Определение по дело №882/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                /            05.2018г.

           

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ  състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 10.05.2018г. в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА                            ЧЛЕНОВЕ:Мариана ХРИСТОВА

                            Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

в. гр. дело №882 по описа за 2018г.

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба вх. №2957/28.03.2018 г. на Й.Т.Н., ЕГН **********, Н.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Т.В., ЕГН **********,  чрез пълномощника им адв. В.Б. срещу действията на ЧСИ Румяна Тодорова по изпълнително дело №1087/2012г., а именно срещу отказа на ЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 3236/13.03.2016г., да бъдат присъдени на жалбоподателите разноските, които са направили по изпълнителното дело,  включващи адв. възнаграждение и такси в общ размер на 900 лв. Считат така постановеният отказ за неправилен и незаконосъобразен. Твърдят, че с молби от адв. В.Б., в качеството ѝ на пълномощник на Й.Т.Н., Н.Н.Н. и Н.Т.В., входирани на 12.03.2016г. е поискала от ЧСИ да прекрати производството по делото, като им бъдат присъдени направените разноски, съгласно списъците на разноските по чл.80 от ГПК. Считат, че по аргумент на противното от нормата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК при прекратяване на изпълнението на основание чл.433 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя. Твърдят, че по изп. дело са представили  договори за правна помощ, които съдържат всички необходими реквизити относно размера на уговореното възнаграждение и изплащането му, като в тях изрично е посочено, че възнаграждението е платено на адвоката, като е налице и списък на разноските. Съответно, разходите за адвокатски хонорари са направени преди постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. По изложените съображения молят отказът да бъде отменен, като взискателят по изп. дело бъде осъден да заплати жалбоподателите претендираните при прекратяване на изпълнението, действително извършени от тях разноски за адвокатско възнаграждение, доказани с представените договори за правна помощ. Молят за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, съобразно представения списък.

Ответникът по жалбата и взискател по изп. производство „Банка ДСК” ЕАД не е депозирал становище по въззивната жалба.

ЧСИ представя писмени мотиви, в които излага съображения, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна. Счита, че нормата на чл.79, ал.1 от ГПК не урежда процесуалното възможност в случай на прекратяване на изп. производство на осн. чл.433 от ГПК съдебният изпълнител да има правораздавателни функции и да присъжда в полза на длъжника сторените от него разноски в изпълнителното производство като осъди взискателя да му ги заплати.

            Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и правна следното:

Изпълнително дело №20127170401087/12г. е образувано на 04.12.2012г. пред ЧСИ Румяна Тодорова по молба на „Банка ДСК" ЕАД гр.София и въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2012г., издаден по ч. гр. дело №15950/2012г. по описа на ВРС, по силата на който Н.Т.В. е осъден да заплати на взискателя сумата от 26523.70 евро, представляваща главница ведно със законната лихва считано от 31.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението, редовна лихва - 1748.70 Евро, санкционираща лихва - 1076.31 Евро, неплатена такса - 84.30 Евро и съдебно деловодни разноски - 2176.32 лв.

Вземането на кредитора е обезпечено с договорна ипотека от 29.06.2009г., обективирана в НА №160, том.1„рег.№3128, дело №149/2009г. върху  Дворно място, находящо се в СО „Кочмар", гр.Варна цялото с площ от 1000 кв.м., съставляващо УПИ ХХ-229 в кв.12 по плана на местността, заедно с построените в мястото жилищна сграда с РЗП 70 кв.м., гараж и стопански постройки, собственост на Н.Н.Н. и Й.Т.Н..

По молба на ЧСИ, на 12.01.2013г. е вписана възбрана върху горния  имот.

С молба  вх.№ 376/22.01.2013г., Банка „ДСК" ЕАД - взискател по изпълнителното дело е поискал да бъде отменен насрочения опис на недвижимия имот служещ, като обезпечение за вземането на взискателя банка „ДСК" ЕАД, като с разпореждане от същата дата ЧСИ отменя  насрочения опис.

С последваща молба вх.№ 1469/28.02.2013г., взискателят е поискал от ЧСИ 717 -на основание чл.432, т.2 от ГПК да спре производството по изпълнителното дело до подаване на допълнителна молба за възобновяване.

С разпореждане от същата дата ЧСИ спира производството по ИД 1087/2012г. на основание чл.432, т.2 от ГПК.

С молба вх. №3751/28.05.2015г. Банка ДСК е поискала възобновяване на изпълнителното производство чрез насрочване на публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот.

С разпореждане от същата дата ЧСИ е възобновил производството, като е насрочил опис и оценка на ипотекирания имот.

На 28.09.2015г. взискателят е депозирал молба, с която моли да бъде вдигната наложената възбрана върху недвижимия имот, служещ за обезпечение на банката.

