Р Е Ш Е Н И Е
№27/15.2.2012г.,гр. Девня
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.ПЕТРОВА
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1109/2011 г. по описа на
ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.127 ал.2 вр. с чл.143 от СК,
вр. чл.142 СК.
В
подадената искова молба от С.А.С. срещу Н.Р.И., ищецът твърди, че е баща на
детето З. С. А., ЕГН **********, родено на *** ***. Твърди, че с майката на
детето са нямали сключен граждански брак, а са живели на съпружески начала,
като от две години всеки е поел по своя път и от както са се разделили повече
от две години детето живее с него и родителите му - З. С. Й. и А. С. Й. в домът
на родителите му в с. Есеница, в жилищна сграда с площ от 96 кв. м., построена
в общинско дворно място цялото с площ от 700 кв. м. за което е отредено УПИ
І-общински в кв.7.
Ищецът твърди, че майката на
детето Н.Р.И. ги е напуснала на 21.01.2009 г. и е заживяла на семейни начала с
друг мъж, като в момента е в Гърция. Твърди, че откакто ги е напуснала не се е
интересувала нито от детето, нито от ищеца. Не е полагала никакви грижи за
детето, не му купувала нито дрехи, нито храна. Твърди още, че за детето се
грижи основно той, като получава помощ от майка си и баща си. Излага, че детето
З. е завършило с отличие първи клас и сега е ученичка във втори клас и той
бащата му купува учебни помагала и дрехи, като нуждите му растат с всеки
изминат ден, като от деня в който майката на детето ги е напуснала не се
интересува от него, не му е дала и един лев, не му е купила една дреха или
книжка. Ищецът твърди, че работи към Община Вълчи дол отдел „Озеляняване” и има
доход от 240 лв. В молбата още се твърди, че детските за детето ги получава
майката и ги използва за себе си, както и че от две години от както са
разделени тя не е помагала с никакви средства за отглеждането на детето, като
всички средства за преживяване на семейството е осигурявал той.
Моли съда, да постанови решение,
с което да предостави упражняването на родителските права спрямо детето З. С. А.
на бащата, да се определи режим на лични отношения на майката с детето всяка
първа и трета събота на месеца от 09.00 ч. до 19.00 ч. и 15 дни в годината
когато бащата не е на работа, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща
месечна издръжка за детето З. С. А. в размер на 80.00 лв.
Моли ответницата да бъде осъдена да заплати издръжката
за една година назад преди предявяването на настоящия иск.
Моли местоживеенето на детето да бъде в с. Есеница,
обл. Варна, имот УПИ І-общински в кв.7.
Претендира и присъждане на направените разноски по делото.
В едномесечния срок за отговор ответницата оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Предявява насрещен иск с правно основание
чл.127 ал.2 от СК, като моли упражняването на родителските права върху детето З.
С. А. да бъдат предоставени на нея, като нейна майка, а съдът да определи
подходящ режим за лични отношения на бащата с детето. Отправя изявление, че не
желае да получава издръжка от бащата за детето.
В едномесечния срок за отговор по насрещния иск ищецът
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Моли съда, да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права
върху детето З. С. А. на него като нейн баща.
Съобразно събраните по
делото доказателства, настоящият
състав приема за
установено следното:
Видно
от представено по делото в копие удостоверение за раждане № 29382 от
23.07.2003г. З. С. А. е родена на *** г. от майка Н.Р.И. и баща С.А.С..
Видно
от НА за дарение на недвижим имот № 132,
том ХІ, рег.№ 5485/2008г.н.д. 1604/08г. на нотариус Ал.Никитов с район на
действие ДРС, на 23.12.2008г. А. Й. и З. Й. са дарили на сина си С.С. недвижим
имот, находящ се в с. Есеница, общ.Вълчи дол, а именно жилищна сграда със
застроена площ от 96 кв.м., построена в общинско място цялото с площ от 700
кв.м., за което е отредено УПИ-І-общ.,в кв. 7 по плана на селото.
От удостоверение изх.№ РД
9400-В-75/13.09.11г. се установява, че за периода 02.2011г.-07.2011г. С.С. е
получил брутно трудово възнаграждение в размер общо на 720 лв.
