имот е длъжникът по изп.дело.Посочва,че в протокола за опис от
27.10.21г.подробно е записал изявлението на пълномощника на жалбоподателя относно
претенциите му за собственост на заградената част от имота на длъжника,поради което
дружеството било уведомено на 27.10.21г.,а не на 29.10.21г.,както се твърди в жалбата.
Приложено е ксерокопие от изпълнителното дело.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 292/21г.по описа на ЧСИ ************* на КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано с постановление въз основа на
молба,подадена от „************ срещу „*********** за принудително събиране на
описаните в изпълнителен лист от 22.07.21г.,издаден по ч.гр.д.№ 12041/21г.по описа на
Районен съд Пловдив суми както следва: 100 000лв.главница,ведно със законната лихва от
20.07.21г.до изплащането на вземането,представляваща частично вземане от сума в размер
на 380 000лв.по запис на заповед,изд.на 24.02.20г.с падеж 24.03.20г.,ДТ в размер на 2000лв.
и адв.възнаграждение в размер на 2000лв.С молбата за образуване на изпълнително
2
производство се посочват и изпълнителни действия: налагане на възбрана,извършване на
опис и изнасяне на публична продан на описания ПИ с идентификатор 56784.506.1508 по
КККР на гр.П. с площ от 16 007 кв.м.
Видно от материалите по изпълнително дело,ЧСИ е предприел редица
изпълнителни действия срещу имущество,собственост на длъжника
„***********ЕООД,като в конкретния случай изпълнителните действия,предмет на
жалбата, са предприети по отношение на посочения в жалбата недв.имот.
За обезпечаване на вземането на взискателя е вписана възбрана върху процесния
недвижим на 04.08.21г.в Служба по вписванията гр.П.
ЧСИ е насрочил опис на процесния недвижим имот за 25.08.21г.,за което е
уведомил длъжника и взискателя.Видно от протокола за опис от тази дата до част от имота-
до т.6 и 7 от приложения доклад няма практически достъп,като тези точки попадат в чужд
имот,до който не се намерило лице да допусне вещото лице.С молба от
30.09.21г.пълномощника на взискателя е поискал от ЧСИ да довърши действието опис на
недв.имот с идентификатор 56784.506.1508 чрез отбелязване на точки 6 и 7 от скица,за който
опис да се осигури достъп.Отправено е искане до „*********“ЕООД от 05.10.21г.за оказване
на съдействие,като предостави достъп го процесния ПИ,като дружеството в отговор
депозира становище от 12.10.21г.,с което заявява,че между него и дружеството-длъжник по
изп.дело има съдебен спор досежно реална част от имота с площ от 2386 кв.м.
На 27.10.21г. е проведен описа на имота,обективиран в протокол за опис от същата
дата,като на описа е осигурен достъп от адв.И.-пълномощник на наемателя
„***********“ЕООД.В протокола изрично е записано,че дружеството владее на законно
основание недв.имот с площ от 2389кв.м.заедно със спортните площадки и съоръжения
върху тях и претендира да е собственик на реалната част от поземления имот в посочения
размер.
По делото е допуснат и разпитан един свидетел-И. Й. досежно обстоятелството
владеело ли е дружеството-жалбоподател реална част от имота към датата на налагане на
възбрана върху същия.
При така установената фактическа обстановка,съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436,ал.1 ГПК,като съдът
намира за неоснователно възражението на взискателя и на ЧСИ,че същата е недопустима
като просрочена.
