№ 20740
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110138051 по описа за 2023 година
Предявени са от М. Ц. К. и /фирма/ срещу /фирма/ обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предлож.
трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 2.4, буква „е“, подточка
„ii“ и чл. 4.4, буква „h“ от договор за заем № *****/23.11.2020 г. с нот. заверка на
подписите рег. № 5789 от 23.11.2020 г. на нот. Г. Н., с рег. № 607 НК поради
накърняване на добрите нрави. Заявеното искане е съдът да уважи предявените искове
и да прогласи нищожността на посочените клаузи от договора на заявените с исковата
молба основания.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК оспорва същите като
излага подробни съображения за неоснователност на предявените претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За уважаване на исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, че посочените клаузи от договора, сключен с ответника, са
нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради накърняване на
добрите нрави. В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията
си, респ. че клаузите от процесния договор са валидни.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че между /фирма/ като заемодател и /фирма/, представлявано от
управителя М. К. в качеството му на заемополучател и ипотекарен длъжник и М. К.
като солидарен длъжник е сключен договор за заем „Бизнес кредит“ №
*****/23.11.2020 г. Съгласно чл. 2.1 от договора за заем, заемодателят се задължава да
предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на
главницата от 25 000 евро, а заемополучателят се задължава да върне заема с
натрупаната върху него лихва по реда на чл. 2.3 и чл. 2.4. Между страните не е спорно,
1
че заемът е предоставен на ищеца. Съгласно чл. 2.3, заемополучателят дължи
фиксирана лихва в размер на 25 % върху усвоената и непогасената част от кредита.
Съгласно чл. 2.1 б. „ i“, кредитът е отпуснат с цел финансово подпомагане на
заемополучателя /фирма/. Съгласно чл. 2.4, заемополучателят се задължава да изплати
изцяло отпуснатия заем, заедно с начислената лихва, такси и разноски, подлежащи на
възстановяване в срок до 120 месеца от датата на сключване на договора в
съответствие с погасителния план. Договорът за заем е обезпечен с договорна ипотека,
върху апартамент № 8 в гр. П. и залог на търговско предприятие на /фирма/.
Предвид легалната дефиниция за „потребител“ по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
сключеният между страните договор съдът счита, че няма характер на потребителски,
тъй като от предметното му съдържание се установява, че паричният ресурс е
предназначен за извършване на търговска и професионална дейност на /фирма/. В
настоящия случай ищецът е управител на /фирма/, поради което съдът приема, че
дадената парична сума по процесния кредит е именно с посочените в договора цели за
дейността на търговското дружество, а ищецът е действал и договарял за
икономическите интереси на представляваното от него дружество. Предвид това и
разясненията, дадени от ВКС с решение № 38/23.06.2017г. по т. д. № 2754/2015г. на
ВКС, ТК, І т. о. и решение № 84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на ВКС, ТК, І т. о.,
„физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по
който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. За да установи качеството „потребител“ на съответното
физическо лице, съдът е длъжен да извърши конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото. Обезпечението на дълг на търговско
дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се
приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото.“
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмените
доказателства / искането от 30.09.2021 г. от /фирма/ за предсрочно погасяване на
кредита, удостоверение от 21.10.2021 г. от /фирма/, както и молба за заличаване на
договорна ипотека/, че вземанията по процесния договор за кредит са изцяло и
предсрочно погасени в размер, како следва: главница 24473,56 евро, редовна лихва
657,54 евро, такса за заличаване на ипотека 680 евро и такса по чл. 2.4 “е“, подточка
„ii“ от договора за заем в размер на 5256,28 евро.
Съгласно чл. 2.4, б. „е“ от договора, заемополучателят има право да погаси
предсрочно заема при условие, че изплати всички дължими до момента суми по
договора (главница, лихви и неустойки) и всички такси и разноски, подлежащи на
възстановяване ако има такива, както и такса за предсрочно погасяване в размер на
8.5% от всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план,
приложен към настоящия договор.
Съгласно чл. 4.4 , б. „h“ при пълно изплащане или погасяване по друг начин на
заема и на всички дължими лихви, и всякакви други разноски, заемодателят издава
нотариално-заверена декларация – съгласие за заличаване на учредените обезпечения
по настоящия договор и анексите към него. За заличаването, заемателят заплаща на
заемодателя такса в размер на 1 % от размера на заема , посочена в т. 2.1, б. а, но не по-
малко от 680 евро. По делото между страните е безспорно, че такава такса е начислена
от кредитора и платена от заемополучателя, като е издадена и молба-съгласие за
2
заличаване на ипотеката.