От представени по делото платежни
нареждания се установява, че в периода 22.01.2010г.-21.03.2011г. Н.И. е
превеждала ежемесечно парични средства по сметка на С.С., общо в размер на 2075
евро.
В
представения социален доклад по случая от ДСП- Вълчи дол, се изразява
становище, че поради продължителното отсъствие на майката от страната е
прекъсната психо-емоционалната връзка между нея и детето. Родителските права следва
да се предоставят на бащата. Изразяват становище, че дългогодишното отсъствие
на майката от страната, трайната й липса на заинтересованост и не полагане на
преки грижи за детето, неучастието й в неговата издръжка са достатъчни
основания за производство по чл.133 от СК-лишаване/ограничаване от родителски
права.
От показанията
на свид. С. Р. М., чиито показания съдът цени като
безпротиворечиви, придобити в резултат на непосредствени и лични възприятия, се
установява, че за детето З. живее с баща
си баба си и дядо си по бащина линия З. и А.. До 2007г. двамата родители се
грижили за детето, като две години са били в Гърция и бабата и дядото са се
грижили за детето, родителите се разделили около 08.01.2009г. С. се грижил
основно за З.. Детето учи в училището в с.Михалич, като майката през
м.септември миналата година го е посетила.
От
показанията на свидетелката М., ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК,
доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал се установява,
че детето З. живее в селото от раждането си. Последните години за него се
грижат родителите на баща му. Майката
заминала 2009г. в Гърция, като от две години не полагала грижи за детето.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
При разделеното живеене на
родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно
упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
детето, се разрешава с иск по чл.127,
ал.2 от
СК. Това е и разрешението на въпроса,
възприето в множество решения на ВКС, постановени по приложението на чл.71,
ал.2 и чл.72 от СК от 1985 г. /отм./ - виж напр. решение № 1218 от 27.12.1999
г. на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о. Така
е и в разглеждания случай.
Между страните не се
спори, че живеят разделени, както и че детето живее при баща си. Така на
практика с настоящия иск по чл.127, ал.2 от СК ищецът търси да закрепи юридически
едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по безспорен начин се
установява, че родителските права спрямо детето се упражняват и
непосредствените грижи за него се полагат само от бащата. Предмет на настоящото
производство е само проверката дали това положение съответства на най – добрия
интерес на детето. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата
осигуреност, добрата и спокойна среда в която живее малолетната З., както и
привързаността й към баба й и дядо й, и към бащата, като тези факти не са
оспорени от ответницата и не са наведени отрицателни твърдения спрямо тях. От
друга страна, по делото липсват данни за обстоятелства, налагащи промяна чрез
определяне местоживеенето на детето при майката и упражняване родителските
права от нея. Ответницата не установи,
че родителските й качества, материалната й осигуреност и трайното й семейно
обкръжение биха осигурили по-добра среда за отглеждане на З..
Съдът не изразява
съмнение относно майчинската привързаност и готовността на Н.И. да отглежда
дъщеря си, но този факт не е решаващ. Детето З. още от раждането си живее в
с.Есеница където е създало своя среда и от приятели и близки. Съдът се
съобразява както с изразеното становище на ДСП гр.Вълчи дол, така и с
императивата на чл.59 ал.4 от СК и
приема, че възпитателските качества на бащата, полагани до момента от него и
неговите родители грижи, както и заявеното от него желание да се грижи за
дъщеря си налагат уважаването на главния иск и определяне местоживеенето на
детето при бащата, като последица от това е и упражняването родителските права
спрямо З. от баща й.
В
съответствие с изложеното, на осн.чл.127 ал.2 във вр. с чл.59 ал.4 от СК, съдът
следва да определи и режим на лични
отношения на майката с малолетната й дъщеря, който според ищеца следва
да е „обичайния”. Съдът намира,че
предвид местоживеенето на майката в друго населено място и предвид възрастта на детето, което следва да поддържа
близки отношения и с двамата си родители,
трябва да се определи разширен режим на лични контакти: всяка първа и
трета седмица от месеца от 18 ч. петък вечер с преспиване в дома на майката до
18.00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск и 5 дни през коледните и новогодишни празници и 5 дни през
пролетната ученическа ваканция.