Жалбоподателят „***********“ ЕООД е трето на изпълнението лице,чийто
представител е присъствал по време на описа,извършен на 27.1021г.(сряда),т. е.дружеството
е узнало за него в деня на осъществяването му и от тогава е започнал да тече двуседмичния
срок за обжалване,като жалбата е депозирана на 10.11.21г.(сряда).Преклузивният срок за
обжалване не е изтекъл,тъй като се касае за срок,който се брои на седмици,а не на дни и
изтича в съответния ден на последната седмица (чл.60,ал.4 от ГПК).Жалбата е депозирана
3
пред ЧСИ в последния ден от срока-10.11.21г.Третото лице – жалбоподател е заварено да
упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот към датата на налагане на
възбраната и на извършване на описа,като изрично в протокола е посочило,че имотът с
площ от 2386кв.м.е негова собственост.В самата жалба „***********“ ЕООД заявява,че е
станало собственик на реална част от имота с площ-горепосочените кв.метри още към
05.09.2016г.по силата на придобивна давност и правна конверсия вследствие упражено
давностно владение повече от 10 години,т. е. към деня на налагане на възбраната и
извършването на описа,именно това трето лице твърди да е упражнявало фактическата власт
върху процесния недвижим имот и по смисъла на чл.435,ал.4 от ГПК то е активно
легитимирано да обжалва насочването на изпълнението върху него.Горното се потвърждава
и от свидетелските показания на И. Й.Предвид изложеното жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна при следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.435,ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва насочването на
изпълнението чрез опис, възбрана и насрочване на публична продан срещу имот,който се
владее от това трето лице, като изречение второ постановява, че жалбата не се уважава,ако
се установи,че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или
възбраната.В случая видно от приложените материали по изпълнителното дело,към момента
на налагането на възбраната върху процесния недвижим имот-04.08.21г.,както и към
момента на извършване на описа – 27.10.21г.не се установява жалбоподателят
„***********“ЕООД да е собственик на 2386кв.м.от процесния имот,ситуирани в
северозападната част от имота,ведно с изградените върху тази част спортни съоръжения и
площадки.
Дори и да се приеме обаче,че длъжникът не е собственик на целия имот,т.е.той е
съсобственик заедно с дружеството-жалбоподател,то извършените от ЧСИ и атакувани
действия пак са законосъобразни,тъй като съгл.чл.500,ал.1 от ГПК когато изпълнението е
насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците,то имотът се описва
изцяло,но се продава само идеалната част на длъжника.В случая дори и при наличието на
съсобственост на длъжника с трето за изпълнението лице-„***********“ ЕООД по
отношение на процесния имот,същия следва да се опише изцяло,както е и направено от
ЧСИ.
С оглед на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски на
жалбоподателя.Такива следва да се присъдят на взискателя и длъжника,доколкото
претендират такива. „**********“ЕООД претендира разноски за адв.възнаграждение в
размер на 300лв.,а „***********“ЕООД претендира заплащане на адв.възнаграждение в
размер на 1000лв.с ДДС,като и двете дружества представят ДПЗС и списъци на
разноските.Адв.възнаграждение на взискателя е заплатено от него в брой,а това на
длъжника-по банков път.
4
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
адв.възнаграждение само по отношение на длъжника,тъй като съгл.чл.11 от НМРАВ №
1/04г.за обжалване на действията на съдия-изпълнителя възнаграждението е в размер на
300лв.,когато жалбата се разглежда в открито заседание,както е в
случая.Адв.възнаграждение на взискателя е съобразено с минимума по Наредбата,а това на
длъжника е прекомерно.Предвид на което следва да се бъде осъден жалбоподателят да
заплати и на длъжника,и на взискателя по 300лв.за адв.възнаграждение.Такова не се дължи
на „***********“ЕООД с ДДС,тъй като не се представят доказателства адв.дружество,което
е упълномощено,да е регистрирано по ЗДДС.
Водим от горното,Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „**********“ ЕООД,ЕИК-
*************,чрез процесуалния представител- адв.Р.И. с искане да бъдат отменени
действията на ЧСИ ******* по КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Пловдив,по
провеждане на опис и налагане на възбрана от 04.08.21г.на подробно описан недвижим имот
с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на гр.П. по изпълнително дело № 292/21г.,който
опис е обективиран в протокол за опис от 25.08.21г.и протокол за опис от 27.10.21г.,като
незаконосъобразни.
РеШ.ето не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5