Спорен по делото е въпросът дали клаузите по договора за заем, предвиждащи
такса за предсрочно погасяване в размер на 8,5 % и таксата за заличаване на ипотеката
в размер на 1 % са нищожни поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми и установени в обществото правила за
поведение, съществуващи като общи принципи. В съответствие с чл. 288 от ТЗ тази
разпоредба може да се прилага и при търговските сделки. Съгласно чл. 92 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. При търговски сделки, за разлика от граждански,
съгласно чл. 309 от ТЗ, неустойката не може да се намалява поради прекомерност,
което е израз на гаранция за свободата при формиране на волята при търговските
отношения.
Трайна е съдебната практика (Решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр. д. №
3796/2019 г. на ВКС и т.н.), че накърняване на добрите нрави е налице при съществена
нееквивалентност на насрещните престации, така че едната от тях е пренебрежимо
малка в сравнение с другата, практически нулева. Преценката не се ограничава
единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички
останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай.
В дадените задължителни за съдилищата указания в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прието е също,
че неустойка в твърде голям размер или без краен предел и фиксиран срок не е
нищожна, а е израз на автономията на волята на страните, закрепена в чл. 9 от ЗЗД.
В разглеждания случай в съответствие с чл. 58 от Закона за кредитните
институции разходите по кредита са определени изрично и изчерпателно с договора за
кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване на кредита, като е посочен
изрично и уговорен между страните размерът на таксата за предсрочно погасяване 8,5
% върху размера на всички вноски по погасителния план, които заемополучателят би
дължал според погасителния план, ако заемът не бе изцяло предсрочно погасен, както
и такса за заличаване в размер на 1 % от същата сума, с посочен фиксиран предел в
размер на 680 евро. Следователно размерите на таксите са определени по фиксирани и
ясни начини и не създават на банката изключително право да тълкува клаузите въз
основа на неясни критерии. Тук е мястото да се подчертае, че таксата за предсрочно
погасяване на кредита и за заличаване на ипотеката имат характер на неустойка, чиято
цел е да обезщети евентуални разходи на кредитора, които са пряко свързани с
предсрочното погасяване на кредита. Неустойката обезпечава изпълнението на
задължението на длъжника за погасяване на кредита на месечни вноски в продължение
на целия срок на договора, а именно: за 120 месеца, като банката е изчислила
приходите си по кредита за договорения срок, които следва да покриват разходите във
връзка с предоставения кредитен ресурс. Заплащането на 8,5 % такса за предсрочно
погасяване на кредита и 1 % за заличаване на ипотеката цели да компенсира кредитора
за пропуснатите ползи, които ще претърпи поради неплащането на лихви по кредита в
рамките на първоначално договорения му срок, т.е. в рамките на 120 месеца. При
сравнение на размера на отпуснатия заем 25 000 евро, уговорената възнаградителна
лихва /25 % годишно/ при уговорен 10 годишен срок на погасяване на кредита/, както и
на неустоечното вземане за предсрочно погасяване / 8,5% еднократно и 1 % също
еднократно/, съдът намира, че престациите са еквивалентни и обосновани с
3
икономическия интерес на страните. Уговорката е между търговци и не намират
приложение разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Съгл. чл. 309 ТЗ, неустойката по търговски
сделки не може да се намалява поради прекомерност. Противно на доводите на ищеца,
настоящият състав приема, че процесните такси имащи характер на неустойка не са
противоречащи на добрите нрави, доколкото не са необосновано високи и не излизат
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. С оглед на изложеното клаузата за такса за предсрочно погасяване на кредита
по чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“ от договора и такса за заличаване на ипотеката по чл.
4.4, б. „h“ от договора са валидно уговорени и не се явяват противоречащи на добрите
нрави.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът. Последният претендира 3500 лева адвокатско възнаграждение за адв. К. по
договор за правни услуги от 12.05.2023 г. и 200 лева по договор за правни услуги от
12.05.2023 г. за адв. Х.. Ищецът е направил възражение за прекомерност на осн. чл. 78,
ал. 5 ГПК. Предявените искове за нищожност на отделни клаузи на договор са
неоценяеми искове. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ, за други неоценяеми искове,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1000 лева. Следователно и на
осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, както и предвид това, че делото не се отличава с фактическа
сложност, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 1000 лева.
Възнаграждението се присъжда за един адвокат съгл. чл. 78 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Ц. К., ЕГН ********** и /фирма/, ЕИК
************* срещу /фирма/, ЕИК ************** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предлож.
трето от ЗЗД за прогласяване нищожност поради накърняване на добрите нрави на
клаузите на чл. 2.4, буква „е“, подточка „ii“ и чл. 4.4, буква „h“ от договор за заем „
Бизнес кредит“ № *****/23.11.2020 г. с нот. заверка на подписите рег. № 5789 от
23.11.2020 г. на нот. Г. Н., с рег. № 607 НК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М. Ц. К., ЕГН ********** и /фирма/, ЕИК
************* да заплатят на /фирма/, ЕИК ************** сумата в размер на 1000
(хиляда) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4