По молба на ЧСИ от 02.10.2015г., адресирано до Службата по вписванията – гр. Варна, възбраната е вдиганата.

По молба вх. № 7704/30.06.2017г. Банка ДСК е поискала от ЧСИ да бъде възобновено изпълнителното производство, като бъде извършен опис и насрочена публична продан.

Видно от изготвения протокол, на 21.12.2017г. ЧСИ предявява на ипотекарните длъжници и длъжника В. изготвената от в.л. оценка на имота, депозирана пред ЧСИ на 13.12.2017г.

С молба вх. №151/05.01.2018г. Н. Манев моли принудителното изпълнение насочено към собствения му имот, както и цялото изпълнително дело да бъдат прекратени на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

С разпореждане от 09.01.2018г. ЧСИ отказва да прекрати изп. дело, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

            С влязло в сила решение №396/08.03.2018г., постановено по гр. дело № 386/2018г., настоящият състав е отменил  отказа на ЧСИ Румяна Тодорова, peг. №717 на КЧСИ от 09.01.2018г. да прекрати производството по изп. дело №201271704001087/2012г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

            С молби вх. №2350/12.03.2018г.,  №2351/12.03.2018г., вх. №2352/12.03.2018г., Й.Т.Н., Н.Н.Н. и  Н.Т.В., чрез адв. Б. са сезирали ЧСИ с искане за прекратяване на производството и присъждане на разноски по изп. Дело и адв. хонорар, като към вяска молба са представени списък и копия на договори за правна помощ.

            До всеки от длъжниците, чрез адв. Б. са изпратени съобщения, че производството по изп. дело е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като е постановен отказ да бъде присъдена и събрана сумата от 300лв., представляваща адвокатски хонорара, тъй като СИ няма правомощия да осъди взискателя да заплати на длъжника направените от него разноски за адв. възнаграждение.

Видно от извършеното отбелязване, съобщенията са получени лично от адв. Б. на 19.03.2018г.

На дата 28.03.2018 г. е депозирана жалба с вх. №2957/28.03.2018 г., по която е образувано настоящото производство.

 Настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срок и от  длъжниците по изпълнителното дело, но същата е недопустима по следните съображения:

Действащият Граждански процесуален кодекс въвежда изричен списък на действията, които могат да се обжалват от страните. Длъжникът по изпълнението /каквито се явяват жалбоподателите/ би могъл да обжалва действията на съдебния изпълнител, изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3, чл. 462 и чл. 502 от ГПК. Действително, според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските  по изпълнението. Под „разноски за изпълнението“ по смисъла на цитираната норма обаче се има предвид акта на съдебния изпълнител, с който същият определя дължимите от длъжника разноски по изпълнението, в съответствие с нормата на чл. 79, ал. 1  и ал. 2 ГПК.  Последната не урежда процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 от ГПК съдебният изпълнител да има правораздавателни функции и да присъжда в полза на длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство като осъжда взискателя да му ги заплати. Нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, макар и намираща се в част първа „Общи правила” на ГПК, не може да се прилага по аналогия за изпълнителния процес. Постановление за разноски по см. на чл.435, ал.2 от ГПК са актовете на съдебния изпълнител, издавани в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноски, т.е. актовете, с които той осъществява компетентността си за възлагане на сторените/или дължимите/ в изпълнителното производство разноски от взискателя върху длъжника.

 Отказът на съдебния изпълнител да присъди на длъжниците сторени от тях разноски в изпълнителното производство, прекратено на осн. чл. 433, т.8 от ГПК, осъждайки взискателя да ги плати, не съставлява постановление за разноските по смисъла на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което и не подлежи на обжалване.

Доколкото жалбата е насочена срещу неподлежащото на обжалване действие на съдебния изпълнител, попадащо извън лимитативно изброените в ГПК действия на съдебен изпълнител, подлежащи на обжалване, подадената против същото жалба е недопустима, и съответно следва да бъде оставена без разглеждане.

Предвид изхода на спора, разноски в полза на жалбоподателя не се следват. От своя страна, ответникът по жалбата не е направил искане, нито е представил доказателства, поради което и съдът не му присъжда разноски за настоящото производство.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. №2957/28.03.2018 г. на Й.Т.Н., ЕГН **********, Н.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Н.Т.В., ЕГН **********,  чрез пълномощника им адв. В.Б. срещу действията на ЧСИ Румяна Тодорова по изпълнително дело №1087/2012г., а именно срещу отказа на ЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 3236/13.03.2016г. да бъдат присъдени на жалбоподателите разноските, които са направили по изпълнителното дело,  включващи адв. възнаграждение и такси в общ размер на 900 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №882/18г. по описа на ВОС, ГО.

            Не присъжда разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.