Режимът
на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с
особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Преценявайки материалните възможности
на родителите и потребностите на детето З., навършило 8 години, с оглед
неговата възраст , съдът намира че общата негова издръжка следва да е в размер
на 130 лв., от които майката да заплаща 80 лв., а бащата да осигурява 50 лв. Преимущественото
парично участие на майката се обуславя от обстоятелството, че бащата полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява
преди всичко нуждите и интересите на З. и с определяне на издръжка в посочения
размер за нея ще се осигурят такива условия на живот каквито би имала, ако
родителите й живееха заедно. Заплащането на месечна издръжка в размер на 80
лв., не биха затруднили ответницата, тъй като тя е в трудоспособна възраст и би
могъл да си намери работа и да реализира доход поне в рамките на средния за
страната. Не се установи майката да има задължения и към други низходящи или да
е нетрудоспособен.
От
представените по делото платежни нареждания се установи, че майката и изпращала
парични средства на бащата до 21.03.2011г. Ежемесечното им предоставяне на
бащата на детето С. обосновава извода, че същите са били предназначени за
издръжката на детето З.. Ищецът не доказа твърденията си, че сумите са били за
погасяването на кредит, а още повече при това обстоятелство би следвало тези
суми да са преведени направо в полза на съответната финансова институция, а не
в полза на бащата С., с който майката от две години е разделена. Ето защо и искът за заплащане на издръжка една година
назад от датата на завеждане на исковата молба-14.09.11 г. се явява основателен
за периода от 01.04.2011г. до 14.09.2011г., т.к. видно от представените
платежни нареждания паричните средства са предоставяни в края на всеки месец, в
претендирания размер от 80 лв., като следва да се отхвърли за периода от
14.09.2010г. до 31.03.2011г.
Предвид
уважаването на главния иск, предявеният насрещен иск от Н.Р.И. по чл.127 ал.2 от СК за упражняването на родителските
права върху детето З. С. А. и определяне местоживеене при майката следва да се
отхвърли.
С оглед на
размера на присъдената издръжка и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на ДРС в размер
на 115.20 лв,. за иска по чл.143 СК и държавна такса в размер на 17,60 лв. за иска
по чл.149 от СК.
Разноските
направени от ищеца д.т.30 лв. и адвокатски хонорар 150 лв. следва да се
присъдят съразмерно с уважената част от иска, съответно сумата от 30 лв. за
д.т. и ½ от внесения адв.хонорар т.е.75лв. по уважения иск за родителски
права и съответно съразмерно с уважения иск за издръжка адв.хонорар в размер на
40.63 лв. или общо в размер на 145,63 лв. На ответницата разноски не се
присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска, поради липса на такова
искане.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето З. С. А. ЕГН
********** на бащата С.А.С. ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето З. С. А. ЕГН ********** при
бащата С.А.С. ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.Р.И. ЕГН
**********,*** с детето З. С. А. ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. петък
вечер с преспиване в дома на майката до 18.00ч. в неделя, както и 30 дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск и 5 дни през коледните и
новогодишни празници и 5 дни през пролетната ученическа ваканция.
ОСЪЖДА Н.Р.И. ЕГН **********,*** с да заплаща в полза на дъщеря си З.
С. А. ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител С.А.С., месечна
издръжка в размер на 80 /осемдесет лв./, считано от 01.04.2011 г., с
падеж всяко първо число за месеца за който се дължи, до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяване, на осн. чл.143 и чл.149 от СК, като отхвърля иска за
периода от 14.09.2010г. до 31.03.2011г.
ОТХЪРЛЯ предявения от Н.Р.И. ЕГН ********** срещу С.А.С. насрещен иск за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето З. С. А.
ЕГН ********** и определяне местоживеенето му при неговата майка Н.Р.И..
ОСЪЖДА Н.Р.И. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.С., сумата от 145,63 лв. /сто четиридесет и пет лева и 63
стотинки/, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Р.И. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата 132,80
лв. /сто тридесет и два лева и 80 ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: